Виолета  Костадинова Виолета Костадинова счетоводител

Даване на аванс на подотчетни лица



Здравейте,
В акционерното дружество, в което работя настъпиха промени и новите собственици държат да променим политиката си на работа с подотчетните лица. Досега от касата на дружеството се изплащаше с РКО сума, която подотчетното лице с авансов отчет после отчиташе. Сега обаче трябва да превеждаме необходимата сума по банков път. След това лицата ще носят фактури, плащани от тях в брой с касови бележки. Ако не са похарчени всички пари, ще върнат в брой в касата остатъка.

Можем ли да превеждаме на подотчетни лица суми в личните iм банкови сметки, които са декларирали при нас и по тях получават месечните си трудови възнаграждения?

Счетоводното отчитане не е проблем, а по-скоро се нуждаем от експертно мнение дали превода на суми за служебни цели трябва да става в личните сметки на подотчетните лица или да се открият специални сметки - дебитни или кредитни, от които тези лиcа да извършват плащане. Подотчетните лица при нас работят с доставчици, мнозинството от които нямат POS-терминал и се налага да плащат в брой.

Има ли някъде мнение или тълкование на законодателя по този казус?



Отговори

  • Здравейте,

    По-долу ви изпращам малко съдебна практика по случая.

    Като цяло, ако правилно си регламентирате, документирате и осчетоводите процедурата за заявяване, одобряване, отпускане, отчитане и възстановяване на служебните аванси, то не би трябвало да имате проблем както с отчетността, така и с потенциални искове/претенции.
    Добре е подотчетните лица да декларират по кои техни банкови сметки (може да са лични) да им бъдат отпускани авансите, както и да предвидите срок, в който те задължително да ги отчитат. Не е добре срока за отчитане да е повече от месец, за да не пропуснете признаването на разход по изразходени, но неотчетени аванси.

    Поздрави,

    Р Е Ш Е Н И Е №
    гр. Ловеч, 03.08.2012 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

    при секретаря..........П.М......................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2112 по описа за 2011 г., за да се произнесе, съобрази:

    Иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 207 ал. 1, т. 2 от КТ по реда на чл. 415 ал. 1 във връзка с чл. 422 ал.1 от ГПК.

    Постъпила е искова молба от “ОЛИМПИЯ ТРАНС” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Освобождение” № 2, Хотелски комплекс СПС, ЕИК 115724260, представлявано от Добри Славов – Управител, чрез пълномощник адв. Р.А., срещу П.В.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, с посочена цена на иска: 5886.74 лева, представляваща изплатени от ищеца и невърнати от ответника служебни аванси.
    В исковата молба се посочва, че през 2008 г. ответникът П.В.Б. бил в трудовоправни отношения с ищеца "Олимпия транс" ООД. Твърди се, че за периода от 29.08.2008 г. до 21.04.2009 г., "Олимпия транс "ООД е изплатило на П.В.Б. служебни аванси по притежавани от него банкови сметки на обща стойност 5886,74 лв., от която сума: 700 лева на 29.08.2008 г.; 200 лева на 08.09.2008 г.; 400 лева на 23.09.2008 г.; 400 лева на 10.10.2008 г.; 1000 лева на 06.02.2009 г.; 195,58 лева на 06.02.2009г. (представляваща равностойността на 100 ЕВРО по фиксинга на БНБ за 1 ЕВРО - 1,95583 лв.); 800 лева на 04.03.2009 г.; 195,58 лева на 09.03.2009 г. (представляваща равностойността на 100 ЕВРО по фиксинга на БНБ за 1 ЕВРО - 1,95583 лв.); 195,58 лева на 18.03.2009 г. (представляваща равностойността на 100 ЕВРО по фиксинга на БНБ за 1 ЕВРО - 1,95583 лв.); 400 лева на 20.03.2009 г. и 1400 лева на 21.04.2009 г.
    Посочва се, че сумите били изплащани от Дружеството на следните банкови сметки на Б.: в "Обединена българска банка" АД - ВС83UВВS80021424241810 - в лева и в “Прокредит банк" АД - 0ВG63РRСВ92301416466010 в ЕВРО, като същият ги бил получил и усвоил.
    Твърди се, че след направените преводи на горните суми многократно били водили разговори с Б. да отчете сумите в “Олимпия Транс" ООД и да представи отчетни документи за изразходването им. Въпреки това липсвало отчитане или връщане на получените от него суми. Изтъква се, че с покана от 16.07.2010 г., получена от Б. на 19.07.2010 г., го приканили в седемдневен срок, считано от датата на получаването й, да се яви в офиса на “Олимпия Транс"ООД, за да направи отчет за горните суми, но Б. не се явил и не възстановил горните суми, нито направил отчет за разходването им.
    Посочва се, че със заявление по чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д.1380/2011 г. по описа на РС гр. Ловеч, с искане от "Олимпия транс" ООД, гр. Пловдив, за издаване на заповед за изпълнение срещу П.В.Б., за заплащане на горните суми, представляващи изплатени от дружеството и невърнати от Б. служебни аванси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и заплащане на разноски по производството, като в законоустановения срок ответникът подал възражение срещу издадената заповед.
    Ищецът моли, да се постанови решение, с което да се установи размерът на вземането им, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. 1380/2011 г. по описа на РС - гр. Ловеч, спрямо ответника П.В.Б., за посочените по-горе суми, представляващи изплатени от "Олимпия транс" ООД и невърнати от Б. на дружеството служебни аванси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1380/2011 г. на ЛРС, до окончателното й изплащане, както и заплащане на разноски по заповедното производство - 117,53 лв. - държавна такса и 1000 лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.
    Моли да им бъдат присъдени и разноските по настоящото производство - държавна такса и изплатен адвокатски хонорар.
    С уточняваща молба на ищеца, получена на 09.12.2011 г., се твърди, че ответникът П.В.Б. е бил назначен в “Олимпия транс” ООД на длъжността: “шофьор на товарен автомобил – международни превози”, на пълен работен ден с продължителност 8 часа за територията на цяла Западна Европа за периода от 31.07.2008 г. до 19.05.2009 г. Изтъква се, че със Заповед на Управителя на дружеството от 31.07.2008 г. му било възложено да управлява и пази тежкотоварен автомобил марка “Мерцедес”, модел “Актрос 1844”, с рег.№ РВ 3139 КА и ремарке РВ 4387 ЕН. Твърди се, че служебните аванси били предоставяни на Б. във връзка с искани от него суми за разходи и разноски, необходими за поддръжката на автомобила, на който е бил шофьор, за заплащане на дължими такси за движение по магистрали, заплащане на гориво, ремонти по тежкотоварния автомобил, заплащане на винетни стикери и други непредвидени разходи. Ищецът счита, че ответникът му е нанесъл имуществена вреда в размер на претендираните суми, тъй като не ги е отчел пред дружеството с разходни документи.
    В законоустановения едномесечен срок, ответникът, чрез пълномощника си адв. С.Д., е подал писмен отговор на исковата молба, с който е заявил, че не признава предявените искове както по основание, така и по размер. Твърди, че не е управлявал посоченият в исковата молба товарен автомобил през 2008 г., а го е управлявал в периода от 23.01.2009 г. до м. април 2009 г. Твърди също, че за този автомобил не е получавал служебните аванси, посочени в исковата молба. Изтъква, че получените служебни аванси за всеки курс е отчитал при приключване на курса, като отчетите му били представяни в дружеството при завръщането му в България, заедно с тахошайбите на товарния автомобил. Твърди, че е връщал и част от неизразходваните средства при предаване на отчетите. Посочва, че ако не са отчетени дадените средства, не са му предавани служебни аванси за следващия курс. Изтъква, че от предоставените средства по служебните аванси са заплащани в брой суми за фериботи, за винетки /в Гърция, Румъния, Унгария и други страни/, за спукани гуми /400 евро за закупена нова гума във Франция – платена в брой/, платени глоби /35 евро платена глоба в Австрия поради това, че камионът няма вериги/.
    Наред с това, посочва, че за извършените курсове му се полагали командировъчни, които са се заплащали от получените служебни аванси.
    Изтъква също, че е работил по трудов договор с договорено минимално трудово възнаграждение, като с работодателя имали устна уговорка за заплащане на по-голямо възнаграждение от договореното в трудовия договор, което трябвало да се заплаща след всеки завършен курс в зависимост от изминатите километри.
    В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. А., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като излага съображения за това. Позовава се на заключението на вещото лице и счита, че се касае за счетоводна грешка при неосчетоводяването на служебните аванси. Моли за присъждане на разноските по делото.
    Ответникът П.В.Б. се явява лично и с адв. Д.. Моли, да бъде отхвърлен изцяло предявения иск, като излага подробни съображения, позовавайки се на заключението на вещото лице, че преведените суми не са били осчетоводени като служебни аванси. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
    От приложените по делото писмени доказателства: заверени копия от: покана до П.В.Б. от 16.07.2010 г.; товарителница № 04041353; платежно нареждане от 08.09.2008 г.; платежно нареждане от 29.08.2008 г.; платежно нареждане от 10.10.2008 г.; платежно нареждане от 23.09.2008 г.; платежно нареждане от 06.02.2009 г.; документ, осчетоводен с референция 71564887/06.02.2009 г.; платежно нареждане от 04.03.2009 г.; документ, осчетоводен с референция 73361134/09.03.2009 г.; документ, осчетоводен с референция 74003885/18.03.2009 г.; платежно нареждане от 20.03.2009 г.; платежно нареждане от 21.04.2009 г.; трудов договор № 47/31.07.2008 г.; справка от търговския регистър за общ статус на ищеца; Заповед на Управителя на “Олимпия Транс” ООД-Пловдив от 31.07.2008 г.; молба от 29.07.2008 г., трудов договор № 47/31.07.2008 г., заповед от 31.07.2008 г., писмо изх. № 1/12.05.2009 г., заповед № 10/18.05.2009 г., 3 броя товарителници, писмо изх.№ 4/22.05.2009 г.; ч.гр.д. № 1380/2011 г. по описа на ЛРС, от показанията на разпитаните свидетели Яна Малчева и Тихомир Минков Танков, от първоначалното и допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Н.Р., както и от доводите на процесуалните представители на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
    По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 5760/28.07.2011 г., от “ОЛИМПИЯ ТРАНС” ООД – гр. Пловдив, е било образувано ч.гр.дело № 1380/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 961/02.08.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.В.Б., ЕГН **********,***, за сумата 5 886.74 лв. /пет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща изплатени и невърнати служебни аванси, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /28.07.2011 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1117.73 лв. /хиляда сто и седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
    В Заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: За периода 29.08.2008 г. до 21.04.2009 г. “Олимпия транс” ООД, гр. Пловдив, е изплатило на длъжника П.В.Б., ЕГН **********, служебни аванси по притежавани от него банкови сметки на обща стойност 5 886.74 лв. /пет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, от която сума: 700 лева на 29.08.2008 г.; 200 лева на 08.09.2008 г.; 400 лева на 23.09.2008 г.; 400 лева на 10.10.2008 г.; 1000 лева на 06.02.2009 г.; 195.58 лева на 06.02.2009 г. /представляваща равностойността на 100 евро по фиксинга на БНБ за 1 евро – 1.95583 лв./; 800 лева на 04.03.2009 г.; 195.58 лева на 09.03.2009 г. /представляваща равностойността на 100 евро по фиксинга на БНБ за 1 евро – 1.95583 лв./; 195.58 лева на 18.03.2009 г. /представляваща равностойността на 100 евро по фиксинга на БНБ за 1 евро – 1.95583 лв./; 400 лева на 20.03.2009 г. и 1400 лева на 21.04.2009 г. Б. е получил и усвоил сумите, но не е направил отчет за разходването им, нито ги е възстановил на кредитора.
    В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът П.В.Б. е подал писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи възстановяване на сумите, тъй като те не съставляват служебен аванс.
    Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство.
    Безспорно е, че между страните е било налице трудово правоотношение, съгласно трудов договор № 47/31.07.2008 г., по силата на който ответникът П.В.Б. е работил в ищцовото дружество “Олимпия Транс” ООД – гр. Пловдив, на длъжността “шофьор товарен автомобил международни превози”.
    Със Заповед на Управителя на дружеството от 31.07.2008 г., на ищеца било възложено да управлява тежкотоварен автомобил “Мерцедес Актрос 1844”, с рег.№ РВ 3139 КА и ремарке РВ 4387 ЕН.
    По делото са представени и приети като доказателства следните платежни нареждания за преведени суми като служебен аванс от ищеца “Олимпия транс” ООД по банкови сметки на ответника П.В.Б., а именно: платежно нареждане от 29.08.2008 г. за сумата 700.00 лева, платежно нареждане от 08.09.2008 г. за сумата 200.00 лева, платежно нареждане от 23.09.2008 г. за сумата 400.00 лева, платежно нареждане от 10.10.2008 г. за сумата 400.00 лева, платежно нареждане от 06.02.2009 г. за сумата 1000.00 лева, документ, осчетоводен с референция 71564887/06.02.2009 г. за сумата 100.00 евро, платежно нареждане от 04.03.2009 г. за сумата 800.00 лева, документ, осчетоводен с референция 73361134/09.03.2009 г. за сумата 100.00 евро, документ, осчетоводен с референция 74003885/18.03.2009 г. за сумата 100.00 евро, платежно нареждане от 20.03.2009 г. за сумата 400.00 лева и платежно нареждане от 21.04.2009 г. за сумата 1400.00 лева, или суми на обща стойност 5886.74 лева, при съобразяване левовата равностойност на 100.00 евро, която е 195.58 лева по фиксинга на БНБ за 1 евро – 1.95583 лева.
    На 16.07.2010 г., ищецът отправил писмена покана до ответника да се яви в офиса на дружеството, в седемдневен срок от получаването й, за да направи отчет за горепосочените суми, предоставени като служебни аванси.
    Ответникът не спори, че е получил тази покана на 19.07.2010 г., както и че е получил посочените суми като служебни аванси. Твърдението му е, че е отчитал получените служебни аванси за всеки курс при приключване на курса, като е връщал и част от неизразходваните средства при предаване на отчетите.
    От заключението на съдебно-икономическата експертиза също се установява, че процесните преводи в общ размер 5886.74 лева са извършени от “Олимпия транс” ООД – гр. Пловдив по посочените от П.Б. банкови сметки, с основание за извършените преводи “служебен аванс”.
    От показанията на разпитания свидетел Яна Малчева, която работи в ищцовото дружество на длъжност “организатор товаро-разтоварна дейност и експедиция”, се установи, че практика в дружеството е искането за служебен аванс от съответния шофьор да се прави устно. Заявката за аванс се отправяла по телефона от шофьора до свидетелката или неин колега, заемащ същата длъжност, които след това предавали устно тази заявка на ръководителите на дружеството и те давали разрешение за отпускането на аванса, след което разрешението се предавало в счетоводния отдел и се извършвал превод на сумата. Свидетелката заяви, че след като се усвои служебният аванс, шофьорът, като се върне, се отчита на ръководителите, но тя не може да каже какъв е редът за отчитане, тъй като това не е в нейната компетентност. Свидетелката посочи още, че основания за аванс могат да бъдат непредвидени разходи на шофьорите. Уточни, че обикновеният разход за гориво, пътни такси, винетни стикери, се плащат с “ШЕЛ” карта, която се намира в шофьора и плащането се извършва от дружеството, а ремонтите по тировете се извършват в избрани от дружеството сервизи, на които се заплаща по банков път. Конкретно за Б., свидетелката заяви, че е искал няколко пъти аванси, но не си спомня по какви причини ги е искал.
    Съдът допусна до разпит и ангажирания от ответника свидетел – Тихомир Минков Танков, от чийто показания се установи, че преди 4-5 години, два пъти е трябвало да изчака ответника пред офиса на ищцовото дружество в Пловдив, за да се отчете. Свидетелят обаче няма непосредствени впечатления за начина на отчитане, поради което показанията му не следва да се обсъждат.
    По искане на ответника, съдът допусна допълнителни задачи към съдебно-икономическата експертиза, за чийто отговор вещото лице е извършило проверка в счетоводството на ищцовото дружество. От допълнителното заключение се установява, че писмени искания от ответника за служебни аванси за периода от 29.08.2008 г. до 21.04.2009 г., не са заведени в счетоводството на “Олимпия транс” ООД – гр. Пловдив. Преведените суми от ищеца по личните банкови сметки на ответника за посочения период на обща стойност 5886.74 лева с основание “служебен аванс”, са осчетоводени в счетоводството на ищеца по сч. сметка 609 “Разходи за командировки” по датите на направените банкови преводи, като за този период не са осчетоводявани суми за служебни аванси на Б.. Вещото лице е констатирало, че разходи по поддръжката и управлението на тежкотоварен автомобил марка “Мерцедес”, модел “Аркос”, с рег.№ РВ 3139 КА и ремарке РВ 4387 ЕН, за процесния период не са осчеводявани, тъй като били нови – в период на двегодишна гаранция и всички разходи по поддръжката и сервиза на посочените превозни средства били за сметка на фирма “Мерцедес бенц”.
    При проведеното изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 29.05.2012 г., същото поясни, че процесната сума от 5886.74 лева не е осчетоводена в сметка 422 /подотчетни лица/ като служебен аванс, а е осчетоводена направо в разходна сметка 609 /разходи за командировки/ без разходно-оправдателни документи, което представлявало счетоводна грешка. Вещото лице заяви също, че в счетоводството на ищеца не фигурира по счетоводните му сметки задължение на ответника в размер на 5886.74 лева.
    При така установената фактическа обстановка, съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 207 ал. 1, т. 2 от КТ по реда на чл. 415 ал. 1 във връзка с чл. 422 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане, произтичащо от липса на парични ценности, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 961/02.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 1380/2011 г. на ЛРС.
    Вземането, чието установяване се иска, е в размер на сумата 5886.74 лева, произтичаща от изплатени служебни аванси.
    Съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
    В случая е предявен положителен установителен иск за вземане и доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва да установи вземането си по основание и размер. По-конкретно ищецът следваше да докаже факта на настъпване на липсата на процесната парична сума, както и наличието на основание за търсене на пълна отговорност от ответника за липса, а именно настъпилата вреда и размера на липсата.
    С доклада по делото в съдебно заседание на 20.03.2012 г., съдът указа на ищеца, че носи доказателствена тежест относно посочените по-горе факти.
    От събраните по делото доказателства обаче, искът се явява недоказан.
    Безспорно се установи, че за периода от 29.08.2008 г. до 21.04.2009 г., ответникът е получил по банковите си сметки парични суми, преведени от ищеца, като негов работодател, в общ размер 5886.74 лева, с посочено основание в платежните нареждания “служебен аванс”. Не се доказа обаче какво е било основанието на всеки от преведените аванси. Устонови се, че практиката в дружеството е била искането за служебен аванс да се отправя от шофьорите устно за техни непредвидени разходи. В този смисъл съдът съобразява показанията на св. Яна Малчева и ги намира за достоверни, тъй като тя е служител в ищцовото дружество и до нея са били отправяни устно заявките за аванс. Свидетелката обаче не си спомни по какви причини през процесния период ответникът е отправял искане за аванс. От допълнителното заключение по съдебно-икономическата експертиза също се установи, че писмени искания от ответника за служебни аванси за периода от 29.08.2008 г. до 21.04.2009 г., не са заведени в счетоводството на “Олимпия транс” ООД – гр. Пловдив. Освен това, вещото лице е констатирало, че в счетоводството на ищеца за процесния период не са осчетоводявани суми за служебни аванси на ответника. При изслушването на вещото лице се установи, че процесната сума от 5886.74 лева не е осчетоводена в сметка 422 /подотчетни лица/ като служебен аванс, а е осчетоводена направо в разходна сметка 609 /разходи за командировки/ без разходно-оправдателни документи, като в счетоводството на ищеца не фигурирало по счетоводните му сметки задължение на ответника в размер на 5886.74 лева.
    Съдът възприема допълнителното експертно заключение като обективно, компетентно и неоспорено от страните и го съобразява при решаването на спора. Фактът, че процесната сума от 5886.74 лева не е била осчетоводена като служебен аванс в счетоводството на ищеца за процесния период, води до извода, че не е налице основание да се търси отговорност от ответника за липса на тази сума, произтичаща от служебен аванс. Без значение е обстоятелството дали при осчетоводяването на процесната сума направо в сметка 609 /разходи за командировки/ се касае за допусната счетоводна грешка. Правнозначимият факт е, че търсената сума не фигурира в счетоводството на ищеца като “служебен аванс”, при което няма значение и начина на отчитането му.
    С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният положителен установителен иск за установяване на вземане, произтичащо от липса на процесната парична сума в размер на 5886.74 лева от изплатени служебни аванси за периода от 29.08.2008 г. до 21.04.2009 г., се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1380/2011 г. на ЛРС /28.07.2011 г./ до окончателното й изплащане.
    При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото, съгласно представения списък, а именно: сумата 500.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 29.12.2011 г.
    Освен това, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ищецът следва да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 80.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по допълнителната съдебно-икономическа експертиза.
    Предвид изхода на процеса, искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски по настоящото дело, включително адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлено.
    Що се отнася до разноските по заповедното производство, дължимостта на същите се обуславя от изхода на настоящия исков процес, което следва да се съобрази в хода на заповедното производство.
    Водим от изложеното, съдът

    Р Е Ш И:

    ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от “ОЛИМПИЯ ТРАНС” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Освобождение” № 2, Хотелски комплекс СПС, ЕИК 115724260, представлявано от Добри Славов – Управител, чрез пълномощник адв. Р.А., срещу П.В.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 207 ал. 1, т. 2 от КТ по реда на чл. 415 ал. 1 във връзка с чл. 422 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане, произтичащо от липса на сума в размер на 5886.74 лв. /пет хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/ от изплатени служебни аванси за периода от 29.08.2008 г. до 21.04.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1380/2011 г. на ЛРС /28.07.2011 г./ до окончателното й изплащане.
    ОСЪЖДА “ОЛИМПИЯ ТРАНС” ООД, с горните данни, да заплати на П.В.Б., с горните данни, сумата 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
    ОТХВЪРЛЯ искането на “ОЛИМПИЯ ТРАНС” ООД, с горните данни, за присъждане на направените от него разноски по настоящото дело, включително адвокатско възнаграждение.
    ОСЪЖДА “ОЛИМПИЯ ТРАНС” ООД, с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице по допълнителната съдебно-икономическа експертиза.
    Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
    След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 1380/2011 г. на Ловешкия районен съд, за съобразяване.


    РАЙОНЕН СЪДИЯ:
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->