Красимир Иванов Красимир Иванов Потребител

Относно ГПК



Поръчител съм по определено вземане. Подал съм частна жалба, с която ОС и след обжалване и ВКС потвърждава решението.

РС Решение:

ОТМЕНЯ разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 07.05.2014г. по ч.гр.д. № 1999/2014г. по описа на РС – Сливен В ЧАСТТА, с което е наредено на В.А.Б.,*** да заплати на кредитора „Микрофонд АД“, София солидарно с ЕТ „ЕСО – 2002 – ГАЛИНА КЪНЧЕВА“ и И.С.Д. сумата 1703.89 евро, представляваща непогасен остатък на задължение по договор за заем № 8-782/15.11.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6036/15.11.2011г. на Нотариус Н.В., ведно със законната лихва считано от 29.04.2014г. до окончателното изплащане; сумата от 700 евро, представляваща еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума съгл. чл. 17 от договора за заем и разноските по делото в размер на 94.03лв задължаването вместо това ОТХВЪРЛЯ искането за незабавно изпълнение В СЪЩАТА ЧАСТ.

ОБЕЗСИЛВА издадени въз основа на заповед за незабавно изпълнение по разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 07.05.2014г. по ч.гр.д. № 1999/2014г. по описа на РС – Сливен В ЧАСТА с коЯто е наредено на В.А.Б.,*** да заплати на кредитора „Микрофонд АД“, София солидарно с ЕТ „ЕСО – 2002 – ГАЛИНА КЪНЧЕВА“ и И.С.Д. сумата 1703.89 евро, представляваща непогасен остатък на задължение по договор за заем № 8-782/15.11.2011г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 6036/15.11.2011г. на Нотариус Н.В., ведно със законната лихва считано от 29.04.2014г. до окончателното изплащане; сумата от 700 евро, представляваща еднократно обезщетение в размер на 20 % от заемната сума съгл. чл. 17 от договора за заем и разноските по делото в размер на 94.03лв

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ. ВКС ж потвърждава!





Според

ОСГТК на ВКС намира следното:

Според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението

трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е

да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава

вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по

основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание

за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва

надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на

отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание

от приложените към заявлението документи. Съображенията са, тъй като в

заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства

/целта на производството е не установяване на самото вземане, а само

проверка дали същото е спорно/, и следователно от приложените към

заявлението документи не могат да се правят изводи както за

съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се

претендира. В хипотезата на чл.417 ГПК обаче, при която съдът се

произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо

основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този

документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително

приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за

незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е

наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено

именно от документа.



И според установеното, имам питане:

съгласно разпоредбите на ВКС



Имали връз в хипотезата на чл.417 ГПК обаче, при която съдът се

произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо

основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този

документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително

приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за

незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е

наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено

именно от документа

Поздрави!



Отговори

  • Здравейте,
    Отговорът на въпроса Ви се съдържа в самия въпрос. Вие правилно сте цитирал Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС:
    http://www.vks.bg/Dela/2013-04-%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%A2%D0%9A-%D0%A2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%20%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf
    Именно в т. 2.б. от това тълкувателно решение е прието, че когато заповедта за изпълнение се издава по реда на чл. 417 от ГПК, а не по чл. 410 от ГПК, е допустимо основанието и предметът на вземането да се определят въз основа на документа, въз основа на който се иска издаване на заповедта за изпълнение (извлечение от счетоводни сметки, нотариално заверено споразумение, запис на заповед, извлечение от ЦРОЗ и др.), дори и основанието и предметът да не са достатъчно добре индивидуализирани в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

    Поздрави,
    Йордан Костов
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи с КСО

-->