Kalina Peneva Kalina Peneva Потребител

Отлагане на отпуск



Въпросът ми е свързан с чл. 176а, ал. 2 от КТ. Той визира отложения при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 отпуск, при който правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. В същото време чл. 176, ал. 1 от КТ вкл. отлагането на отпуск, както от страна на работодателя поради важни производствени причини, така и от страна на служителя, когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Излиза така, че за отложеният по искане на служителя отпуск за следващата година започва да тече срок на давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Цитираната по-горе нова ал. 1 от чл. 176, замества старата ал. 4 на чл. 176, при която този срок е визиран само за работникът или служителят, който не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете, както и поради ползване на друг законоустановен отпуск.

Бихте ли ми дали разяснения по този казус?



Отговори

  • Здравейте,
    не става ясно какъв е въпросът.
    За отложеният отпуск от работодателя или от работника, на основание чл. 176, ал. 1 има давностен срок за погасяване пралото на неговото ползване и той е 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му - поради важни производствени причини, при ползване от лицето на друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.

    Поздрави,
    Доника Маринова
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани с Кодекса на труда

-->