Николай Чанев Николай Чанев Потребител

Принудително прекратяване на трудовоправоотношение



Здравейте,

В нашата компания в последно време се наблюдават масови уволнения без основателна причина. По наша преценка на местата на уволнените ще бъдат назначени "свой хора". В последния случай бяха "премахнати" няколко служители едновременно, като бяха притиснати или да подпишат раздяла по взаимно съгласие, или ще бъдат диспицплинарно уволнени (с нереални доводи). За радост колегите се споразумяха за съкращаване на позицията. Служителите на компанията имат в договора двустранно подписана клауза за 3-месечно двустранно уведомление, което както е видно не е спазено, т.к. трудовото правоотношение е прекратено считано от следвашия ден след привикването.

Моля за разяснение какви са максималните права на служителя в посочения казус?



Отговори

  • Здравейте,

    За съжаление в запитването ви не се посочва какво е точното основание за прекратяване на трудовия договор. В случай че основанието е съкращаване на щата, трябва да се имат предвид някои задължителни процедури, които трябва да бъдат стартирани и спазени преди самото уволнение. Една от процедурите е извършването на подбор, друга е утвърждаването на ново щатно разписание и т.н. В случай че една от процедурите не е спазена има голяма вероятност съда да обяви уволнението за незаконосъобразно.
    По отношение на срока за предизвестие, който както разбирам е три месечен, следва да се има предвид, че при прекратяване на договора, страната, която не е спазила предизвестието дължи обезщетение на другата страна за неспазения срок на предизвестие.

    Разбира се това са само предположения от моя страна тъй като не съм запознат в детайли с документацията по прекратяването на договорите и ползваните основания. Мога само да добавя, че съда, както и ИА Главна инспекция по труда работят на база документи а не на устни договорки.
  • Здравейте,
    колегите бях съкратени както следва" Чл.71 ал.01 т.0 от кодекса на труда- Прекратяване на трудов договор на изпитване по инициатива на Работодателя" , като реално служителите бяха преназначени ( в рамките на ден) от една позиция на другата и след това съкратени по описаното по-горе основание... като това беше направено като "жест" към тях за да не ги принудят да се съгласят на раздяла по взаимно съгласие. Което по никакъв начин не считам, че е коректно.
    Относно 3- месечното предизвестие в договора ясно е вписани " След като договора бъде окончателно бъде сключен за неопределено време, трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно с подаване на тримесечно предизвестие".
    В случая какъв е максимални срок за претенция от страна на служителя спрямо описаното 3 месечно предизвестие което не е спазено ?
  • Здравейте,

    При положение, че работниците са сключили допълнително споразумение за промяна на длъжността, в което е вписан срок за изпитване на новата длъжност, и след това са прекратени в срока за изпитване, не виждам какви претенции могат да имат.
    Това, за съжаление, е често използван трик от работодателите за прекратяване на договора без предизвестие, обезщетения и т.н.
    Щом в допълнителното споразумение е вписан срок за изпитване страната, в чиято полза е уговорен срока, може да прекрати договора без предизвестие, до изтичане на уговорения срок за изпитване. В този случай уговорения срок за предизвестие няма нищо общо с прекратяването в срока за изпитване тъй като то става без предизвестие.
  • Здравейте г-н Димитров
    и отново благодаря за отговора ви, но моля за информация как вие бихте постъпили в подобна ситуация, когато компанията иска "да ви замени" без основание и без да е спазен законовия ред а опитвайки се да подходят с прескачане на закона и използвайки хитринки. Може би трябва директно да се откаже както взаймното съгласие, така и варианта за преназначаване и последващо съкращение на "измислената" длъжност и да се изиска компенсация от 1 до 3 месечни заплати поради не спазеното предизвестие и след това да се съгласим с преназначаването и съкращението ? Всичко това са мои догатки, като аз ще рачитам на компетентния ви съвет как бихте постъпили вие.
  • Здравейте.
    Ако позволите, няколко идеи срещу прекратяване на ТД по чл.71 от КТ.
    1.Отказ да се подпише допълнително споразумение за преназначаване на "измислена длъжност" ! Вероятно от работодателя ще бъде упражнен натиск в посока "дисциплинарно уволнение"?
    2.Поемане на риск от дисциплинарно уволнение от всички работещи. При липсата на предхождащи дисциплинарни наказания и реални тежки нарушения, вероятността същото да издържи в съда е минимална.По-скоро имаме психологически натиск, който може да се преодолее само и основно при заемане на единна позиция от всички вас !Позицията може да бъде - ще ви съдим и ще понесете достатъчно материални загуби.Съвет-обединете усилията си и се обърнете към адвокат за съвет и насоки.
    3.Установяване на нарушения на трудовото законодателство - в посока удължено работно време, работа в дни-официални празници и още......., което да води да формиране на доплащания за извънреден труд и др. Това е добра позиция за атакуване на работодателя - глоби от контролните органи, доплащания -допълнителни разходи !
    4.Да не се избързва с подписването на документи-добавки към ТД, без да се мисли и познава материята, и без консултации.
    5.В описаните от Вас случаи КТ не се прескача, а се използва от по-компетентно лице, при юридически издържана процедура. Необходими са Ви допълнителни компетенции и консултации.

    Пожелавам успех: kazimirc4
  • Здравейте отново,

    Мисля, че колегата г-н Халачев е отговорил на въпросите ви.
    Въпреки това, тъй като питате как бих постъпил аз...
    Винаги съм се старал да решавам проблема с разговори. В случай, че работодателят ми е решил да ме замени, вероятните причини са няколко и нито една от тях не е в моя полза. А те могат да бъдат финансови затруднения, несправяне с работата от моя страна и намирането на по-добър работник или служител и т.н. Първото нещо, което бих направил е да поговоря с работодателя си, за това дали не мога да получа втори шанс и да докажа, че мога да се справям по-добре. В случай че работодателя ми има финансови затруднения - просто ще напусна. Не съм убеден, че предприятие с финансови затруднения може да си позволи добри и качествени работници. А и какви възможности за развитие ще имат те в такова предприятие!? Да работиш на такова място е изключително рисково и от гледна точка на неизплащането на заплати в бъдеще. Вече много пъти сме ставали свидетели как в големи предприятия с финансови затруднения, хората са работили до 8 месеца без да получават заплати. Аз не бих го направил и не мога да кажа, че разбирам защо тези хора са работили толкова дълго без възнаграждения.
    От друга страна - причината може да е просто непоносимост с колеги, управител и т.н. И в този случай също бих напуснал по собствено желание. Всяка от страните по трудово правоотношение може да донесе много главоболия на другата страна по най различни начини - не коментирам дали те винаги са морални или не, но е факт. Ако аз започна да съдя работодателя си, че ме е уволнил незаконно тъй като е измислил някакво основание а всъщност не ме понася, какъв е смисъла? Ще се влачим по съдилища, ще си губим взаимно времето, накрая съда вероятно ще ме възстанови на работа и какво, аз ще се върна там от където са ме изгонили ли? Не бих си го причинил. Не, бих напуснал преди да ме уволнят така, че да се налага да се съдим.
    Вероятно ще попитате защо да позволяваме на некоректните работодатели да се отнасят така с работниците. Моето мнение е, че в трудовото правоотношение има две страни, и за да се стигне до спор и двете страни имат някаква вина. Дали недоразумение при договарянето на задълженията или несъразмерно, спрямо задълженията възнаграждение, много големи очаквания без провеждането на нужните обучения и т.н. Причините да се стигне до спор могат да бъдат хиляди но вина за спора винаги имат и двете страни. Това е и причината да смятам, че спора трябва да се реши между страните с разговори. Често съм чувал от работодатели - тоя сега, писна ми от него, ще го уволня дисциплинарно. Или пък от работници - ще видим съда на какво мнение ще бъде, аз като го осъдя, няма да прави повече така. За съжаление некоректно поведение има и от двете страни. Нито едното нито другото обаче, би ми донесло някакво удовлетворение, от която и страна на барикадата да бъда. Аз не искам да сключвам договор, при изпълнението на който ще мисля само за това, как да прецакам другата страна, как да се скатая като работник или как да платя по-малко като работодател. Труда е възмезден и ако не плащаш положения труд - няма да имаш работници. От друга страна труда е възмезден и ако не работиш – няма да получиш заплата.
    Така мисля аз и така бих постъпил.
  • Здравейте.Благодаря на колегата Георги Димитров за коректния и философски прочит на ситуацията. Абсолютно вярно е, че двустранния диалог работодател-работещ е най-доброто при решаване на определени проблеми във фирмата.Но за това са необходими две готови за диалог страни и евентуално равнопоставени, вкл. и като начин на мислене . И едната да не е притисната в ъгъла - финансово и психологически ! Защото стария латински израз "Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола !!" е действащ в момента. И тази ситуация беше предложена за разглеждане от г-н Николай Чанев. А тук водещ е Работодателя ?!
    Бих казал, че опираме до защита на личното достойнство, а как -всички методи са приложими. Затова двете приложени тактики са страните на една монета - както я подхвърлят и падне, така ще се развият нещата. Дано водещата страна да може да прочете и осмисли написаното от г-н Г.Димитров !

    kazimirc4
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->