Лидия Йорданова Лидия Йорданова счетоводител

ДДС при неустойка



Здравейте,

Имам договор с Виваком за доставка на интернет. Срокът на договора ми е 27 юли 2015 г. Искам да прекратя предварително договора. Зная, че дължа неустойка в размер на месечните такси до 27 юли 2015 г. От Виваком искат да начислят и ДДС върху сумата на неустойката.

Според мен ДДС не бива да се начислява и заплаща. Моля, за компетентното ви мнение!

Благодаря,
Лидия



Отговори

  • Здравейте,
    Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
    В чл. 84 от ППЗДДС изрично пише, че за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ (вкл. и фактура), а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им.

    От горното следва, че за неустойките не следва да се издава отделна фактура и те не се включват в данъчната основа.

    В тази връзка вижте РАЗЯСНЕНИЕ № 2431193 от 25.02.2008 г. относно прилагане разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и § 8 от ПЗР на ЗДДС
    НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
    чл. 26, aл. 2 ЗДДС,

    чл. 84 ППЗДДС
    Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-31-193/16.05.2007г. е изложена следната фактическа обстановка:

    Българско юридическо лице, във връзка с извършвани от него доставки на стоки задава следните въпроси:
    1. Кои лихви и неустойки са с обезщетителен характер, и кои не са?
    2. При неизпълнение на задължение за плащане по фактури от предходни години, следва ли лихвите и неустойките с обезщетителен характер да бъдат елемент на данъчната основа, или за тях е приложим режимът за 2007 г.?

    Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

    По Първи въпрос:

    Данъчното третиране на лихвите и неустойките с обезщетителен характер е регламентирано с разпоредбите на чл. 26, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.84 от Правилника за неговото прилагане.

    Съгласно разпоредбите на чл.26, ал.2 от Закона, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в Закона е предвидено, че плащанията за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката. При документирането им не се издава данъчен документ, а само документ, който удостоверява плащането им от контрагента по доставката, съгласно разпоредбите на чл.84 от Правилника за прилагане на ЗДДС.

    По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен характер или, такива, със санкционен характер.

    С обезщетителен характер се считат тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла вреди, в следствие неизпълнение на задълженията на другата страна по същия.

    По смисъла на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да поиска обезщетение съобразно общите правила. На основание на същата законова разпоредба, лихва / обезщетение/ за всеки ден забава на съответното плащане, е дължимо, дори и в случаите, когато в сключения между страните договор липсва изрична клауза за заплащане на лихва.

    Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези. които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация.

    На основание чл.26, ал.2 от Закона, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа. В случаите на разваляне на конкретния договор, уговорените между страните неустойки не са основа за начисляване на данък върху добавената стойност по смисъла на чл.26, ал.1 от Закона, тъй като не е налице доставка по смисъла на чл.6 от същия закон.

    По Втори въпрос:

    По отношение на лихвите и неустойките с обезщетителен характер, платени през 2007 година, дължими за неизпълнение на задължения но фактури от предходни години, считам, че за същите, съгласно разпоредбите на параграф 8 от ПЗР на ЗДДС, е приложим данъчният режим, съществуващ към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана с фактура доставка. Съгласно цитираната разпоредба, когато след влизането в сила на Закона /Обн. ДВ,бр.63/2006г., в сила от 01.01.2007г./, възникнат основания за изменение на данъчната основа на доставката, която е фактически извършена и документирана до влизането в сила на същия закон, изменението на данъчната основа се извършва чрез издаване на данъчно известие по чл.115 от материалния закон, при издаването на което се прилага данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие на извършената и документирана преди това доставка.

    ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА

    НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ

    ЗА ПРИХОДИТЕ:

    /МАРИЯ МУРГИНА/

    Поздрави,
    Йордан Костов
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи със ЗДДС

-->