Задай въпрос тук
Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Парахронизми в  корпоративното облагане

Публикувано на: 25.03.2013



Въвеждането от началото на годината на системата на единната данъчно-осигурителна сметка бе свързано със значителни промени в данъчните закони. Като примери можем да посочим променените срокове за плащане и различния ред за деклариране на някои данъчни задължения. Промените в различните данъчни закони бяха извършени синхронизирано и систематично. Това, което обаче беше пропуснато, е обръщането на внимание на някои постановки в данъчното законодателство, които в светлината на новите правила се превръщат в парахронизми *. Ще разгледаме два такива случая.

Ред за пренасяне на данъчни загуби

Правилата за данъчни загуби по ЗКПО изискват пренасянето на загубите в първата година, в която възникне данъчна печалба, при това до пълния й размер. Това по смисъла на закона е така нареченото упражняване на избор за пренасяне на данъчни загуби. Неспазването на този ред (формално погледнато – неупражняването на избор) води до лишаване от право за по-нататъшно приспадане на натрупаните данъчни загуби. С други думи, фирма може да загуби това данъчно предимство, ако пропусне да приспадне в първата година или ако приспадне в частичен размер.

Този ограничителен режим имаше своята роля в досегашния ред за внасяне на авансови вноски по ЗКПО. Припомням, че до 2012 г. включително месечни вноски правеха фирмите, реализирали данъчна печалба през предходната година, а тримесечни – фирмите с данъчна загуба или с нулев резултат (най-често вследствие пренасянето на загуби). Месечните вноски се изчисляваха на базата на печалбата от миналата година, увеличена с коефициент. Докато тримесечните вноски бяха на базата на реалната печалба за текущата година, което изискваше счетоводно и данъчно приключване на всяко тримесечие. Именно това административно утежнение изкушаваше в миналото някои фирми с данъчни загуби да не правят пълно приспадане, а да си оставят една достатъчно ниска данъчна печалба, върху която да правят минимални по размер (дори стотинки) месечни авансови вноски. След въвеждането на изискването за пренасяне в пълен размер още в първата година на данъчна печалба, описаната практика бе напълно елиминирана.

Понастоящем обаче изчисляването на авансовите вноски няма връзка с исторически декларираните данъчни резултати. Вноските се базират изцяло върху свободно определени прогнозни (бъдещи) данъчни печалби. Тези прогнози на фирмите следва да вземат под внимание, разбира се, и приспадането на данъчни загуби. В ЗКПО е предвидена възможност за ревизиране на прогнозните резултати и съответна промяна на дължимите авансови вноски. Дали вноските са месечни или тримесечни, или пък изобщо не се дължат, зависи от размера на нетните приходи на фирмите. По такъв начин редът за приспадане на данъчни загуби вече няма абсолютно никакво отношение към определянето на авансовите вноски.

Предвид гореизложеното запазването на изискването за пренасяне в пълен размер на данъчните загуби е неадекватно по отношение на сегашната данъчна система и следва да бъде отменено. Това би довело до два положителни за данъкоплатците ефекта:

  • Възможности за данъчно планиране – Тези възможности биха били по-скоро минимални предвид краткия 5-годишен срок за пренасяне на данъчни загуби и липсата на възможност за прехвърлянето им при преобразуване;
  • Елиминиране на данъчния риск – Това е основната полза от отмяната. Сегашната санкция под формата на лишаване от право за пренасяне на загуби при неспазване на реда за приспадане е очевидно несъразмерно тежка. Още повече, че неспазването на реда може да се дължи единствено на технически грешки, тъй като никакви данъчни предимства не могат да бъдат постигнати при сегашния ред.

Данъци върху разходите

Данъците върху разходите са една от четирите групи данъци, уредени в ЗКПО. С тях се облагат представителните разходи, социалните разходи, предоставени в натура и разходите за експлоатация на превозни средства, ползвани за управленски цели.

В миналото данъците върху разходите (известни тогава като окончателни данъци) бяха със значително по-ниска данъчна ставка спрямо ставката на нормалния корпоративен данък. Това в някаква степен стимулираше данъкоплатците коректно да прилагат този режим на облагане. След това данъчните ставки се изравниха (10%), но тези данъци продължиха да се плащат ежемесечно под отделен код на плащане.

Понастоящем данъците върху разходите се декларират и плащат годишно в същите срокове и със същата данъчна декларация, както и корпоративния данък, а и се облагат със същата ставка на данък. В такъв случай въпросът е защо трябва законът да урежда отделен вид данък, след като той (почти) по нищо не се отличава от данъка върху печалбата? И не са ли се превърнали данъците върху разходите в рудименти, губейки своята първоначална функция?

Следва, разбира се, да отбележим, че при облагане с данък върху разходите се спестява 1%  данъчната тежест, в сравнение с облагането с корпоративен данък, ако съответните разходи бяха изцяло непризнати за данъчни цели. Това е така, тъй като самият данък върху разходите се счита за данъчно признат разход и води до икономия в размер на 10% от 10%.

Математически резултатът е еквивалентен на вариант, при който няма данъци върху разходите, а 10% от съответните разходи се признават за данъчен разход, докато другите 90% не се признават, т.е. облагат се с корпоративен данък. Крайният фискализъм на това съотношение е очевиден. Може да се мисли за едно по-справедливо съотношение (например 50%-50%). При всяко положение е факт, че част от тези разходи не са пряко свързани с бизнеса или не са разходи от неизбежна необходимост за него. Така че е нормално да се следва данъчна политика част от тези разходи да не се признават за данъчни цели

Важното в случая е, че целта на данъчната политика може да се постигне и без съществуването на отделни данъци върху разходите. Облагането на социалните разходи, извършвани от лица, които не подлежат на корпоративно облагане (напр. бюджетни предприятия, фондации) би могло да бъде отделно уредено и не може да се ползва като оправдание за съществуването на този данъчен парахронизъм.


Парахронизъм (стгр., буквално „встрани от времето”) – общоприета в миналото идея, считана за неадекватна в настоящето



Коментари

Свързани документи със ЗКПО