Лидия Янкова Лидия Янкова Потребител

Работно време на съдружник



Здравейте!


Има ли ограничения за работното време на съдружник и управител, който е назначен на трудов договор като лекар във фирмата си? Има график за прегледи, който не спазва 48 часа непрекъсната седмична почивка. В нарушение ли е и на какво основание, при условие, че е действащ съдружник?



Отговори

  • Здравейте,

    Не съм сигурен, че разбирам напълно въпроса. Собственика на фирмата, който е и неин управител, е сключил трудов договор със себе си, за работа в собствената си фирма, в която е действащ съдружник.
    По принцип е недопустимо собственик на фирма да сключва трудов договор сам със себе си. В подкрепа на това твърдение прилагам разяснение на НАП от 2011 година, от което е видно, че собственик на дружество може да се осигурява като управител и/или като самоосигуряващо се лице, но не и като работник по трудов договор.

    РАЗЯСНЕНИЕ ИЗХ. № 53-00-346 ОТ 21.06.2011 Г. НА НАП ОТНОСНО: РЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИК НА ДРУЖЕСТВО

    НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

    Собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност упражнява трудова дейност в дружеството /по няколко часа в месеца/.
    Въпросите са:
    1. Какъв е реда за осигуряване на собственика на дружеството.
    2. Може ли собственикът да сключи трудов договор с дружеството за непълно работно време.
    При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) изразяваме следното становище:
    Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
    Кръгът на лицата, които подлежат на задължително осигуряване е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО.
    Собствениците на търговски дружества, които упражняват трудова дейност в дружеството, се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 и/или чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. като лица по договори за управление и контрол и/или като самоосигуряващи се лица.
    Ако управителят на ЕООД упражнява трудова дейност, има сключен договор и в него има уговорено възнаграждение или с решение на Общото събрание му е определено такова, той следва да се осигурява задължително за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
    Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 3 от КСО).
    Здравноосигурителната вноска на управителя по договор за управление и контрол се определя по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и се изчислява от дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. С разпоредбата на чл. 2 от Закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса за 2011 г. месечната здравноосигурителна вноска е определена в размер 8 на сто.
    Вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между осигурителя и осигурения в съотношение за 2011 г. - 60:40.
    Собственик на капитала на ЕООД, който не е сключил договор за възлагане на управлението на дружеството и/или няма определено възнаграждение във връзка с управлението на дружеството, подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии") на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор може да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството(чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
    Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО.
    Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за ДЗПО в УПФ (за родените след 31.12.1959 г.) в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
    Когато управителят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, здравноосигурителните вноски се внасят изцяло за негова сметка. Самоосигуряващите се лица следва да се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се, определени със ЗБДОО за съответната година, и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение (по граждански договор) през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО). В тези случаи вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
    Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
    Предвид изложеното, едноличният собственик на капитала на търговско дружество се осигурява в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него. Ако упражнява трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол, за която има определено възнаграждение, същият се осигурява чрез дружеството в това му качество. Собственик на капитала на ЕООД, който извършва трудова дейност по управление и контрол и не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, не дължи осигурителни вноски в това си качество. Ако извън дейността по управление и контрол същият полага личен труд в дружеството в качеството на самоосигуряващо се лице, то той подлежи на осигуряване и на това основание.
    Националната агенция за приходите е компетентна да дава становища по приложението на данъчното и осигурително законодателство. Въпросите, касаещи трудовото законодателство - сключване на трудови договори и продължителност на работното време, следва да отнесете по компетентност към Министерство на труда и социалната политика и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани с Кодекса на труда

-->