Задай въпрос тук
ММ одит ЕООД ММ одит ЕООД

Доход на самоосигуряващ се собственик, гражданин на страна от ЕС - данъчни и осигурителни аспекти



Гражданин на Италия, с пребиваване /център на жизнени интереси/ в Италия е съдружник в ООД, регистрирано в България. Лицето няма бизнес и трудова дейност в Италия и не се осигурява там на никакво основание. Въпросния съдружник упражнява личен труд, регистиран е като самоосигуряващо се лице в България и получава само доход за полагане на личен труд. НЕ ПОЛУЧАВА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ПО ДОГОВОР ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ. Същият няма постоянно пребиваване в България. Лицето пребивава в България за кратки периоди, без определена регулярност. Дейността, която извършва е програмиране и поддръжка на софтуерни продукти, която в повечето случаи се извършва дистанционно /не на място при клиента/.

Необходимо ли е да се изследва приложимо законодателство и да се информират компетентните институции в Италия, при положение, че лицето извършва дейност само, чрез дружеството регистирано в РБ? Ако приложимо е българското законодателство, то как следва да се осигурява лицето - здравно и за пенсия? Какви данъци следва да се удържат по ЗДДФЛ при положение, че не отговяра на критериите за местно лице и не получава доход от конкретно изброените за облагане с данък при източника? Необходимо ли е лицето да представи някакви документи и какви, в Италия, след приключване на годината с цел окончателното му облагане на дохода там, по отношение на осигуряването и на евентуално удържан данък върху дохода по нашето законодателство?



Отговори

  • Здравейте,
    В запитването е посочено че лицето пребивава в Италия и не осъществява трудова дейност там, спрямо него от гледна точка на осигуряването е приложимо БГ законодателство .
    Ако по отношение на италиянския гражданин е приложимо българското осигурително законодателство, то следва да се има в предвид, че трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
    Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, в случаите когато нямат сключен трудов договор с дружеството, могат да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и/или по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. като изпълнители по договори за управление и контрол и/или като самоосигуряващи се лица. Във Вашия случай само като самоосиг.лице упражняващо личен труд в собственото си дружество.
    По отношение приложението на Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
    Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.
    Статуса на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице по смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
    1. има постоянен адрес в България. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на РБългария, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
    2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната; или
    3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
    4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
    Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България /чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ/.
    На основание новата буква „и” в т. 26 на § 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица считано от 1 януари 2010 г., за целите на този закон, правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери, се дефинират като трудови правоотношения.
    При условията на чл.45 от ЗДДФЛ, работодателя издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данъкНа основание новата буква „и” в т. 26 на § 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица

    Следва да имате в предвид, че съгласно чл.75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Между България и Италия има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която би могла да се приложи ако доходите получавани от лицето попадат сред доходите третирани от спогодбата.
    Поздрави В.Дадова
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи с КСО

-->