Задай въпрос тук

Задължителна Регистрация по ДДС

Публикувано на: 08.02.2011





Задължителна Регистрация по Закона за Данък Върху Добавената Стойност


Статус на процедурата: актуална


Нормативна уредба

     чл. 80 и чл. 83 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

     чл. 94, чл. 96-99, чл. 101-104, чл. 132-133 и чл. 135 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

     чл. 72 и чл. 73-75 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)


Юридическа характеристика

Регистрацията по ЗДДС е неразделна част от регистрацията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл. 94 ЗДДС Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по ЗДДС, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 ДОПК, като с вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG" (чл. 72, ал. 4 ППЗДДС). От момента на регистрирането си по ЗДДС за задълженото лице възниква задължение да начислява ДДС по осъществените от него облагаеми доставки и същевременно да ползва данъчен кредит по доставките, по които е получател. Задължителната регистрация по ЗДДС се извършва чрез подаване на заявление от данъчно задълженото лице или по инициатива на органа по приходите.


Осъществяване на процедурата


І. Субекти

На първо място, съгласно чл. 72, ал. 1 ППЗДДС, не могат да се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност лица, които нямат регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това означава, че лицето следва да е вписано в търговския регистър и регистър БУЛСТАТ. Въз основа на така вписаните данни за лицата се извършва служебно вписване от съответната компетентна териториална дирекция съгласно чл. 82, ал. 3 ДОПК.

В случай че лицето не е вписано в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, следва да се извърши служебно вписване на данни в регистъра. То се извършва с протокол по чл. 50 ДОПК въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер.


ІІ. Хипотези на задължителна регистрация

               1. Задължителна регистрация при достигане на определен оборот

Задължение за регистрация възниква, когато данъчно задълженото лице достигне облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 (дванадесет) последователни месеца преди текущия (чл. 96, ал. 1 ЗДДС). Това не означава, че непременно трябва да е изтекъл период от дванадесет месеца, за да възникне задължението за регистрация. Данъчно задълженото лице би могло да направи облагаем оборот от 50 000 лв. и за един месец. Това означава, че на следващия месец за него ще възникне задължение за регистрация.

Облагаемият оборот е дефиниран в чл. 96, ал. 2 ЗДДС. В него се включват данъчните основи на извършените облагаеми доставки, а не реалният приход от извършването им, т. е. следи се налице ли е данъчно събитие съгласно чл. 25 ЗДДС, а не само дали е постъпило плащане от получателя. В облагаемия оборот се включват:

- облагаемите доставки, включително тези с нулева ставка (досега последните се включваха само в оборота за доброволна регистрация);

- авансовите плащания (цялостни или частични), с изключение на авансовите плащания, получени преди възникване на данъчното събитие при вътреобщностните доставки (чл. 96, ал. 4 ЗДДС). Тъй като доставчикът не е регистриран за целите на ЗДДС, съответно извършваните от него доставки не могат да се дефинират като вътреобщностни, разпоредбата означава, че в облагаемия оборот няма да се включват аванси от регистриран по ЗДДС контрагент в друга страна членка по доставка на стоки, като следва да се има и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 5 ЗДДС, която изключва някои от доставките на стоки от вътреобщностните доставки;

- доставките на финансови и застрахователни услуги, които са освободени доставки. Това е нов момент в ЗДДС, който няма фискална насоченост, доколкото съгласно чл. 96, ал. 3 ЗДДС по този ред ще се регистрират само лица, чиято основна дейност е финансова и застрахователна. Това практически означава, че доколкото към настоящия момент това са освободени доставки, тези лица няма да ползват данъчен кредит и няма да начисляват ДДС. Целта на разпоредбата, която е транспонирана от европейското законодателство, е да създаде сравнима информация за тази категория лица, доколкото се предвижда от страна на Европейския съюз включването на тези доставки в облагаемите.

В размера на достигнатия облагаем оборот не се включват доставките на финансови и застрахователни услуги, когато не са свързани с основната дейност на лицето, както и доставките на дълготрайни материални и нематериални активи, използвани в неговата дейност. Не се включват в облагаемия оборот и доставките, по които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 ЗДДС. В предишната редакция на нормата това бяха случаите, при които не доставчикът, а получателят е платец на данъка по глава осма от ЗДДС във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗДДС. Това означаваше, че всъщност се включват доставките по чл. 82, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС. Що се отнасяше до случаите на чл. 82, ал. 3 и чл. 84 ЗДДС, то при тях данъкът нямаше да е изискуем от получателя, тъй като доставчикът не е регистриран по ЗДДС и съответно няма да е налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, респективно вътреобщностно придобиване съгласно чл. 13 ЗДДС. Новата редакция цели премахване на неяснотата, но не е съвсем удачна, доколкото важи казаното по-горе по отношение на чл. 82, ал. 3 ЗДДС, а именно практически не би могло да има тристранни доставки по смисъла на чл. 15 ЗДДС, тъй като той изисква всички участници в тристранната операция да са регистрирани по ДДС, а в случая очевидно един от участниците няма да е регистрирано лице и следователно осъществената доставка няма да представлява тристранна операция. Изводът е, че това би имало смисъл само при регистрираните по ЗДДС на друго основание лица. Те обаче няма да следят оборот за задължителна регистрация, доколкото вече са регистрирани по ЗДДС. Хипотетично такъв случай би могъл да има само при регистрирано лице на основание чл. 99 ЗДДС, което извършва доставки при условията на чл. 15 ЗДДС. Практически обаче това не би могло да стане, доколкото, ако се касае за данъчно незадължено лице, то няма да извършва независима икономическа дейност, а що се отнася до данъчно задълженото лице, то винаги ще предпочете да се регистрира по избор, доколкото при регистрация за вътреобщностно придобиване няма да има право да ползва данъчен кредит по осъществените придобивания.

Следва да отбележим, че доставките на стоки до контрагенти от други страни членки не е облагаема доставка със ставка нула, а по силата на чл. 17 ЗДДС ще е с място на изпълнение на територията на страната и ще е облагаема доставка.

При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.

Заявлението за регистрация на това основание (чл. 96 ЗДДС) се подава в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнат облагаемият оборот от 50 000 лв.

Съгласно чл. 73, ал. 1 ППЗДДС, всички данъчно задължени лица след изтичане на календарния месец са длъжни да определят за предходните 12 месеца преди текущия облагаемия си оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС.

Задължителна регистрация не се прилага за лица, за които са налице едновременно следните условия:

- извършват услуги по електронен път с получатели - данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на страната;

- не са установени на територията на Общността;

- регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка за дейността си по извършване на услуги по електронен път с получатели - данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на страната.

     чл. 96, ал. 8 ЗДДС въздига едно общо условие за задължителна регистрация по ЗДДС, а именно независимо от чл. 99, ал. 1 ЗДДС органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176 ЗДДС, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация. С измененията на ЗДДС в сила от 1 януари 2010 г. се дава възможност на органа по приходите по преценка да откаже регистрацията на лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176 ЗДДС, докато при действащата преди 1 януари 2010 г. редакция на нормата това бе абсолютно основание за отказ на регистрацията. Целта на новата редакция е да не дава възможност на лицата умишлено да се поставят извън обхвата на ЗДДС и на практика да извършват облагаеми доставки, без да начисляват данък за тях.

Съгласно чл. 176 ЗДДС, компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:

               1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

               2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;

               3. системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС;

               4. има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения.

Това означава, че докато лицето не предприеме действия, за да преодолее отрицателните предпоставки за регистрация по ЗДДС по т. 1, т. 2 и т. 4 на чл. 176 ЗДДС, ще му бъде отказана регистрация по ЗДДС, независимо от изтичането на 24-те месеца, т. е. лицето следва да изплати данъчните си задължения, да уведоми за промяната на адреса си за кореспонденция, да бъде открито от данъчните органи на адреса за кореспонденция. Не е така обаче по отношение на т. 3 от чл. 176 ЗДДС. Задълженото лице не би могло да заличи чрез каквито и да е действия системно неизпълнение на задълженията си по този ЗДДС. С оглед на което възможността му за регистрация ще възникне след изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация, когато е отказана регистрация на това основание. Последната хипотеза ще е налице, когато лицето е било дерегистрирано на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС и съответно е подало заявление за регистрация преди изтичане на 24 месеца от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията. В този случай 24 месеца ще се броят от последвалия отказ за регистрация.

Разпоредбата на чл. 96, ал. 8 ЗДДС има същия смисъл и систематично място, както в чл. 100 ЗДДС, където касае доброволната регистрация и представлява по същество санкция за неправомерно поведение на задълженото лице и следва да дисциплинира субектите. Ролята и в чл. 96 ЗДДС е същата - да извади от списъка на регистрираните лица недобросъвестните търговци и да не допуска тяхното повторно регистриране, преди да са започнали да спазват разпоредбите на ЗДДС.

               2. Задължителна регистрация при доставки на стоки с монтаж и инсталация

В чл. 97, ал. 1 ЗДДС е предвидена задължителна регистрация по ЗДДС на лице, установено в друга държава членка и извършващо облагаеми доставки на стоки, които се монтират или инсталират на територията на страната от или за негова сметка. Заявлението за регистрация трябва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката.

Тази регистрация не се осъществява, когато получателят по доставката е регистрирано по ЗДДС лице на друго основание. Причината е, че в този случай съгласно чл. 82, ал. 2, т. 4 ЗДДС, получателят ще бъде платец на данъка.

               3. Задължителна регистрация при дистанционна продажба на стоки

Съгласно чл. 98, ал. 1 ЗДДС, на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което извършва доставка на стоки с място на изпълнение на територията на страната при условията на дистанционна продажба по чл. 14 ЗДДС. Задължението за подаване на заявление за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката, с която общата стойност на дистанционните продажби през текущата година надхвърля 70 000 лв. Лицата подават заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаване на авансовото плащане.

В съответствие с чл. 73, ал. 3 ППЗДДС всички регистрирани лица, които извършват доставки на стоки при условията на дистанционни продажби, са длъжни:

- да определят текущо общата сума на доставките на стоки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно;

- да определят за всяка от двете календарни години преди текущата сумата на данъчните основи на извършените доставки при условията на дистанционни продажби за всяка конкретна държава членка поотделно.

               4. Задължителна регистрация при вътреобщностно придобиване

Съгласно чл. 99 ЗДДС, на регистрация подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98, 100, ал. 1 и 3 и чл. 102 ЗДДС и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Това задължение се изпълнява, когато общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година надвишава 20 000 лв.

Заявление за регистрация следва да се подаде не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши 20 000 лв. Тази стойност е общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови транспортни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.

Този вид регистрация не се прилага по отношение на лицата, визирани в чл. 99, ал. 5 ЗДДС. Това са лицата по чл. 168 ЗДДС, които придобиват нови превозни средства, лицата по чл. 2, т. 4 ЗДДС. Касае се за случаите на придобиване на ново моторно превозно средство, като в този случай данъкът се внася по реда на чл. 168 ЗДДС и за придобиване на акцизни стоки, които се облагат на основание на чл. 91, ал. 2 ЗДДС. Това е и причината тези лица да са изключени от обхвата на задължените да се регистрират за вътреобщностно придобиване по реда на чл. 99 ЗДДС.

Лице, което е регистрирано на основание на чл. 99 ЗДДС и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97 и 98 ЗДДС или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 и 3 ЗДДС, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.

На основание чл. 73, ал. 2 ППЗДДС всички данъчно задължени лица и данъчно незадължени юридически лица, които извършват вътреобщностно придобиване на стоки, са длъжни:

- да определят текущо общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания за текущата година, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки;

- да определят за предходната календарна година сумата на данъчните основи на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на акцизни стоки.

               5. Задължителна регистрация в резултат на преобразуване

Задължително се регистрира по ЗДДС лице, което в условията на липса на доставка на стоки или услуги (чл. 10, ал. 1 ЗДДС) придобие стоки и услуги от регистрирано лице. Тази регистрация се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 ЗДДС в търговския регистър, като датата на регистрацията е датата на това вписване. Регистрационният опис за наличните активи (без тези, получени на основание чл. 10 ЗДДС) се съставя към датата на регистрацията и се подава до 14-ия ден включително след тази дата.

               6. Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната

Чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на ЗДДС за задължителна регистрация, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.

Същото се отнася и за чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на ЗДДС за задължителна регистрация. Регистрацията се извършва по реда на чл. 101 ЗДДС в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на акредитирания представител (чл. 72, ал. 3 ППЗДДС).

Този вид регистрация не се прилага за чуждестранни лица, предоставящи услуги по глава осемнадесета от ЗДДС, доколкото за тях има специфичен ред за регистрация.

При прекратяване на лицето - акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по ЗДДС, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител.

Съгласно чл. 135 ЗДДС, акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите. Постоянно пребиваващи в България са чужденците, получили разрешение по смисъла на чл. 25 от Закона за чужденците в Република България.

С измененията на ЗДДС, публикувани в ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1 януари 2010 г. се предвижда, когато чуждестранното лице е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ (напр. двустранни договори), регистрацията се извършва по общия ред. В тези чуждестранното лице не е задължено, а има възможност да посочи акредитиран представител. Съответно в случай, че лицето е определило акредитиран представител при прекратяване на лицето - акредитиран представител или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в общия случай в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител. Това правило обаче, когато чуждестранното лице е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ не се прилага, доколкото за това чуждестранно лице използването на акредитиран представител е само правна възможност.

Съответно акредитираният представител в тези случаи не отговаря солидарно и неограничено за задълженията по ЗДДС на регистрираното чуждестранно лице, когато чуждестранното лице е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ. Това е така, доколкото предвид наличието на правни възможности за ангажирането отговорността на чуждестранното лице, то съответно ще се търси по този начин събирането на вземанията.

Създадена е и възможност за органът по приходите да регистрира по реда на чл. 102 ЗДДС и чуждестранно лице, което отговаря на условията на регистрация, включително когато е подало в срок заявление за регистрация, но не е определило акредитиран представител. Целта е да се избегне шиканиране с цел избягване на регистрация по ЗДДС, чрез непосочване на акредитиран представител.

               7. Регистрация при получаване и предоставяне на услуги с място на изпълнение на територията на страната или на територията на друга страна членка.

С измененията на ЗДДС, публикувани в ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1 януари 2010 г. с чл. 97а ЗДДС се създава ново основание за задължителна регистрация. Съгласно тази разпоредба на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 ЗДДС. Кои са данъчно задължени лица определя чл. 3, ал. 1, 5 и 6 ЗДДС. Без значение е стойността на услугите. Задължението за регистрация не е свързано със стойностни прагове и възниква във всеки случай, когато е получена услуга, за която данъкът е изискуем от получателя.

Огледално на горното задължение за регистрация е задължението за регистрация, регламентирано в чл. 97а, ал. 2 ЗДДС. Съгласно тази разпоредба на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което предоставя услуги на друго данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Мястото на изпълнение ще е на територията на друга държава членка, когато получателят има място на установяване на независима икономическа дейност в друга държава членка. В случай, че тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект, т.е. възможно е мястото на независима икономическа дейност на получателя и мястото на изпълнение да са различни, когато услугите се предоставят по постоянен обект. Следователно е възможно получателят да има място на установяване на независима икономическа дейност на територията на България, но ако услугите са за постоянен обект на територията на друга страна членка, то мястото на изпълнение ще е там и съответно за доставчика на услуги ще възникне задължение за регистрация. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

Данъчно задължено лице, регистрирано по причина, че е получател на услуги, за които е задължено за данък върху добавената стойност, се смята за регистрирано като доставчик на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, за които данъкът е изискуем от получателя и обратното. Това означава, че веднъж регистрирано на едно от основанията, ако за лицето възникне другото основание за регистрация по чл. 97а ЗДДС, то не е нужно да подава ново заявление за регистрация.

В случай обаче, че възникнат някои от другите основания за регистрация, предвидени по ЗДДС, независимо дали по избор или задължителна регистрация, то лицето, регистрирано по чл. 97а ЗДДС се регистрира по реда и в сроковете съгласно ЗДДС, т.е. подава нова заявление за регистрация.

За лицата възниква задължение за подаване на заявление за регистрация в случай, че са налице основанията по чл. 97а ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Причината за възникване на това задължение за регистрация е промяната на чл. 21 ЗДДС. Промяната е предизвикана от промяната на европейското законодателство. С Директива 2008/8/ЕО на Съвета се изменят главните правила, приложими към определяне мястото на изпълнение на доставката на услуги. Действащото до 1 януари 2010 г. основно правило беше, че мястото на доставка на услуги е там, където е установен доставчикът. С приемането на новите изменения мястото на доставката на услуги ще зависи от статута на клиента, т.е. когато услугите се предоставят на данъчно задължено лице, действащо като такова, мястото на доставката на тези услуги ще бъде там, където клиентът е установил своята стопанска дейност. Когато услугите се доставят на данъчно незадължено лице, се запазва старото правило - мястото на доставката ще е там, където доставчикът е установил своята стопанска дейност.


ІІІ. Процедура по регистрация

Регистрация се извършва чрез подаване на ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ (Приложение № 1 към ППЗДДС) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, по смисъла на чл. 8 ДОПК. Заявлението се подава от лицата по чл. 101, ал. 2 ЗДДС.

Съгласно ППЗДДС, в случаите на регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната по реда на чл. 133 ЗДДС, към заявлението за регистрация се прилагат и:

- удостоверение от компетентните данъчни власти за актуална данъчна регистрация в чужбина на чуждестранното лице и превод от него;

- оригинал на нотариално заверен в страната договор между чуждестранното лице и акредитирания представител по повод възлагането му на задълженията по чл. 135, ал. 2 и 3 ЗДДС;

- удостоверение за актуална търговска регистрация на лицето - акредитиран представител, или копие от документите за самоличност, ако той е физическо лице;

- документ от компетентните данъчни власти, удостоверяващ регистрация за целите на ДДС в друга държава членка - за регистрация по чл. 98 ЗДДС;

С измененията на ЗДДС, публикувани в ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1 януари 2010 г. лицето следва да има и електронен адрес за кореспонденция с Национална агенция за приходите. В случай че лицето не е заявило за вписване електронен адрес за кореспонденция пред Агенцията по вписванията, към заявлението за регистрация задължително заявява такъв адрес. Тази промяна е насочена към ограничаване на възможностите за удължаване на производствата по ЗДДС. Така се цели спестяване на време и средства на Национална агенция за приходите, без да се ограничават правата на коректните задължени лица.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.

Когато е поискано обезпечение по реда на чл.176а ЗДДС, срокът за извършване на проверката е 30 дни от подаване на заявлението за регистрация.

В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗДДС, за дата на регистрация по ЗДДС се смята датата на връчването на акта за регистрация.

Регистрацията по чл. 97, 98 и 99 ЗДДС се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация. С измененията в ЗДДС в сила от 1 януари 2010 г. в същия срок се извършва и регистрацията по чл. 97а ЗДДС. Това е така, доколкото предпоставките са лесно установими и не следва да се извършват обстойни проверки по декларираните обстоятелства.

Едновременно с акта за регистрация се връчва и УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ, съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДДС. Удостоверението се изготвя по образец - Приложение № 4 (чл. 75, ал. 1 ППЗДДС). УДОСТОВЕРЕНИЕТО по чл. 104, ал. 3 ЗДДС (за доказване на регистрацията в чужбина) се изготвя по образец - Приложение № 5 ППЗДДС.

Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец (ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 и ПРИЛОЖЕНИЕ № 3 ППЗДДС) за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76 ЗДДС, и го подава не по-късно от 7 дни от датата на регистрация. В противен случай, съгласно чл. 75, ал. 3 и чл. 77, ал. 3 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 и чл. 76 ЗДДС не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след седмия ден от датата на регистрацията по ЗДДС.

С измененията в ЗДДС, в сила от 19 декември 2007 г., са създадени и две нови разпоредби на чл. 176а и чл. 176б ЗДДС. Целта на създадения от тях механизъм е борба с липсващия търговец - едно от основните действащи лица в схемата на данъчна измама тип "карусел", предвид отпадането на текстовете на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) и следващи по повод отказ на данъчен кредит от органа по приходите при определени от закона условия и във връзка с очевидната липса на функционалност на заместителя на тази разпоредба - чл. 177 ЗДДС. Така се създава превенция още преди започване на дейността за борба с данъчните измами.

Нормата на чл. 176а ЗДДС дава възможност на компетентния орган по приходите да откаже регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение, с изключение на регистрацията за вътреобщностно придобиване по чл. 99, ал. 1 ЗДДС. С измененията на ЗДДС в сила от 1 януари 2010 г. се дава възможност на органа по приходите по преценка да откаже регистрацията на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение, докато при действащата преди 1 януари 2010 г. редакция на нормата това бе абсолютно основание за отказ на регистрацията. Целта на новата редакция е да не дава възможност на лицата умишлено да се поставят извън обхвата на ЗДДС и на практика да извършват облагаеми доставки, без да начисляват данък за тях.

Обезпечението може да е в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година. Основанията, на които органът по приходите може да откаже регистрация, са, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му:

               1. са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв., или

               2. имат неуредени задължения за данък върху добавената стойност в размер над 5000 лв. в качеството си на физически лица, или

               3. са лица, срещу които е образувано наказателно производство, т. е. са привлечени като обвиняеми или са осъждани за престъпления против данъчната система.

Неуредени задължения, съгласно § 1, т. 52 ДР ЗДДС, са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения.

Съгласно действащата до 1 януари 2010 г. редакция на чл. 176а, ал. 3 ЗДДС, компетентният орган по приходите прекратяваше регистрацията на лице, регистрирано по реда на чл. 132 ЗДДС, което не е предоставило в указания срок обезпечението за срок една година, когато преобразуването, отчуждаването или апортът се извършват от лице с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв. Това означаваше практически, че доколкото регистрацията по чл. 132 ЗДДС е задължителна, органът по приходите винаги ще регистрира лицето и едва след това ще го дерегистрира, ако не е представило исканото обезпечение. С измененията на ЗДДС в сила от 1 януари 2010 г. се дава възможност на органа по приходите по преценка да откаже регистрацията на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение, докато при действащата преди 1 януари 2010 г. редакция на нормата това бе абсолютно основание за отказ на регистрацията. Целта на редакцията, както и по-горе, е да не се дава възможност на лицата умишлено да се поставят извън обхвата на ЗДДС и на практика да извършват облагаеми доставки, без да начисляват данък за тях.

Всички горни обстоятелства се издирват служебно от органа по приходите, а не се декларират от лицето.

Процедурата по извършване на обезпечението е дадена в чл. 176б ЗДДС - обезпечението се изисква с писмено искане, в което задължително посочват:

               1. основанието за изискване на обезпечение;

               2. размерът на обезпечението;

               3. срокът, в който лицето следва да предостави доказателства за направеното обезпечение, който не може да бъде по-кратък от 7 дни.

Размерът на обезпечението е определен в чл. 176б, ал. 2 ЗДДС. Той е равен на сумата на неуредените задължения, по повод на които се изисква обезпечението. Когато се касае за лица, срещу които е образувано наказателно производство за престъпления против данъчната система, размерът на обезпечението е определен в твърда сума - 250 хил. лв.

Впоследствие обаче, ако е установен размерът на задълженията и той е по-малък от даденото обезпечение, не може да се иска намаление на основание чл. 176б, ал. 3 ЗДДС. Съгласно тази норма, обезпечението може да бъде освободено или намалено и преди изтичането на едногодишния срок, ако след регистрацията на лицето отпаднат, съответно се променят основанията, въз основа на които е определен размерът на изисканото обезпечение.

Ако пък органът по приходите служебно е установил наличието на основание за освобождаване или намаляване на обезпечението, чл. 176б, ал. 4 ЗДДС създава за него задължение да уведоми банката, че обезпечението може да бъде освободено, съответно намалено. Разбира се, това касае случаите на предоставена банкова гаранция.


ІV. Регистрация по инициатива на органа по приходите

Когато данъчно задълженото нерегистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението да се регистрира в законоустановения срок, органът по приходите може да го регистрира по своя инициатива при установяване на възникнало задължение за лицето да се регистрира по ЗДДС. Това действие се извършва с извършване на проверка и съставяне от органа по приходите на АКТ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ. Датата на регистрация се счита за осъществена от датата на връчване на акта за регистрация (чл. 103 ЗДДС).

В съответствие с чл. 102, ал. 3 ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания:

               1. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите;

               2. за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

Тези задължения се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.


Резултат от процедурата

От момента на регистрирането по ЗДДС за задълженото лице възниква задължение да начислява ДДС по осъществените от него облагаеми доставки и същевременно да ползва данъчен кредит по доставките, по които е получател. Също така лицето е длъжно да осъществява и всички други действия, предвидени в ЗДДС - да подава справки-декларации и дневници в установените от закона срокове, да издава предвидените данъчни документи и др.

Примерни образци, документи и формуляри

Заявление за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност

Удостоверение за регистрация по ЗДДС

Удостоверение за доказване регистрацията по ЗДДС в чужбина

Опис на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството и на получените услуги преди датата на регистрацията по ЗДДС, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 74 ЗДДС

Опис на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на регистрация по ЗДДС, за които е начислен данък при предишното прекратяване на регистрацията по закона и за които е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 76 ЗДДС

Акт за регистрация по ЗДДС

Отказ за регистрация по ЗДДС


Прочети още по темата - Условия и процедура за регистрация по ЗДДС



Коментари