Задай въпрос тук
марина колева марина колева Потребител

Размер на обезщетение при съкращение по чл. 331



Здравейте,
Интересува ме, при съкращение по чл. 331 от КТ:
1. На какво законово основание мога да поискам по-голямо обезщетение от легалния минимум, който е 4 заплати?
2. В случай, че поискам повече от предложените ми заплати като обезщетение от работодателя, възможно ли е да бъда съкратена по друг член и да "загубя" обезщетението от 4 работни заплати по чл. 331 КТ?



Отговори

  • Здравейте,

    Правото да инициира прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.331 КТ е единствено на работодателя. Той може във всеки един момент да направи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.331 КТ до всеки свой работник или служител без да е необходимо да мотивира своето предложение. Но за да бъде законосъобразно това предложения трябва стриктно да се спазят изискванията описани в закона.

    На първо място предложението на работодателя трябва да бъде направено в писмена форма и то обвързва правно работодателя до изтичане на седемдневния срок за отговор от работника.

    В съдържание на предложението следва да се съдържа информация за:
    1. момента, от който работодателя желае да бъде прекратено индивидуалното трудово правоотношение.
    2. размера на обезщетението, което работодателят предлага да плати на работника. КТ в ал.2 на чл.331 определя минималния размер на обезщетението, което работодателят трябва да предложи на своя работник (служител) – четири брутни месечни трудови възнаграждения. Работодателят обаче разполага със свободата да предложи по-голям размер на обезщетението.

    Срокът за отговор на работника е 7-дневен. За работника (служителя) не съществува задължение,а само правна възможност да вземе становище по направеното предложение (арг. чл.331,ал.1, изр. 2 КТ). В случай че той не се произнесе писмено в посочения срок се смята, че не е приел предложението.

    Отговорът на работника (служителя) трябва да съдържа ясно и безусловно съгласието му по двата основни въпроса:
    • момента на прекратяване на трудовото правоотношение;
    • размера на обезщетението, дължимо от работодателя.
    В случай че е налице несъответствие между предложението на работодателя и становището на работника (служителя) по един от тези въпроси, тогава не е налице съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на това правно основание.

    Имате възможност да изразите съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение от посочената дата, но срещу заплащане на по-голямо от предложеното обезщетение. В този случай обаче преценката е на работодателя. Ако той сметне, че исканото обезщетение е твърде голямо не може да се стигне до прекратяване на трудовото правоотношение именно на това правно основание.

    По отношение на втория Ви въпрос – друга възможност за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя е при уволнение поради съкращаване на щата. В този случай служителят има право на предизвестие. Ако работодателят не изчака то да изтече, дължи обезщетение за неспазения му срок.

    Полага се и обезщетение от работодателя, ако съкратеният остане без работа заради уволнението (чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда). Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

    И в двата описани случая на прекратяване на правоотношение по инициатива на работодателя служителят има право на обезщетение за безработица в пълен размер и за срок, отговарящ на трудовия му стаж.
  • Много Ви благодаря за изчерпателния отговор !
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата