Организация на работната заплата

Публикувано на: 20.05.2013





ПИСМО ИЗХ. № 29-28 ОТ 02.11.2007 Г. НА МТСП ОТНОСНО: ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА В ПРЕДПРИЯТИЯТА СЕ РЕГЛАМЕНТИРА ВЪВ ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТНАТА ЗАПЛАТА, КОИТО СА ВЪТРЕШЕН АКТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 37 ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА


Съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 37 КТ регламентира, че органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.

Елементите на брутното трудово възнаграждение, от което се определят обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (КТ), т.е. и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ, са установени с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В него се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда.

В тази връзка се счита, че средствата за работна заплата, които се изплащат в размер до 40 на сто от размера на приходите, реализирани по договори с Националната здравноосигурителна каса за изпълнени клинични пътеки, за извършени дейности и изследвания от високоспециализираната и специализираната извънболнична помощ и приходите от медицински и немедицински услуги, са елемент от брутното трудово възнаграждение, от което се определя размерът на съответните обезщетения по Кодекса на труда.

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел II на глава Х от КТ (включително обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

От цитираната разпоредба е видно, че базата за определяне на дължимото обезщетение е "полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение...", т.е. разпоредбата няма предвид през кой месец е получено възнаграждението, а за кой месец се отнася.

С оглед на изложеното считаме, че след изплащане на възнаграждения за клинични пътеки, съответната част следва да се включи в брутното трудово възнаграждение за съответния месец, за който тя се отнася, и формираното брутно трудово възнаграждение съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е базата за изчисляване на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 КТ, на които работникът или служителят има право.

По повод на конкретното запитване при прекратяване на трудов договор, считано от 01.10.2007 г., то брутното трудово възнаграждение, съгласно чл. 228, ал. 1 КТ, е възнаграждението за септември 2007 г.

Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 37 КТ регламентира, че органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.

Според чл. 22, ал. 2 от Наредбата вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->