Задай въпрос тук
Виктор Баталов Виктор Баталов счетоводител

Промени в данъчното третиране на лизинга за целите на ЗДДС през 2014 г.

Публикувано на: 18.02.2014



В последните месеци на 2013 г. Законът за данък върху добавената стойност отново претърпя изменения в част от своите разпоредби, като дори станахме свидетели на въвеждането на нов режим – този на касовата отчетност – а режимът на обратното начисляване разшири своя обхват и върху търговията с някои видове непреработена земеделска продукция. Променен беше и редът на начисляване и изискуемост на ДДС при доставките на стоки по договори за лизинг. Това изменение ще бъде обект на разглеждане в настоящата статия. За целта ще бъде направена съпоставка между законовите разпоредби, валидни до края на 2013 г., и тези, които влизат в сила от 1-ви януари 2014 г.

ДДС-третиране на лизинговите договори до края на 2013 г.

В предходната версия на закона предоставянето на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката се разглеждаше като доставка на стока, тоест ДДС ставаше дължим за цялата стойност по договора с изключение на лихвите при фактическото предоставяне на актива на лизингополучателя. Когато в договора за лизинг беше уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката/актива, независимо от другите условия по него и от счетоводното му третиране, ЗДДС го разглеждаше като доставка на услуга и данъкът ставаше изискуем съответно за лизингополучателя беше налице право на приспадане на данъчен кредит за сумата на всяка отделна лизингова вноска на датата на падежа й.

Диференцирането, което правеше законът между двата типа договори, значително се различаваше от възприетото в счетоводните стандарти и като цяло от икономическата същност на разглежданите сделки и даваше възможност за отлагане във времето на внасянето на ДДС чрез формалното вписване на „опция за придобиване” в договорите.

Измененията в сила от януари 2014 г.

Новите разпоредби на Закона не засягат договорите, в които е прехвърлено безусловно прехвърляне на собствеността на актива в края им – те продължават да бъдат третирани като доставка на стока. Обект на изменение са договорите, съдържащи опция за придобиване – за тях се въвежда хипотезата, че ако „сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата (…) е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето”, то доставката по договора се приравнява на доставка на стока и ДДС е дължим за цялата стойност на главницата при фактическото предоставяне на актива. По този начин се прави стъпка към хармонизирането на ДДС-законодателството със счетоводните стандарти и принципи и с Директивите на Европейския съюз и по-конкретно Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006.

От друга страна остава неясна дефиницията на понятието „идентичен с пазарната цена”, за което все още не съществува разяснение нито в ЗДДС, нито в друг нормативен акт или в становище на Националната агенция за приходите. По този начин не е предотвратена напълно възможността плащането на целия данък върху сумата на договора да бъде избегнато при неговото сключване чрез уговаряне на минимално различаваща се от пазарната цена и извършване на плащанията, които да компенсират разликата под друга форма.

Друг казус, който възниква във връзка с новия ред за облагане, ще бъде определянето на приложима за сделката пазарна цена, когато обект на договор за лизинг са специфични активи (например произведени по поръчка машини и съоръжения за промишлени предприятия), за които не съществува активен пазар или сделките с тях не са достатъчно на брой, за да предоставят точна база за сравнение. Тези и други неясни въпроси по отношение на новите правила за облагане на лизинговите сделки ще получат своя еднозначен отговор с публикуване на официално разяснение на НАП или при произнасяне на компетентен съдебен орган.

(Виж чл.6, ал.2 от ЗДДС)

В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗДДС е указано, че промените в режима на облагане се прилагат само за договори, сключени след 1-ви януари 2014 г. Това означава, че няма да се налага незабавно начисляване на данък върху непогасените суми по главниците на действащи договори за лизинг, които до момента са се определяли като доставка на услуга, а от януари 2014 г. покриват критериите за доставка на стока. От друга страна при промяна на договор за лизинг, сключен след 1-ви януари 2014 г., в резултат на която се изпълняват условията за наличие на доставка на стока, се  счита, че на датата на промяната на договора лизингодателят извършва такава и възниква изискуемост на данъка върху сумата от вноските по главницата, дължими след датата на промяната на договора.

(Виж чл.13, ал. 1 и ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДДС и § 29 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗДДС)

Мотиви на законодателя за промяната

В публикувания Законопроект за изменение на ЗДДС парламентът мотивира предложената промяна с решението на Съда на Европейския съюз по дело C 118/11„ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД. В решението си Съдът по същество определя, че нормите на българския закон, действащи до края на 2013 г. нарушават принципите, залегнали в чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО, които дават право на приспадане на данъчен кредит, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на нает актив и икономическата дейност на данъчнозадължените лица.



Коментари

Свързани документи със ЗДДС