Задай въпрос тук

Данъчно Облагане и Социално Осигуряване на Земеделски Производители

Публикувано на: 08.02.2011





Разяснение Изх. № 96-00-294 от 10.08.2010 г. на НАП


Относно: Изменения в Данъчното Облагане и Социалното Осигуряване на Земеделските Производители от 01.01.2010 год.



В отговор на направеното от вас запитване с писмо вх. № …. от 02.08.2010 г. при Дирекция "ОУИ" гр. …………… и с оглед предоставената ни компетентност Ви уведомяваме за следното:

В писмото си пишете, че осъществявате нестопанска дейност в областта на земеделието и храните, като предоставяте на земеделските производители актуална информация, специализирани съвети и консултации, оказване на помощ в усилията им за осъществяване на ефективно и конкурентно земеделие и приближаването му към европейските стандарти.

Отговаряме на въпросите последователно, така както са формулирани в запитването Ви, като ги групираме по свързаност:


І. По отношение на регистрираните земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 год. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.

               1. По какъв начин земеделските производители ще доказват приходите си през 2010 год., след като се въвежда плащането на данък общ доход и едновременно с това нямат регистрация по ЗДДС?

               2. Необходимо ли е издаването на фактури за продадената продукция – за физически лица и еднолични търговци?

               3. Ще имат ли необходимост от въвеждане на касов апарат или е достатъчно само завеждането на касова книга с приходни и разходни касови ордери за отчитане?

Регистриран земеделски производител е лице, което е вписано в Регистъра на земеделските производители по чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.

С настъпилите изменения и допълнения в Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ и по точно с отменената норма на чл. 13, ал. 3, от 01.01.2010 година доходите от дейността на физическите лица, регистрирани, като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително и извършващите дейността като еднолични търговци, за производство на непреработени продукти от селското стопанство, са изключени от обхвата на необлагаемите доходи и същите подлежат на облагане с данък.

Регистрирани земеделски производители могат да бъдат както физически лица така и еднолични търговци с такава регистрация. Тъй като в запитването не уточнявате, ще се спрем на данъчното облагане на доходите при двете възможни хипотези:

               1. Доходи, придобити от регистрирани физически лица като земеделски производители;

               2. Доходи, придобити от регистрирани еднолични търговци като земеделски производители.

Съгласно чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход на регистрираните земеделски производители, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се формира като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 60 на сто за доходите от производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност.

По смисъла на § 1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ "непреработен продукт от селско стопанство" е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

Задължението за водене на счетоводство, изискванията и принципите за неговото осъществяване са предмет на правната уредба на Закона за счетоводството /ЗСч/. Доколкото ЗСч урежда изискванията към всеобхватността и достоверността на счетоводните системи /счетоводствата/ в предприятията /чл. 1, ал. 1, т. 1/, постулатите на този нормативен акт не са приложими по отношение на лицата, които не са предприятия. За целите на ЗСч, предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от същия закон, предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност и търговските представителства.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 от Търговския закон /ТЗ/ физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не се смятат за търговци.

Следователно, физическите лица, произвеждащи земеделска продукция, които не са регистрирани като търговци по Търговския закон, не могат да бъдат определени като предприятия по смисъла на ЗСч и нямат задължение да водят счетоводна отчетност.

Независимо от горното за нуждите на данъчното облагане по отношение отчитането на придобитите доходи от земеделски производители е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с Наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. На основание чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ и извършват продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни.

По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството. Реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството са:

- наименование и номер, съдържащ арабски цифри;

- дата на издаване;

- наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК на издателя и получателя;

- предмет и стойностно изражение на стопанската операция;

- име, фамилия и подпис на съставителя.

Видно от горното правната уредба на ЗДДФЛ изисква физическо лице, което е регистрирано като земеделски производител и не е търговец по смисъла на Търговския закон, при продажба на собствена и непреработена селскостопанска продукция да издава документ, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, а в случаите на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни - фискална касова бележка от въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство.

В аспекта на гореизложеното, в ЗДДФЛ липсват специални изисквания по отношение на документирането на разходите, различни от тези, предвидени в счетоводното законодателство. Следователно, физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ, нямат задължение за доказване на разходите си с първични документи.

При втората хипотеза, когато регистрираните земеделски производители са образували предприятие на Едноличен търговец, формирането на облагаемия им доход се извършва по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ и представлява определената по реда на Закона за корпоративното и подоходно облагане данъчна печалба /ЗКПО/.

В тези случаи се спазват нормите на специалния ЗСч по отношение на водената счетоводна отчетност, а за целите на определяне на данъчния финансов резултат разпоредбите на част втора от ЗКПО. Съгласно чл. 25 от ЗКПО данъчния финансов резултат се определя на базата на данъчно признатите приходи и разходи както и разпоредбите на ЗКПО.

Следователно за разлика от първата хипотеза, за едноличните търговци, които са регистрирани земеделски производители не са предвидени нормативни разходи, а същите за данъчни цели следва да бъдат документално обосновани в изпълнение на изискванията на чл. 10 от ЗКПО. Иначе казано, счетоводен разход се признава за данъчни цели чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч.

Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗКПО задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с цитираната по-горе Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ, освен когато заплащането се извършва по банков път. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, като по смисъла на ал. 3 на чл. 25 от същата Наредба фискалната касова бележка, в случаите по ал. 1, се издава при извършване на плащането.

Задължително регистриране на извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство е регламентирано и в специалния Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и се отнася както за регистрираните по този закон лица така и за нерегистрираните такива. На основание разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В ал. 4 на чл. 118 /Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ е записано, че прилагането на този член, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства /електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива/, техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба на министъра на финансите. Това е цитираната по-горе Наредба № Н-18 от 2006 г. с последното изменение, обнародвано в ДВ бр.49 от 29.06.2010 г.

В допълнение на горното следва да се има предвид, че съгласно чл. 3 от ЗДДС земеделските производители са данъчно задължени лица по този закон и като такива следва при достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по–дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец да подадат в 14 дневен срок от изтичането на данъчния период, през който са достигнали този оборот заявление за регистрация по ЗДДС /чл. 96, ал. 1 от ЗДДС/. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период по дълъг от 12 месеца.

               4. Включват ли се в Годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и облагат ли се с ДОД субсидиите по отделните мерки на Програмата за развитие на селските райони, получени през 2009 г. и ако отговорът е положителен – къде точно се записват в декларацията? Получените през 2010 г. субсидии по ПРСР ще се облагат ли с данък общ доход?

На основание изложеното в запитването, поради това, че не е посочено точното основание и нормативния акт за получените субсидии можем да приемем, че става въпрос за земеделски производители, които стопанисват земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели, които могат да кандидатстват за плащане по схемата за единно плащане на площ на основание подадено заявление по образец в Разплащателната агенция и получили директни плащания от агенцията за земеделските площи, които ползват на територията на страната, регламентирано в чл. 39, чл. 40, чл. 41, чл. 43 и др. от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ не регламентира получените по този ред суми като отделен източник на доход на физическите лица, респективно за тях не се прилага специално данъчно третиране, поради което, същите следва да се разглеждат в контекста на общите правила за облагане и деклариране на доходите.

По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранните физически лица. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през течение на годината, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ / в редакцията до 31.12.2009 г./ не се облагат с данък доходите от дейността на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци за производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност. Както се изясни и по-горе тази норма беше отменена с § 1, т. 3 на ЗИД на ЗДДФЛ /ДВ бр.95/2009 г./, но за получените доходи, в т.ч. и субсидиите през 2009 г. е в законна сила.

Независимо, че по действащото законодателство до 31.12.2009 г. доходите са необлагаеми, на основание чл. 50 ал. 1 т. 2 от ЗДДФЛ, те задължително се декларират с годишна данъчна декларация, като срока за деклариране на доходите от 2009 г. е 30.04.2010 г.

Следователно, в годишната данъчна декларация за 2009 г. следва да се отразят доходите, в т.ч. субсидиите, свързани с тях които са получени до 31.12.2009 г., като се попълни Приложение № 8 на ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. Това се отнася както за физическите лица, регистрирани земеделски производители, така и за едноличните търговци с такава регистрация.

Субсидиите, които предстои да бъдат получени през 2010 г. ще се отразят в годишната данъчна декларация, която ще се подаде до 30.04.2011 г., като се попълни Приложение № 3 за доходи от друга стопанска дейност, при условие, че физическото лице получи доходи като регистриран земеделски производител. Доходите и получените субсидии през 2010 г. от едноличните търговци, които са регистрирани земеделски производители следва да намерят отражение в Приложение № 2 на годишната данъчна декларация, която ще се подаде до 30.04.2011 година /чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ/.

Получаваните субсидии от лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност, са предназначени за подпомагането им при извършване на дейността. Следователно, ако физическото лице не влага, съответно не използва получената субсидия за извършване на стопанска дейност, а за лични нужди, същата ще се определи като доход от друг източник.

В тези случаи физическото лице ще формира облагаем доход по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. брутната сума на получената субсидия. Този извод се налага от посоченото определение за "стопанска дейност" в § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, а именно това е дейността, извършвана като търговец, дейността на лицата по чл. 2 от Търговския закон /т.е. дейността на физическите лица, занимаващи се със селско стопанска дейност/, както и всяка друга дейност, осъществявана с цел печалба т.е. елемент на всяка стопанска дейност е реализиране на доход/печалба.

Следователно в случай, че земеделските производители нямат получени доходи от селскостопанска дейност следва да попълнят Приложение № 6 от годишната данъчна декларация.


По отношение на придобиването и декларирането на дохода следва да се има предвид текста на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който доходът в т.ч. и субсидията, се смятат за придобити на датата на:

               1. плащането – при плащане в брой;

               2. заверяване на сметката на получателя на дохода или получаване на чека – при безналично плащане.

Важно е да се има предвид също и разпоредбата на ал. 3 от същия чл. 11 на ЗДДФЛ, която гласи, че доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от третото лице.

               5. Дължи ли се авансов данък общ доход за продадената през първото тримесечие на 2010 г. продукция и ако отговорът е положителен – как се изчислява, кои са необходимите документи за представяне в НАП и какъв е редът и сроковете за това?

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 /в т.ч. физическо лице регистриран земеделски производител/, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход.

Например: Физическо лице, регистриран земеделски производител е получило за първо тримесечие на 2010 г. доход от продажба на селскостопански продукт в непреработен вид /в т.ч. и субсидия / в размер на 1000 лв. Изчисляването на дължимия данък е както следва:

               1. Придобит доход всичко 1000.00 лв.

               2. Разходи за дейността / 60% върху т. 1/ 600.00 лв.

               3. Облагаем доход /т. 1-т. 2/ 400.00 лв.

               4. Осигурителни и здравни вноски 57.60 лв.

В т.ч.вноски за фонд "Пенсии" 16% върху 240 лв. 38.40 лв.

здравни вноски 8% върху 240 лв. 19.20 лв.

               5. Разлика / т. 3-т. 4/ 342.40 лв.

               6. Дължим данък /10% върху т. 5/ 34.24 лв.

Съгласно текста на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 43 се внася от лицето, придобило дохода, до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.

При горния пример, изчисления данък за І-во тримесечие на годината следва да се внесе до 15 април 2010 г.

Не се внася авансов данък по чл. 43, ал. 6 за доходи, придобити през ІV-то тримесечие на годината /чл. 67, ал. 2 ЗДДФЛ/.

На основание чл. 68, ал. 1 данъкът по чл. 43 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на физическото лице, включително едноличния търговец.

По отношение на едноличните търговци, които са регистрирани земеделски производители, авансовото определяне на дължимия данък става по реда на глава четиринадесета от ЗКПО.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗКПО, авансови вноски не правят данъчно задължени лица / в т.ч.еднолични търговци/, чиито нетни приходи от продажби за предходната година не превишават 200 000 лв.

Разпоредбата на чл. 84 от ЗКПО регламентира, че месечни авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година. А тези които нямат задължение да правят месечни авансови вноски – извършват тримесечни авансови вноски /чл. 85 от ЗКПО/.

Начина за изчисляване на месечните авансови вноски е по формулата на чл. 86 от ЗКПО, а тримесечните авансови вноски се определят по посочената в чл. 87 от същия закон.

В изпълнение на чл. 90 от ЗКПО едноличните търговци, регистрирани земеделски производители внасят месечните авансови вноски до 15-то число на месеца, за който се отнасят, а тримесечните авансови вноски – до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвърто тримесечие на годината не се прави тримесечна авансова вноска.

Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в редакцията на закона след 01.01.2010 г./, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189 б от ЗКПО.

Ползването на данъчното облекчение от едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, съгласно нормата на чл. 189б от ЗКПО изисква едновременно спазване на следните условия:

               1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването;

               2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица;

               3. дейността трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации;

               4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1.

Преотстъпването не е допустимо, когато преотстъпеният данък се инвестира в сгради и земеделска техника, които заместват съществуващи /чл. 189б, ал. 3 ЗКПО/.

Съгласно ал. 4 на този чл. 189б от ЗКПО данъкът не се преотстъпва, когато лицето е получило други помощи по смисъла на чл. 87, § 1 от Договора за създаване на Европейската общност, както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти за инвестираните активи.

На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването /чл. 91 от ЗКПО/.

Следва да се има предвид, че данъчното облекчение за земеделските производители /чл. 189б от ЗКПО/ може да се прилага единствено след постановяване на положително решение от Европейската комисия /ЕК/ за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи /§ 41 от ПЗР на ЗКПО/.


Следователно, в зависимост от решението на ЕК при едноличните търговци, регистрирани земеделски производители са възможни два варианта за новото данъчно облекчение:

               1. В случай, че ЕК постанови положително решение:

В този случай данъчното облекчение ще може да се ползва след решението на ЕК / т.е.

преди решението не може да се преотстъпва данък/. Ако ЕК постанови положително решение до 31.03.2011 г. данъчното облекчение ще може да се ползва и за 2010 г./§ 41 от ПЗР на ЗКПО/.

Съгласно § 43 от ПЗР на ЗКПО данъчното облекчение е със срок 31.12.2013 г.

Следва да се има предвид, че преотстъпване на авансови вноски за земеделските производители не е допустимо до датата на положителното решение на ЕК /§ 41 от ПЗР на ЗКПО/.

В тази връзка авансовите вноски на земеделските производители - еднолични търговци през 2010 г. са както следва:

а/ В случай, че през 2009 г. има облагаем доход /данъчна печалба/

Тук попадат земеделски производители, които освен производство на непреработена растителна и животинска продукция се извършвали и друга дейност, за която са формирали облагаем доход /данъчна печалба/ през 2008г и 2009 г.

От 1 януари до 31 март 2010 г. тези лица ще правят месечни авансови вноски на база облагаемия си доход за 2008 г., а от 1 април до 31 декември 2010 г. – на база облагаемия доход за 2009 г. при данъчна ставка 15%.

Следва да се има предвид, че за разлика от юридическите лица при едноличните търговци печалбата от производство на непреработена растителна и животинска продукция за 2008 г. и 2009 г. не се включва в облагаемия им доход за тези години, поради което тази сума няма да участва при определяне размера на месечните авансови вноски за 2010 г.

б/ В случай, че през 2009 г. земеделския производител не е формирал облагаем доход /данъчна печалба/

Тук попадат земеделски производители, които са извършвали само производство на непреработена растителна и животинска продукция.

Тези еднолични търговци ще правят тримесечни авансови вноски през 2010 г. на база на облагаемия си доход за съответните тримесечия на 2010 г., като за последното тримесечие не се прави авансова вноска.

В облагаемия доход /данъчната печалба/ се включва и резултатът от производствмото на непреработена растителна и животинска продукция.


               2. ЕК не постанови положително решение В този случай данъчното облекчение няма да може да се ползва.

               6. Считат ли се дребните животни /пчелни семейства, калифорнийски червей, пуйки, щрауси, зайци, копринени буби, охлюви и др./ за дълготраен материален актив и амортизируеми активи ли са те?

Въпроса е относим към счетоводната практика и ще бъде препратен по компетентност на Дирекция "Данъчна политика" - отдел "Счетоводна практика" при МФ, а след получаване на компетентния отговор допълнително ще Ви информираме.


ІІ. По отношение на земеделски стопани, които не са регистрирарни по реда на Наредба № 3 от 1999 г., но са получили /ще получат субсидия по Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г.за обработка на земята по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по схемите за национални доплащания през 2009 г. и /или 2010 г.


Поставени въпроси:

               1. Декларира ли се произведената продукция за лично ползване от стопанството?

               2. Има ли нормативно признати разходи и в какъв размер са те?

               3. Получената субсидия за обработка на земята по Схемата за единно плащане на площ декларира ли се в годишната данъчна декларация за 2010 г.?

На основание на чл. 29, т. 2, буква"а" от ЗДДФЛ, облагаемият доход на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, извършват стопанска дейност по производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство и не са регистрирани земеделски производители се определя, като придобития през годината доход, в т.ч. и субсидии, се намали с разходи в размер 40 на сто.

Видно от текста на чл. 29, т. 1, буква "а" ЗДДФЛ/ в редакцията на закона до 31.12.2009 г./, съответно чл. 29, т. 2, буква"а" от ЗДДФЛ/ считано от 01.01.2010 г. /, облагаем е доходът от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на търговския закон, за доходи от продажба на произведени, преработени или непреработени продукти от селското стопанство. В определението за "стопанска дейност" от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е посочено, че такава е и дейността на физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, осъществявана с цел печалба, т.е. присъщ елемент на всяка стопанска дейност е реализиране на доход/ печалба.

Във връзка с горното, ако физическото лице през данъчната година произвежда продукция от селското стопанство за лично ползване, т.е. не извършва реализация и съответно не получава доходи от продажба на такава продукция, няма доход за деклариране и облагане с данък.

Когато земеделския стопанин е произвел продукция само за лично ползване, но същевременно през годината е получил субсидия, същата подлежи на облагане с данък и съответно деклариране с годишна данъчна декларация. Тъй като в такива случаи получената субсидия не е ползвана за извършване на стопанска дейност, същата ще се определи по реда на раздел VІ на ЗДДФЛ "Доходи от други източници" и ще формира облагаем доход, съгласно чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. брутната сума на получената през данъчната година субсидия. С други думи не се приспадат разходи за дейността като нормативно определени.

Съгласно чл. 36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя като облагаемият доход по чл. 35, придобит през годината, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване.

Получената субсидия следва да се декларира в Приложение 6 на Годишната данъчна декларация за 2009 г. /чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ/.

В това отношение няма промяна през 2010 г. в данъчното третиране на субсидия, вложена в селското стопанство, от което се получава единствено продукция за лични нужди.

В случай, че нерегистрирания като земеделски производител стопанин получава субсидия през годината, която ползва в селското стопанство и произвежда и продава продукция, т.е. получава доходи от стопанската дейност, ще формира облагаемия доход като разлика между придобития доход /в т.ч. придобития доход от продажбата плюс получената субсидия/ и нормативни разходи 40 на сто. Размерът на тези разходи /40%/ е еднакъв и за доходите, получени през 2009 г. /на основание чл. 29, т. 1, буква "а" / и за получените - 2010 г. / изменението в чл. 29, т. 2, буква "а"/.

В тези случаи субсидията и получения доход от продажбата се декларират като се попълва Приложение № 3 към ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ. 


ІІІ. Юридически лица /ООД, земеделски кооперации/

               1. Как се осчетоводяват получените субсидии по отделните мерки на Програмата за развитие на селските райони, тъй като се получават средства от ЕС и от държавния бюджет, т.нар.национални доплащания? Част от субсидиите са авансови плащания и при определени условия подлежат на възстановяване ведно със съответната лихва.

               2. Облагат ли се получените субсидии с данък, съгласно ЗКПО?

Първия въпрос е относим към счетоводната практика, поради което ще го изпратим по

компетентност и след получаване на отговора ще ви информираме и по втория свързан с него въпрос.

По отношение на социалното, здравното и допълнителното пенсионно осигуряване:


Поставени въпроси:

               1. Кои осигурителни вноски могат да се заплащат до 31 март на следващата година и в какъв срок се подават декларации образец 1 и 6?

               2. Допустимо ли е, при сезонен характер, прекратяването на дейност на земеделски производител и дължат ли се за този период осигурителни вноски и какъв е редът за внасянето им?

               3. През периода на получаване на обезщетение за бременност и майчинство до навършване на две години на детето от регистриран и осигурен за всички социални рискове земеделски производител, може ли да упражнява земеделска дейнос?.

               4.Дължат ли се осигурителни вноски върху сумите от получени субсиди?

               5.При производство за лично ползване, дължат ли се осигурителни вноски и по какъв ред?


По въпрос № 1:

Регистрирани земеделски производители по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (§ 1, ал. 1, т. 5) са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Земеделският производител придобива качеството на "регистриран земеделски производител" от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3/1999 г. и притежава това качество до деня на отписването му, при условие че ежегодно (до 25 март) заверява регистрационната си карта в областна дирекция "Земеделие". Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок - до 25 март на съответната година, губи качеството си на регистриран земеделски производител от 26 март, независимо че към този момент то все още не е отписано от регистъра на земеделските производители.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), регистрираните земеделски производители са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд "Пенсии"). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 7 от КСО). За 2010 г. минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители е 240 лв., а максималния месечен осигурителен доход (за всички осигурени лица) е 2000 лв.

От 2010 г. с промяната на чл. 6, ал. 7 от КСО (ДВ, бр. 99, от 15.12.2009 г.) се премахва разграничението в дохода, върху който се дължат авансово осигурителните вноски от регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители упражняващи само земеделска дейност и такива които извършват едновременно и дейност по трудово или друго правоотношение.

Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 от горецитираната разпоредба се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.

Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО).

Осигурителните вноски се внасят лично или чрез осигурителна каса до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП, поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето.

Размера на вноските за фондовете на държавното обществено осигуряване за 2010 г. е:

за фонд "Пенсии"

- за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. – 16 на сто;

- за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 11 на сто;

- за фонд "Общо заболяване и майчинство" – 3.5 на сто Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Размерът на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд е 5 на сто;

В Закона за здравното осигуряване липсва подобна разпоредба, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица. Поради това на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, регистрираните земеделски производители, включително и когато получават пенсии, се осигуряват върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (за 2010 г. - 240 лв.). Ежемесечните авансови здравноосигурителни вноски, са в размер на 8 на сто.

За регистрираните земеделски производители, както и за други самоосигуряващи се лица съществува и задължение да представят в компетентната териториална дирекция на НАП, данни по чл. 5, ал. 4 от КСО (Декларация обр. № 1 и № 6), съгласно Наредба Н-8 от 2005 г., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица, както следва:

Декларация образец № 1 се представя не по късно от 10 дни след внасяне на дължимите авансови вноски за месеца (чл. 3, ал. 1, т. 2). Самоосигуряващите се лица могат да подадат до 20 февруари за всяка календарна година, еднократна декларация за календарната година в случай, че са избрали да се осигуряват само за фонд "Пенсии" и осигуряването им продължава от предходната година или е възникнало от първи януари (чл. 4, ал. 1 и 2);

Декларация образец № 6 се подава за дължимите осигурителни вноски за предходната година, еднократно до 30 април на следващата година (чл. 3, ал. 3, т. 2);


По въпроси № 2 и № 5:

Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването и (чл. 10 от КСО). Упражняването на трудова дейност включва всяко действие на лицето, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната дейност.

По силата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. ДВ.- бр. 2 от 2010 г.), започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7 - дневен срок от настъпване на обстоятелството. Процентът на избраната осигурителна вноска може да се променя от началото на всяка следваща календарна година с декларация, подадена в срок до 31 януари на годината. При прекъсване и възобновяване на дейността в рамките на една и съща календарна година видът на осигуряването не може да се променя (чл. 1, ал. 3 и 4 от наредбата).

На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като "регистрирани земеделски производители", не подлежат на задължително осигуряване при условие, че им е отпусната пенсия.


По въпрос № 3:

Съгласно чл. 3, ал. 3 и следв. от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение. А лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност бременност и раждане или отглеждане на малко дете.

За периода на отглеждане на малко дете до навършване 2 годишна възраст на детето няма забрана за извършване на трудова дейност, но следва да се внасят задължителните осигурителни вноски.

По отношение размера на получаваните обезщетения за този период НАП не е компетентна и следва да се обърнете по този въпрос към НОИ.


По въпрос № 4:

Не се начисляват и не се внасят осигурителни вноски върху сумите, получени под формата на субсидии от държавата към лицата, във връзка с подпомагането им при извършване на селскостопанска дейност.

Във връзка с предложенията, направени в края на писмото ви уведомяваме за следното:

               1. Дирекция "ОУИ" Пловдив е структурирана към ЦУ на НАП гр.София, не е

самостоятелно юридическо лице и не може да бъде страна по споразумения с браншови организации. В тази връзка компетентен орган е Изпълнителния директор на ЦУ на НАП.

               2. За Ваше сведение Ви информираме, че в изпълнение на законово вмененото

задължение на органите по приходи, да разясняват правата на задължените лица като участници в административните производства, всеки четвъртък от 14ч. до 16ч. се предоставят устни консултации от експертите при отдел "Данъчно осигурителна практика" на Дирекция "ОУИ" Пловдив. Мястото за провеждане на консултациите е в сградата на НАП на ул. "Скопие" № 106 на пети етаж.



Коментари

Свързани документи със ЗДДФЛ