Задай въпрос тук
Доника Маринова Доника Маринова Kreston BulMar директор одит

Лизинг – видове, счетоводно и данъчно третиране

Публикувано на: 10.06.2014



Една от най-популярните финансови опции за придобиване на активи е лизингът във всички негови форми. В тази статия ще представим видовете лизинг, техните основни характеристики, както и някой специфики при счетоводното и данъчното им отчитане.

Какво представлява Лизингът?

Счетоводните стандарти определят лизинга като споразумение, съгласно което едно лице (наемодател) предоставя на друго лице (наемател) срещу заплащане, което може да бъде еднократно или на вноски, правото да ползва актив за предварително договорен период от време.

Видове лизинг

В счетоводните стандарти се дефинират два вида лизинг:

1. Финансов лизинг – при това споразумение по същество се прехвърлят в голяма степен всички рискове и ползи, свързани с актива от наемодателя към наемателя. Възможно е, но не е задължително да е договорено да бъде прехвърлено и правото на собственост върху актива.

Съществено тук е дефинирането на прехвърлянето на всички рискове и изгоди. За да се направи се следят няколко критерия:

  • прехвърляне на собствеността преди края на срока на лизинга;
  • договорът съдържа ли опция за закупуване от наемодателя и дали е много вероятно той да се възползва от нея;
  • срокът на договора покрива ли по-голяма част от живота на наетия актив;
  • лизинговият актив е специфичен и само наемателят може да го използва без съществени изменени;
  • настоящата стойност на минималните лизингови вноски в началото на договора се сравнява с цялата справедлива стойност на лизинговия актив

Възможно е Договорите да бъдат оформени като наемни или за покупко-продажба на изплащане, но по своето същество да се третират като Договори за Финансов лизинг.

2. Оперативен лизинг – наричан още експлоатационен е всеки договор за лизинг, който не може да се определи, като финансов. В този случай рисковете и ползите от собствеността на актива, в значителна степен остават за сметка на наемодателя.

Счетоводно отчитане на Договорите за лизинг

Има няколко съществени разлики при отчитането на двата вида договор за лизинг, които са породени от онова прехвърляне на съществена част от рисковете и изгодите от собствеността върху актива. Активът се отчита в счетоводството на онзи, при който са рисковете и изгодите.

  • При финансовия лизинг активът се отчита в счетоводството на лизингополучателя, а при оперативния лизинг остава да се отчита при лизингодателя. Там където се отчита активът, там се начисляват и амортизациите за него.
  • При финансовия лизинг лизингодателят отчита приходи от лихви, като възнаграждение за отдаването на лизинговия актив, а съответно лизингополучателят заплаща разходи за лихви, а при оперативния лизинг се отчитат текущи приходи от наем при лизингодателя и разходи за наем от лизингополучателя.

Данъчно третиране на Договорите за лизинг

Различията при третирането на двата вида лизингови договори са при Закона за Данък върху Добавената Стойност (ЗДДС). ЗДДС има специфично третиране за лизинг, имайки предвид финансовия лизинг. Относно данъчното облагане на оперативния лизинг по ЗДДС няма нищо по-особено от тривиалното облагане на наем на активи.

Съществени моменти при данъчното облагане на финансовия лизинг

Определяне на данъчното събитие. - За да се определи датата на данъчното събитие трябва да определим дали финансовият лизинг се третира като доставка на стока или услуга.

Доставка на услуга е на лице, когато в лизинговия договор не е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката или има само опция за това, но в този случай се анализира и съотношението на сбора от дължимите лизингови вноски и пазарната цена на актива към датата на предоставянето й.

Доставка на стока има тогава, когато фактически се предостави стоката по договор за лизинг, в който изрично е договорено прехвърляне на правото на собственост върху актива или има опция за прехвърляне на собствеността върху актива и сборът от дължимите вноски по лизинговия договор, с изключение на финансовия разход за лихвата е идентичен с пазарната цена на актива към датата на предоставянето му.

След като бъде анализиран всеки конкретен Договор за финансов лизинг трябва да бъде дефинирана доставката по него като доставка на стока или услуга ще се третира, защото това е съществената разлика.

Когато един договор за финансов лизинг бъде определен като доставка на услуга, тогава ДДС се начислява за първоначалната вноска и при всяко следващо плащане. Това е по-предпочитаният вариант за икономическите субекти, защото чрез него се постига разсрочване на плащанията за ДДС.

Когато договорът за финансов лизинг се дефинира като доставка на стока, облагането с ДДС се извършва еднократно, в началото на лизинговия период, а не при всяко плащане по договора. Тук е спорно дали е натоварващо за икономическите субекти, че данъчното задължение следва да се плати още в началото на лизинговия договор. Може да се счете за известна компенсация пък това, че лизингополучателят може да се възползва от правото на приспадане на данъчния кредит за стоките по договора за финансов лизинг.

В Правилника за прилагане на ЗДДС е предвидена и една друга разпоредба, че когато се извърши промяна на един договор, в който първоначално е уговорена опция за прехвърляне на собствеността и след това се договори, изрично прехвърляне на правото на собственост върху актива, тогава се счита, че на датата на промяната лизингодателят извършва „доставка на стока”, по която данъчната основа е сумата от оставащите лизингови вноски след промяната в договора.



Коментари

Свързани документи със ЗДДС