Задай въпрос тук

Облагане на доход от чуждестранно лице, за услуги в страната

Публикувано на: 25.01.2011





Разяснениe Изх. № 2-784-2 от 01.07.2010 на НАП


Относно: Приложението на ЗДДС и Данъчното Облагане По ЗДДФЛ


В Дирекция "ОУИ" гр. … постъпило писмено запитване с вх. №, в което посочвате, че сте сключили договор с юридическо лице от Австрия, на основание на който ще предоставяте консултантски и инженерни услуги на територията на страната и ще получавате възнаграждение, което ще постъпва по Ваша банкова сметка.


Поставили сте следните въпроси:

1. Подлежи ли на регистрационен режим договора за консултантски и инженерни услуги?

2. Какви декларации и кога следва да подавате в НАП?

3. Какви данъци по вид и кога ще дължите при условие, че сте лице с 52 % намалена работоспособност?

4. Подлежите ли на регистрация по ЗДДС?


На основание изложената от Вас фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че не сте посочили характера на правоотношението, в което се намирате с дружеството от Австрия изразеното становище е принципно, като приемаме, че предоставяните от Вас услуги имат характер на извънтрудови правоотношения:


І. Относно задълженията Ви във връзка с осигуряването, запитването е изпратено по компетентност в Дирекция "ДОМ" при ЦУ на НАП на основание т. 4.2.1 от процедура "ДОМ" - 1 "Изготвяне на отговори на запитвания", утвърдена със Заповед № ЗЦУ-80/02.02.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП.


ІІ. Относно данъчното облагане по ЗДДФЛ:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като реда на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.

Разпоредбата на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се прилага при определяне на облагаемия доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В тези случаи, облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с определен процент разходи за дейността.

На основание чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто.

По смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Предвид цитираната разпоредба, ако за Вас са изпълнени едновременно посочените условия, полученото от Вас възнаграждение има характер на доход от упражняване на свободна професия.


Легалното определение на понятието "извънтрудови правоотношения" е дадено в § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ, според което извънтрудови правоотношения, по смисъла на този закон, са:

- правоотношенията, които не могат да се определят като трудови правоотношения;

- правоотношенията, които не могат да се определят като правоотношения с лица упражняващи занаят или свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.

Следователно, ако упоменатите в запитването Ви доходи не са от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ, нито от упражняване на свободна професия по § 1, т. 29 от ДР на закона, същите биха могли да се квалифицират като доходи от извънтрудови правоотношения на физическо лице, което не е едноличен търговец.

На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ като лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от закона дължите авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които като самоосигуряващо се лице сте задължено да правите за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит дохода. Ако нямате качество на самоосигуряващо се лице авансовият данък за доходите от стопанска дейност се определя върху разликата между облагаемият доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

При условие, че платецът на дохода е "предприятие" по смисъла на т. 33 от ДР на ЗДДФЛ или самоосигуряващо се лице, данъкът се определя и удържа от платеца при изплащане на дохода. Ако платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице и в случаите, когато придобивате дохода като самоосигуряващо се лице и декларирате това обстоятелство пред платеца на дохода, задължението за определяне и внасяне на данък е за Вас, като лице, придобило дохода. Данъкът се внася в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода /чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ/.

В запитването посочвате, че сте лице с 52 на сто намалена работоспособност. В този случай на основание чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ дължите авансов данък за доходите от стопанска дейност по чл. 29 след като облагаемия Ви доход от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с обща годишна данъчна основа, намален с удържаните и внесени за Ваша сметка задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв.

На основание чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

В случай, че нямате качество на самоосигуряващо се лице годишната данъчна основа за възнагражденията по извънтрудови правоотношения, следва да се определи като облагаемият доход, придобит през данъчната година, се намали с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за Ваша сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, а в случаите когато имате качество на самоосигуряващо се лице – с вноските, които сте задължен да правите за данъчната година за своя сметка /чл. 30 от ЗДДФЛ/.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка за годината се определя като общата годишна данъчна основа от всички източници на доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От определения данък се приспада данъкът, авансово внесен или удържан през данъчната година (чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ).

За лица с намалена работоспособност с 50 и с над 50 на сто, в чл. 18 от ЗДДФЛ е предвидено данъчно облекчение. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба лицата с намалена работоспособност с 50 и с над 50 на сто, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, ползват данъчно облекчение като сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на инвалидност на решението. На основание чл. 23, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от същия закон, към която се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК.


ІІІ. Относно приложението на ЗДДС.

Задължение за регистрация по ЗДДС възниква за всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец.

В облагаемият оборот, съгласно ал. 2 на чл. 96 от закона се включва сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46;

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

Предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ЗДДС, в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.

По смисъла на чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице по този закон и с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен случаите, в които този закон предвижда друго.

Видно от цитираната разпоредба, за да се определи една доставка като облагаема, същата следва да е извършена от данъчно задължено лице, да е с място на изпълнение на територията на страната и доставката да не е сред посочените в глава четвърта от закона освободени доставки.

Ако услугите, които предоставяте са свързани с недвижим имот, мястото на изпълнение на доставката на услуга следва да се определи по реда на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение ще е мястото, където се намира недвижимия имот.

При условие, че услугите не са сред посочените в чл. 21, ал. 4, т. 1 от закона - мястото на изпълнение при доставка на услуги следва да се определи по реда на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от закона и зависи от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и от установяването на получателя на услугата.

Когато получател на услугата е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставките ще се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение, ще е мястото където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

За целите на облагането с ДДС "постоянен обект" е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие …………… или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна" /§ 1, т. 10 от ДР на ЗДДС/, а "постоянен адрес" или "обичайно пребиваване" означава мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива в друг документ за самоличност /чл. 5, ал. 1 от ППЗДДС/.

Следва да имате предвид, че регламентираното с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС основно правило за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга е неприложимо, когато получателят използва услугата изключително само за лични нужди или за лични нужди на работниците и служителите си. В тези случаи мястото на изпълнение се определя по реда на чл. 21, ал. 1 от закона и е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност.

Предвид горецитираните разпоредби, ако предоставяте услугите на данъчно задълженото лице от Австрия, които не са предназначени за обект на територията на страната, мястото на изпълнение на доставката на услуги ще е в Австрия.

По силата на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка подлежи на регистрация по ЗДДС. Следва да имате предвид, че задължението за подаване на заявление за регистрация по 97а, ал. 2 от ЗДДС възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие).

В случаите, когато услугите са свързани с недвижим имот, находящ се на територията на страната или са предназначени за постоянен обект на възложителя на територията на страната, мястото на изпълнение на доставките на услуги ще е на територията на страната, същите ще са облагаеми и ще участват при определяне на облагаемия Ви оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.



Коментари

Свързани документи със ЗДДФЛ