Задай въпрос тук
Емил Попов Емил Попов Kreston BulMar управляващ съдружник, директор корпоративни финанси и основател на компанията

Справочник за Закона и Правилника за ДДС

Публикувано на: 20.03.2013





Данъкът върху Добавената Стойност (ДДС) е косвен данък, с който ефективно се облага стойността, която всеки един стопански субект добавя върху закупените от него стоки, суровини или услуги в резултат на тяхната преработка с цел препродажба или тяхната директна препродажба.

ДДС работи много опростено. Той се начислява върху стойността на продаваните стоки и услуги на всеки един етап от тяхната трансформация от суровина до стока или услуга за нуждите на краен потребител, който може да бъде физическо лице или стопански субект.

Всеки стопански субект приспада платеното ДДС за своите покупки от полученото ДДС за своите продажби и разликата (която на практика се явява данъкът върху добавената в процеса на препродажбата стойност) внася в държавата (НАП).

Най-елементарният пример за прилагането на ДДС е следният: Търговец купува една стока за 100 лв., върху които доставчикът е начислил 20% (20 лв.) ДДС, за което търговецът му е платил общо 120 лв. След това търговецът е продал на свой клиент същата тази стока за 110 лв. (слагайки си 10% надценка), върху които също е начислил 20% (22 лв.) ДДС, като е получил от своя клиент общо 132 лв. В крайна сметка, търговецът е платил 20 лв. ДДС на своя доставчик и е получил 22 лв. ДДС от своя клиент. Разликата от 2 лв. между ДДС-то, което е платил и ДДС-то, което е получил е ефективният Данък върху Добавената от търговеца Стойност (надценка от 10%), който той ще внесе в държавата (НАП).

Въпреки че на пръв поглед ДДС изглежда много опростен, всъщност той е много сложен за прилагане данък. Освен облагаеми доставки, има такива, които са необлагаеми (наречени още освободени), а има и такива, които са със ставка 0%. Има доставки, за които може да се приспадне изцяло платеният ДДС и такива, за които той не може да се приспадне или се приспада частично. Много важни са още и правилата за определяне на базата, върху която се начислява ДДС, в кой точно момент, къде и от кого се начислява. Допълнително усложнение се появява и от факта, че България е част от ЕС, където съществуват норми за начисляването на ДДС на територията на целия ЕС.

Настоящият справочник за ЗДДС и ПП си поставя за цел

да представи закона и правилника кратко и разбираемо, като разглежда всички съществени клаузи в тях. Справочникът е значително по-кратък от оригиналния текст на ЗДДС и Правилника за Прилагането (ПП) му, като клаузите са представени с принципните си постановки.

При решаването на конкретни казуси се препоръчва да се четат оригиналните текстове от закона и правилника, към които справочника препраща (в т.ч. и свързаните актове, изброени в края на справочника), защото само точният текст на нормата е база за най-коректно тълкуване и вземане на правилно решение.

Справочникът не може да се използва за пряко прилагане на ЗДДС и правилника към него – то има единствено за цел да създаде задълбочена принципна представа за всички аспекти, регулирани от ЗДДС и къде да бъде намерено тяхното уреждане.

За най-прецизно прилагане на ЗДДС, трябва да се вземат предвид и всички указания на НАП за тълкуване на закона, съдебната практика на Върховния Административен Съд (ВАС) и практиката на Европейския Съд по дела, свързани със ЗДДС.



Коментари