Малинка Иванова Малинка Иванова Потребител

Промяна на длъжността след майчинство



Здравейте,
на 24.02.2015г. ми изтича отпуск поради бременност и раждане в размер на 410 дни, според член 163 от КТ. Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст ще бъде прехвърлен на бабата, за да мога аз да се върна на работа. В разговор с моя работодател обаче разбирам, че не желае да ме върне на същата длъжност, като ми заявява, че не е длъжен. Според закона бил длъжен да ми предложи работа,но не и да ме върне на същата позиция. Длъжността,която ми се предлага е с по-ниска степен в йерархията и съответно по-ниско платена.

На кой член от кой закон мога да се позова, за да отстоявам позицията си?



Отговори

  • Здравейте Малинка,

    Има забрана за едностранно изменение на съдържанието на трудовото правоотношение от страна и на работодателя, и на работника/ служителя, освен в случаите и по реда, установени в закона (чл. 118 от Кодекса на труда).

    Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя.

    Работодателят може едностранно да само да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя, но не и да го намалява.
    Трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време.

    В три случая, посочени в чл. 120 от Кодекса на труда, работодателят може едностранно да промени характера и мястото на работа по трудовото правоотношение, а именно при наличие на:

    • производствена необходимост;
    • престой;
    • непреодолими причини.

    На основание чл. 120 от КТ работодателят има право да промени само мястото и характера на работа, а не някои от другите елементи на трудовия договор.
    Понятието "ПРОИЗВОДСТВЕНА НЕОБХОДИМОСТ" представлява възникване на обстоятелства, които са свързани с производствената дейност на работодателя и нуждата от изпълнението на спешни, важни и неотложни задачи. Именно тези обстоятелства налагат изменението на мястото или характера на работа (например - недостиг на работна сила в определено структурно звено, голям брой спешни поръчки и т. н.).

    Работодателят в този случай възлага на работника/служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но задължително в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година (чл. 120, ал. 1 КТ).
    Под "ПРЕСТОЙ" се разбира всяко спиране на работата в предприятието за неопределен период от време.

    Законодателят в чл. 120, ал. 1 КТ е предвидил известни ограничения на възможността за едностранно изменение на мястото и характера на работа от работодателя при престой. Първото ограничение е в срока на промяната - до продължаване на престоя.

    Следващото ограничение се отнася до местоизвършването на работата - промяната може да стане само в предприятие в същото населено място или местност.

    Както при изменение поради производствена необходимост, така и при престой промяната следва да се извърши задължително с оглед квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя, в противен случай заповедта на работодателя за изменение на мястото и характера на работа ще бъде незаконосъобразна само на това основание (арг. от чл. 120, ал. 2 КТ).

    НЕПРЕОДОЛИМИ ПРИЧИНИ означава наличие на извънредни обстоятелства - пожар, наводнение, производствени аварии и други, които настъпват независимо от волята на работодателя.

    Именно форсмажорният, извънреден характер на тези причини е основание да се отхвърли забраната на чл. 120, ал. 2 КТ за възлагане на работа, несъответстваща на квалификацията на работника или служителя. Наличието на непреодолими причини обаче не освобождава работодателя от изискването за съобразяване със здравословното състояние на работника или служителя.

    Промяната и в трите разгледани по-горе хипотези задължително следва да се извърши с ПИСМЕНА ЗАПОВЕД на работодателя, в която се посочва основанието за изменение на мястото и характера на работа - производствена необходимост, престой или непреодолима причина. Заповедта се връчва на работника/служителя от работодателя или упълномощено от него лице. Тази заповед подлежи на съдебен контрол (арг. от чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 357 КТ).

    Като общ случай на едностранна промяна на трудовото правоотношение се разглежда и командировката на работника или служителя в страната или в чужбина (чл. 121 КТ), което е предмет на отделна процедура. В тази хипотеза е налице едностранна промяна от работодателя на мястото на работа на работника или служителя, без да се променя характерът на работа (арг. от чл. 121, ал. 1 КТ).

    Във връзка с прехвърлянето на отпуска за майчинство, можете да получите допълнителна информация тук: http://balans.bg/3632-neobhodimi-dokumenti-za-prehvyrljane-na-majchinstvo/ .

    *Моля имайте предвид, че това становище е лично мнение на автора и няма обвързващ характер.

    Поздрави,
    Детелина Костадинова

  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->