Доника Маринова Доника Маринова Kreston BulMar Управляващ съдружник финансов одит

Финансов одит – същност, цели, ползи

Публикувано на: 05.10.2013



Думата „одит” произлиза от латинското „audio” – слушам. В този смисъл са и първите споменавания за одит още през ХII век, като „изслушване на отчети”. Летописите от това време съдържат описание за одита още като процес на детайлна проверка на документите за заплатата на управляващите крупни поземлени владения.

Световната практика в днешно време най-общо определя одита като:

  • системен процес, чрез който се получава информация за определени показатели и се анализира тяхното съответствие с определени критерии, както и представянето на резултатите от тази съпоставка на заинтересуваните потребители.
  • независимо разглеждане и проверка от специално назначени одитори на финансовите отчети на предприятието и изразяване на мнение за тях, като се спазват правилата, установени от закона”

В практиката съществуват изключително много критерии, според които бихме могли да клисифицираме различните видове одит. Някой от основните са:

  • според времето на изпълнение – предварителен, одит на изпълнението и последващ одит
  • според осъществяващият го – вътрешен и външен
  • според одитирания обект – финансов одит, одит на система или процес, одит на проект

В тази статия ще се спрем на финансовият одит, процеса на неговото извършване и на кой и какви ползи носи.

Определение за Финансов одит

Финансовият одит е съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение относно достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с действащото законодателство и приложимите счетоводни стандарти от одитираното предприятие.

Кои лица подлежат на финансов одит

Изискванията за лицата, които подлежат на независим финансов одит са дефинирани в Закона за счетоводството и те са:

  • акционерни дружества и командитни дружества с акции;
  • предприятие емитент (съгласно Закона за публично предлагане на ценни книжа);
  • кредитни институции, застрахователни, инвестиционни предприятия;
  • дружества за допълнително социално осигуряване и управляваните от тях фондове;
  • предприятия, задължени по закон;
  • юридически лица с нестопанска цел, извършващи общественополезна дейност и вписани в Централния регистър към Министерството на правосъдието, които за текущата година превишават 1 от критериите ( балансова стойност на активите към 31.12 – 1млн.лв; приходи от стопанска и нестопанска дейност за тек.година – 2 млн.лв и получени финансирания и неусвоени от предходни периоди към 31.12  - 1млн.лв)
  • всички дружества, освен горепосочените, които не прилагат облекчена форма на финансова отчетност ( трябвапоне за една от двете години – текуща или предходна да не се превишават 2 от следните критерии – балансова стойност на активите към 31.12 – 1,5млн.лв.; нетни приходи от продажби – 2,5млн.лв и средна численост на персонала – 50 души“
  • консолидираните отчети и индивидуалните, които се включват в тях.

Кой извършва одит

В България независим финансов одит се извършва от регистрирани одитори като физически лица, чрез техни предприятия или чрез специализирани одиторски предприятия. Института на дипломираните експерт счетоводители създава и поддържа регистър на регистрираните одитори, както и контролира тяхната работа. Института и регистрираните одитори подлежат на независим публичен надзор.

Цел на финансовият одит

Основната цел на одита е одитора да изрази мнение дали финансовите отчети на дружеството са представени вярно и честно във всички съществени аспекти. Одитът е насочен към съществените аспекти на отчетите, а не към всичките им детайли. Одитът не е проверка на всички документи, операции и записи, а само на част от тях.

Как протича финансовият одит

Планирантое и проучването преди приемане на ангажимента е най-добре да се случи преди края на отчетната година. През този период клиента се свърза с одитора, взаимно се проучват и договарят условията по одиторския ангажимент. Одитора има задължение да установи връзка с предходния одитор, ако клиента има такъв.

След като всичко е договорено се преминава към извършването  на независим финансов одит, а то не би могло да започне без следните два документа:

  • писмен договор между одитираното предприятие и одитора, в който се уговарят възнаграждение, срокове за изпълнение, както и отговорен одитор за извършвания одит.
  • писмо за поемане на ангажимент – уговарят се отново приложимите стандарти, по които ще се изготвят и одитират финансовите отчети, права, задължения и отговорности на страните.

След като се приеме ангажимента, се преминава към същинския процес по потвърждаване вярното и честно отразяване на финансовото състояние в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и действащото законодателство. За тази цел е необходимо да се съберат факти и доказателства за съществуването и възникването на дадени активи и пасиви, оценката им и представянето им във финансовия отчет.

  • Планиране – изготвяне на стратегия за събиране на факти и доказателства за намаляване на одиторския риск. Дефиниратсе всички бизнес цикли в предприятието, определят се рисковете за всеки един от тях и се планират съответните одиторски процедури по вид, обхват и времетраене ; (Присъщ риск – вероятността от грешки, нарушения и измами, отнасящи се към конкретната среда, отрасъл, дружество; Контролен риск – това е възможността контролната система да не разкрие грешките)
  • Извършване на одиторските процедури за потвърждаване на всички твърдения във финансовите отчети -  включват проверки на документи, определени факти и доказателства, проследяване на процесите в дружеството, интервюта с участниците в бизнес процесите, проверка на вътрешната система за контрол и анализи на всичко това.

Някой от най-съществените одиторски процедури са потвърждения на наличността на активи, задължения и капитал, валидност на сделките, установяване на собственост и принадлежност, установяване на използвани методи за оценка, приключване на приходи и разходи, представяне и оповестяване на различни факти във финансовия отчет. Одиторските процедури биха могли да се разделят в две групи:

  • контролни тестове за оценка на контролната система – дали системите работят коректно, например каква е вероятността счетоводния софтуер да даде някаква грешка при осчетоводяване, рипортване и т.н.;
  • детайлни тестове (проверка по същество) - аналитични процедури, проверки на място, потвърждения, преизчисляване и съпоставка

Аналитичните процедури включват проверка на салда и проверка на обороти (счетоводни записвания) и имат за цел да потвърдят вярността на всички съществуващи и отразени по сметките салда, както и вярното и точно осчетоводяване на счетоводните документи през периода.

При извършване на всички планирани одиторски процедури се събират факти, доказателства и работни записки, които трябва да са достатъчно съществени и с достатъчен обхват и количество, за да могат адекватно да подкрепят изразеното одиторско мнение.

След като се изследват всички събрани факти и доказателства те се анализират и при необходимост и наличие на допълнителни рискове се преминава към повторни по-задълбочени одиторски процедури.

След приключване на всички одиторски процедури и анализ на събраните одиторски доказателства, ако е необходимо може да се направят някой препоръки за корекции и допълнителни оповестявания във финансовия отчет. Когато одитния процес е започнал текущо през отчетната година препоръките и корекциите се правят своевременно и са значително по-малко. След като всичко е съгласувано се преминава към изготвяне на одиторския доклад. В зависимост от установените проблеми и степента на сигурност да потвърди вярността на финансовият отчет във всички негови аспекти, одиторът може да издаде няколко вида одиторски доклад. Именно вида на одиторското мнение е оценката на отчета. Това са и видовете одиторски доклади.

Видове финансови доклади

  • неквалифициран доклад – верен финансов отчет във всички аспекти;
  • модифициран неквалифициран доклад – финансовият отчет е верен във всички аспекти, но се обръща внимание на определени въпроси;
  • доклад с резерви (квилифицирано мнение) – установени са проблеми, които не позволяват на одитора да потвърди достоверността на финансовия отчет във всички аспекти
  • доклад с отказ от мнение – одиторът не е получил необходимата информация и не е успял да събере необходимите одиторски доказателства, за да може да изрази мнение;
  • доклад с отказ за заверка (отрицателно мнение) – финансовият отчет съдържа невярна информация.

Ползи от извършване на финансов одит

  • подкрепа на счетоводителите – най-добър ефект в този смисъл има, когато работата по финансовият одит започне преди да е приключила финансовата година, за да има време да бъдат направени, ако се налага някакви корекции в отразяването на дадени сделки или събития.
  • сигурност за мениджмънта – независими високо квалифицирани специалисти – одиторите, проверяват всички процеси и тяхното коректно отразяване във финансовите отчети. Потвърждават честната и вярна работа на счетоводния отдел и на съставителя на отчета. Така мениджърите са сигурни, че отчетите са достоверно отражение на финансовото състояние.
  • защита на собствениците – собствениците получават потвърждение от независима страна за достоверността на финансовия отчет, информация за евентуални допуснати грешки, злоупотреби или измами от лица, заети в дейността на дружеството, както и мениджмънта му.
  • достатъчна и достоверна информация за всички други заинтересовани лица от дейността на предприятието – финансови институции, инвеститори, контрагенти, възложители по дадени конкурси.


Услугата Независим финансов одит се предлага качествено и на справедливи цени от консултантска комапния Kreston BulMar.



Коментари

Свързани документи със ЗНФО

-->