Задай въпрос тук

Доброволна Регистрация по ДДС

Публикувано на: 08.02.2011





Регистрация по Избор по Закона за Данък върху Добавената Стойност


Статус на процедурата: актуална


Нормативна уредба

     чл. 80 и 83 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

     чл. 94, 100, 101, 103, 104, 133, 135 и 152 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

     чл. 72 и 73-75 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)


Юридическа характеристика

Регистрацията по ЗДДС е неразделна част от регистрацията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл. 94 ЗДДС Националната агенция за приходите създава и поддържа специален регистър по ЗДДС, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 ДОПК, като с вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG" (чл. 72, ал. 4 ППЗДДС). От момента на регистрирането си по ЗДДС за задълженото лице възниква задължение да начислява ДДС по осъществените от него облагаеми доставки и същевременно да ползва данъчен кредит по доставките, по които е получател.


Осъществяване на процедурата


I. Субекти

На първо място съгласно чл. 72, ал. 1 ППЗДДС не могат да се регистрират по Закона за данък върху добавената стойност лица, които нямат регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това означава, че лицето следва да е вписано в търговския регистър и регистър БУЛСТАТ. Въз основа на така вписаните данни за лицата се извършва служебно вписване от съответната компетентна териториална дирекция на НАП съгласно чл. 82, ал. 3 ДОПК.

В случай, че лицето не е вписано в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, то следва да се извърши служебно вписване на данни в регистъра. То се извършва с протокол по чл. 50 ДОПК въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на орган по приходите. В този случай при липса на единен граждански номер или личен номер на чужденец лицето получава служебен номер. Такъв ще бъде например случая на регистрация по чл. 152 ЗДДС.

     чл. 100, ал. 4 ЗДДС въздига едно общо условие за регистрация по избор по ЗДДС, а именно независимо от ал. 1 и 3 на чл. 100 ЗДДС не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176 ЗДДС, до отпадане на основанието за отказ за регистрация съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

Съгласно чл. 176 ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:

               1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

               2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;

               3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;

               4. има данъчни задължения, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения.

Това означава, че докато лицето не предприеме действия, за да преодолее отрицателните предпоставки за регистрация по ЗДДС по т. 1, 2 и 4 на чл. 176 ЗДДС, то ще му бъде отказана регистрация по ЗДДС, независимо от изтичането на 24-те месеца, т. е. лицето следва да изплати данъчните си задължения, да уведоми за промяната на адреса си за кореспонденция, да бъде открито от данъчните органи на адреса за кореспонденция. Не е така обаче по отношение на т. 3 от чл. 176 ЗДДС. Задълженото лице не би могло да заличи чрез каквито и да е действия системно неизпълнение на задълженията си по този ЗДДС. С оглед на което възможността му регистрация ще възникне след изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация, когато е отказана регистрация на това основание. Последната хипотеза ще е налице, когато лицето е било дерегистрирано на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС и съответно е подало заявление за регистрация преди изтичане на 24 месеца от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията. В този случай 24 месеца ще се броят от последвалия отказ за регистрация.


II. Възможности за регистрация по избор по ЗДДС

Съгласно чл. 100 ЗДДС има три възможности за регистрация по избор:

                    а) Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, има право да се регистрира по ЗДДС по общия ред. Съгласно определението на чл. 3, ал. 1 ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В чл. 3 ЗДДС е дадено определение на понятието независима икономическа дейност и е изяснен обхвата на лицата, които са данъчно задължени по смисъла на ЗДДС.

                    б) С ал. 2 на чл. 100 ЗДДС е дадена възможност на всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за които не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 99, ал. 1 ЗДДС да се регистрират по този закон за вътреобщностно придобиване. Определение на данъчно незадължено лице дава чл. 4 ЗДДС, съгласно който данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено по смисъла на чл. 3 ЗДДС и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Дадена е възможност и на данъчно незадължени лица да се регистрират за вътреобщностни придобивания, доколкото при регистрацията за вътреобщностни придобивания не се ползва право на приспадане на данъчен кредит, а единствено получателя по вътреобщностни придобивания е лице платец на данъка по осъществените вътреобщностни придобивания по силата на чл. 84 ЗДДС.

                    в) Съгласно чл. 100, ал. 3 ЗДДС всяко данъчно задължено лице може да се регистрира по този закон независимо от сумата по чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗДДС, когато е уведомило данъчната администрация на държавата членка, където е регистрирано за целите на ДДС, че желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната. Тази разпоредба се отнася за лица, извършващи дистанционна продажба на стоки, които не са надхвърлили установения от 70 000 лв. праг за задължителна регистрация по ЗДДС, определен в чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗДДС, но въпреки това доставчикът желае мястото на изпълнение да е на територията на България, за което е уведомил данъчната администрация на държавата-членка, където е регистриран.

                    г) Регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната. Това представлява специфичен случай на регистрация по избор, която се осъществява по реда на чл. 133, ал. 1 ЗДДС. В този случай чуждестранното лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и отговаря на условията на този закон за регистрация по избор може да се регистрира чрез акредитиран представител. От този ред са изключени клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред.

Съгласно чл. 133, ал. 2 ЗДДС същото се отнася и за чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на този закон за задължителна регистрация или регистрация по избор. Регистрацията се извършва по реда на чл. 101 ЗДДС в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на акредитирания представител (чл. 72, ал. 3 ППЗДДС).

При прекратяване на лицето - акредитиран представител, или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител.

С измененията на ЗДДС, публикувани в ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1 януари 2010 г. се предвижда, когато чуждестранното лице е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ (напр. двустранни договори), регистрацията да се извършва по общия ред. В тези чуждестранното лице не е задължено, а има възможност да посочи акредитиран представител. Съответно в случай, че лицето е определило акредитиран представител при прекратяване на лицето - акредитиран представител или при настъпване на други обстоятелства, които водят до невъзможност това лице да изпълнява задълженията си по този закон, в общия случай в 14-дневен срок от датата на настъпване на новите обстоятелства чуждестранното лице е длъжно да определи нов акредитиран представител. Това правило обаче, когато чуждестранното лице е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ не се прилага, доколкото за това чуждестранно лице използването на акредитиран представител е само правна възможност.

Съответно акредитираният представител в тези случаи не отговаря солидарно и неограничено за задълженията по ЗДДС на регистрираното чуждестранно лице, когато чуждестранното лице е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ. Това е така, доколкото предвид наличието на правни възможности за ангажирането отговорността на чуждестранното лице, то съответно ще се търси по този начин събирането на вземанията.

Този вид регистрация не се прилага за чуждестранни лица, предоставящи услуги по глава осемнадесета от ЗДДС, а именно за доставки на услуги, извършвани по електронен път от лица неустановени в европейската общност.

Съгласно чл. 135 ЗДДС акредитиран представител на чуждестранно лице може да бъде дееспособно физическо лице с постоянен адрес или постоянно пребиваващо в страната или местно юридическо лице, което не е в процедура по ликвидация или не е обявено в несъстоятелност и няма изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите. Постоянно пребиваващи в България са чужденците получили разрешение по смисъла на чл. 25 от Закона за чужденците в Република България.

                    д) На основание чл. 152 ЗДДС право да се регистрира за доставки на услуги, извършвани по електронен път има данъчно задължено лице, за което са налице едновременно следните условия:

               1. осъществява доставки на услуги, извършвани по електронен път, получатели на които са данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в държава членка;

               2. не е установено на територията на Общността;

               3. не е длъжно да се регистрира за целите на ДДС на друго основание на територията на страната или на територията на друга държава членка.


III. Процедура по регистрация

Регистрация по инициатива на данъчно задълженото лице се извършва чрез подаване на ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ (приложение № 1 към ППЗДДС) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, по смисъла на чл. 8 ДОПК. Заявлението се подава от лицата по чл. 101, ал. 2 ЗДДС.

Съгласно ППЗДДС в случаите на регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната, по реда на чл. 133 ЗДДС към заявлението за регистрация се прилагат и:

- удостоверение от компетентните данъчни власти за актуална данъчна регистрация в чужбина на чуждестранното лице и превод от него;

- оригинал на нотариално заверен в страната договор между чуждестранното лице и акредитирания представител по повод възлагането му на задълженията по чл. 135, ал. 2 и 3 ЗДДС;

- удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето - акредитиран представител, или копие от документите за самоличност, ако той е физическо лице;

- документ от компетентните данъчни власти, удостоверяващ регистрация за целите на ДДС в друга държава членка - за регистрация по чл. 98 и чл. 100, ал. 3 ЗДДС;

- документ от компетентните данъчни власти, удостоверяващ, че същите са уведомени, че лицето желае дистанционните продажби, които извършва, да са с място на изпълнение на територията на страната - за регистрация по чл. 100, ал. 3 ЗДДС.

В срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация.

Когато е поискано обезпечение по реда на чл. 176а ЗДДС срокът за извършване на проверката е 30 дни от подаване на заявлението за регистрация.

В срок 7 дни от приключване на проверката органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗДДС за дата на регистрация по този закон се смята датата на връчването на акта за регистрация.

Едновременно с акта за регистрация се връчва и УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ съгласно чл. 104, ал. 1 ЗДДС. Удостоверението се изготвя по образец - приложение № 4 към ППЗДДС (чл. 75, ал. 1 ППЗДДС). УДОСТОВЕРЕНИЕТО по чл. 104, ал. 3 ЗДДС (за доказване на регистрацията в чужбина) се изготвя по образец - приложение № 5 от ППЗДДС.

Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец (Приложение № 2 и Приложение № 3 от ППЗДДС) за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76 ЗДДС, и го подава не по-късно от 7 дни от датата на регистрация. Тази разпоредба не важи за лицата, регистрирани на основание чл. 100, ал. 2 ЗДДС съгласно чл. 74, ал. 1 ЗДДС.

По различна е процедурата, когато лицето се регистрира на основание чл. 152 ЗДДС. В този случай лицето подава по електронен път заявление за регистрация до териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София.

Със заявлението лицето предоставя следната информация:

- име, пощенски адрес, електронни адреси, в т. ч. страници в Интернет;

- национален данъчен номер, ако има такъв;

- декларация, че не е регистрирано по ДДС в друга държава членка.

Лицето уведомява териториалната дирекция по електронен път за всички настъпили промени в подадената информация.

Териториалната дирекция в 7-дневен срок от получаване на заявлението уведомява по електронен път лицето за извършената регистрация по реда на тази глава, за идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 ЗДДС (в съответствие с ППЗДДС идентификационният номер съдържа знака EU) и за датата на регистрацията.

В този случай за дата на регистрация се смята първият ден от месеца, следващ месеца на уведомяването.

С измененията в ЗДДС в сила от 19 декември 2007 г. са създадени и две нови разпоредби на чл. 176а и чл. 176б ЗДДС. Целта на създадения от тях механизъм е борба с липсващия търговец – едно от основните действащи лица в схемата на данъчна измама тип "карусел", предвид отпадането на текстовете на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) и следващи по повод отказ на данъчен кредит от органа по приходите при определени от закона условия и във връзка с очевидната липса на функционалност на заместителя на тази разпоредба – чл. 177 ЗДДС. Така се създава превенция още преди започване на дейността за борба с данъчните измами.

Нормата на чл. 176а ЗДДС дава възможност на компетентният орган по приходите да откаже регистрация на лице, с изключение на регистрацията за вътреобщностно придобиване по чл. 99, ал. 1 ЗДДС, което не е предоставило в указания срок обезпечение. Обезпечението може да е в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година. Основанията, на които органът по приходите може да откаже регистрация са, че един или няколко от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите му:

               1. са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени задължения за данък върху добавената стойност над 5000 лв., или

               2. имат неуредени задължения за данък върху добавената стойност в размер над 5000 лв. в качеството си на физически лица, или

               3. са лица, срещу които е образувано наказателно производство, т. е. са привлечени като обвиняеми или са осъждани за престъпления против данъчната система.

Неуредени задължения съгласно § 1 т. 52 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения.

Всички горни обстоятелства се издирват служебно от органа по приходите, а не се декларират от лицето.

Процедурата по извършване на обезпечението е дадена в чл. 176б ЗДДС обезпечението се изисква с писмено искане, в което задължително посочва:

               1. основанието за изискване на обезпечение;

               2. размера на обезпечението;

               3. срока, в който лицето следва да предостави доказателства за направеното обезпечение, който не може да бъде по-кратък от 7 дни.

Размерът на обезпечението е определен в алинея 2 на чл. 176б ЗДДС. Той е равен на сумата на неуредените задължения, по повод на които се изисква обезпечението. Когато се касае за лица, срещу които е образувано наказателно производство за престъпления против данъчната система размерът на обезпечението е определен в твърда сума - 250 хил. лв.

Впоследствие ако обаче е установен размерът на задълженията и той е по-малък от даденото обезпечение на може да се иска намаление на основание чл. 176б, ал. 3 ЗДДС. Съгласно тази норма обезпечението може да бъде освободено или намалено и преди изтичането на едногодишния срок, ако след регистрацията на лицето отпаднат, съответно се променят основанията, въз основа на които е определен размерът на изисканото обезпечение.

Ако пък органът по приходите, служебно е установил наличието на основание за освобождаване или намаляване на обезпечението, то чл. 176б, ал. 4 ЗДДС създава за него задължение да уведоми банката, че обезпечението може да бъде освободено, съответно намалено. Разбира се това касае случаите на предоставена банкова гаранция.


Резултат от процедурата

От момента на регистрирането си по ЗДДС за задълженото лице възниква задължение да начислява ДДС по осъществените от него облагаеми доставки и същевременно да ползва данъчен кредит по доставките, по които е получател. Също така лицето е длъжно да осъществява и всички други действия, предвидени в ЗДДС - да подава справки-декларации и дневници в установените от закона срокове, да издава предвидените данъчни документи и др.

Примерни образци, документи и формуляри

Заявление за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност

Опис на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството и на получените услуги преди датата на регистрацията по ЗДДС, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 74 ЗДДС

Опис на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на регистрацията по ЗДДС, за които е начислен данък при предишно прекратяване на регистрацията по ЗДДС, за които е налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 76 ЗДДС

Удостоверение за регистрация по ЗДДС

Удостоверение за доказване регистрацията по ЗДДС в чужбина



Коментари