Задай въпрос тук
Марина Тодорова Марина Тодорова Административен секретар

Изплащане на дневни командировъчни



Здравейте,
Седалище и предприятие на фирмата в малък град. Административен офис в гр. София. Изпълнителният директор е с постоянен адрес в града по седалище, но фактически не притежава жилище там, а семейството му и той живеят в гр. София. Има договор за управление.

Има ли право на дневни и квартирни пари, когато е командирован в града по постоянния му адрес и седалище на фирмата?



Отговори

  • Здравейте,

    Не се считат за командировани работници и служители, които:
    изпълняват служебна задача в границите на населените места, където е постоянното им местослужене, уговорено в трудовия договор.

    Поздрави,
    Величка Павлова
  • Здравейте, цитирате чл.6 ал.2 от НКС. Но уговореното в трудовия договор постоянно местослужене има точен адрес. Когато лицето се изпраща в друго населено място, където има филиал същото дружество , да изпълнява служебните си задължения , валиден ли е същия член и алинея от Наредбата?
  • Здравейте,

    Да, този текст е от чл.6, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната и той си е валиден към момента.

    Поздрави,
    Величка Павлова

  • Въпросът ми не е дали е валиден посочения член от Наредбата към момента, а за описания от мен конкретен казус - когато лице назначено на трудов догов, в който договор е написано, че се назначава в Дружество "А", селище "Х" с конкретен адрес, но същото лице се изпраща да изпълнява служебни задължения във филиала на Дружество "А" в друго населено място, ще е валиден ли чл.6 ал.2 от НКС? Полагат ли му се командировъчни на това лице?
  • Здравейте,

    Моля погледнете Писмо № 94ЛЛ/52 от 13.04.2007 год. на МТСП
    Относно Командировъчни Пари, което ще даде отговор на Вашия въпрос:

    За командировани съгласно чл. 121 от Кодекса на труда се считат лицата, които са изпратени да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на постоянната им работа.
    Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда мястото на работата се определя с трудовия договор между работодателя и работника или служителя. По силата на ал. 3 към същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
    Когато характерът на работата на работника или служителя налага той да изпълнява трудовите си задължения в други населени места извън седалището на предприятието, няма нормативно основание той да се счита за командирован и да му се заплащат командировъчни пари по реда и условията на Наредбата за командировките в страната.
    От запитването би могъл да се направи изводът, че характерът на работата е свързан с изпълнение на трудовите задължения извън седалището на предприятието по смисъла на чл. 66, ал. 3 КТ. От това следва, че след като характерът на работата на конкретен работник или служител налага той да изпълнява служебните си задължения извън седалището на предприятието, то той не се счита за командирован.

    Поздрави,
    Величка Павлова
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->