Задай въпрос тук
Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

МСФО 4 – Застрахователни Договори - резюме

Публикувано на: 07.12.2010





ЦЕЛ

               Целта на настоящия МСФО е да специфицира финансовото отчитане на застрахователни договори от всяко предприятие, което издава такива договори (описано в настоящия МСФО като застраховател), до момента, в който Съветът завърши втората фаза на своя Проект за застрахователните договори. В частност настоящият МСФО изисква:

               (а) ограничени подобрения в счетоводното отчитане на застрахователните договори от застрахователите;

               (б) оповестяване, което идентифицира и обяснява сумите във финансовите отчети на застраховател, възникващи от застрахователни договори, и помага на ползвателите на тези финансови отчети да разберат размера, разположението във времето и степента на несигурност на бъдещите парични потоци по застрахователните договори.

ОБХВАТ

               Предприятието прилага настоящия МСФО по отношение на:

               (а) застрахователни договори (включително презастрахователни договори), които то издава, и презастрахователни договори, които притежава;

               (б) финансови инструменти, които то издава с допълнителни, негарантирани доходи (вж. параграф 35). МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване изисква оповестяване на финансовите инструменти, включително финансови инструменти, които съдържат такива доходи.

               За улеснение настоящият МСФО описва всяко предприятие, което издава застрахователен договор, като застраховател, независимо дали предприятието се счита за застраховател за законови или за надзорни цели.

               Презастрахователният договор е вид застрахователен договор. Съответно всички референции в настоящия МСФО към застрахователните договори се прилагат и към презастрахователните договори.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ОБХВАТА

                Настоящият МСФО не обхваща други аспекти на счетоводното отчитане от страна на застрахователите, като например счетоводното отчитане на финансови активи, държани от застрахователи, и финансови пасиви, издадени от застрахователи (вж. МСС 32 Финансови инструменти:представяне и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване и МСФО 7).

                Предприятието не прилага настоящия МСФО по отношение на:

                (а) продуктови гаранции, издадени директно от производител, дилър или търговец на дребно (вж. МСС 18 Приходи и МСС 37 Провизии, условни пасиви и условни активи);

                (б) активи и пасиви на работодатели съгласно планове за доходи на наети лица (вж. МСС 19 Доходи на наети лица и МСФО 2 Плащане на базата на акции) и задължения за пенсионни доходи, отчетени от пенсионни планове за дефинирани доходи (вж. МСС 26 Счетоводство и отчитане на планове за пенсионни доходи);

                (в) договорни права или договорни задължения, които зависят от бъдещото използване или правото на използване на нефинансов обект (например някои лицензионни възнаграждения, възнаграждения за права, условни лизингови плащания и сходни обекти), както и гаранцията за остатъчна стойност на лизингополучател, внедрена във финансов лизинг (вж. МСС 17 Лизинг, МСС 18 Приходи и МСС 38 Нематериални активи);

                (г) договори за финансова гаранция, освен когато издателят преди е заявил изрично, че счита такива договори за застрахователни договори и е използвал отчитане, приложимо за застрахователни договори, в който случай издателят може да избира да прилага МСС 39, МСС 32 и МСФО 7 или настоящия стандарт за такива договори за финансова гаранция. Издателят може да направи този избор за всеки отделен договор, но изборът за всеки договор е неотменим;

                (д) възнаграждение под условие, платимо или за получаване при бизнес комбинация (вж. МСФО 3 Бизнес комбинации);

                (е) директни застрахователни договори, които предприятието притежава (т.е. директни застрахователни договори, в които предприятието е притежател на застрахователна полица). Цедентът обаче прилага настоящия МСФО по отношение на презастрахователните договори, които притежава.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Цедент - притежател на полица по презастрахователен договор.

                Депозитен компонент - договорен компонент, който не се отчита като дериватив съгласно МСС 39 и би бил в обхвата на МСС 39, ако беше отделен инструмент.

                Директен застрахователен договор - застрахователен договор, който не е презастрахователен договор.

                Допълнителен, негарантиран доход - Договорно право за получаване като допълнение към гарантираните доходи на допълнителни доходи:

                (а) които е вероятно да бъдат съществена част от общите доходи по договора;

                (б) чиято сума или време на възникване са договорни по преценка на застрахователя; и

                (в) която договорно се базира върху:

                               (i) резултатите от изпълнението на определен пул от договори или определен вид договори;

                               (ii) реализирана и/или нереализирана възвръщаемост от инвестициите по определен пул от активи, държани от застрахователя; или

                               (iii) печалбата или загубата на дружеството, фонда или друго предприятие, което е издало договора.

                Справедлива стойност - сумата, за която даден актив може да бъде разменен или пасив - уреден между в сделка при справедливи пазарни условия между несвързани, осведомени и желаещи страни.

                Договор за финансова гаранция - договор, който изисква издателят да извърши определени плащания, за да обезщети притежателя за загубата, която последният понася, защото определен дебитор не успява да плати, когато е длъжен, в съответствие с първоначалните или изменените условия на дългов инструмент.

                Финансов риск - рискът от възможна бъдеща промяна в един или повече определени показатели - лихвен процент, цена на финансов инструмент, стокова цена, обменен курс, ценови или процентен индекс, кредитен рейтинг или кредитен индекс, или друга променлива, при условие че в случай на нефинансова променлива, тя не е специфична за една от страните по договора.

                Гарантирани доходи - плащания или други доходи, на които конкретен притежател на полица или инвеститор има безусловно право, което не е обект по договор на преценката на издателя.

                Гарантиран елемент - задължение да се платят гарантирани доходи, включени в договор, който съдържа и право за допълнителен, негарантиран доход.

                Застрахователен актив - нетните договорни права на застраховател по застрахователен договор.

                Застрахователен договор - договор, по силата на който една страна (застрахователят) приема значителен застрахователен риск от друга страна (притежателя на полица), като се съгласява да обезщети притежателя на полицата, ако определено несигурно събитие (застрахователното събитие) окаже негативен ефект върху притежателя.

                Застрахователно задължение - нетните договорни задължения на застраховател по застрахователен договор.

                Застрахователен риск - риск, различен от финансов риск, прехвърлен от притежателя на договора към издателя.

                Застраховател - страната, която носи задължение по застрахователен договор да обезщети притежателя на застрахователната полица при настъпване на застрахователно събитие.       

                Тест за адекватност задължение - оценка дали балансовата стойност на застрахователно задължение на трябва да бъде увеличена (или балансовата стойност на свързаните отсрочени разходи за придобиване, или свързаните нематериални активи намалени) на базата на разчет на бъдещите парични потоци.

                Притежател на полица - страна, която има право на компенсация по силата на застрахователен договор при настъпване на застрахователно събитие.

                Презастрахователен договор - застрахователен договор, издаден от един застраховател (презастрахователя), за да обезщети друг застраховател (цедент) за загуби по един или повече договори, издадени от цедента.      

                Презастраховател - страна, която носи задължение по презастрахователен договор да обезщети цедента при настъпване на застрахователно събитие.

                Отделяне - счетоводно отчитане на компонентите на договор, все едно те са отделни договори.



1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


• За да се приближи все повече до основните положения в МСФО, МСФО 4 прави известни подобрения в счетоводните политики относно застрахователните договори. Стандартът:

                (а) не признава като задължение провизии за възможни бъдещи искове, ако тези искове произтичат съгласно застрахователни договори, които не съществуват към отчетната дата (като например провизии за риск от природни бедствия и за изравняване);

                (б) провежда тест за адекватност на задълженията;

                (в) отписва застрахователно задължение (или част от застрахователно задължение) от своя баланс единствено и само ако то е погасено - т.е., когато задължението, определено в договора, е обезсилено или анулирано, или срокът му е изтекъл;

                (г) не прихваща:

                               (i) презастрахователни активи срещу свързаните застрахователни пасиви; или

                               (ii) приходи или разходи от презастрахователни договори срещу разходи или приходи от свързаните застрахователни договори.

                (д) преценява дали неговите презастрахователни активи не са обезценени.



2. ПРОМЕНИ В СЧЕТОВОДНИТЕ ПОЛИТИКИ


• Застрахователят може да промени своята счетоводна политика за застрахователни договори единствено и само ако промяната прави финансовите отчети, спрямо потребностите за взимане на икономически решения от ползвателите, по-уместни и не по-малко надеждни, или по-надеждни и не по-малко уместни. Застрахователят преценява уместността и надеждността, като използва критериите в МСС 8.


• МСФО 4 не допуска застрахователните компании да въвеждат някои от следните практики(но могат да продължат да прилагат счетоводни политики, които ги включват):

                (а) оценка на застрахователни задължения на недисконтирана база;

                (б) оценка на договорни права на бъдещи възнаграждения за управление на инвестиции по сума, която превишава тяхната справедлива стойност, подразбираща се от сравнението с текущи възнаграждения, начислявани от други участници на пазара за сходни услуги.

                Съществува вероятност справедливата стойност при възникване на тези договорни права да е равна на платените първоначални разходи, освен ако бъдещите възнаграждения за управление на инвестицията и свързаните разходи не съответстват на пазарните съпоставими данни;

                (в) използването на неунифицирани счетоводни политики за застрахователни договори (и свързаните отсрочени разходи за придобиване и свързаните нематериални активи, ако има такива) в дъщерните предприятия. Ако тези счетоводни политики не са унифицирани, застрахователят може да ги промени, ако промяната няма да направи счетоводните политики още по-различни и удовлетворява останалите изисквания в настоящия МСФО.

• Застрахователните компании могат да използват текущите пазарни лихвени проценти при оценяването на пасивите си и тази мярка не е необходимо да се прилага последователно по отношение на всички застрахователни пасиви.

• Застрахователят не променя своята счетоводна политика за застрахователни договори, за да елиминира прекалена предпазливост. Ако застрахователят обаче вече оценява своите застрахователни договори с достатъчна предпазливост, той не въвежда допълнителна предпазливост.


• Застрахователят не променя своята счетоводна политика за застрахователни договори, за да елиминира бъдещи инвестиционни маржове. Налице е опровержимо предположение обаче, че финансовите отчети на застрахователя ще станат по-малко уместни и надеждни, ако при оценката на застрахователните договори той въведе счетоводна политика, която отразява бъдещи инвестиционни маржове, освен ако тези маржове не отразяват договорните плащания.


• Застрахователят има право, но не е задължен, да промени своята счетоводна политика така, че признатата, но нереализираната печалба или загуба от един актив да има същия ефект върху тази оценка, какъвто има реализираната печалба или загуба. Свързаната корекция на застрахователните задължения (или отсрочените разходи за придобиване или нематериални активи) се признава в собствения капитал единствено и само ако нереализираните печалби или загуби се признаят директно в собствения капитал. Тази практика понякога се описва като „счетоводство в сянка".



3. ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДОГОВОРИ, ПРИДОБИТИ В БИЗНЕС КОМБИНАЦИЯ


• За да отговаря на МСФО 3, застрахователят трябва на датата на придобиването да оцени по справедлива стойност застрахователните пасиви, които са поети, и застрахователните активи, които са придобити в бизнес комбинация. Застрахователят обаче има право, но не е задължен, да използва разширено представяне, което разделя справедливата стойност на придобитите застрахователни договори на два компонента:

                (а) пасив, измерван в съответствие със застрахователната политика за застрахователни договори, които той издава; и

                (б) нематериален актив, представящ разликата между (i) справедливата стойност на придобитите договорни застрахователни права и поетите застрахователни задължения и (и)сумата описана в подточка (а). Последващата оценка на този актив трябва да бъде последователна с оценката на свързания застрахователен пасив.



4. ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДОГОВОРИ С ДОПЪЛНИТЕЛНИ, НЕГАРАНТИРАНИ ДОХОДИ


• Някои застрахователни договори съдържат право за допълнителен, негарантиран доход, както и гарантиран елемент. Издателят на такъв договор:

                (а) може, но не е задължен, да признае гарантирания елемент отделно от правото за допълнителен, негарантиран доход. Ако застрахователят не ги признае поотделно, той класифицира целия договор като задължение. Ако застрахователят ги признае поотделно, той класифицира гарантирания елемент като задължение;

                (б) трябва, ако признае право за допълнителен, негарантиран доход отделно от гарантирания елемент, да класифицира това право или като задължение, или като отделен компонент на собствения капитал.

                (в) може да признае всички получени премии като приходи, без да разделя каквато и да е част, която е свързана с компонента на собствения капитал. Произтичащите промени в гарантирания елемент и в частта от допълнителния, негарантиран доход, класифициран като пасив, се признават в печалбата или загубата. Ако част или всички права за допълнителен, негарантиран доход са класифицирани в собствения капитал, част от печалбата или загубата може да се дължи на тези права (по същия начин, по който част може да се дължи на малцинственото участие). Издателят признава частта от печалбата или загубата, свързани с всеки капиталов компонент на допълнителния, негарантиран доход, като разпределение на печалбата или загубата, а не като разход или приход (вж. МСС 1 Представяне на финансови отчети);

                (г) трябва, ако договорът съдържа внедрен дериватив в рамките на обхвата на МСС 39, да приложи МСС 39 по отношение на този внедрен дериватив.


Пример за балансов отчет на застрахователна компания, който включва активи и пасиви, обхванати от различни МСФО:


АКТИВИ

МСС/МСФО

Инвестиции

МСС 39

Имущество

МСС 16/40

Инвестиционни договори

МСС 18

Застрахователни договори

МСФО 4

Други активи

различни

ПАСИВИ


Собствен Капитал

МСС 32

Застрахователни пасиви

МСФО 4

Пасиви по застрахователни договори

МСС 39

Други пасиви

различни



Казус

Кристал АД издава една единствена полица за премия на стойност 1 800 евро и очаква през 5-тата година да бъдат направени искове на стойност 900 евро. При издаването на полицата е заплатена комисионна на стойност 300 евро. Безрисковият дисконтов процент е 4%. Компанията обявява, че ако направи провизия за несигурност тя ще бъде на стойност 400 евро, като този риск ще изтече на равни части през 2-та, 3-та, 4-та и 5-та година. Съгласно съществуващи полици, компанията ще разпредели нетните премии, разходите по искове и комисионните през първите три години на полицата. Възстановяването на инвестицията през 1-та и 2-та година е съответно 30 евро и 60 евро.


Да се посочи третирането на полицата, имайки предвид че през 1-та и 2-та година се приложи метода на отлагане и изравняване? Да се покаже разликата, ако се приложи метода на справедливата стойност.


Решение:


Отлагане и изравняване:



Година 1

Година 2

Година 3

Спечелена премия

600

600

600

Разходи по искове

-300

-300

-300

Комисионни

-100

-100

-100

Гарантирана печалба

200

200

200

Възстановяване на инвестиция

30

30

30

Печалба

230

230

230


При използване метода на справедливата стойност, цялата спечелена премия ще бъде кредитирана през 1-та година. На база сконтиране ще бъдат предвидени очакваните искове и след това ще бъдат разпределени през периода до 5-та година. През 1-та година ще бъде начислени разходи за комисионни и провизия за несигурност, която ще бъде разпределена през следващите 4 години. Възвръщаемостта на инвестицията ще третира, както при метода на отлагане.



ОПОВЕСТЯВАНЕ

                • Застрахователят оповестява информация, която идентифицира и обяснява сумите в неговите финансови отчети, възникващи в резултат от застрахователни договори.

                (а) своите счетоводни политики за застрахователни договори и свързани активи, пасиви, приходи и разходи;

                (б) признатите активи, пасиви, приходи и разходи (и ако той представя своя отчет за паричните потоци, като използва прекия метод - паричните потоци), възникващи в резултат от застрахователни договори. Нещо повече, ако застрахователят е цедент, той оповестява:

                               (i) печалби и загуби, признати в печалбите или загубите при покупка на презастраховка; и

                               (ii) ако цедентът отсрочва и амортизира печалбите и загубите, възникващи при покупката на презастраховка, амортизацията за периода и сумите, оставащи неамортизирани в началото и в края на периода;

                (в) процесът, използван за определяне на предположенията, които имат най- голямо влияние върху оценката на признатите суми, описани в подточка (б). Когато е практично, застрахователят предоставя и количествено оповестяване на тези предположения;

                (г) ефектът от промените в предположенията, използвани за оценка на застрахователните активи и застрахователните пасиви, като посочи поотделно ефекта от всяка промяна, която оказва съществено влияние върху финансовите отчети;

                (д) равнения на промените в застрахователните пасиви, презастрахователните активи и, ако има такива, свързаните отсрочени разходи за придобиване.

                • Застрахователят оповестява информация, която помага на ползвателите да разберат размера, разположението във времето и степента на несигурност на бъдещите парични потоци от застрахователни договори.

                • Информация за застрахователния, кредитен, ликвиден, лихвен и пазарен риск, на които е изложен застрахователят.



РАЗЛИЧИЯ С НАЦИОНАЛНИЯ СТАНДАРТ


• МСФО 4 няма аналог с НСС.



Коментари

-->