Задай въпрос тук
Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

9.1. Счетоводни Принципи

Публикувано на: 03.12.2010





Действащо предприятие

Приема се, че едно предприятие е действащо, ако:

- може обосновано да се предположи, че то ще остане такова в следващия отчетен период (следващата календарна година), тоест няма реална заплаха то да изпадне в неплатежоспособност или несъстоятелност;

- предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност.

В противен случай при изготвянето на финансовите отчети следва да се приложи ликвидационна или друга подобна счетоводна база.


Текущо начисляване

Това означава, че приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

Например: Ако сме продали на клиент стока през текущия месец (година), но клиента фактически ни заплати стоката през следващия месец (година), то прихода от продажба ще бъде признат в текущия месец (година), а не през следващия месец (година), когато са получени парите.


Съпоставимост между приходите и разходите

Това означава, че разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода (получава приходи) от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Само при спазването на този принцип може да се получи коректен финансов резултат за всеки отчетен период, без той да бъде изкривен за сметка на друг отчетен период.

Например: Ако сме закупили стока за 100 лева през текущия месец (година) и сме я продали за 120 лева през следващия месец (година), разхода от 100 лева за придобиване на стоката ще бъде признат в месеца (годината) на прихода от продажбата на стоката. Така няма да се изкривят резултатите от двата периода – тоест в първия да има по-висока загуба, защото има разходи срещу които няма приходи, а в следващия период да има по-висока печалба, защото има приходи срещу които няма разходи.


Предимство на съдържанието пред формата

Това означава, че сделките и събитията се отразяват счетоводно, съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма.

Например: Ако един договор е дефиниран в заглавието си като договор за покупко-продажба, но от съдържанието му става ясно че той на практика е договор за наем – той ще бъде приет като договор за наем, а не като договор за покупко-продажба, както е дефиниран в заглавието си.


Вярно и честно представяне

Този принцип изисква обективно представяне на стопанските операции (в т.ч. сделки), активите и пасивите в счетоводните отчети на предприятията.

Счетоводителите следва винаги да спазват този принцип и да не се поддават на натиск на ръководството или трети страни за манипулиране на счетоводните отчети с цел да се покаже по-добро или по-лошо финансово състояние или несправедлива (изкривена) стойност на активите и пасивите. Ролята на независимия финансов одит е именно да събере необходимите доказателства и да потвърди, че счетоводните отчети са съставени вярно и честно.


Същественост

Принципът за Същественост в счетоводната отчетност означава прагматично да се отчита, обобщава и/или детайлизира всяка стопанска операция, счетоводен обект или финансов отчет.

Типичен пример е определяне на стойностен праг на същественост за отчитане на един дълготраен актив като такъв при неговото придобиване, а всички други активи, макар и да отговарят на критериите за дълготраен актив да се отчитат като текущ разход при тяхното придобиване, ако тяхната стойност е под определена цена – например 500 лева.

Изхождайки именно от принципа за Същественост, се съставя и конструира сметкоплана и степента на аналитичност на всяка сметка в него. Безсмислено е да има сложно, детайлно и трудоемко отчитане за обекти, които представляват несъществена част от стопанския оборот и спокойно биха могли да бъдат отнесени в графата ”други приходи”, например. Съществеността в счетоводната отчетност и финансовите отчети е нещо, което се преценява от спецификата на дейността и нуждите от финансова информация за доброто управление на конкретното предприятие.

Или казано и по друг начин – съществена е всяка операция, която съществено променя финансовите отчети, на база на която ползвателите на тези финансови отчети биха взели грешни решения или биха си направили грешни изводи за състоянието на предприятието.


Предпазливост

Предпазливостта изисква оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при счетоводното третиране на стопанските операции с цел получаване на действителен (верен и честен) финансов резултат. Принципа за предпазливостта може да бъде разгледан и като принцип за професионален консерватизъм или песимизъм, чрез който всички стопански операции и факти да бъдат преценявани и отразявани консервативно и с доза песимизъм, така че да се избегне рискът от представяне на една несигурност по неподходящ начин в счетоводните отчети, което да доведе не само до изкривяване на финансовия резултат или собствения капитал на едно предприятие, но да доведе до вземане на неправилни управленски решения, които могат сериозно да навредят на предприятието, дори да го доведат до фалит.


Независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс

Този принцип изисква всеки отчетен период да се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.


Документалната обоснованост

Това означава предприятията да осъществяват счетоводството на основата на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.

Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена документално, като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е извършена.

В счетоводството, устни доказателства не се приемат, всичко трябва да е надлежно документирано.

Например: плащане се доказва с разписка или банково извлечение; доставка се доказва с фактура и приемо-предавателен протокол (където е необходимо) и т.н.


Запазване на счетоводната политика

Този принцип изисква, по възможност, счетоводната политика от предходния отчетен период да се запази и в следващия отчетен период, с цел постигане на съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди.

Това е важно, за да може да се направи коректна съпоставка между приходи и разходи, активи и пасиви, печалби и загуби в различни отчетни периоди за нуждите на управлението. Ако през различните отчетни периоди са използвани различни счетоводни политики за амортизация, за оценка на активи и пасиви, за признаване на приходи и разходи и т.н, подобен съпоставителен паралел няма да е коректен и ще затрудни прогнозирането и управлението на предприятието.



Коментари