Задай въпрос тук
Емил Попов Емил Попов Kreston BulMar управляващ съдружник, директор корпоративни финанси и основател на компанията

Справочник за Закона за Корпоративното Подоходно Облагане

Публикувано на: 16.01.2015





Корпоративният Данък е пряк данък, с който ефективно се облага данъчната печалба на предприятието.

Данъчната печалба на предприятието е равна на счетоводната печалба намалена с непризнатите за данъчни цели счетоводни приходи и увеличена с непризнатите за данъчни цели счетоводни разходи.

Настоящият справочник за ЗКПО си поставя за цел

да представи закона кратко и разбираемо, като разглежда всички съществени клаузи в него. Справочникът е близо три пъти по-кратък от оригиналния текст на ЗКПО, като клаузите са представени с принципните си постановки.

При решаването на конкретни казуси се препоръчва да се четат оригиналните текстове от закона, към които справочника препраща (в т.ч. и свързаните актове, изброени в края на справочника), защото само точният текст на нормата е база за най-коректно тълкуване и вземане на правилно решение.

Справочникът не може да се използва за пряко прилагане на ЗКПО – той има единствено за цел да създаде задълбочена принципна представа за всички аспекти, регулирани от ЗКПО и къде да бъде намерено тяхното уреждане.

За най-прецизно прилагане на ЗКПО, трябва да се вземат предвид и всички указания на НАП за тълкуване на закона, съдебната практика на Върховния Административен Съд (ВАС) и практиката на Европейския Съд по дела, свързани със ЗКПО.

За правилното прилагане на ЗКПО винаги трябва много точно да се съобразява:

  • кога един счетоводен приход се признава за данъчни цели; и
  • и дали и кога един счетоводен разход се признава за данъчни цели.

Отговорите на всички тези въпроси ще се открият в настоящия справочник.

Легенда:

Основна клауза

Клауза с особена важност, която може да доведе до вреда при грешка/пропуск

Клауза с висок риск за грешка и сериозна директна вреда при грешка/пропуск

Текст от закона, който предвижда спазване на срок

Санкция, която не е свързана с конкретен текст от закона

СЪДЪРЖАНИЕ

01. Обекти на Облагане

02. Данъчно Задължени Лица

03. Видове Данъци и Размер на Данъка

04. Деклариране и Внасяне на Данъците, Авансови Вноски

05. Корпоративен Данък – Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

06. Данък Удържан при Източника – Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

07. Данък върху Разходите – Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

08. Данък върху Хазарта – Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

09. Данък върху Опериране на Кораби – Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

10. Данък върху Приходи на Бюджетни Организации – Ставка, Основа, …

11. Документална Обоснованост и Признаване на Разходите

12. Печалби и Доходи с Източници от България

13. Данъчен Кредит за Платен Корпоративен Данък в Чужбина

14. Предотвратяване на Отклонение от Данъчно Облагане

15. Определяне на Данъчния Финансов Резултат

16. Данъчни Постоянни Разлики – непризнати приходи и разходи

17. Данъчни Временни Разлики – отсрочени за признаване приходи и разходи

18. Данъчно Признати Разходи за Дарения и Стипендии

19. Данъчен Стимул за Наети Безработни и Сделки на Регулиран Фондов Пазар

20. Други Суми, Участващи при Определяне на Данъчния Финансов Резултат

21. Данъчни Амортизируеми Активи – данъчни разходи за амортизация

22. Освобождаване и Преотстъпване на Корпоративен Данък

23. Пренасяне на Данъчна Загуба

24. Счетоводни Грешки и Промяна в Счетоводната Политика

25. Специфични Правила при Финансови Институции и Кооперации

26. Данъчно Регулиране при Преобразуване на Дружества и Кооперации

27. Данъчно Регулиране при Трансфери Между Място на Стопанска Дейност

28. Данъчно Регулиране при Ликвидация и Несъстоятелност 38

29. Административно Наказателни Разпоредби – Санкции

30. По-Важни Понятия в ЗКПО

31. Други Актове, Свързани със ЗКПО

1. Обекти на Облагане

01

С данък се облагат:

  • печалбата на местни юридически лица, в т.ч. и тези, които не са търговци по смисъла на Търговския Закон (ТЗ) – в т.ч. сдружения, фондации и т.н.;
  • печалбата на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност в България или от разпореждане с имущество на това място на стопанска дейност;
  • определени доходи на местни и чуждестранни юридически лица с източник от България;
  • представителни разходи, социални разходи (над определен праг) и разходи за експлоатация на превозни средства, с които се осъществява управленска дейност;
  • дейността на организаторите на определени хазартни игри;
  • приходите от стопанска дейност по смисъла на ТЗ (в т.ч. и приходите от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество) на бюджетните предприятия;
  • дейността по оперирането на кораби от лицата осъществяващи морско търговско корабоплаване;
  • допълнителните разходи на народните представители.

(чл.1 от ЗКПО)

2. Данъчно Задължени Лица

02

Данъчно задължени лица са:

  • местните юридически лица и едноличните търговци;
  • чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в България, извършват разпореждане с имущество на това място на стопанска дейност или получават доходи с източник от България;
  • физически лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, но не са регистрирани като еднолични търговци;
  • физически лица, упражняващи някои свободни професии, чийто обем на дейността изисква тя да се води по търговски начин – имат служители, активи и т.н., като нотариуси, ЧСИ и други;
  • работодателите и възложителите по договори за управление и контрол за данъка върху социалните разходи, който превишава 60 лв. месечно за застраховки живот и 60 лв. месечно за ваучери за храна;
  • Народното Събрание на Република България – за данъка върху допълнителните разходи на народните представители.

Неперсонифицираните дружества по ЗЗД и осигурителните каси се приравняват на юридически лица.

За данъчно задължено лице се смята и всеки чуждестранен тръст, фонд или друго подобно образувание, което извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции и не може да бъде установен притежателя на дохода, който стои зад това образувание.

(чл.2 от ЗКПО)

03
  • Всички юридически лица, учредени съгласно българското законодателство или са вписани в български регистър са местни юридически лица. Местните юридически лица се облагат с данъци върху печалбата и доходите си от всички източници в България и чужбина.
  • Чуждестранни юридически лица са онези, които не са местни. Чуждестранните юридически лица се облагат с данъци върху печалбата от стопанската си дейност чрез място на стопанска дейност в България или от разпореждане с имущество в България, както и за определени доходи с източник от България.

(чл.3 и 4 от ЗКПО)

3. Видове Данъци и Размер на Данъка

04
  • С корпоративен данък се облага данъчната печалба.
  • С данък, удържан при източника се облагат определени доходи на местни и чуждестранни юридически лица – доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, доходи от лихви, наеми, технически услуги, франчайз и факторинг, доходи от разпореждане с движимо и недвижимо имущество, доходи от услуги, права и неустойки и т.н.
  • С данък върху разходите се облагат представителни, социални и разходи за експлоатация на автомобили, които се използват за управленски нужди.
  • С алтернативен данък се облагат:
    • определени хазартни игри;
    • оперирането на кораби;
    • приходите от търговски сделки и от отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество на бюджетните предприятия.

(чл.5 от ЗКПО)

05
  • Размерът на данъка се изчислява, като данъчната основа се умножи по данъчната ставка.

(чл.6 от ЗКПО)

4. Деклариране и Внасяне на Данъците, Авансови Вноски

06
  • Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в поделението на НАП по седалището на данъчно задълженото лице.
  • Дължимият корпоративен данък, намален с авансовите вноски, се внася в срок до 31 март на следващата година.
  • С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността. Годишен отчет за дейността не се подава от лица, които не са извършвали дейност през годината или не са отчели счетоводни приходи или разходи.
  • Данъчно задължено лице, което подаде по електронен път своята годишна данъчна декларация и приложенията към нея в срок до 31 март на следващата година и внесе дължимият данък в същия срок, ползва 1% отстъпка от годишния корпоративен данък, но не повече от 1 000 лева.
  • Към годишната данъчна декларация се прилагат и доказателства за платените данъци в чужбина. Това не се прилага за печалби/доходи от държави, с които в СИДДО е предвиден метода ”Освобождаване с прогресия” за избягване на двойно данъчно облагане.

(чл.92 и 93 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена годишна данъчна декларация или за невярно посочени обстоятелства в нея, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За неподадено приложение към годишната данъчна декларация или за невярно посочени обстоятелства в него, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 100 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 200 до 2 000 лв.

(чл.262 от ЗКПО)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация или приложение към нея, или допусне посочване на неверни данни в тях, което води до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността се налага санкция в размер от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 1 500 до 5 000 лв.

(чл.276 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността или за подадени неверни данни в него, на юридическите лица и едноличните търговци се налага санкция в размер от 200 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 2 000 до 6 000 лв. Санкцията за техните управители или представители е в размер от 100 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 3 000 лв.

(чл.52 от ЗСт.)

07
  • Дължимите корпоративен или алтернативен данък, данък при източника или върху разходите се внасят от данъчно задълженото лице по сметка на съответното поделение на НАП, съгласно седалището на лицето по регистрация.
  • Дължимите данъци се декларират и внасят в сроковете определени за всеки един от тях и се смятат за внесени в деня, в който са постъпили по сметките на НАП.
  • За невнесените в срок дължими данъци, в т.ч. и за авансовите вноски, се дължи наказателна лихва, която е равна на Законовата Лихва (ОЛП + 10%).

(чл.8 и 9 от ЗКПО)

За по-късно внесен корпоративен данък или авансова вноска се начислява законова лихва за забава до окончателното им постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

08
  • Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък, на база на прогнозната данъчна печалба за текущата година.
  • Месечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година надхвърлят 3 000 000 лева.
  • Тримесечни авансови вноски правят данъчно задължените лица, чиито нетни приходи от продажби за предходната година са от 300 000 до 3 000 000 лева.
  • Данъчно задължените лица, които са новообразувани (без новообразуваните, чрез преобразуване) и тези, чиито нетни приходи от продажби от предходната година са по-малко от 300 000 лева, не правят авансови вноски за корпоративния данък. Те могат да изберат да правят тримесечни авансови вноски, без да дължат лихва при неправилно определени/разпределени тримесечни вноски.

(чл.83, 84 и 85 от ЗКПО)

09
  • Месечните и тримесечните авансови вноски се определят по следните формули:

                АВ месечна = (ПДП / 12) х ДС                                         АВ тримесечна = (ПДП / 4) х ДС

където:

                АВ месечна – е месечната авансова вноска;

                АВ тримесечна – е тримесечната авансова вноска;

                ПДП – е прогнозната данъчна печалба за текущата година;

                ДС – е данъчната ставка на корпоративния данък.

  • Определените по горните формули авансови вноски за текущата година се декларират с годишната данъчна декларация за предходната година. Новоучредните дружества в резултат на преобразуване декларират авансовите вноски със специална декларация в срока за извършване на първата авансова вноска след преобразуването.

(чл.87 и 87а от ЗКПО)

10
  • Данъчно задължените лица могат да подават декларации за намаляване или увеличаване на авансовите вноски, когато смятат, че те ще се различават значително от дължимия годишен корпоративен данък.
  • Дължи се лихва, когато:
    • дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените месечни авансови вноски;
    • 75% от дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20% сумата от определените тримесечни авансови вноски.
  • Лихва се дължи върху превишението над 20%, което се изчислява по следните формули:
    • за месечните авансови вноски – А = Б – (В + 0,2 х В), където:
          А – е сумата, върху която се дължи лихва;
          Б – е дължимият годишен корпоративен данък;
          В – е общият размер на определените месечни авансови вноски за годината.
    • за тримесечните авансови вноски – А = 0,75 х Б – (В + 0,2 х В), където:
          А – е сумата, върху която се дължи лихва;
          Б – е дължимият годишен корпоративен данък;
          В – е общият размер на определените тримесечни авансови вноски за годината.
  • Лихвата върху превишението е равна на законовата лихва и се дължи за периода от 16 април до 31 декември на съответната година, а за новоучредено дружество в резултат на преобразуване от датата следваща датата, на която изтича срока за извършване на първата тримесечна авансова вноска, до 31 декември.

(чл.88 и 89 от ЗКПО)

За внесен в по-малък размер авансов корпоративен данък се начислява законова лихва за забава върху сума, изчислена по определената формула.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

11
  • Месечните авансови вноски се внасят, както следва:
    • за месеците януари, февруари и март – в срок до 15 април;
    • за месеците от април до декември – в срок до 15 число на месеца, за който се отнасят.
  • Тримесечните авансови вноски се внасят, както следва:
    • за първо и второ тримесечие – в срок до 15 число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят (съответно 15 април и 15 юли);
    • за третото тримесечие – в срок до 15 декември;
    • за четвърто тримесечие – не се прави авансова вноска.
  • На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък, се преотстъпва и съответната пропорционална част от определените авансови вноски.

(чл.90 и 91 от ЗКПО)

За по-късно внесена авансова вноска по корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното и постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

5. Корпоративен Данък – Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

12
  • Корпоративният данък е 10%.

(чл.20 от ЗКПО)

  • Данъчната основа е равна на данъчната печалба. Данъчният финансов резултат е равен на счетоводния финансов резултат (съгласно приложимите счетоводни стандарти), намален с непризнатите за данъчни цели приходи и увеличен с непризнатите за данъчни цели разходи и ако той е с положителна стойност се нарича данъчна печалба и съответно данъчна загуба, ако е с отрицателна стойност.

(чл.18 и 19 от ЗКПО)

  • Данъчната печалба се определя за период от една календарна година, започваща на 01 януари.

(чл.21 от ЗКПО)

  • Корпоративният данък се декларира и внася в срок до 31 март на следваща година заедно с годишния отчет за дейността.

(чл.92 и 93 от ЗКПО)

  • При определени обстоятелства се правят месечни и тримесечни авансови вноски за корпоративен данък на база на прогнозната печалба за текущата година.

(чл.83-91 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена годишна данъчна декларация или за невярно посочени обстоятелства в нея, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За неподадено приложение към годишната данъчна декларация или за невярно посочени обстоятелства в него, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 100 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 200 до 2 000 лв.

(чл.262 от ЗКПО)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация или приложение към нея, или допусне посочване на неверни данни в тях, което води до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността се налага санкция в размер от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 1 500 до 5 000 лв.

(чл.276 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността или за подадени неверни данни в него, на юридическите лица и едноличните търговци се налага санкция в размер от 200 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 2 000 до 6 000 лв. Санкцията за техните управители или представители е в размер от 100 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 3 000 лв.

(чл.52 от ЗСт.)

За по-късно внесен корпоративен данък или авансова вноска се начислява законова лихва за забава до окончателното им постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

6. Данък Удържан при Източника – Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

13

Данъкът за изплатени дивиденти и ликвидационни дялове е 5%.

(чл.200, ал.1 от ЗКПО)

  • Този данък се удържа при източника, той е окончателен и с него се облагат дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени от български юридически лица към определени местни и чуждестранни лица. Не се облага с този данък дивидент и ликвидационен дял изплатен на местно юридическо лице, което е търговец и чуждестранни юридически лица, които са местни за държави от ЕС или ЕИП.

(чл.194 от ЗКПО)

  • Данъчната основа за разпределените дивиденти е техния брутен размер.

(чл.197 от ЗКПО)

  • Данъчната основа за разпределените ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото за получаване имущество като ликвидационен дял и документално доказаната стойност на придобитите дялове или акции, съответстващи на този ликвидационен дял.

(чл.198 от ЗКПО)

  • Данъкът, удържан при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове се декларира и внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, в което е начислен и удържан.

(чл.201 и 202 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена данъчна декларация за данък, удържан при източника или за невярно посочени обстоятелства в нея, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация за данък, удържан при източника или допусне посочване на неверни данни в нея, което води до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

За по-късно внесен данък, удържан при източника се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

14
  • Данъкът върху доходи на чуждестранни лица с източник от България е 10%.

(чл.200, ал.2 от ЗКПО)

  • Този данък се удържа при източника, той е окончателен и с него се облагат следните доходи на чуждестранни лица с източник от България:
    • доходите от и сделките с финансови активи, издадени от местни емитенти, с изключение на тези, които са емитирани на регулирания пазар;
    • лихви по заеми и лизинги;
    • доходи от наеми на движимо имущество;
    • възнаграждения за технически услуги, франчайз и факторинг;
    • възнаграждения за управление и контрол на местно юридическо лице;
    • доходи от наеми и разпореждане с недвижимо имущество;
    • възнаграждения за услуги и права (освен ако не са реално предоставени), неустойки и обезщетения от всякакъв вид (с изключение на тези по застраховки), които са изплатени на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (офшорни зони или държави, с които България няма подписано СИДДО и корпоративния и подоходен данък там е под 4%).

Авансовите плащания по тези доходи и възнаграждения не подлежат на облагане с данък при източника.

(чл.195, ал.1-5 и чл.12 от ЗКПО)

  • Данъчната снова за доходите с източник от България за чуждестранни лица е брутния размер на тези доходи. Има допълнителни правила за определяне на данъчната основа на доходи от лихви върху лизингови договори, разпоредителни действия с финансови активи и недвижимо имущество, в т.ч. и в случаите на предсрочно прекратяване на договор по финансов лизинг.

(чл.199 от ЗКПО)

  • Данъкът, удържан при източника върху доходи на чуждестранни лица от лихви, наеми, авторски и лицензионни възнаграждения, технически услуги, франчайз, факторинг и други се декларира и внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, в което е начислен и удържан. С декларацията за последното тримесечие се подава и по-подробна справка за обложените доходи на чуждестранните лица за целите на електронния обмен между държавите членки на ЕС.

(чл.201 и 202 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена данъчна  декларация за удържан данък при източника върху доходи на чуждестранни лица или за невярно посочени обстоятелства в нея, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация за удържан данък при източника върху доходи на чуждестранни лица или допусне посочване на неверни данни в нея, което води до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена подробна справка за данъка удържан при източника за доходи на чуждестранни лица с източник от България (или за посочени неверни данни в нея), която е за целите на електронния обмен между държавите членки на ЕС, се налага санкция в размер до 250 лв., а при повторно нарушение до 500 лв., като санкцията се налага за всяко отделно юридическо лице, за която тази подробна справка не е подадена.

(чл.262а от ЗКПО)

За по-късно внесен данък, удържан при източника върху доходи на чуждестранни лица се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

15
  • С данък при източника не се облагат следните доходи на чуждестранни лица с източник от България:
    • доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в България или в държава от ЕС или ЕИП;
    • доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице, което е от държава в ЕС или ЕИП и което е емитирало облигации на регулиран пазар в държава от ЕС или ЕИП (в т.ч. и България) и набраните средства изцяло предоставя на местно юридическо лице, което е платец на лихвите;
    • доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, при определени условия, когато са изплатени на свързано чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели в държава от ЕС.

(чл.195, ал.6-12 и чл.196 от ЗКПО)

7. Данък върху Разходите – Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

16
  • Данъкът върху разходите е 10%.
  • Този данък е окончателен и с него се облагат:
    • представителните разходи;
    • социалните разходи предоставени в натура, в т.ч. ваучери за храна над 60 лв. месечно на служител и допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и застраховки живот общо над 60 лв. месечно на служител;
    • разходите, свързани с експлоатация на автомобили, когато с тях се осъществява управленска дейност;
    • допълнителните разходи на народните представители.
  • Данъчната основа за представителните разходи е равна на начислените представителни разходи.
  • Данъчната основа за социалните разходи предоставени в натура, за допълнително социално осигуряване и застраховки живот, за ваучерите за храна и за експлоатация на автомобили за управленска дейност се определя по специален ред.
  • Данъчната основа за определяне на данъка върху допълнителните разходите на народните представители са начислените разходи за календарната година.
  • Данъкът върху разходите се декларира и внася в срок до 31 март на следващата година, а данъкът върху допълнителните разходи на народните представители се декларира и внася до 31 декември на годината, за която са направени.

(чл.204-217д от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена данъчна декларация за данък върху разходите или за невярно посочени обстоятелства в нея, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация за данък върху разходите или допусне посочване на неверни данни в нея, което води до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

За по-късно внесен данък върху разходите се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

17
  • Разходите, които са задължителни съгласно нормативен акт, се признават за разход и за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите.

(чл.11 от ЗКПО)

8. Данък върху Хазарта – Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

18
  • Данъкът върху хазартна дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино се определя на съоръжение, както следва:
    • за игрален автомат – 500 лв. на тримесечие за всяко игрално място;
    • за рулетка – 22 000 лв. на тримесечие за всяка игрална маса;
    • за друго игрално оборудване – 5 000 лв. на тримесечие за всяко отделно оборудване.
  • Този данък е алтернативен и е окончателен.
  • Данъкът се декларира и внася в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, в което е упражнявана дейността.
  • Хазартна дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, които са организирани онлайн, се облагат с корпоративен данък на общо основание.

(чл.242-247 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена данъчна декларация за алтернативен данък върху хазартна дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино или за невярно посочени обстоятелства в нея, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация за алтернативен данък върху хазартна дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино или допусне посочване на неверни данни в нея, което води до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв. и от 400 до 2 000 лв., при повторно нарушение.

(чл.264 от ЗКПО)

За по-късно внесен алтернативен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

19
  • Данъкът върху хазартна дейност, свързана с игри, при които залогът е чрез цена на телефонна или друга електронна услуга е 15%.
  • Този данък е алтернативен и е окончателен.
  • Данъчната основа е равна на увеличението на цената на телефонната или друга електронна услуга.
  • Данъкът се декларира в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца на играта, а се удържа и внася в същия срок от оператора на телефонната или друга услуга.

(чл.235-240 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена данъчна декларация за алтернативен данък върху хазартна дейност, свързана с игри, при които залогът е чрез цена на телефонна или друга електронна услуга, или за невярно посочени обстоятелства в нея, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация за алтернативен данък върху хазартна дейност, свързана с игри, при които залогът е чрез цена на телефонна или друга електронна услуга, или допусне посочване на неверни данни в нея, което води до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

За по-късно внесен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

20
  • Данъкът върху приходите от помощни и спомагателни дейности (по смисъла на ЗХаз.), свързани с хазарт е 12%.
  • Този данък е алтернативен и е окончателен.
  • Данъчната основа е равна на прихода от спомагателните дейности.
  • Данъкът върху помощните и спомагателните дейности при организиране на хазартни игри се декларира по образец с годишната данъчна декларация в срок до 31 март на следващата година и се внася в същия срок.

(чл.241 и чл.219, ал.4,от ЗКПО)

За неподадена декларация по образец за данъка върху доходите от помощни и спомагателни дейности при организиране на хазартни игри се налага санкция в размер от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 1 500 до 5 000 лв.

(чл.276 от ЗКПО)

За по-късно внесен алтернативен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

21
  • Организаторите на хазартни игри са длъжни да водят подробна отчетност и да съхраняват информация, от която да може точно да се установят техните данъчни задължения.
  • Организаторите на определените хазартни игри подават годишен отчет за дейността в срок до 31 март на следващата година.

(чл.219, ал.1 и 5 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността или за подадени неверни данни в него, на юридическите лица и едноличните търговци се налага санкция в размер от 200 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 2 000 до 6 000 лв. Санкцията за техните управители или представители е в размер от 100 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 3 000 лв.

(чл.52 от ЗСт.)

9. Данък върху Опериране на Кораби - Ставка, Основа, Деклариране и Внасяне

22
  • Лица, отговарящи на определени условия, които оперират с определен вид кораби и извършват морско търговско корабоплаване или отдават кораби под наем, могат да изберат да се облагат с алтернативен данък върху дейността от опериране с кораби.
  • Данъкът върху дейността от опериране на кораби е 10% върху данъчна основа, определена според тонажа на кораба за всеки негов ден в експлоатация, както следва:
    • 3,50 лв. за всеки започнати 100 тона на кораб с нетен тонаж до 1 000 тона;
    • 35 лв. + 3,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 1 000 тона на кораб с нетен тонаж от 1 001 до 10 000 тона;
    • 305 лв. + 2,50 лв. за всеки започнати 100 тона над 10 000 тона на кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 тона;
    • 680 лв. + 1, 00 лв. за всеки започнати 100 тона над 25 000 тона, за кораб с нетен тонаж над 25 000 тона.
  • Данъчната основа за календарната година на един кораб се определя, като данъчната основа за един ден в експлоатация се умножи по броя на всички дни в експлоатация през годината.
  • Този данък е алтернативен и е окончателен.
  • В срок до 31 декември операторите на кораби могат да декларират избора си за облагане с алтернативен данък за опериране на кораби и това е за срок не по-кратък от 5 години.
  • Данъкът се декларира със специална декларация и се внася в срок до 31 март на следващата година заедно с годишния отчет за дейността.

(чл.254-260 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена данъчна декларация за алтернативен данък върху дейността от опериране на кораби или за невярно посочени обстоятелства в нея, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация за алтернативен данък върху дейността от опериране на кораби или допусне посочване на неверни данни в нея, което води до определяне на дължимия данък в по-малък размер, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността се налага санкция в размер от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 1 500 до 5 000 лв.

(чл.276 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността или за подадени неверни данни в него, на юридическите лица и едноличните търговци се налага санкция в размер от 200 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 2 000 до 6 000 лв. Санкцията за техните управители или представители е в размер от 100 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 3 000 лв.

(чл.52 от ЗСт.)

За прилагане на реда за алтернативно облагане при опериране на кораби, без да са налице основанията за това, се налага санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение от 40 000 до 60 000 лв. и забрана за прилагане на този ред за облагане за следващите 5 години.

(чл.277 от ЗКПО)

За по-късно внесен алтернативен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

10. Данък върху Приходи на Бюджетни Организации - Ставка, Основа, …

23
  • Приходите от търговска дейност (търговия, производство, услуги, наеми и т.н.) на бюджетните организации/предприятия (като ВУЗ-ове, БАН, БНТ, БНР, БТА и други прилагащи бюджети) и общините се облагат с алтернативен данък върху приходите.
  • Данъчната основа е равна на приходите от търговска дейност, а данъка върху приходите за бюджетните организации/предприятия е 3% върху приходите, а за общините е 2% върху приходите.
  • Този данък е алтернативен и е окончателен.
  • 50% от данъка се преотстъпва на държавни ВУЗ-ове и научно-изследователски звена, държавните и общинските училища за стопанската им дейност, която е пряко свързана или е помощна за осъществяване на тяхната основна дейност.
  • Данъкът се декларира със специална декларация и се внася в срок до 31 март на следващата година заедно с годишния отчет за дейността.

(чл.248-253 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена данъчна декларация за алтернативен данък върху приходите на бюджетни организации и общините или за невярно посочени обстоятелства в нея, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв, а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността се налага санкция в размер от 500 до 2 000 лв. и от 1 500 до 5 000 лв., при повторно нарушение.

(чл.276 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността или за подадени неверни данни в него, на юридическите лица и едноличните търговци се налага санкция в размер от 200 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 2 000 до 6 000 лв. Санкцията за техните управители или представители е в размер от 100 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 3 000 лв.

(чл.52 от ЗСт.)

За по-късно внесен алтернативен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

11. Документална Обоснованост и Признаване на Разходите

24
  • Счетоводен разход се признава и за данъчен разход само ако е документиран чрез първичен счетоводен документ, който вярно отразява стопанската операция.
  • При липса на част от изискуемата информация, счетоводен разход може да бъде признат и за данъчен разход, ако за него има други официални документи, които да удостоверяват случилото се.
  • Ако е извършен разход чрез покупка на стока или услуга от физическо лице (или друго лице, което не е предприятие), тогава в първичния счетоводен документ се вписва информацията, с която страните и стопанската операция са описани изчерпателно, което да е достатъчно за признаване на разхода.
  • При покупки на стоки и услуги извършени в брой, към първичните счетоводни документи задължително трябва да има и фискална касова бележка - нейната липса е основание за не признаване на разхода. При плащане с насрещно прихващане не се изисква фискална касова бележка.
  • Пътуване със самолет се признава за данъчни цели само ако към първичния счетоводен документ (протокол за продажба на самолетен билет) е прикрепена и бордната карта от полета (доказателството, че полета е осъществен).
  • За признаване на представителните разходи и разходите за експлоатация на превозни средства, с които се извършва управленска дейност (които се облагат с данък върху разходите) е достатъчна само фискална касова бележка от доставчика. В този случай не е нужно издаване на пътен лист за признаване на транспортните разходи, свързани с управленската дейност.
  • Данъчно задължените лица са длъжни да издават фискален касов бон за продадените стоки и услуги, които са платени с пари в брой или чрез банкова дебитна или кредитна карта.
  • Данъчно задължените лица са длъжни да издават фактури при продажба на стоки и услуги, освен в случаите, когато продават на крайни клиенти физически лица и последните не искат да получат фактура за стоката или услугата. (това го няма в текста на ЗКПО, но е задължение по ЗДДС - чл.113)

(чл.10 от ЗКПО)

За неиздаване на фактура или друг първичен счетоводен докумен за отчитане на приходи, се налага санкция в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП. Това нарушение се санкционира и по ЗДДС.

(чл.265 от ЗКПО, който препраща за санкция към чл.182 от ЗДДС)

За неиздаване на фискален касов бон за отчитане на продажби, платени в брой, се налагат следните санкции: за физически лица, които не са търговци от 100 до 500 лв, а при повторно нарушение от 200 до 1 000 лв.; за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 4 000 лв.. Санкцията за физическо лице, което не е издало самия фискален касов бон е в размер от 100 до 500 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП. Това нарушение се санкционира и по ЗДДС.

(чл.266 от ЗКПО, който препраща за санкция към чл.185 от ЗДДС )

За неиздаване на фискален касов бон за продажби, платени в брой, независимо от горните санкции, НАП има право да затвори търговския обект за срок до 30 дни.

(чл.186 от ЗДДС)

12. Печалби и Доходи с Източници от България

25
  • С източник от България са печалбите на чуждестранните юридически лица, които произтичат от стопанска дейност чрез място на стопанска дейност в България или от разпореждане с имущество на това място на стопанска дейност.
  • С източник от България са доходите от:
    • наем или друго отдаване на недвижимо имущество (в т.ч. идеални части), намиращо се на територията на България;
    • разпореждане с недвижимо имущество (в т.ч. идеални части или ограничени вещни права), намиращо се на територията на България;
    • селско, горско, ловно и рибно стопанство на територията на България;
    • финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините (но емитираните на регулирания пазар са необлагаеми);
    • сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините (но емитираните на регулирания пазар са необлагаеми);
    • дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица;
  • Следните доходи, начислени в полза на чуждестранни юридически лица от местни юридически лица и ЕТ, или начислени от чуждестранни юридически лица и ЕТ (чрез място на стопанска дейност или определена база в България), или изплатени от местни физически лица или чуждестранни физически лица (разполагащи с определена база в България), са с източник от България (освен ако не са начислени от място на стопанска дейност и определената база на местно лице в чужбина):
    • лихви, в т.ч. лихвите съдържащи се в лизингови вноски;
    • доходи от наем или друго отдаване на движимо имущество;
    • авторски и лицензионни възнаграждения;
    • възнаграждения за технически услуги;
    • възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
    • възнаграждения за управление и контрол на българско юридическо лице.
  • Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключение на тези по застрахователни договори, начислени от местни юридически лица и ЕТ, чуждестранни юридически лица и ЕТ (чрез място на стопанска дейност или определена база в България) в полза на чуждестранни юридически лица, установени в държави с преференциален данъчен режим (офшорни зони или държави, с които България няма подписано СИДДО и корпоративния и подоходен данък там е под 4%) са с източник от България.

(чл.12 от ЗКПО)

За невярно определен, удържан и деклариран данък при източника върху доходите на чуждестранни лица с източник от България се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв, а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък при източника и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП. Санкция търпи и управителя, който е допуснал това невярно определяне, удържане и деклариране на данъка, като санкцията за него е от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

13. Данъчен Кредит за Платен Корпоративен Данък в Чужбина

26
  • Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за платен в чужбина данък, който е наложен върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.
  • Данъчния кредит за платен в чужбина данък се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи - тоест, с платен в чужбина данък може да се намали дължимия в България данък до размера на българския данък върху обложените печалби или доходи в чужбина.
  • Когато България е ратифицирала международен договор, неговите клаузи са с предимство пред ЗКПО, ако има различия в тях.

(чл.13 и 14 от ЗКПО)

14. Предотвратяване на Отклонение от Данъчно Облагане

27
  • Ако данъчната основа на сделките между свързани лица се отличава от тази, ако те бяха несвързани, тогава данъчната основа се определя при условията, при които биха възникнали между несвързани лица.
  • Когато сделки между несвързани лица са сключени и извършени при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя по пазарни цени.
  • За отклонение от данъчно облагане се смята и:
    • значителното превишение на количествата влагани материали и суровини за производство, когато превишението не се дължи на обективни причини;
    • заемът за послужване и друго безвъзмездно предоставяне на активи;
    • получаването или даването на кредити с лихви, отличаващи се от пазарните;
    • предоставянето на безлихвени заеми, опрощаването на кредити или изплащане на кредити несвързани с дейността;
    • начисляването на възнаграждения и обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.
  • Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

(чл.15 и 16 от ЗКПО)

За отклонение от данъчно облагане и неговото деклариране, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

15. Определяне на Данъчния Финансов Резултат

28
  • Данъчния финансов резултат е равен на счетоводния финансов резултат, преобразуван със:
    • данъчните постоянни разлики - счетоводни приходи или разходи от текущата година, които не са признати за данъчни цели (и никога няма да бъдат признати);
    • данъчните временни разлики - счетоводни приходи или разходи, които за данъчни цели се признават в година различна от годината на счетоводното им отчитане.

(чл.22 от ЗКПО)

29
  • Данъчна постоянна разлика е счетоводен приход или разход от текущата година, които не са признати за данъчни цели и никога няма да бъдат признати;
  • Когато определен разход не е признат за данъчни цели, с него се увеличава счетоводния финансов резултат за годината на неговото отчитане и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.
  • Когато определен приход не е признат за данъчни цели, с него се намалява счетоводния финансов резултат за годината на неговото отчитане и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

(чл.23 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на определени счетоводни разходи, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

30
  • Данъчна временна разлика е счетоводен разход или приход, непризнати за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, които ще бъдат признати през следващи години, когато настъпят условията за това.
  • Данъчни временни разлики възникват и при преобразуването на търговски дружества и кооперации.
  • Когато счетоводен разход не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него се увеличава счетоводния финансов резултат за същата година (възниква данъчна временна разлика) и се намалява счетоводния финансов резултат в годината, в която настъпва условието за неговото признаване (обратно проявление на данъчната временна разлика).
  • Когато счетоводен приход не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, с него се намалява счетоводния финансов резултат за същата година (възниква данъчна временна разлика) и се увеличава счетоводния финансов резултат в годината, в която настъпва условието за неговото признаване (обратно проявление на данъчната временна разлика).

(чл.24 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи, които представляват данъчна временна разлика и това води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

16. Данъчни Постоянни Разлики - непризнати приходи и разходи

31
  • Не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
    • разход, несвързан с дейността;
    • разход, който не е документално обоснован;
    • разход за липси на дълготрайни и краткотрайни активи (в това число и начисления ДДС), освен ако не се дължи на непреодолима сила;
    • разход за липси и брак на материални запаси (в това число и начисления ДДС), освен ако не се дължи на непреодолима сила, технологичен брак, промяна на физико-химични свойства, изтичане срок на годност или кражби от търговски обект (до 0,25% от нетния приход на обекта);
    • разходи за пътуване и престой на акционери или съдружници, когато пътуването и престоят са в това им качество - ако разходите са обосновано свързани с дейността на дружеството, ще бъдат признати за данъчни цели;
    • разход, който представлява скрито разпределение на печалба;
    • разходи за начислени глоби и санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихвите за просрочени публични задължения;
    • разходи за дарения, освен към специално определени институции и до определен размер;
    • дължим ДДС по стопанска операция, която не е призната за разход за данъчни цели;
    • дължим ДДС, начислен от доставчик при покупка или начислен от НАП за извършена от данъчно задълженото лице доставка, с изключение на: начисления ДДС при извършени от данъчно задълженото лице безвъзмездни доставки, дерегистрация по ЗДДС или корекция на данъчен кредит;
    • дължим ДДС, начислен от НАП във връзка с реализиране на отговорността за дължим и невнесен ДДС от предходен доставчик;
    • разход за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода;
    • разход за работна заплата в търговски дружества с над 50% държавно участие, превишаващ нормативно определените средства;
    • разходи на учредители за учредяване на ново юридическо лице, освен ако то не възникне - разходите за учредяване се признават в новоучреденото юридическо лице;
    • разходи и загуби, отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие при прилагане на метода на пропорционална консолидация, когато съвместно контролираното предприятие е данъчно задължено лице;
    • разход за подкуп или прикриващ подкуп на длъжностно лице.

(чл.26, 28, 32, 32а и 33 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариран за данъчни цели на определени счетоводни разходи, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

За разход, който представлява скрито разпределяне на печалба се налага санкция в размер на 20% от сумата, освен ако това не бъде посочено в данъчната декларация.

(чл.267 от ЗКПО)

32
  • Не се признават за данъчни цели следните счетоводни приходи (освободени от корпоративен данък приходи):
    • приходи от дивиденти от дружества в България или ЕС, с изключение на дивидентите от Акционерно Дружество със Специална Инвестиционна Цел (АДСИЦ), тъй като те са освободени от корпоративен данък;
    • приходи от лихви върху недължимо внесени данъци или лихва за забава за възстановяване на ДДС;
    • приходи, които са възникнали вследствие на брак на активи или материални запаси в резултат на непреодолима сила или технологичен брак, до размера на непризнатите за тях разходи - например приходи от застраховки или от предадени на вторични суровини погинали активи или стоки в резултат на бедствие;
    • други приходи, свързани с непризнати за данъчни цели данъчни разходи и приходи отчетени от контролиращ съдружник в съвместно контролирано предприятие.

(чл.27, 29 и 32а от ЗКПО)

33
  • Счетоводно отчетените неразпределяеми разходи при сдруженията и фондациите не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава само частта от неразпределяемите разходи, които се отнасят до облагаемата дейност. Неразпределяемите разходи се разпределят пропорционално между двете дейности, на база на съотношението на приходите от облагаемата дейност и всички приходи на организацията.

(чл.30 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране на неразпределяемите счетоводни разходи в сдружения и фондации за данъчни цели, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

17. Данъчни Временни Разлики - отсрочени за признаване приходи и разходи

34
  • Приходи и разходи от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, а се признават в годината на отписване (напр. продажбата) на съответния актив или пасив. Това не се отнася за счетоводните приходи и разходи от последващи оценки на валута по фиксинга на БНБ, които се признават в годината на счетоводното им отчитане.

(чл.34, ал.1 и чл.35, ал.1 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи от последващи оценки на активи и пасиви, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

35
  • Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите за отписване на вземанията като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане или отписване, а се признават най-рано в годината, в която настъпи някое от следните обстоятелства:
    • изтичане на давностния срок за вземането от момента, в който вземането е станало изискуемо - той може да бъде 3 или 5 години;
    • възмездно прехвърляне на вземането (цедиране на вземането);
    • когато производство по несъстоятелност е прекратено с приемането на оздравителен план, в който е предвидено редуциране на задълженията към кредиторите - тогава за разход за данъчни цели се признава само намалената част от вземането;
    • влизане в сила на съдебно решение, с което вземането или част от него е обявено за недължимо - тогава за разход за данъчни цели се признава само недължимата част от вземането;
    • преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;
    • при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него са останали неизплатени - тогава за разход за данъчни цели се признава неизплатената част от вземането.
  • Когато преди настъпване на някое от горните обстоятелства, вземането бъде събрано по някакъв начин (плащане, прихващане, замяна и т.н.), непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки се признават за данъчни цели в годината на неговото събиране, като се съобразяват с размера на събраната сума.

(чл.34, ал.1 и чл.37 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи от последващи оценки на вземания, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забавадо неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

36
  • Когато стойността на отписаните (продадените) през текущата година материални запаси от конкретен вид надхвърля стойността на материалните запаси от същия вид към 31 декември на предходната година, тогава приходите и разходите от последващи оценки на материалните запаси от този вид, които не са признати в предходни години, се признават в текущата година. Това не се прилага за липси и брак на материални запаси, освен ако те не е в резултат на непреодолима сила, технологичен брак, промяна на физико-химични свойства; изтекъл срок на годност, кражби в търговски обект до 0,25% от приходите.

(чл.35, ал.2 и 3 от ЗКПО)

37
  • Разходите за провизии по задължения (например за обезщетения при пенсиониране на служители) не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (начисляване), а се признават в годината на погасяване на задължението - до размера на погасеното задължение.
  • Разходите за провизии за бъдещи разходи и поети задължения, които са свързани, но не са включени в данъчната амортизируема стойност на данъчен амортизируем актив, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (начисляване), а се признават в годината на погасяване на задължението - реализиране на разхода или изпълняване на задължението.
  • Данъчно задължено лице, което в годината на погасяване на задълженията по провизии е преустановило изцяло основната си дейност има право на прихващане или възстановяване на надвнесения корпоративен данък за непризнатите за данъчни цели провизии в предходни години.

(чл.38, 39 и 40 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи за провизии по задължения, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забавадо неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

38
  • Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите за осигуровки по тях, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (начисляване), а се признават в годината на тяхното реално изплащане на персонала - до размера на изплатените отпуски и осигуровки.

(чл.41 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи по натрупващи се неизползвани отпуски, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

39
  • Разходите на данъчно задължени лица, които представляват доходи на местни физически лица (в т.ч. и разходите за осигуряване) и които не са изплатени до 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (начисляване), а се признават в годината, в която дохода е изплатен - до размера на изплатения доход.
  • Горното правило не се отнася за доходи, осигуровки и обезщетения на лица по трудови договори и доходи (приходи) на еднолични търговци. В обхвата на това правило попадат възнаграждения по договори за управление и контрол, възнаграждения по граждански договори, задължения по неустойки, права или наем на физически лица и т.н., които се признават в годината на тяхното изплащане.

(чл.42 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи, които са доходи на местни физически лица (без трудови договори и доходи на еднолични търговци), което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

40
  • Разходите за лихви по заеми над определен размер, на данъчно задължени лица със собствен капитал над три пъти по-малък от привлечените заемни средства от нефинансови институции (слаба капитализация), не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (начисляване), а се признават в определено съотношение в следващите пет години.
  • Разходите за лихви по кредити, предоставени от кредитни институции се признават в пълен размер за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
  • Непризнатите лихви за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане  (начисляване) се изчисляват по следната формула:

НРЛ = РЛ - ПЛ - (0,75 х ФРПЛ), където:

НРЛ - са непризнатите разходи за лихви;
РЛ - са разходите за лихви, без лихвите по банкови кредити и лизинги, и лихвите не признати за данъчни цели или капитализирани в стойността на актив;
ПЛ - е общият размер на приходите от лихви;
ФРПЛ - е счетоводният финансов резултат преди всички приходи и разходи за лихви. Ако той е отрицателна величина, не участва във формулата.

  • Непризнатите за данъчни цели разходи за лихви се признават в следващите 5 години до изчерпването им, като размера за всяка от тези години се изчислява по следната формула:

ПРЛ = (0,75% х ФРПЛ) + ПЛ - РЛ, където:

ПРЛ - са признатите разходи за лихви;
ФРПЛ - е счетоводният финансов резултат преди всички приходи и разходи за лихви. Ако той е отрицателна величина, не участва във формулата;
ПЛ - е общият размер на приходите от лихви;
РЛ - са разходите за лихви, без лихвите по банкови кредити и лизинги, и лихвите не признати за данъчни цели или капитализирани в стойността на актив.

  • Разходите за лихви се признават в целият им размер, когато привлеченият капитал от нефинансови институции е по-малък или равен от трикратния размер на собствения капитал, което се изчислява по следната формула:

(ПК1 + ПК2) / 2 <= 3 х ((СК1 + СК2)/2), където:

ПК1 - е привлеченият капитал към 01.01 на текущата година;
ПК2 - е привлеченият капитал към 31.12 на текущата година;
СК1 - е собственият капитал към 01.01 на текущата година;
СК2 - е собственият капитал към 31.12 на текущата година.

(чл.43 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи за лихви, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

18. Данъчно Признати Разходи за Дарения и Стипендии

41
  • Счетоводни разходи за дарения в общ размер на 10% от счетоводната печалба се признават за данъчни цели, когато са направени в полза на:
    • здравни и лечебни заведения;
    • специализирани институции за предоставяне на социални услуги, съгласно Закона за Социално Подпомагане и други актове;
    • специализирани институции за подпомагане на деца, съгласно Закона за Закрила на Детето и други актове;
    • детски ясли и градини, училища, ВУЗ-ове и академии;
    • бюджетни предприятия;
    • регистрирани в България вероизповедания;
    • специализирани предприятия за хора с увреждания;
    • хора с увреждания, както и технически помощни средства за тях;
    • лица, пострадали при бедствия;
    • Българския Червен Кръст;
    • социално слаби лица;
    • деца с увреждания или без родители;
    • културни институти или за културен, образователен и научен обмен по международен договор по който България е страна;
    • сдружения и фондации, регистрирани в обществена полза;
    • фонд ”Енергийна Ефективност”;
    • комуни за лечение на наркозависими, както и за лечението на наркозависими;
  • Счетоводни разходи за дарения в общ размер на 50% от счетоводната печалба се признават за данъчни цели, когато са направени в полза на Център ”Фонд за Лечение на Деца” и Център ”Фонд за Асистирана Репродукция”.
  • Счетоводни разходи за дарения в общ размер на 15% от счетоводната печалба се признават за данъчни цели, когато са направени по реда на Закона за Меценатството.
  • Счетоводни разходи за дарения на компютри и периферия към тях се признават за данъчни цели, ако са произведени до една година преди дарението и са дарени в полза на български училища - средни и висши;
  • Общия размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели, не може да надхвърля 65% от счетоводната печалба.
  • Не се признава разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват ръководителите, които го отпускат или тези, които се разпореждат с него или когато дарението не е получено от надарения.
  • Разходите за дарения се признават и когато са направени в полза на идентични лица (организации) от ЕС.

(чл.31 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи за дарения, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

42
  • Признават се за данъчни цели счетоводните разходи за стипендия на ученик или студент за обучението му в средно или висше учебно заведение в България или държава от ЕС за не по-малко от 12 месеца и не повече от 24 месеца, ако към момента на предоставяне на стипендията са налице следните условия:
    • стипендиантът е ученик в последните два класа на средното си образование или в последните две години на степен бакалавър или магистър и е на възраст до 25 години;
    • професията на стипендианта намира приложение в дейността на данъчно задълженото лице;
    • данъчно задълженото лице се е задължило с договора за стипендия да приеме стипендианта на работа за срок не по-кратък от срока на стипендията.
  • В случай че данъчно задълженото лице не приеме на работа стипендианта до края на годината, следваща неговото дипломиране, счетоводния финансов резултат за тази година се увеличава с размера на предоставената стипендия.
  • В случай че данъчно задълженото лице приеме стипендианта за срок по-къс от срока на стипендията, тогава в годината на прекратяване на трудовото правоотношение с него счетоводния финансов резултат се увеличава с частта от предоставената стипендия пропорционално на неизпълненото задължение;
  • В случай че стипендиантът откаже да започне работа до края на годината, следваща неговото дипломиране, счетоводния финансов резултат за тази година се увеличава с размера на:
    • предоставената стипендия, ако не е уговорено обезщетение от страна на стипендианта;
    • разликата между предоставената стипендия и уговореното от стипендианта обезщетение, ако то е по-малко от размера на стипендията.
  • Данъчно задължено лице може да учреди повече от една стипендия.
  • Данъчното облекчение не е в сила за лица, наети по трудово правоотношение.

(чл.177а и 177б от ЗКПО)

19. Данъчен Стимул за Наети Безработни и Сделки на Регулиран Фондов Пазар

43
  • Право да намали счетоводния си финансов резултат при определяне на данъчния си финансов резултат има данъчно задължено лице, ако е наело по трудово правоотношение физическо лице за не по-малко от 12 месеца, което към момента на наемането му е:
    • регистрирано като безработно за повече от една година; или
    • регистрирано безработно лице на възраст над 50 години; или
    • регистрирано безработно лице с намалена трудоспособност.
  • Намалението се извършва с изплатените суми за трудово възнаграждение и внесените за сметка на работодателя вноски за ДОО и здравно осигуряване за първите 12 месеца от наемането. Намалението се извършва еднократно в годината, през която изтича 12 месечния срок.

(чл.177 от ЗКПО)

44
  • С печалбите от сделки на регулиран финансов пазар (борса) се намалява счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат - това са освободени от корпоративен данък приходи. При подобни печалби с източник от чужбина се прилага спогодбата със съответната страна.
  • Със загубата от сделки на регулиран финансов пазар (борса) се увеличава счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат - това е загуба, която не се признават за данъчни цели.

(чл.44 от ЗКПО)

За признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни загуби от сделки на регулиран финансов пазар, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

20. Други Суми, Участващи при Определяне на Данъчния Финансов Резултат

45
  • Със стойността на отписания резерв от последващи оценки (преоценъчен резерв) при отписване (напр. продажба) на активи се увеличава счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат. Увеличението се извършва в годината на отписване на актива. (Ако това не бъде направено така, няма да бъде отчетен реалния финансов резултат от например продажбата на актив, за който е формиран преоценъчен резерв от последващи оценки.)

(чл.45 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на приход от преоценъчен резерв при отписване на актив, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

46
  • Със задължения към трети лица се увеличава счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат в следните случаи:
    • задълженията са погасени по давност от момента, в който задължението е станало изискуемо - тя може да е 3 или 5 години;
    • с производство по несъстоятелност е утвърден оздравителен план, с който се предвижда непълно удовлетворяване на кредиторите - с размера на намаленото задължение;
    • с влязло в сила съдебно решение е постановено, че задължението или част от него е станало не дължимо - с размера на намаленото задължение;
    • кредиторът се е отказал от вземането си или го е опростил;
    • преди изтичане на давностния срок задълженията са погасени по силата на закон;
    • данъчно задълженото лице е подало молба за заличаване.
  • Ако счетоводния финансов резултат е бил увеличен в изброените по-горе случаи, не се прави допълнително увеличаване за определяне на данъчния финансов резултат.

(чл.46 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на приход от отписани или редуцирани задължения, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

47
  • С приспаднат ДДС за налични активи към датата на регистрация по ЗДДС, ако не е отчетен като счетоводен приход, се увеличава счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат. Това не се прилага, ако ДДС не е включено в историческата цена на актива или ако актива не е данъчно амортизируем и същият е отписан в годината на регистрация по ЗДДС.

(чл.47 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на приход от приспаднат ДДС за налични активи към датата на регистрацията, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

48
  • С получени дивиденти от инвестиции, отчитани по метода на собствения капитал (от дружества в България и държави от ЕС или ЕИП) се намалява счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, като финансовите институции го намаляват в годината на получаването на дивидентите, а нефинансовите институции го намаляват в годината на отписване на инвестицията, от която са получавали дивиденти през определен период от време. Това не се прилага за дивиденти получени от:
    • печалби, които са реализирани преди придобиването на инвестицията;
    • АДСИЦ.

(чл.47а от ЗКПО)

49
  • При прехвърляне на мястото на стопанска дейност на чуждестранно лице в България счетоводния финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата от прехвърляне на мястото на стопанска дейност при определяне на данъчния финансов резултат. Определени са начините, по които се изчисляват печалбите и загубите и признаването на данъчните временни разлики в годината на прехвърляне на мястото на стопанска дейност.

(чл.47б от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи от прехвърляне на мястото на стопанска дейност на чуждестранно лице в България, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

50
  • Загубите от обезценка и отписване на репутация, възникнала в резултат на бизнес комбинация, не се признават за данъчни цели.

(чл.49, ал.2 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на загуби от обезценка и отписване на репутация, възникнала в резултат на бизнес комбинация, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

51
  • Счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на данъчно амортизируеми активи не се признават за данъчни цели.

(чл.65 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи от последващи оценки на активи, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

52
  • Счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.

(чл.67 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

53
  • Счетоводните приходи и разходи, отчетени по повод на безвъзмездно финансиране, свързано с данъчно амортизируем актив, с което е намалена неговата историческата цена при определяне на данъчната му амортизируема стойност, не се признават за данъчни цели.

(чл.68 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи по повод безвъзмездно финансиране, свързано с данъчен амортизируем актив, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

54
  • При формиране на дълготраен нематериален актив от развойна дейност, при определени условия има възможност да се намали счетоводния финансов резултат с разхода за актива при определяне на данъчния финансов резултат. Това е данъчно облекчение за научно изследователски институти или висши учебни заведения.

(чл.69 от ЗКПО)

55
  • Счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, не се признават за данъчни цели.

(чл.75, ал.7 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

56
  • Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали в резултат на променена счетоводна политика.

(чл.82, ал.4 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на счетоводни разходи, възникнали във връзка с променена счетоводна политика, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

21. Данъчни Амортизируеми Активи - данъчни разходи за амортизация

57
  • Данъчни амортизируеми активи са:
    • данъчни дълготрайни материални активи - са ДМА, съгласно приложимите счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или по-голяма от по-ниската стойност от определения в счетоводната политика праг за същественост или 700 лв.;
    • данъчни дълготрайни нематериални активи - са ДНА, съгласно приложимите счетоводни стандарти, чиято стойност е равна или по-голяма от по-ниската стойност от определения в счетоводната политика праг за същественост или 700 лв.;
    • инвестиционни имоти, с изключение на земята;
    • последващи разходи за отписан от данъчния амортизационен план актив, които ще доведат до бъдещи икономически изгоди от използването на актива.
  • Репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация, не е данъчен амортизируем актив.

(чл.48, чл.49, ал.1, чл.50 и чл.51 от ЗКПО)

58
  • При определяне на данъчния финансов резултат се използват данъчните, а не счетоводните амортизации (те не се признават за данъчни цели). За целта счетоводния финансов резултат се увеличава с натрупаните за годината счетоводни амортизации и се намалява с натрупаните данъчни амортизации. Данъчните амортизации се изчисляват чрез данъчен амортизационен план, който за всеки данъчен амортизируем актив съдържа минимум следната информация:
    • наименование;
    • месец на въвеждане в експлоатация;
    • данъчна амортизируема стойност;
    • начислена данъчна амортизация;
    • данъчна стойност;
    • годишна данъчна амортизационна норма;
    • годишна данъчна амортизация;
    • месец на извършване на промени в стойностите на актива и обстоятелствата, налагащи промените;
    • месец на преустановяване и възобновяване на начисляването на данъчни амортизации и обстоятелствата, които го налагат;
    • месец на отписване на актива за счетоводни цели в резултат на това, че е напълно амортизиран или в резултат на увеличен стойностен праг на същественост;
    • месец на отписване на актива от данъчния амортизационен план.

(чл.52 и 54 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходите за амортизации, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

59
  • Данъчната амортизируема стойност на един актив е равна на неговата историческа цена, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения (напр. безвъзмездни финансирания по Европрогами), свързани с актива. С тази стойност всеки актив се завежда в данъчния амортизационен план.
  • Годишната данъчна амортизация за един актив е амортизацията, която е натрупана за него в данъчния амортизационен план за съответната година.
  • Начислената данъчна амортизация е сумата от годишните данъчни амортизации, начислени за един актив - това е аналог на натрупана счетоводна амортизация за един актив. Начислената данъчна амортизация за един актив не може да бъде по-голяма от неговата данъчна амортизируема стойност.
  • Данъчната стойност на един актив е равна на неговата данъчна амортизируема стойност, намалена с начислената данъчна амортизация за него - това е аналог на балансовата стойност на един актив.
  • Установен е ред за първоначално съставяне на данъчен амортизационен план.

(чл.53, 56 и 57 от ЗКПО)

60
  • При определяне на годишните данъчни амортизации, данъчните амортизируеми активи се разпределят в категории, за които са определени пределни годишни данъчни амортизационни норми, както следва:
    • 1-ва категория - 4% - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;
    • 2-ра категория - 30% - машини, производствено оборудване, апаратура. Ако активите са част от първоначална инвестиция и са фабрично нови и неизползвани, тогава пределната годишна данъчна амортизационна норма е 50%;
    • 3-та категория - 10% - транспортни средства (без автомобили), покритие на пътища и самолетни писти;
    • 4-та категория - 50% - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони;
    • 5-та категория - 25% - автомобили;
    • 6-та категория - 100/(години на правното ограничение), но не може да надвишава 33,33% - материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване, съгласно договорни отношения или законово задължение;
    • 7-ма категория - 15% - всички останали амортизируеми активи.
  • Съобразно своята данъчна политика и планиране, данъчно задължените лица могат да определят годишни данъчни амортизационни норми за своите активи, които са равни или по-малки от пределните.

(чл.55 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходите за амортизации, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

61
  • Начисляването на данъчна амортизация за един актив започва от началото на месеца, в който е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Годишната данъчна амортизация се определя по следната формула:

ГДА = ДАС х ГДАН х М/12, където:

ГДА - е годишната данъчна амортизация;
ДАС - е данъчната амортизируема стойност;
ГДАН - е годишната данъчна амортизационна норма
М - е броят на месеците от годината, през които се начислява данъчна амортизация.

  • Начисляването на данъчна амортизация за един актив се преустановява от месеца следващ 12-тия месец след като е спряно използването на актива и от него не се черпят икономически изгоди. След преустановяването на данъчната амортизация се правят корекции на данъчния финансов резултат и данъчната стойност на актива за 12-те месеца, в които активът не е използван. Данъчната амортизация се възобновява от началото на месеца на връщане на актива в експлоатация.
  • Отписване на актив от данъчния амортизационен план се прави, когато активът е напълно амортизиран за данъчни цели. Когато активът е отписан за счетоводни цели поради продажба (или други причини различни от пълната му амортизация за счетоводни цели или поради увеличен стойностен праг на същественост), преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план от началото на месеца, през който е отписан и за счетоводни цели. Когато един актив престане да се използва за дейност, за която се формира данъчен финансов резултат, същия се отписва от данъчния амортизационен план от началото на текущия месец.

(чл.58, 59 и 60 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходите за амортизации, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

62
  • Данъчната стойността на актив не се променя при: последваща счетоводна оценка (преоценка и обезценка); промяна в счетоводната политика или приложимите счетоводни стандарти; регистрация или повторна регистрация по ЗДДС.
  • Промяна на данъчната стойност на актив се извършва чрез промяна на данъчния амортизационен план към 1-ви януари на годината, в която са установени обстоятелства, налагащи промяната (например некоректно определяне на данъчната амортизируема стойност на актива при неговото първоначално завеждане). С такава промяна не се правят промени за предходни години. Има установен ред за определяне на данъчния финансов резултат за годината, в която е извършена такава промяна.

(чл.61, чл.62 и чл.75, ал.4 от ЗКПО)

63
  • Данъчната амортизируема стойност на актив се увеличава със стойността на направените за него последващи разходи, които ще доведат да бъдещи икономически изгоди, свързани с актива. Данъчната амортизируема стойност се увеличава от началото на месеца, през който са извършени последващите разходи.
  • Последващи разходи, свързани с актив, който е отписан от данъчния амортизационен план, но не е отписан от счетоводния амортизационен план, които ще доведат до бъдещи икономически изгоди от този актив се завеждат като самостоятелен данъчен амортизируем актив. Този нов данъчен амортизируем актив се завежда от началото на месеца, през който са извършени последващите разходи и се разпределя в категорията, в която е бил разпределен отписания актив.

(чл.63 и 64 от ЗКПО)

64
  • При отписване на актив от счетоводния амортизационен план, данъчния финансов резултат се определя, като счетоводния финансов резултат се увеличава с балансовата стойност на актива.
  • При отписване на актив от данъчния амортизационен план, данъчния финансов резултат се определя, като счетоводния финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.
  • Тези правила не се прилагат в случаите на непризнати разходи от липси на активи, при преобразуване на дружества и някои други специфични случаи.

(чл.66 от ЗКПО)

За невярно определяне и деклариране на данъчния финансов резултат при отписване на данъчен амортизируем актив, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

22. Освобождаване и Преотстъпване на Корпоративен Данък

65
  • Не се облагат с корпоративен данък:
    • колективните инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в България и националните инвестиционни фондове;
    • дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ);
    • Българският Червен Кръст;
    • организаторите на тези хазартни игри, за които се плаща държавна такса по Закона за Хазарта.

(чл.174-176а от ЗКПО)

66
  • Преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определени суми за корпоративен данък, които остават при него и се изразходват за определени със закон цели.
  • Преотстъпване на корпоративен данък се ползва само ако данъчно задълженото лице към 31 декември на същата година няма:
    • подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви по тях; и
    • задължения за санкции по наказателни постановления и лихви по тях, свързани с нарушаване на актове за публични задължения.
  • Преотстъпеният корпоративен данък се отчита в собствения капитал на предприятието.
  • Неразпределяемите суми, приходи или разходи, с които се преобразува счетоводния финансов резултат и за които се ползва преотстъпване на корпоративен данък се разпределят пропорционално на приходите от дейността, за която се ползва преотстъпване на корпоративен данък и прихода от всички дейности.
  • Данъчно задълженото лице декларира преотстъпения корпоративен данък с годишната си данъчна декларация, в т.ч. и различните основания за преотстъпване.
  • Правото на преотстъпване на корпоративен данък се губи при вливане, сливане, разделяне, отделяне и други подобни преобразувания на данъчно задълженото лице, но не се губи при промяна на правната форма или при продажба на предприятие.
  • Когато не са изпълнени законовите изисквания за изразходване на преотстъпения корпоративен данък, тогава той се дължи на общо основание за годината, в която това е възникнало. Това не са прилага в случаите на преобразуване, при които правоприемника е изпълнил законовите задължения за изразходване на преотстъпения корпоративен данък. В случаи на преобразуване, правоприемникът е солидарно отговорен с преобразуващото се дружество, което е ползвало преотстъпен корпоративен данък.

(чл.166-173 от ЗКПО)

67
  • 100% се преотстъпва корпоративният данък на специализирани предприятия, които към края на съответната година са членове на национално представените организации за хора с увреждания и в които най-малко:
    • 20% от персонала са незрящи или слабо виждащи хора; или
    • 30% от персонала са хора с увреден слух; или
    • 50% от персонала са хора с други увреждания.
  • Корпоративния данък на специализирани предприятия на хора с увреждания се преотстъпва пропорционално на броя на наетите хора с увреждания, когато не са изпълнени условията за минимален процент назначени хора с увреждания.
  • Преотстъпения данък трябва да се изразходва изцяло за интеграция на хора с увреждания или за поддържане или разкриване на работни места за трудоустроени лица в следващите две години след годината на преотстъпването.

(чл.178 от ЗКПО)

68
  • 50% от корпоративния данък се преотстъпва на създадените със закон социални и здравноосигурителни фондове за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.
  • Преотстъпения данък трябва да се инвестира в основната дейност в срок до края на годината, следваща годината на преотстъпването.

(чл.181 от ЗКПО)

69
  • 100% от корпоративния данък се преотстъпва на производители (в т.ч. и на ишлеме), когато производствената дейност се извършва единствено в община, в която безработицата за годината преди текущата е с 25% по-висока от средната за страната, през целия данъчен период наетите лица не са били по-малко от 10, поне 50% от тях са били заети пряко в производствената дейност и поне 30% от тях са с постоянен адрес в общината.
  • Общините с над 25% безработица се определят ежегодно от министъра на финансите.
  • Когато в резултат на увеличената трудова заетост общината отпадне от списъка на общините с висока безработица, производителят придобил право на преотстъпване на данъка запазва това право за срок от 5 години, считано от годината, в която общината отпадне от списъка. Ако производител поради подготовка за стартиране на производствената си дейност я стартира в годината, в която общината отпадне от списъка на общините с висока безработица, има право на преотстъпване на данъка в следващите 4 години. Преотстъпеният данък трябва да се инвестира в дълготрайни активи в срок до 4 години от началото на годината, за която е преотстъпен данъка.
  • При определени условия данъчно задължените лица, които за последните три години са получили минимална помощ над 200 000 Евро под формата на субсидии и преотстъпен данък, нямат право на преотстъпване на корпоративен данък.
  • За да получат държавна помощ за регионално развитие, данъчно задължените лица трябва инвестират преотстъпения корпоративен данък в активи, които са част от първоначална инвестиция, която трябва да бъде направена в срок до 4 години от началото на годината, в която данъкът е преотстъпен и да бъде направена в общини от списъка с висока безработица, а дейността обект на инвестицията трябва да се осъществява поне 5 години, след нейното завършване. Поне 25% от финансирането на активите в инвестицията трябва да е от собствени или привлечени средства и стойността на преотстъпения данък не трябва да надвишава 50% от стойността на инвестираните активи. Има и други условия за получаване на държавна помощ за регионално развитие.
  • Има специален ред за получаване на държавна помощ за регионално развитие за инвестиционни проекти надхвърлящи 37,5 млн. Евро или 18,75 млн. Евро за определени общини.
  • Данъчно облекчение, което представлява минимална помощ не може да се ползва от данъчно задължени лица, които извършват дейности в областите: рибарство и аквакултури, първично производство на селскостопански продукти, преработка и реализация на селскостопански продукти, инвестиции в товарни автомобили за превоз на товари или отдаване под наем и инвестиции в активи използвани за дейности свързани с износ.
  • Данъчно облекчение, което представлява държавна помощ за регионално развитие не може да се ползва от данъчно задължени лица, които извършват дейности в областите: въгледобив, стоманодобив, производство на синтетични влакна, рибарство и аквакултури, производство на селскостопански продукти или които са в производство по ликвидация или оздравяване или са предприятия в затруднение или са предприятия, които закриват същата или подобна производствена дейност в държава от ЕС или ЕИП.
  • Активите, в които се инвестира преотстъпен данък не се включват в стойността на първоначалната инвестиция.
  • Данъчно задължено лице не може да ползва повече от едно данъчно облекчение в рамките на една година.
  • Размерът на получените минимални помощи се декларира от данъчно задължените лица в годишната данъчна декларация.

(чл.182-185, чл.188-190 от ЗКПО)

70
  • 60% от корпоративния данък се преотстъпва на регистрирани земеделски производители за данъчната им печалба от производството на непреработена растителна и животинска продукция, когато са изпълнени едновременно следните условия:
    • преотстъпения данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими в извършване на подкрепяната дейност и това е направено в срок до края на годината, следваща годината, в която е ползвано преотстъпването;
    • активите са придобити при пазарни условия и преотстъпения данък не превишава 50% от тяхната стойност;
    • активите не заместват съществуващи активи;
    • за активите не се ползва финансиране от фондовете на ЕС;
    • подкрепяната дейност трябва да продължи да се извършва поне 3 години след годината на преотстъпване, което се декларира ежегодно в годишната данъчна декларация до изтичане на този срок.
  • Не може да ползва данъчно облекчение земеделски производител, който може да се квалифицира като предприятие в затруднение.

(чл. 189б и чл.182, ал.5 от ЗКПО)

23. Пренасяне на Данъчна Загуба

71
  • Данъчна загуба от текуща година се пренася и приспада последователно в следващите 5 години до изчерпването и.
  • Данъчната загуба се приспада до размера на положителния данъчен финансов резултат и ако има остатък се пренася за приспадане в следваща година - и така до изтичане на 5 години от формиране на данъчна загуба, след което правото за пренасяне и приспадане се погасява.
  • За нововъзникнали данъчни загуби се прилагат същите правила, като се спазва поредността на възникването им.

(чл.70, 71 и 72 от ЗКПО)

72
  • Данъчна загуба от източник в държава, с която България има сключена СИДДО и методът за избягване на двойното данъчно облагане е ”Освобождаване с прогресия”, тогава данъчната загуба се пренася и приспада в следващите 5 години само от печалбите с източник от тази държава. При прекратяване на дейност в държава от ЕС или ЕИП, пренесените и неприспаднати данъчни загуби от тези държави се приспадат от данъчната печалба в България.

(чл.73 от ЗКПО)

73
  • Данъчна загуба от източник в държава, с която България има сключена СИДДО и методът за избягване на двойното данъчно облагане е ”Данъчен кредит”, тогава данъчната загуба се пренася и приспада в следващите 5 години само от печалбите с източник от тази държава - този метод не се отнася за държавите от ЕС или ЕИП. Когато данъчната загуба за една година не е формирана само от една страна, тогава тя се преразпределя между страните пропорционално по определена формула.

(чл.74 от ЗКПО)

24. Счетоводни Грешки и Промяна в Счетоводната Политика

74
  • При откриване на счетоводна грешка през текущата година, която се отнася за минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през тези минали години закони така, че все едно грешката не е била допускана. Това важи и за грешки при определяне на данъчния финансов резултат.
  • При определяне на данъчното задължение върху коригиран данъчен финансов резултат за минала година се прилага данъчната ставка за съответната година.
  • При откриване на счетоводна грешка за минала година, данъчно задълженото лице уведомява писмено НАП, която в срок до 30 дни предприема действия за промяна на данъчния финансов резултат и данъчното задължение на лицето за съответната година.
  • Данъчна временна разлика, която би възникнала през минала година, ако грешката не е била допусната, се смята за възникнала през съответната минала година.
  • Ако открита счетоводна грешка се отнася за година, за която към 1-ви януари на годината, в която е открита са изминали повече от 6 години, тогава не се правят корекции на данъчен финансов резултат и данъчно задължение, защото тази година се счита в давност.
  • Тези правила са същите и при откриване на счетоводни грешки по време на данъчен контрол.

(чл.75, 76, 79 и 81 от ЗКПО)

75
  • Когато след коригирането на данъчния финансов резултат, в резултат на счетоводна грешка, възникне или се промени данъчна загуба за минала година, се счита, че данъчната загуба е възникнала или се е променила в тази минала година. Възникналата данъчна загуба в тази минала година се пренася и приспада по общия ред.

(чл.76 от ЗКПО)

76
  • Разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, а в годината, в която те са допустими. Това важи и за некоректното отчетени счетоводни приходи и разходи, за които има специални изисквания, съгласно нормативен акт.

(чл.77 и 78 от ЗКПО)

  • За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или други актове, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

77
  • Лихва за просрочие за внасяне на корпоративен данък се дължи от датата, на която е трябвало да бъде внесен данъка. Това се отнася и за всякакви корекции на данък за минали години в резултат на счетоводни грешки или измами.

(чл.80 от ЗКПО)

  • За по-късно внесен корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

78
  • Когато се промени счетоводната политика, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат за текущата година се преобразува по начина, по който би се преобразувал и за предходните години, ако новата счетоводна политика е била прилагана и тогава.
  • Данъчните временни разлики, възникнали съгласно прилаганата счетоводна политика преди нейната промяна, се считат за невъзникнали.
  • В случай че променената счетоводна политика е била прилагана през предходните години и в резултат на това биха възникнали данъчни временни разлики, се счита, че те са възникнали и се признават по общия ред.
  • Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали в резултат на променена счетоводна политика.
  • Промяната на счетоводната политика не се отразява на данъчните амортизируеми активи.
  • Не се дължи лихва за просрочие при промяна на счетоводната политика, когато ефектът от промяната води до увеличение на данъчния финансов резултат.

(чл.82 от ЗКПО)

  • За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи, възникнали във връзка с промяна на счетоводната политика, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Санкция ще бъде наложена и на управителя, допуснал това деклариране, в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 и 264 от ЗКПО и чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и …)

25. Специфични Правила при Финансови Институции и Кооперации

79
  • При финансовите институции има специфичен ред за признаване на разходи съгласно регулаторни актове, приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, и такива, които се признават директно в собствения капитал.

(чл.95, 96 и 97 от ЗКПО)

80
  • При определяне на данъчния финансов резултат на кооперациите, счетоводният им финансов резултат се намалява с изплатените на член кооператорите производствени и потребителски дивиденти, до размера на положителния счетоводен финансов резултат.

(чл.98 и 99 от ЗКПО)

26. Данъчно Регулиране при Преобразуване на Дружества и Кооперации

81
  • Датата на преобразуване на дружество за данъчни цели е датата на вписване на преобразуването в Търговския Регистър.
  • Последният данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество е от началото на годината до датата на преобразуването.
  • Данъчното облагане за последният данъчен период на преобразуващо се дружество с прекратяване е по общия ред и е окончателно. Данъчната декларация за последния данъчен период се подава в срок до 30 дни от датата на преобразуването, а дължимият данък се внася в същия срок. Това не се прилага за преобразуване чрез промяна на правната форма (например ООД се преобразува в АД).
  • Приемащите дружества в резултат на преобразуване правят същите авансови вноски, както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.
  • При преобразуване по Търговския Закон, приемащите или новоучредените дружества не могат да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества - тоест данъчни загуби от преобразуващите се дружества не се пренесат в приемащите или новоучредените дружества и не могат да бъдат използвани за намаляване на данъчния финансов резултата за текуща и следващи години. Това не се прилага за преобразуване чрез промяна на правната форма - например преобразуване от ООД в АД.
  • При преобразуване по Търговския Закон, приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества в резултат на слабата капитализация на дружествата.
  • Разходите извършени за преобразуването се признават за данъчни цели при приемащите или новообразуваните дружества, освен ако преобразуването не се осъществи и тогава разходите се признават при преобразуващите се дружества.
  • При преобразуване на търговски дружества или кооперации, приемащите или новоучредените организации са солидарно отговорни за данъчните задължения на преобразуващите се дружества или кооперации до размера на получените права. Това е в сила и при прехвърляне на предприятие съгласно Търговския Закон. Получените права се оценяват по пазарни цени.

(чл.112-124 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи, възникнали във връзка с преобразуване, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена данъчна декларация за последния данъчен период на преобразуващо се дружествосе налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв.

(чл.261 от ЗКПО)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация или допусне посочване на неверни данни в тях, което води до определяне на по-малък дължим данък, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

За по-късно внесен корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

82
  • При преобразуване чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, прехвърляне на обособена дейност, замяна на акции или дялове се прилагат следните правила:
  1. При този вид преобразувания, всички права и задължения на преобразуващите се дружества по отношение на прехвърлените активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определянето на данъчния финансов резултат, включително и преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества.
  2. Възникналите счетоводни печалби или загуби при отписване на активи и пасиви в резултат на преобразуването не се признават за данъчни цели.
  3. Данъчните временни разлики, свързани с активи и пасиви, възникнали преди преобразуването, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и се смятат за възникнали при получаващите дружества.
  4. Когато актив или пасив е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество на стойност различна от стойността му преди преобразуването, разликата между двете стойности формира данъчна временна разлика от последваща оценка. Има активи и пасиви, които се изключват от това правило.
  5. Резервът от последваща оценка (преоценъчният резерв) за активи, които не са данъчно амортизируеми, се прехвърля от преобразуващото се дружество на получаващото дружество. При финансовите институции редът е различен.
  6. Данъчните амортизируеми активи на преобразуващото се дружество се завеждат в данъчния амортизационен план на получаващото дружество със стойностите от данъчния амортизационен план на преобразуващото се дружество към момента на преобразуването.
  7. Когато в резултат на преобразуването получаващото дружество признае съгласно счетоводното законодателство активи и пасиви, които не са били признати при преобразуващото се дружество, счетоводно отчетените приходи и разходи по повод на тези активи или пасиви след преобразуването не се признават за данъчни цели.
  8. Когато актив или пасив на преобразуващото се дружество не е признат съгласно счетоводното законодателство при получаващото дружество, със сумата на този актив  или пасив съответно се намалява или увеличава счетоводния финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат на получаващото дружество за годината на преобразуването. Данъчните временни разлики свързани с тези активи или пасиви, възникнали преди преобразуването, се признават от получаващото дружество през годината на преобразуването. Има активи и пасиви, които се изключват от това правило.
  9. За прехвърлените активи и пасиви преобразуващите се дружества изготвят справки по образец, които предават на получаващите дружества и НАП в срок до края на месеца следващ месеца на преобразуването. Получаващите дружества също изготвят справки за получените активи и пасиви и нов данъчен амортизационен план, който предават в НАП.
  10. Има определени правила за третиране на прехвърлени активи и пасиви от преобразуващото се към получаващото дружество, когато:
    • а) резултатите от експлоатирането им преди преобразуването са участвали и в резултата на преобразуването престават да участват при определянето на данъчния финансов резултат;
    • б) резултатите от експлоатирането им преди преобразуването не са участвали и в резултата на преобразуването участват при определянето на данъчния финансов резултат.
  11. Получаващите дружества нямат право да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества. Това не се прилага в случаите на вливане или сливане, в резултата на което възниква място на стопанска дейност в България на дружество от друга държава на ЕС и това дружество преди преобразуването не е имало място на стопанска дейност в България.
  12. Непренесените данъчни загуби към момента на преобразуването, формирани от място на стопанска дейност на българско дружество в друга държава на ЕС, не се приспадат.
  13. Получаващите дружества нямат право да признават за данъчни цели непризнати разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация. Това не се прилага в случаите на вливане или сливане, в резултата на което възниква място на стопанска дейност в България на дружество от друга държава на ЕС и това дружество преди преобразуването не е имало място на стопанска дейност в България.
  14. В годината на преобразуването приемащите дружества правят същия вид авансови вноски, както преди преобразуването, а новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски.
  15. Когато получаващо дружество притежава дял в капитала на преобразуващо се дружество, счетоводната печалба или загуба във връзка с отписване на дела в капитала не се признава за данъчни цели.
  16. Възникналите счетоводни печалби или загуби при акционери или съдружници в преобразуващи се или придобити дружества в резултат на придобиване на акции или дялове от получаващи или придобиващи дружества не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка. Доходите на чуждестранни юридически лица от такова преобразуване се облагат или освобождават от данък при източника по общия ред към датата на преобразуването.
  17. Възникналите счетоводни печалби или загуби при преобразуващо се дружество в резултат на прехвърляне на обособена дейност не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им и формират данъчна временна разлика от последваща оценка. Разликата се смята за възникнала по отношение на новопридобитите дялове или акции и се признава за данъчни цели по общия ред.
  18. Горните разпоредби при преобразуване не се прилагат в случаите, когато преобразуването е направено с цел за отклонение или избягване на данъчно облагане. Отклонение от данъчно облагане се смята, че е налице, когато липсва икономическа обоснованост за направеното преобразуване или то прикрива разпореждане с активи.

(чл.125-151 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи, възникнали във връзка с преобразуване, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За по-късно внесен корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

83
  • При преместване на седалище на европейско дружество (без да се прекратява или учредява ново юридическо лице) от една държава членка в друга държава членка на ЕС, се прилагат същите разпоредби за активите и пасивите, печалбите и загубите и данъчните временни разлики, както при преобразуване на чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне.
  • При преместване на седалището на европейски дружество има пълно правоприемство, в т.ч. и правото да се пренасят непренесени данъчни загуби.

(чл.152-154 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи, възникнали във връзка с преместване на седалище на европейско дружество, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За по-късно внесен корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

27. Данъчно Регулиране при Трансфери Между Място на Стопанска Дейност

84
  • Счетоводни приходи (отчетени по пазарна стойност), възникнали при трансфер от място на стопанска дейност в България към друга част на предприятието в чужбина, се признават за данъчни цели в България, ако:
    • този трансфер съвпада с обичайните сделки на предприятието в България (насочени към трети лица); или
    • обичайната дейност на предприятието в България е свързано с подобни трансфери към другите части на предприятието в чужбина.
  • Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи от лихви по предоставени заеми от място на стопанска дейност в България към част от предприятието в чужбина, освен ако те не са предоставени от финансова институция на свои клонове в чужбина, за които това е основна дейност.
  • Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, свързани с трансфер от предприятие с място на стопанска дейност в България към негова част в чужбина, ако в резултат на този трансфер в България не възникнат счетоводни приходи, които са признати за данъчни цели. Ако предприятието със стопанска дейност в България, при трансфер към своя част в чужбина начисли счетоводни приходи в размер на действително понесените разходи, то тогава счетоводно начислените разходи по този трансфер се признават за данъчни цели.

(чл.155 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи, възникнали във връзка с трансфер от място на стопанска дейност в България към друга част на предприятието в чужбина, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За по-късно внесен корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

85
  • Счетоводните разходи (отчетени по пазарна стойност), възникнали при трансфер на стоки, услуги или права към място на стопанска дейност в България от друга част на предприятието извън страната, се признават за данъчни цели в България, когато разходите са отчетени в рамките на обичайната дейност на предприятието в България, свързана с реализацията на трансферираните стоки, услуги или права.
  • Счетоводните разходи (отчетени по пазарна стойност), възникнали при трансфер на стоки или услуги към място на стопанска дейност в България от друга част на предприятието извън страната, се признават за данъчни цели в България, ако:
    • този трансфер съвпада с обичайните сделки на частта от предприятието в чужбина (насочени към трети лица); или
    • обичайната дейност на частта от предприятието в чужбина е свързано с подобни трансфери към другите части на предприятието.
  • Счетоводните разходи, отчетени по тяхната себестойност и възникнали при трансфер на услуги към място на стопанска дейност в България от друга част на предприятието извън страната, се признават за данъчни цели в България, дори и когато това са административно-управленски услуги, свързани пряко с дейността на предприятието в България.
  • Счетоводните разходи, отчетени по тяхната себестойност и възникнали при трансфер на права (ноу-хау, патенти, авторски права и т.н.) към място на стопанска дейност в България от друга част на предприятието извън страната, се признават за данъчни цели в България. Когато трансфериращата страна в чужбина е специализирана в производството или придобиването на подобни права, тогава счетоводните разходи, отчетени по пазарна стойност, се признават за данъчни цели в България. Ако трансферираните права отговарят на критериите за данъчен дълготраен нематериален актив,  разходите за придобиване не се признават за данъчни цели, а активът се завежда в данъчния амортизационен план.
  • Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от лихви по получени заеми към място на стопанска дейност в България от част на предприятието в чужбина, освен ако те не са предоставени от финансова институция на свои клонове в България.
  • Признават се за данъчни цели счетоводните разходи от лихви по получени заеми от предприятие с място на стопанска дейност в България, когато те са предоставени от трето лице в чужбина и се използват за целите на стопанската дейност и изключително за дейността на територията на България.

(чл.156 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи, възникнали във връзка с трансфер към място на стопанска дейност в България от друга част на предприятието в чужбина, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За по-късно внесен корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

86
  • Активи, предоставени на мястото на стопанска дейност на предприятието в България от друга негова част в чужбина, които са свързани с дейността в България, се оценяват за данъчни цели по действително направените разходи (себестойност) от трансфериращата ги страна. Ако тези активи са данъчно амортизируеми и ще се използват за дейността в България повече от две години, тогава се завеждат в данъчния амортизационен план в България. Ако активите ще се използват за по-малко от две години в България, тогава за данъчни цели се признават счетоводно начислените разходи за амортизация при трансфериращата ги страна, но те не могат да надхвърлят прага на данъчна амортизация в България.
  • Активи, произведени или придобити от място на стопанска дейност в България, които се трансферират към част на предприятието в чужбина, се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват. Това не се прилага за случаите, в които при трансфера на актива в България възникват счетоводни приходи (печалби) или разходи (загуби).

(чл.157 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи, възникнали във връзка с трансфер на активи към и от място на стопанска дейност в България от и към друга част на предприятието в чужбина, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За по-късно внесен корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

28. Данъчно Регулиране при Ликвидация и Несъстоятелност

87
  • При прекратяване на търговец в резултата на ликвидация или несъстоятелност, за периода до заличаването му от Търговския Регистър данъчно задълженото лице изпълнява всички разпоредби на ЗКПО на общо основание.
  • Към датата на вписване на прекратяването в Търговския Регистър се дължи корпоративен данък за периода от 01 януари до датата на вписване на прекратяването, който се внася в срок до 30 дни от прекратяването и се приспада от дължимия корпоративен данък за календарната година.
  • В зависимост дали заличаването на търговец от Търговския Регистър е настъпило в годината на вписване на прекратяването му има специфични изисквания за съставяне на годишния отчет за дейността.

(чл.158-160 от ЗКПО)

За по-късно внесен корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

88
  • Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация е от 01 януари (на годината на заличаване) до датата, в която е подадено искането за заличаване. Заедно с подаване на искането за заличаване се подава данъчната декларация за последния данъчен период и се внася дължимият данък.
  • Последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност е от 01 януари (на годината на заличаване) до датата, в която е извършено заличаването. В срок до 30 дни от вписване на заличаването, синдикът подава данъчната декларация за последния данъчен период, но дължимият данък се внася до датата на заличаването.
  • Последния данъчен период на чуждестранно лице с място на стопанска дейност в България и на неперсонифицирано дружество по ЗЗД е от 01 януари (на годината на прекратяване) до датата на прекратяването. Данъчната декларация за последния данъчен период се подава на датата на прекратяване и се внася дължимият данък.
  • Данъчно задълженото лице се облага по общия ред с корпоративен данък за данъчната си печалба през по последния си данъчен период, който е окончателен.
  • Към датата на прекратяване, произведените или придобитите активи от място на стопанска дейност в България се считат за реализирани по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат за последния данъчен период счетоводния финансовия резултат се увеличава с печалбата или се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на прекратяването. Данъчните временни разлики, свързани с активите, се признават през последния данъчен период. Ако активите се отписват и от данъчния амортизационен план, тогава при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност и се намалява с данъчната стойност на активите.
  • Данъчно задължено лице, прекратено с ликвидация, което продължи дейността си след подаване на искането за заличаване до датата на фактическото заличаване, се облага по общия ред на ЗКПО. Ликвидаторът подава данъчна декларация за периода от искането за заличаване до заличаването в срок до 30 дни от заличаването, но данъкът се внася до датата на заличаването.
  • При разпределение на ликвидационен дял или дивидент, разпределените като ликвидационен дял или дивидент активи към датата на разпределянето се считат за реализирани по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат за последния данъчен период счетоводния финансовия резултат се увеличава с печалбата или се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределянето. Данъчните временни разлики, свързани с активите, се признават през последния данъчен период. Ако активите се отписват и от данъчния амортизационен план, тогава при определяне на данъчния финансов резултат счетоводния финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност и се намалява с данъчната стойност на активите.

(чл.161-165 от ЗКПО)

За невярно признаване и деклариране за данъчни цели на разходи в последния данъчен период при ликвидация и несъстоятелност, което води до определяне на по-малък дължим данък, се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв. Отделно се дължи недоначисления данък и законова лихва за забава до неговото внасяне по сметката на НАП.

(чл.261 от ЗКПО)

За неподадена или за по-късно подадена данъчна декларация за последния данъчен период се налага санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 6 000 лв.

(чл.261 от ЗКПО)

За неподадено приложение към данъчната декларация за последния данъчен период се налага санкция в размер от 100 до 1 000 лв. и от 200 до 2 000 лв., при повторно нарушение.

(чл.262 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността се налага санкция в размер от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 1 500 до 5 000 лв.

(чл.276 от ЗКПО)

За неподаден или за по-късно подаден годишен отчет за дейността или за подадени неверни данни в него, на юридическите лица и едноличните търговци се налага санкция в размер от 200 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 2 000 до 6 000 лв. Санкцията за техните управители или представители е в размер от 100 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 3 000 лв.

(чл.52 от ЗСт.)

Управител, ликвидатор или синдик, който е допуснал неподаване или по-късно подаване на данъчна декларация или приложение към нея, или допусне посочване на неверни данни в тях, което води до определяне на по-малък дължим данък, се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

За по-късно внесен корпоративен данък се начислява законова лихва за забава до окончателното му постъпване по сметката на НАП.

(чл.1 от Закона за Лихвите Върху Данъци, Такси и ...)

29. Административно Наказателни Разпоредби - Санкции

89
  • Данъчно задължено лице, което:
    • не подаде, която и да е декларация по ЗКПО;
    • подаде със закъснение, която и да е декларация по ЗКПО;
    • укрие или посочи неверни данни или обстоятелства, които ще доведат до определяне на по-нисък данък,

се наказва със санкция в размер от 500 до 3 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 1 000 до 6 000 лв.

(чл.261 от ЗКПО)

90
  • Данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишна данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него се наказва със санкция в размер от 100 до 1 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 200 до 2 000 лв.

(чл.262 от ЗКПО)

91
  • Данъчно задължено лице, което с декларацията за последното тримесечие от годината, с която се декларира данъка удържан при източника върху дохода на чуждестранни лица с източник от България, не подаде подробна справка за обложените доходи за целите на електронния обмен между страните членки на ЕС се наказва със санкция в размер до 250 лв., а при повторно нарушение санкцията е до 500 лв., като тя се налага за всяко отделно лице, за което не е подадена тази подробна справка.

(чл.262а от ЗКПО)

92
  • Данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това доведе до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат се наказва със санкция в размер от 100 до 1 000 лв. а при повторно нарушение санкцията е от 200 до 2 000 лв., като тя се налага за всяко отделно нарушение.
  • Отделно се дължи невнесения корпоративен данък ведно със законовата лихва за забава.

(чл.263 от ЗКПО)

93
  • Управител, ликвидатор, синдик, който с действие или бездействие е допуснал:
    • не подаване на която и да е декларация по ЗКПО;
    • подаване със закъснение на която и да е декларация по ЗКПО;
    • укриване или посочване на неверни данни или обстоятелства, които ще доведат до определяне на по-нисък данък;
    • не подаване на приложение към годишна данъчна декларация или посочване на неверни данни или обстоятелства в него;
    • отчитане на стопанска операция в нарушение на счетоводната политика на предприятието и това доведе до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат,

се наказва със санкция в размер от 200 до 1 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 400 до 2 000 лв.

(чл.264 от ЗКПО)

94
  • Данъчно задължено лице, което не издаде първичен счетоводен документ за отчитане на приход се наказва със санкция (по чл.182 от ЗДДС) в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1 000 лв.
  • Отделно се дължи невнесения корпоративен данък ведно със законовата лихва за забава.

(чл.265 от ЗКПО)

95
  • Данъчно задължено лице, което не издаде фискален касов бон при продажба в брой на стоки или услуги се наказва със санкция (по чл.185 и чл.186, ал.1 от ЗДДС) в размер от 500 до 2 000 лв., при първо нарушение, а при повторно нарушение санкцията е от 1 000 до 4 000 лв.
  • Санкцията за физическо лице, което не е издало самият фискален касов бон е от 100 до 500 лв.
  • За неиздаване на фискален касов бон за продажба в брой, независимо от горните санкции, НАП има право да затвори търговския обект за срок до 30 дни (чл.186, ал.1 от ЗДДС).

(чл.266 от ЗКПО)

96
  • Данъчно задължено лице, което извърши скрито разпределение на печалба се наказва със санкция в размер на 20% от сумата, представляващ скрито разпределение на печалба. Санкцията не се налага, ако данъчно задълженото лице посочи това обстоятелство в данъчната си декларация.
  • Отделно се дължи невнесения корпоративен данък ведно със законовата лихва за забава.

(чл.267 от ЗКПО)

97
  • Данъчно задължено лице, което:
    • не подаде в предвидения срок годишния си отчет за дейността, в т.ч. и при прекратяване и заличаване на предприятие и при опериране на кораби;
    • не декларира помощните и спомагателните си дейности във връзка с организирането на хазартни игри;
    • не подаде декларация за приходите на бюджетно предприятие,

се наказва със санкция в размер от 500 до 2 000 лв., а при повторно нарушение от 1 500 до 5 000 лв.

(чл.276 от ЗКПО)

98
  • Данъчно задължени лица, които са приложили редът за алтернативно облагане при опериране на кораби, без да са имали това право, се наказват със санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 40 000 до 60 000 лв.
  • Санкционираните лица нямат право да прилагат алтернативния ред за опериране на кораби в продължение на 5 години.

(чл.277 от ЗКПО)

99
  • Оператор на ваучери за храна, който предостави на работодатели ваучери, с които надвишава определената си индивидуална квота, се наказва със санкция в размер на стойността на превишението на индивидуалната си квота, но не по-малко от 2 000 лв (чл.209, ал.3 от ЗКПО).
  • Лице, което предостави на работодатели ваучери за храна, без да е получило индивидуална квота, се наказва със санкция в размер на стойността на предоставените ваучери за храна, но не по-малко от 2 000 лв.
  • Оператор на ваучери за храна, който предостави на работодатели ваучери, които не отговарят на реда и условията за тяхното отпечатване, се наказва със санкция в размер на стойността на предоставените ваучери, но не по-малко от 2 000 лв.

(чл.277а от ЗКПО)

100
  • Оператор на ваучери за храна, който не предостави справка за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери, се наказва със санкция в размер от 1 000 до 1 500 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 2 000 до 2 500 лв.

(чл.277б от ЗКПО)

101
  • Оператор на ваучери за храна, който не осребри ваучери за храна на търговски обект, с който е сключил договор за приемането им или не върне тяхната стойност на работодателите, ако загуби лиценза си, се наказва със санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 20 000 до 30 000 лв. (чл.209, ал.8 от ЗКПО).

(чл.277в от ЗКПО)

102
  • Актовете за установяване на нарушения по ЗКПО се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него лице.
  • Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления по ЗКПО се извършват по реда на Закона за Административните Нарушения и Наказания.

(чл.278 от ЗКПО)

30. По-Важни Понятия в ЗКПО

  • Място на стопанска дейност е:
    1. определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
    2. извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица;
    3. трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
  • Скрито разпределение на печалба са:
  1. сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите;
  2. начислените разходи за лихви (освен ако условията на заема не са уговорени в изпълнение на изисквания, предвидени в нормативен акт), когато са налице поне три от следните условия:
    • заемът превишава собствения капитал на платеца на дохода към 31 декември на предходната година;
    • изплащането на заема или на лихвите по него не е ограничено с фиксиран срок;
    • изплащането на заема или на лихвите по него или размерът на лихвите е в зависимост от наличието или от размера на печалбите на платеца на дохода;
    • изплащането на заема е в зависимост от удовлетворяване исканията на други кредитори или от изплащането на дивиденти.
  • Авторски и лицензионни възнаграждения са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. "Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
  • Възнаграждения за технически услуги са плащанията с източник от България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
  • Данъчен кредит е правото при определените по ЗКПО условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
  • Свързани лица са:
    1. съпрузите, роднините по права линия, по съребрена - до трета степен включително; и роднините по сватовство - до втора степен включително;
    2. работодател и работник;
    3. съдружниците;
    4. лицата, едното от които участва в управлението на другото или на негово дъщерно дружество;
    5. лицата, в чийто управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;
    6. дружество и лице, което притежава повече от 5% от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
    7. лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;
    8. лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
    9. лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
    10. лицата, едното от които е търговски представител на другото;
    11. лицата, едното от които е направило дарение на другото;
    12. лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.
  • Пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методи за определяне на пазарните цени са:
    1. методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
    2. методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
    3. методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
    4. методът на транзакционната нетна печалба;
    5. методът на разпределената печалба.
  • Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие е всяко предаване на вещи, осигуряване ползването на нематериални блага, фактическо извършване на услуги или предоставяне на парични средства между място на стопанска дейност на територията на България и друга част на предприятието, разположена извън територията на страната.
  • Неразпределяеми разходи са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност.
  • Неразпределяеми приходи са всички финансови и извънредни приходи, които не произтичат от осъществяването само на определена дейност.
  • Разходи за провизии за задължения са отчетените разходи за провизии, които отговарят на критериите за признаване на провизия съгласно приложимите счетоводни стандарти, включително:
    1. очакваните превишения на общата сума на разходите над приходите и очакваните загуби по договори за строителство;
    2. доходите при и след напускане, доходите под формата на акции или дялове и други дългосрочни доходи на персонала.
  • Привлечен капитал е сумата от пасивите на предприятието, с изключение на финансиранията.
  • Данъчна загуба от източник в чужбина е сумата от загубите от всички места на стопанска дейност в съответната чужда държава.
  • Финансови институции са:
    1. кредитните и финансовите институции по Закона за Кредитните Институции;
    2. застрахователите и презастрахователите;
    3. инвестиционните посредници и управляващите дружества;
    4. дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване.
  • Първоначална инвестиция е инвестиция в нови материални и нематериални активи, които са приемливи разходи, свързани със:
    1. създаване на нова дейност;
    2. разширяване на съществуваща дейност;
    3. диверсифициране на произвежданите продукти чрез създаване на нови продукти;
    4. основна промяна на съществуващия производствен процес.
    Не е първоначална инвестиция инвестицията в актив, който замества съществуващ актив.
  • Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
  • Разходи за реклама са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност.
  • Социални разходи, предоставени в натура са отчетените като разходи социални придобивки, като безплатна храна и транспорт до дома или безплатен отдих и културни прояви. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
  • Лек автомобил е превозно средство за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8.
  • Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства са пряко свързаните с поддръжката, ремонта и експлоатацията на превозните средства счетоводни разходи за:
    1. горива, гориво-смазочни материали и други консумативи;
    2. резервни части;
    3. труд за ремонт, включително за бояджийски и тенекеджийски услуги;
    4. технически прегледи и паркинг;
    5. козметика и аксесоари.
  • Повторно нарушение е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
  • Голям инвестиционен проект е първоначална инвестиция, която включва приемливи разходи за материални и нематериални активи, съчетани в едно икономически неделимо цяло, когато приемливите разходи превишават левовата равностойност на 50 млн. евро, определена по официалния валутен курс на лева към еврото. Първоначалната инвестиция, свързана с голям инвестиционен проект, трябва да се осъществи за период 3 години. Голям инвестиционен проект не може да се разделя на подпроекти или етапи, ако това ще доведе до заобикаляне на разпоредбите в този закон.
  • Годишен отчет за дейността са статистическите справки по Закона за Статистиката.
  • Юрисдикции с преференциален данъчен режим са:
    1. Вирджинските острови (САЩ); Княжество Андора; Ангуила (брит.); Нормандските острови (брит.); Антигуа и Барбуда; Аруба, остров (нидерл.); Общността на Бахамските острови; Барбейдос; Белиз; Бермудските острови (брит.); Вирджинските острови (брит.); Република Вануату; Гибралтар (брит.); Гренада; Гуам, остров (САЩ); Кооперативна република Гаяна; Доминиканската република; Каймановите острови (брит.); Остров Рождество (Коледен остров) (брит.); Република Либерия; Княжество Лихтенщайн; Република Малдиви; Република Маршалски острови; Република Мавриций; Княжество Монако; Монсерат, остров (брит.); Република Науру; Ниуе, остров (новозел.); Република Палау; острови Кук (новозел.); Остров Ман (брит.); Сейнт Лусия; Федерация Сейнт Китс и Невис; Търкс и Кайкос, острови (брит.); Република Фиджи; Република Панама; Независима държава Самоа; Република Сан Марино; Република Сейшели; Соломоновите острови; Сейнт Винсент и Гренадини; Кралство Тонга; Република Тринидад и Тобаго; Тувалу; Фолкландските острови (брит.); Нидерландските Антили (нидерл.) и Хонг Конг (Китай), или
    2. държави/територии, с които Република България няма влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и в които дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в Република България.
  • Вливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
    1. всички активи и пасиви на едно или повече преобразуващи се дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
    2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество.
    Вливане е и всяко преобразуване, при което всички активи и пасиви на преобразуващо се дружество преминават към приемащо дружество, притежаващо всички акции или дялове на преобразуващото се дружество, и преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.
  • Сливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
    1. всички активи и пасиви на две или повече преобразуващи се дружества преминават към новоучредено дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
    2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от новоучреденото дружество.
  • Разделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
    1. всички активи и пасиви на едно преобразуващо се дружество преминават към две или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация;
    2. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от всяко едно от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от акционерите или съдружниците акции или дялове в преобразуващото се дружество.
  • Отделяне е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
    1. една или повече от обособените дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като преобразуващото се дружество не се прекратява и запазва поне една обособена дейност;
    2. на акционерите или съдружниците в преобразуващото се дружество се издават акции или дялове от съществуващите или новоучредените дружества, пропорционално на притежаваните от тях акции или дялове в преобразуващото се дружество.
  • Прехвърляне на обособена дейност е преобразуване, при което една, повече или всички обособени дейности на преобразуващо се дружество преминават към едно или повече съществуващи (приемащи) или новоучредени дружества, като в замяна съществуващите (приемащите) или новоучредените дружества издават акции или дялове в полза на преобразуващото се дружество и преобразуващото се дружество не се прекратява.
  • Замяна на акции или дялове е преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:
    1. придобиващото дружество в резултат на преобразуването притежава повече от половината от акциите с право на глас или от дяловете на придобитото дружество или, когато вече притежава такъв дял от капитала, придобива допълнителен дял от акциите или дяловете;
    2. акционерите или съдружниците в придобитото дружество заменят акциите или дяловете си срещу издаване на акции или дялове от придобиващото дружество.
  • Обособена дейност е съвкупност от активи и пасиви на дружество, с които от организационна, функционална и финансова гледна точка може да се извършва самостоятелна стопанска дейност.
  • Преобразуващи се дружества са:
    1. местно преобразуващо се дружество;
    2. преобразуващо се дружество от друга държава - членка на Европейския съюз;
    3. място на стопанска дейност в страната на преобразуващо се дружество от друга държава - членка на Европейския съюз.
  • Получаващи дружества са:
    1. местно новоучредено или приемащо дружество;
    2. новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейския съюз;
    3. място на стопанска дейност в страната на новоучредено или приемащо дружество от друга държава - членка на Европейския съюз.

31. Други Актове, Свързани със ЗКПО

  • Закон върху Данъка за Добавената Стойност;
  • Закон за Данък върху Доходите на Физическите Лица;
  • Наредба за Командировките в Страната;
  • Наредба за Служебните Командировки и Специализации в Чужбина;
  • Наредба за Отпускане и Изплащане на Паричните Обезщетения за Безработица;
  • Директива на Съвета 2001/86/ЕO за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица - от 08 октомври 2001 г.;
  • Директива на Съвета 2003/72/ЕО за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество (ЕКД) относно участието на работниците и служителите - от 22 юли 2003 г.;
  • Директива на Съвета 2003/49/ЕО относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки - от 3 юни 2003 г.;
  • Директива на Съвета 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки - от 30 ноември 2011 г.;
  • Регламент на Съвета (ЕО) № 2157/2001 относно Устава на Европейското дружество (SЕ) – от 08 октомври 2001 г.;
  • Регламент на Съвета (ЕО) 1435/2003 относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCЕ) – от 22 юли 2003 г.;
  • Регламент на Съвета (ЕО) № 104/2000 относно общата организация на пазарите на рибни продукти и аквакултури – от 17 декември 1999 г.;
  • Регламент на Комисията (ЕО) № 2204/2002 относно приложението на членове 87 и 88 от Договора за Европейската общност за държавната помощ за заетостта - от 12 декември 2002 г.


Коментари

Свързани документи със ЗКПО