Александър Петров Александър Петров Потребител

Принудително освобождаване от работа на служител в пенсионна възраст



Веднага след промяната на чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, ми връчиха предизвестие за прекратяване на безсрочен трудов договор, поради навършване на пенсионна възраст. Моля Ви да разтълкувате някои текстове от закони, въз основа на които евентуално да обжалвам освобождаването ми от работа пред съда. Ето кои текстове имам предвид:

1. Чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Р. България, където никъде не пише, че правото на труд е гарантирано само до навършване на пенсионната възраст.

2. Чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда, където е посочено, че е недопустима дискриминацията по възраст.

3. Коментар на депутатката Светлана Ангелова, пред в. Монитор от 21.07.2015 г. по повод промените в КТ, където тя казва: „Когато работодателят е доволен от служителя си, няма основание за прекратяване на договора.” Има ли презумпция, че работодателят (директорът) е длъжен да се съобрази с преценката на прекия ръководител, който иска да ме запази на работа.

Ако се използват тези аргументи, може ли обжалването да има успех? И изобщо, може ли в моя случай, да се обжалва принудително освобождаване от работа при навършена пенсионна възраст?

Що се отнася до връчването на предизвестието, при отказа ми да го подпиша, предизвестието беше подписано от ръководителката на човшки ресурси и една друга служителка, като свидетели. Може ли самата ръководителка на човешки ресурси да се счита за свидетел, при положение че, тя е служебното лице, което връчва предизвестието. Не трябва ли свидетелите да са две други лица? Това може ли да се смята за процесуално нарушение, в резултат на което предизвестието и последвалата заповед за освобождаване да се смятат като документи с невалидно съдържание и да бъдат отменени при обжалване в съда?



Отговори

  • Здравейте,
    Зададените от Вас въпроси са много, затова ще се опитам да отговоря последователно:
    1. По въпроса за тълкуването на чл. 48, ал. 1 от Конституцията - действително не пише, че правото на труд е гарантирано само до настъпване на пенсионна възраст, но самата разпоредба на Конституцията има по-скоро декларативен характер, държавата сама по себе си не гарантира, че всеки гражданин ще упражнява труд, тъй като държавата осигурява труд само на държавните служители.
    2. Чл. 8, ал. 3 от КТ възпроизвежда текста на чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Относно евентуалното противоречие между чл. 328, ал. 1, т. 10 и Конституцията единственият компетентен орган да прогласи такова противоречие е Конституционният съд.
    3. Работодателят не е длъжен да прекрати трудовото правоотношение при навършване на пенсионна възраст на работника или служителя, това е право на работодателя, което зависи изцяло от неговата воля. Работодателят не е длъжен да се съобрази с преценката на прекия ръководител.
    4. Въпросът с връчването е доста спорен. Законът не предвижда специален ред за удостоверяване на връчването на предизвестието за прекратяване. Самият подпис на двама свидетели, които удостоверяват връчването при отказ, не е достатъчен. При евентуално дело в съда тези свидетели, които са се разписали, трябва да бъдат призовани в съда, за да потвърдят, че действително сте отказал да подпишете предизвестието за прекратяване на договора. Свидетелските им показания се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост (чл. 172 от ГПК). Това означава, че ако съдът прецени, че свидетелите са пристрастни и заинтересовани от изхода на делото, може да не ги вземе предвид при постановяване на решението. Това обаче е въпрос на преценка на съда.
    При всички положения невръчването на предизвестието за прекратяване на договора представлява нарушение, но то не води до нищожност на самата заповед за уволнение, просто не е спазен срокът на предизвестието, което е различно основание.

    Поздрави,
    Йордан Костов
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани с Кодекса на труда

-->