aleksandar jechev aleksandar jechev maistor-pekar

Промяна на работното време



Здравейте,
Работя в частна фирма, на трудов договор, според който съм на 8-часов работен ден. Преди работехме по два дни, след което почивахме по два дни, в резултат на което ни сумираха по 22 работни дни от по 8 часа на ден. От скоро работим по 12 часа, като на месец се събират по 20-21 работни дни, а почивките ни намаляха. Не сме подписвали допълнително споразумение за това. Трябва ли да има такова и нарушава ли работодателят ни Кодекса на труда?

Работим и нощни смени, а това не се отразява никъде и не ни се заплаща. Това нарушение ли е на трудовото законодателство?



Отговори

  • Здравейте Александър,

    Ако правилно изчислявам времето, през което полагате труд при своя работодател, към момента работите при петдневна седмица и работа по 12 часа на ден, като отработвате общо по 60 часа на седмица.

    При работа на смени или по график, която налага сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. По-долу можете да откриете допълнителна информация за нормално, удължено и намалено работно време, нощен труд, работа на смени и извънреден труд, както и за задължителните дневни, междудневни и междуседмични почивки в различните случаи.

    Трудовото законодателство на Република България налага императивно установени правила за максимално допустимата продължителност на работното време, почивките и отпуските на работниците и служителите.

    Работното време е този период от астрономическо време, през който работникът/служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя, за да изпълнява възложената му работа. Продължителността на работното време се определя от работната седмица - броя на дните през календарната седмица, обявени за работни и сумираните работни часове през тези работни дни.

    Работното време бива нормално, намалено и удължено, съгласно предвидените в Кодекса на труда случаи и се изчислява по два начина:

    • Чрез дневно отчитане - обикновено за длъжности на пълен и непълен работен ден, в рамките на законоустановеното работно време, и
    • Чрез сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това дава възможност за по-гъвкаво изчисляване на заетостта на работниците/служителите, които работят на сменен режим или по определен график. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

    Нормалната продължителност на работното време е свързана със задължителното изискване за „нормални условия на труд”, т.е. да е налице нормално напрежение на работната сила, обичайно физическо и умствено натоварване, без опасност за здравето, работоспособността и живота на трудещите се.

    Към нормалната работна седмица има въведени законови изисквания за почивки през работно и в извънработно време. Работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки, в зависимост от това как е определил работодателят, като задължително трябва да има почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути (чл. 151, ал.1 от Кодекса на труда). Работодателят е длъжен да осигури на работника/служителя време за хранене през работно време, дори когато работата е свързана с производство с непрекъсваем процес в предприятие.Тези почивки не се включват в работното време (т.е. не се сумират в отработените часове за деня).

    При дневното отчитане се изхожда от нормалната продължителност на работната седмица, която е 5 работни дни, 40 часа и до 8 часа за едно денонощие (в частта от денонощието, определена за дневна). Това е максимално допустимата продължителност на работното време според българското законодателство, освен в случите на удължено работно време, изрично посочени в Кодекса на труда (по-долу).

    При нормална продължителност на работното време, работникът/служителят има право на задължителна междудневна непрекъсната почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Седмичната почивка при петдневна работна седмица е в размер на най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка (два последователни дни, единият от които е в неделя).

    Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници/служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Работници и служители, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд, както и работници и служители, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници и служители, които полагат нощен труд.

    Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа на денонощие и до 35 часа на седмица.
    Работодателят Ви е длъжен при поискване от Инспекция по труда да й предостави информация за точния брой работници/служители, които полагат нощен труд, отработените нощни часове, както и за предприетите мерки за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

    Нощният труд е забранен за:

    • работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
    • бременни работнички и служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
    • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
    • трудоустроени работници и служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
    • работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.

    Работниците и служителите, които полагат нощен труд, се приемат на работа само след предварителен медицински преглед, който е за сметка на работодателя и подлежат на периодични медицински прегледи. Когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител се е влошило поради полагане на нощен труд, той се премества на подходяща дневна работа или се трудоустроява. Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

    Работата се организира на смени, когато характерът на производствения процес налага това. Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.

    Във Вашия случай е налице смесена работна смяна, ако полагате и дневен, и нощен труд. Тези смени не могат да са последователни. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.

    При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

    При работа на смени или по график, която налага сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

    При сумирано изчисляване на работното време (работа на смени или график), непрекъсната седмична почивка трябва да е не по-малко от 36 часа или не по-малко от 24 часа (при промяна на смените и когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това).
    За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа.

    За работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда, може да има установена различна продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд. Това решение се взема от Министерски съвет и задължително се спазват общите изисквания за здравословни и безопасни условия на труд.

    Удължаване на работното време през едни работни дни е възможно по производствени причини и се допуска за максимален период от 60дни през 1 календарна година, но не повече от 20 дни последователно. Става с писмена заповед на работодателя и след предварително уведомяване на Инспекцията по труда. Тогава работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден. Когато работодателят не компенсира удължаването на работното време в посочения срок, работникът или служителят има право сам да определи времето, през което ще се компенсира удължаването на работното време чрез съответното му намаляване, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Ако трудовото правоотношение се прекрати преди това време да бъде компенсирано, разликата до нормалния работен ден се заплаща като извънреден труд.

    Продължителността на удължения работен ден обаче, не може да надвишава 10 часа за работниците и служителите с нормално работно време или до 1 час над намаленото - за работниците и служителите с намалено работно време.

    В тези случаи продължителността на работната седмица не може да надвишава 48 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - 40 часа, освен в случаите на полагане на извънреден труд, които са изрично изброени в КТ. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане удължаването, съответно компенсирането на работното време.

    Намаляване на работното време (без намаляване на трудовото възнаграждение) се установява за определени от Министерски съвет видове работа (виж Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, Приложение № 1 към ПМС № 267) и се допуска за следните категории работници/служители:

    • работници /служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
    • работници или служители, ненавършили 18 години.

    Извънреден труд е налице, когато се полага труд от работника/ служителя извън установеното за него работно време, по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител.

    Извънредният труд е забранен., освен в случаите на:

    • извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
    • предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
    • извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
    • извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
    • довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време;
    • за извършване на усилена сезонна работа.
    Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
    • 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
    • 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
    • 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

    Не се разрешава полагане на извънреден труд от:

    • Работници / служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
    • бременни работнички или служителки както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро;
    • майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
    • трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
    • работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството освен с тяхно съгласие.
    • от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1., освен, ако не попадат в някоя от петте изброени по-горе категории.

    Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са налице изброените по-горе изключения от забраната. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд.

    За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, с увеличение, уговорено между работника /служителя и работодателя, но не по-малко от:

    • 50 на сто - за работа през работните дни;
    • 75 на сто - за работа през почивните дни;
    • 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
    • 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

    Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

    *Моля имайте предвид, че това становище е лично мнение на автора и няма обвързващ характер.

    Поздрави,
    Детелина Костадинова
  • Zdraveite,
    parvo da blagodarq na Detelina Kostadinova za izcherpatelniqt otgovor po moeto pitane. porazry4kax se i namerix trydoviq si dogovor i prochetox kakvo to4no e zapisano.na osnovanie 4len 68 al1 t1 4e sklu4vame dogovor s rabotodatelq mi.za srok -neopredeleno vreme na 8 4asov raboten den.nqmame nikakvi drygi sporazymeniq 4e izvar6vame no6ten tryd i 4e ima opredeleno 4asovo razpisanie. zapo4vame rabota v 18.00 i priklu4vame v 6.00 4asa sytrinta. na vedymosta koqto se razpisvame pi6e 21 rabotni dni za meseca . kato ne broqt sabotata i nedelqta.pribavqt klas ,trydov staj i tova e.osigorqvat ni po dogovor na 450lv.no vsqka godina se smenq tova s dopalnitelno sporazomenie na po malko ili pove4e ot tova.rabotata ni e ne prekasnata i sme v dvijenie postoqnno dokato rabotim.nqma po4ivki za xranene nito za otdix. bix iskal da znam tova v naro6enie li e na kodeksa.mojeli da potarsim nqkakva promqna ot negova strana na tova i imameli osnovanie da pysnem nqkakva jalba i da si potarsim pravata.
  • Здравейте Александър,

    Радвам се, че съм Ви била полезна.

    Въз основа на Вашата лична преценка, без да съм се запознала лично с фактите по казуса и цялата документация, с която разполагате, не мога да Ви дам конкретен отговор как е редно да постъпите.

    Ето тук можете да видите допълнително информация за удълженото време за полагане на нощен труд при сменен режим (12-часови смени), както и какви са задълженията на работодателя при полагане на такъв:
    http://balans.bg/7514-premestvane-na-vremeto-s-edin-chas-nazad/#c7937

    Честа практика е подписването на допълнително споразумение и това не нарушава закона (би трябвало да е вписана такава правна възможност в трудовия Ви договор).

    Ако считате, че правата Ви са нарушени, както видяхте от отговора ми по-горе, можете да сезирате Инспекцията по труда да извърши проверка на работодателя, в качеството си на контролен орган.

    Можете да потърсите правата си и по съдебен ред. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.

    П.П.: Моля, пишете само на кирилица. Въпроси на латиница ще се изтриват от администраторите на сайта.

    *Моля имайте предвид, че това становище е лично мнение на автора и няма обвързващ характер.

    Поздрави,
    Детелина Костадинова
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->