Задай въпрос тук
Пламен Донев Пламен Донев Kreston BulMar директор данъци и методология

ЗДДС - Резюме

Публикувано на: 23.02.2013





Закон за Данък върху Добавената Стойност (ЗДДС)


ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ

Този закон урежда облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) на местните лица (физически, юридически и неперсонифицирани, осъществяващи независима икономическа дейност), както и на чуждестранните лица, когато това е предвидено в закона. С данък върху добавената стойност се облага:

  • всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
  • всяко възмездно вътреобщностно придобиване (ВОП) с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
  • всяко възмездно ВОП на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
  • всяко възмездно ВОП с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
  • вносът на стоки.

ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея както и всяко лице, което инцидентно извършва възмездна вътреобщностна доставка на ново превозно средство.

Не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки и качеството им на орган на държавна или местна власт, с изключение на следните дейности или доставки:

а)електронни съобщителни услуги;

б)снабдяване с вода, газ, електроенергия или пара;

в)превоз на стоки;

г)пристанищни и летищни услуги;

д)превоз на пътници;

е)продажба на нови стоки, произведени за продажба;

ж)доставки, извършвани с цел регулиране на пазара на земеделска продукция;

з)организиране или провеждане на търговски панаири, изложби;

и)складова дейност;

й)дейности на организации за търговско осведомяване, рекламни услуги, включително отдаване под наем на рекламни площи;

к)туристически услуги;

л)стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи;

м)радио и телевизионна дейност с търговски характер;

н)доставки, извън горепосочените, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция;

о)услуги от държавен съдебен изпълнител.

Данъчно задължени лица по отношение на получени услуги (със задължение за самоначисляване на ДДС) са и регистрираните по ЗДДС данъчно незадължени юридически лица, както и онези данъчно задължени лица, които извършват и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Данъчно незадължено юридическо лице е юридическо лице, което не е данъчно задължено и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.

Независима икономическа дейносте дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Не е независима икономическа дейност дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово както и дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност по управление и контрол на юридически лица.

Стока е всяка вещ (вкл. електричество, вода, газ, топлинна и хладилна енергия и стандартен софтуер).

Услугае всяко нещо, различно от стока, което има стойност (вкл. прехвърлянето на нематериално имущество – лицензи или покупката на програмен продукт, различен от стандартен софтуер), с изключение на парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Доставка - прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока или оказването на услуга срещу възнаграждение.

Стандартен софтуере програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.

Нови сгради са сградите които към датата, на която данъкът е станал изискуем са на етап ”груб строеж” или не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за Устройство на Територията.

Стари сгради– сгради за които са изминали повече от 60 месеца от датата на разрешението им за ползване.

Лек автомобиле автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.

Ремонте дейността по извършването на последващи разходи, свързани с нает актив, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

Подобрениее дейността по извършването на последващи разходи, свързани с нает актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив.

Безвъзмезднае доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

Стоки с незначителна стойности услуги с незначителна стойностса стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.

Данъчна основа- стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, без данъка по този закон. Данъчната основа се увеличава с:

  • всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
  • всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
  • съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
  • стойността на опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.

Постоянен обекте търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.

Лице, установено на територията на странатае лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не взема участие в извършването на доставката.

Лице, установено на територията на Общносттае лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на Общността или има постоянен обект на територията на Общността.

Нови превозни средства са:

  • моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 куб. см или с мощност над 7,2 киловата, предназначени за превоз на пътници или товари, за които е налице едно от следните условия: към датата на възникване на данъчното събитие не са изминали повече 6 месеца от датата на първата им регистрация или не са изминали повече от 6 000 км.
  • плавателни съдове и въздухоплавателни средства отговарящи на идентични критерии

1. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Българският Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е основният нормативен акт, транспониращ разпоредбите на европейската ДДС директива. В тази връзка българското ДДС законодателство може да се счита за почти напълно хармонизирано с европейското.

Ставки на данъка за облагаеми доставки

20%- Стандартна ставка, приложима за облагаемите доставки с място на изпълнение в България, ВОП и внос.

9%- Намалена ставка, приложима само за услугите по настаняване, предоставено в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаването под наем на места за площадки за къмпинг или каравани.

0%- Нулева ставка е приложима при вътреобщностни доставки (ВОД), износ на стоки извън ЕС, международен транспорт и др. (известни още и като необлагаеми с ДДС доставки с право на данъчен кредит)

ДДС не се начислявапри извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Данъчно задължени лица

Данъчно задължени по ЗДДС са всички лица, които извършват независима икономическа дейност. В тази връзка физическите лица са задължени по закона наравно с юридическите лица.

Не са редки в практиката случаи, при които физически лица, извършват услуги на свободна практика (свободни професии), консултантски услуги по граждански договори или предоставят под наем имоти и са задължение да се регистрират по ЗДДС (тъй като са надхвърлили задължителния праг за регистрация от 50 хил. лв. ако оказват такива услуги на местни лица или дори и да не са надхвърлили прага за задължителна регистрация оказват определени услуги на чуждестранни лица в държава членка на Европейския съюз). Важният критерий тук е дали дейността се осъществява редовно или по занятие, т.е. инцидентни сделки (например: продажба на два недвижими имота семейна собственост) не би довела до задължение за регистрация по ЗДДС.

В допълнение, нерегистрираните по закона лица също са длъжни да спазват определени негови разпоредби (например: относно документирането на доставките). С други думи, данъчно задължено лице по ЗДДС не трябва да се асоциира нито само с юридическо лице, нито само с регистрирано лице.

Доставка

Под доставка ЗДДС разбира прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока или оказването на услуга срещу възнаграждение. В тази връзка е важно разграничението между стоки и услуги по смисъла на ЗДДС, тъй като законът често работи с понятия, чиито смисъл се различава от онзи, ползван в други данъчни закони или в обичайната търговска практика. Също така стоките и услугите имат различни режими на ДДС третиране от гледна точка на мястото на изпълнение на доставките и датата на възникване на данъчното събитие.

Приравнено на доставка на стока са и случаите на:

  • учредяването на ограничени вещни права - например право на ползване, право на строеж, право на преминаване. Тук ДДС се начислява в самото начало (например: към момента на нотариално изповядване на сделката), независимо от това че може да е уговорено цената да се плаща на вноски. За сравнение, при договорите за наем (услуга по смисъла на ЗДДС) ДДС се начислява при всяка наемна вноска.;
  • фактическото предоставяне на стоката, ако собствеността се прехвърля при отлагателно условие – например продажба на изплащане, като собствеността се прехвърля едва след последната вноска от цената. Тук ДДС се начислява в самото начало, независимо че още не е платена цялата цена и не е прехвърлено правото на собственост;
  • фактическото предоставяне на стоката по договор за лизинг, ако собствеността върху стоката със сигурност ще се прехвърли до края на договора - т.е. това не е само възможност (опция), а предварително уговорен факт. Тук отново ДДС се начислява в самото начало. При финансов лизинг, при който има само опция за прехвърлянето на собствеността, се счита, че има доставка на услуга за целите на ЗДДС и ДДС се дължи с всяка една лизингова вноска;
  • фактическото предоставяне на стоки на лице, което действа от свое име и за чужда сметка;
  • безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стока на трети лица или предоставяне на стоки за лично ползване на съдружници както и на работниците и служителите, с някои изключения.

Като доставка на услуга се третира и:

  • възнаграждение за неизвършване на определено действие;
  • ремонт на нает актив, ако срокът на ползването му е по-кратък от 3 години;
  • подобренията на нает актив независимо от срока на ползване;
  • безвъзмездното предоставяне на услуги на трети лица или предоставяне на услуги за личните нужди на съдружници, работниците и служителите, с някои изключения.

Не се считат за доставки апортът (непарична вноска в капитала на дружество), прехвърлянето на предприятие (съвкупност от активи, пасиви и фактически отношения) и преобразуването на търговски дружества (вливания, сливания, разделяния и др.).

Не се счита за доставка на стоки или услуги безвъзмездното предоставяне на стока/услуга с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

Плащанията за неустойки, както и лихви с обезщетителен характер, също са извън обхвата на ЗДДС.

2. ДОСТАВКА И ПОКУПКА НА СТОКИ  С КОНТРАГЕНТИ В ТРЕТИ СТРАНИ

Място на изпълнение при доставки на стоки

Мястото на изпълнение на доставки на стоки е:

  • за стока, която не се изпраща или превозва - мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката;
  • за стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице – мястото на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя;
  • при доставка на стока от посредник в тристранна операция - държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС;
  • за стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика - мястото, където се монтира или инсталира стоката.

От практическа гледна точка въпросът за мястото на изпълнение на доставките има значение най-вече при сделки, при които доставчикът и получателят са разположени в различни държави, тъй като в такива ситуации е необходимо да се определи ДДС законодателството на коя държава следва да се прилага, т.е. ще се начислява ли ДДС и по данъчната ставка на коя държава. Също така е възможно мястото на изпълнение да е от значение при доставки между дружества от една и съща държава (например ако едно българско дружество продава на друго българско дружество стоки разположени във Франция, които не се транспортират, мястото на изпълнение ще е във Франция и продажбата може да доведе до задължение за регистриране на българския доставчик там, съгласно френското законодателство).

Вътреобщностна доставка (ВОД)

ВОД е доставката на стоки от една държава от ЕС до друга, когато както доставчикът, така и получателят са регистрирани за ДДС цели в съответните държави членки, (т.е. за да е налице ВОД, обикновено доставчикът и получателят са регистрирани по ДДС в две различни държави членки и стоката задължително се транспортира от една държава членка на ЕС до другата).

ВОД е близък до износа по това, че стоките напускат територията на България и че не се начислява ДДС (тъй като е облагаем с нулева ставка), а данъкът е изискуем от получателя. От друга страна, тъй като България е част от митническата територия на ЕС, при ВОД стоките не минават митническо деклариране и проверка.

Съществува обаче специална система, целяща проследяването на транзакциите между държавите – членки на ЕС, наречена VIES (система за обмяна на информация за ДДС). Информация за извършените ВОД и услуги с място на изпълнение на територията на друга държава от ЕС се подава в системата VIES (чрез подаване на VIES декларация от доставчика) и при необходимост се сравнява с изпратената информация за ВОП и получени услуги от контрагентите от ЕС.

Предприятията, търгуващи с ЕС, трябва да са внимателни при осъществяването на ВОД, тъй като е необходимо да се набавят определен набор от документи (транспортни и др.), доказващи извършения ВОД и съответно основанието за неначисляване на ДДС. В противен случай ако при данъчна проверка липсват необходимите документи, доказващи ВОД, ревизиращият екип може да начисли 20% ДДС и съответните санкции.

Вътреобщностно придобиване (ВОП)

ВОП е придобиването на стоки от друга държава от ЕС, като доставчикът е регистрирани за ДДС цели в тази друга държава членка, (т.е. за да е налице ВОП обикновено доставчикът и получателят са регистрирани по ДДС в две различни държави членки, с някои изключения относно получателя, и стоката задължително се транспортира от една държава членка на ЕС до другата).

ВОП е близък до вноса по това, че стоките пристигат на територията на България. За разлика обаче от вноса, където има митнически контрол и ДДС се заплаща на Агенция Митници, при ВОП няма митнически контрол и по принцип няма ефективно плащане на ДДС. Получателят при ВОП е длъжен да си самоначисли 20% ДДС, като ако същевременно има право на данъчен кредит, то не би имало какъвто и да било нетен данъчен ефект.

Информацията за получените ВОП се сравнява в системата VIES (но получателите не подават VIES декларации). Предприятията, закупуващи стока от ЕС, трябва да са внимателни при отчитането на ВОП, за да не изпускат установените срокове за самоначисляване и деклариране на ДДС.

Тристранни операции

Тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:

  • регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ);
  • стоките се транспортират директно от А до В;
  • посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В.

В този случай придобиващият в държава В следва да си самоначисли ДДС, като прехвърлителят (в държава А) и посредникът (в държава Б) не начисляват ДДС. 

Дистанционна продажба на стоки

За да е налице дистанционна доставка:

  • стоките трябва да се изпращат от или за сметка на доставчика от една държава-членка в друга;
  • доставчикът на стоките (А) трябва да е регистриран по ЗДДС в държавата-членка, от която започва изпращането или транспортирането;
  • получателят (Б) не трябва да е задължен да начисли ДДС при ВОП на стоката в държавата-членка, където транспортът приключва (т.е. не е регистриран по ДДС там)
  • стоките не са нови превозни средства, стоки които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика и стоки, за които е предвиден специален ред за облагане на маржа на цената.

Най-честият случай на дистанционна продажба на стоки е ако регистрирано лице извършва търговия чрез интернет и продава стоки на нерегистрирани физически лица в други държави-членки. Като цяло изискване на ЗДДС е стоките да се облагат според мястото на тяхното крайно потребление, т.е. там където ще се ползват или консумират. При дистанционните продажби, обаче, при които се предполага наличието на много нерегистрирани купувачи в различни страни, това изискване би довело до задължение на доставчика да се регистрира във всяка една от тези страни, в които се потребяват стоките. За да се избегне това неудобство е въведен инструмент, който се нарича "праг на дистанционните продажби".

Когато размерът на извършените от доставчика продажби през годината надвиши този праг, доставчикът е задължен да се регистрира по ДДС във всяка една държава-членка, за която е надвишил приложимия праг и да начислява ДДС съгласно ставката на тази държава от ДДС номера получен при регистрацията в съответната държава. Например ако българско дружество извършва дистанционни продажби на стоки във Великобритания, Австрия и Германия, то ще е задължено да се регистрира за ДДС цели във всяка една от тези държави след надвишаване на прага на същественост определен от всяка отделна държава.

Системата на ДДС предвижда и облекчен режим, когато доставчикът не е достигнал съответния праг. В такъв случай доставчикът има право:        

  • да не се регистрира за ДДС в тази друга държава членка, като в този случай доставчикът следва да начислява ДДС по ставката в държавата в която е установен и регистриран за ДДС цели. Както в горния пример ако приемем, че българско дружество извършва дистанционни продажби във Великобритания, Австрия и Германия и не е надвишило прага на същественост в нито една от тези държави, то следва да начислява български ДДС. След като достигне прага на същественост например в Австрия, то следва да се регистрира за ДДС цели там, но може да продължи да начислява български ДДС до достигане на праговете предвидени във Великобритания и Германия.
    или
  • ако желае има право да се регистрира за ДДС цели в съответната държава и да начислява ДДС по ставка и от ДДС номера в тази държава, дори и да не е достигнало приложимия праг (например ако българско дружество извършва дистанционни продажби в Люксембург, то вероятно би предпочело да се регистрира за ДДС цели там и да начислява 15% ДДС на крайните клиенти съгласно законодателството на Люксембург, а не 20% български ДДС дори и ако не е достигнало прага за задължителна регистрация при дистанционни продажби приложим в Люксембург).

Внос на стоки

При вносът на стоки стоката се получава от държава извън ЕС. В този случай стоката се освобождава от митницата с митническа декларация и ДДС се дължи на митницата. Имаме ефективно плащане на сумата на данъка към митническите органи, като при наличието на данъчен кредит, платената сума на ДДС ще бъде приспадната от ДДС задълженията на предприятието или реално възстановена.

 3. ДОСТАВКА И ПОКУПКА НА УСЛУГИ С КОНТРАГЕНТИ В ТРЕТИ СТРАНИ

Място на изпълнение при доставки на услуги

Мястото на изпълнение е данъчна фикция и не следва да се бърка с мястото от което се извършва или фактически се предоставя услугата. Мястото на изпълнение при доставките на услуги е в зависимост от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице). Въпреки, че са възможни различни хипотези от практическа гледна точка доставчикът определя като данъчно задължено лице, лице което има ДДС номер, издаден от друга държава членка и респективно като данъчно незадължено лице – контрагент, който няма ДДС номер.  

Мястото на изпълнение се определя както следва:

  • Като основно правило ако получателят е данъчно задължено лице (т.е регистрирано по ДДС), мястото на изпълнение е в държавата, където е установен получателят – така наречените „бизнес към бизнес доставки”. Ако обаче получателят има постоянен обект (напр: склад, цех, офис и т.н.) в друга държава, за целите на който се ползва услугата, то мястото на изпълнение е в държавата на постоянния обект. В такива случаи, когато мястото на изпълнение е извън територията на България, българският доставчик не начислява ДДС, но има право на данъчен кредит за свързаните с доставката покупки. Ако получателят е установен в ЕС, той ще дължи ДДС по ставката в съответната държава чрез метода на самоначисляване на ДДС. Ако получателят е установен извън ЕС, той ще дължи ДДС, ако това е изискване на съответното местно законодателство.
  • Ако получателят е данъчно незадължено лице (напр: фондация или физическо лице, което не извършва стопанска дейност), то мястото на изпълнение на услугата е в държавата на доставчика на услугата (така наречените „бизнес към потребител доставки”). Ако услугата се извършва от постоянен обект, разположен извън държавата, в която доставчикът е основно установен, то мястото на изпълнение ще бъде в държавата на постоянния обект. В тези случаи доставчикът начислява ДДС по ставката на държавата, в която е установен (или има постоянен обект), т.е. за получателят няма задължение за самоначисляване на ДДС в неговата си държава.

Изключение от последното правило са случаите, когато получателят – данъчно незадължено лице е установен извън ЕС и получаваните услуги са от т.нар. интелектуално естество (напр: консултантски, рекламни услуги, прехвърляне на права, патенти, лицензи, изработка на софтуер, обработка на данни и др.). В този случай мястото на изпълнение е в държавата на получателя, т.е. доставчикът не следва да начислява ДДС, а получателят ще се самообложи, ако местното законодателство изисква това.

  • За група услуги горните правила за определяне на мястото на изпълнение в зависимост от статута на получателя не се прилагат. Например:
    • мястото на изпълнение при доставка на услуга свързана с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимият имот;
    • при транспорт на пътници - мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег;
    • при услуги, свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, включително дейността по организирането им, ако получателят е данъчно незадължено лице или ако услугата се изразява в осигуряването на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващо входа) - мястото, където фактически се извършва услугата;
    • при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги - мястото, където услугите се извършват физически
    • при краткосрочно предоставяне под наем на превозни средства за срок не повече от 30 дни (за плавателни съдове – 90 дни) – мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.

 4. ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ДАНЪЧНА ОСНОВА

Данъчно събитие

Данъчното събитие е моментът, в който ДДС става изискуем, т.е. трябва да бъде начислен (напр: посочен във фактурата за продажбата) и деклариран. Данъчното събитие е моментът, в който собствеността върху стоката бъде прехвърлена (или фактически бъде предоставена в определени случаи) или услугата бъде извършена. В случаите на услуги с периодично, поетапно или продължителен период на изпълнение се прилагат специални правила с цел да се осигури редовно начисляване на ДДС.

Ако преди да е възникнало данъчното събитие, има авансово плащане, то ДДС става изискуем към момента на авансовото плащане.

Данъчно задължените лица са длъжни да издадат фактура, за да начислят ДДС, в 5 дневен срок от датата на данъчното събитие.

Данъчна основа

Данъчната основа е сумата, върху която се начислява ДДС (или не се начислява такъв ако доставката е освободена). По принцип данъчната основа е всичко, което получателят дължи на доставчика. В тази връзка цената на стоката или услугата може да е увеличена с някакви съпътстващи разходи (напр: транспорт, опаковане, такси), които също се включват в данъчната основа.

В случаите на безвъзмездни доставки, които са приравнени за ДДС цели на възмездни, данъчната основа не може да бъде по-ниска от тази, при придобиването на съответния актив.

Данъчната основа е пазарната цена в някои случаи на сделки между свързани лица, когато някое от тях няма право на пълен данъчен кредит и договорената цена по сделката се отличава от пазарната по начин, при който може да има щета за държавния бюджет. Ако и двете свързани лица имат право на пълен данъчен кредит, не се прави корекция на данъчната основа до пазарни нива.

Данъчната основа не включва:

  • сумата на търговската отстъпка или намаление, ако те се предоставят на датата на възникване на данъчното събитие; ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им;
  • стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако получателят е данъчно задължено лице и тези материали или контейнери подлежат на връщане; ако те не бъдат върнати в 12-месечен срок от изпращането им, данъчната основа се увеличава със стойността им в края на този срок;
  • разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока пo договор за лизинг, като: разходи за имуществени застраховки, застраховки "Гражданска отговорност" и други подобни, разходи за имуществени данъци и такси, екотакси и разходи за регистрация;
  • сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя; доставчикът няма право на данъчен кредит за такива покупки.

Не се смята за доставка по смисъла на ЗДДС и не се включват в данъчната основа неустойки и лихви с обезщетителен характер.

 5. ОСВОБОДЕНИ ДОСТАВКИ

При извършването на освободени доставки не се начислява ДДС, но същевременно лицето няма право да ползва данъчен кредит за покупките, свързани с тези освободени доставки.

Освободени са следните видове доставки:

  • Доставки, свързани със здравеопазване
  • Доставки, свързани със социални грижи и осигуряване – социално, здравно осигуряване, социални помощи и др.
  • Доставки, свързани с образование, спорт и физическо възпитание – определени образователни услуги, учебници, спортни мероприятия и др.
  • Доставки, свързани с култура – концерти, изложби, театри (но не и кина) и др.
  • Доставки, свързани с вероизповедания
  • Доставки с нестопански характер – членски внос, мероприятия по набиране на средства и др.
  • Доставки, свързани със земя и сгради – освободена е само доставката на земя, която не е урегулиран поземлен имот (УПИ). Прехвърлянето на право на собственост (продажба) на УПИ е облагаема доставка, докато учредяването или прехвърлянето на право на строеж върху УПИ се счита за освободена доставка до момента на издаването на разрешението за строеж (строителна виза) на сградата. Освободена доставка е както прехвърлянето на право на собственост, така и учредяването на ограничени вещни права върху стари сгради (изминали са повече от 60 месеца от датата на разрешението им за ползване). Доставките с нови сгради са облагаеми. Освободена доставка е и отдаването на сграда (или част от нея – напр: апартамент) под наем за жилищни нужди на физически лица.
    Доставчикът може да избере всички тези освободени доставки да бъдат третирани като облагаеми. В този случай доставчикът следва да начисли ДДС, но не е необходимо да извършва корекции за ползван данъчен кредит.
  • Доставки на финансови услуги – лихви по отпуснати кредити, договаряне на кредити, такси за обслужване, гаранции, включително лихвите при условията на договор за лизинг; сделки с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания; сделките, свързани с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове; сделките, свързани с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство; сделките, свързани с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене (това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън кръга на финансовите услуги; сделките, свързани с финансови фючърси и опции.
    Лихвата по договори за финансов лизинг е освободена или облагаема по избор на лизингодателя.
  • Доставки на застрахователни услуги;
  • Хазарт;
  • Доставка на пощенски марки и пощенски услуги;
  • Доставка на стоки или услуги, за които не е бил ползван данъчен кредит – ако предприятието не е имало право на данъчен кредит (напр: покупка на лек автомобил 4+1), то при последваща продажба не следва да начислява ДДС. Идеята е да не се получава данък върху данък (т.е. ДДС върху покупка за която не е налице право на данъчен кредит по закон). Ако обаче предприятието е имало право на данъчен кредит, но не го е ползвало (напр: поради изпускане на срока за упражняване на правото, липса на необходими документи), то ще бъде длъжно да начисли ДДС при последваща продажба. Същото се отнася и ако покупката е от нерегистрирано лице (напр: при покупка на лек автомобил 4+1 от нерегистрирано лице и последваща продажба, продавачът ще е задължен да начисли ДДС).

 6. ДОСТАВКИ ОБЛАГАЕМИ С НУЛЕВА СТАВКА

За група доставки ставката на данъка е 0%, т.е. липсва реално начисляване на данъка. За разлика обаче от освободените доставки, предприятието има право на данъчен кредит за покупките, свързани с последващи доставки с нулева ставака.

С нулева ставка се облагат следните доставки:

  • Износ на стоки извън ЕС – Доставчикът трябва да разполага с определени документи, доказващи че износът е реално осъществен;
  • Вътреобщностни доставки (ВОД) - Доставчикът трябва да разполага с определени документи, доказващи че износът е реално осъществен;
  • Международен транспорт на пътници;
  • Международен транспорт на стоки от точка извън ЕС до България и обратното;
  • Доставки, свързани с международен транспорт;
  • Доставка по обработка на стоки;
  • Доставки, свързани с безмитна търговия – продажби от безмитни магазини;
  • Доставки, освободени от облагане по силата на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на ЕС – Например доставките на основния изпълнител по проекти ИСПА, САПАРД и др., продажбата на стоки и оказване на услуги на територията на България на военни бази, агенции към ЕС и др.

 7. ДАНЪЧЕН КРЕДИТ

Данъчният кредит представлява сумата на данъка, която е начислена на лицето за извършените от него покупки, с която сума то може да намали своето ДДС задължение. ЗДДС дава право на данъчен кредит за придобитите стоки или услуги, които ще се ползват за извършването на облагаеми доставки (вкл. със ставка 0%), както и на доставки с място на изпълнение извън България.

ЗДДС съдържа формални изисквания за упражняването на правото на данъчен кредит, сред които задължителното притежание на съответния документ (например: фактура, митническа декларация и др.) и неговото деклариране в месеца на възникване на правото на данъчен кредит или в един от следващите 12 месеца. Правото на данъчен кредит възниква в момента, когато данъкът е бил изискуем (т.е. имало е данъчно събитие, включително авансово плащане по сделката).

Предприятията нямат право на данъчен кредит, когато стоките и услугите са свързани с:

  • Освободени доставки
  • Безвъзмездни доставки или дейности, различни от икономическата дейност на лицето – например: дарения, употреба на стоки за лични нужди и др. Предприятията имат право на данъчен кредит за предоставеното работно облекло, транспорта и нощувките на командировани лица, както и за рекламните стоки с незначителна стойност (до 30 лв. единична стойност) и за мострите, предоставяни безплатно.
  • Представителни и развлекателни цели – напр: служебни обеди и вечери, подаръци и др.
  • Закупуване, наемане и разходи по експлоатацията на леки автомобили (т.е. автомобили, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5). В тази група не се включват леките автомобили, предназначени за товарни превози (т.нар. 1+1). В разходите по експлоатация, за които не се ползва данъчен кредит, се включват горивото, ремонти, поддръжка, паркинги и др. подобни. Идеята на това ограничение, е че не може да се направи достатъчна добра преценка от данъчните власти в каква степен леки автомобили се ползват за чисто бизнес цели и затова се елиминира напълно правото на данъчен кредит, така че да няма злоупотреби от некоректни данъкоплатци. Все пак фирмите, занимаващи се с покупко-продажба на автомобили, куриерска дейност, таксиметрови превози и др. подобни имат право на данъчен кредит. Следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗКПО, касаещи данъчното признаване на разходи за ползване на превозни средства и облагането им с данък върху разходите, са различни от тези по ЗДДС.

Често предприятията извършват както облагаеми така и освободени доставки. На практика е трудно да се идентифицират покупките, които са изцяло свързани с освободените доставки, за които лицето няма право на данъчен кредит. По тази причина онези покупки, които са свързани едновременно с освободени и с облагаеми доставки (напр: общи административни разходи – наем, електричество и др.), пораждат право на частичен данъчен кредит, т.е. само част от ДДС, начислено от доставчика, се полза от предприятието като данъчен кредит. Въпросната част се базира на съотношението на облагаемите доставки спрямо всички доставки, извършвани от предприятието.

Размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота за доставките, за които лицето има право на данъчен кредит, и оборота от всички извършвани от лицето доставки. Коефициентът за текущата година се изчислява на база на оборотите за предходна календарна година, като размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в справката-декларация за месец декември на текущата година на базата на оборотите за текущата година.

Лицата са длъжни да коригират ползвания от тях данъчен кредит (най-често да увеличат данъчното си задължение със сумата на данъчния кредит или част от него) в случаите на унищожаване, установяване на липси (вкл. кражби), бракуване на активи или тяхно последващо ползване за освободени доставки. Изключение от това правило се правят в следните случаи:

  • Непреодолима сила – например: земетресение, наводнение, пожар и др.;
  • Аварии и катастрофи, които не са по вина на предприятието;
  • Липси при съхранението и транспорта и естествени фири в рамките на утвърдени нормативи – напр: при разпиляване, раздробяване, изпаряване и др.
  • Технологичен брак в допустимите норми – главно за производствени предприятия
  • Брак поради изтичане на срока на годност
  • Брак на дълготрайни материални активи с балансова стойност по-ниска от 10% от отчетната им;
  • за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, а за недвижимите имоти - 20 години.

Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства а при корекции за ползван частичен данъчен кредит - през последния данъчен период на годината.

Възстановяване на ДДС от регистрирано лице за покупки преди датата на регистрация

Регистрирано лице има право да приспадане като данъчен кредит ДДС платено за закупените или придобитите активи преди датата на регистрацията му ако последните са налични към датата на регистрацията и са изпълнени общите условия за ползване на ДДС кредит. За целта се подава опис на наличните активи не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.

Регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит и за ограничен кръг услуги по повод на регистрацията му по реда на Търговския закон, получени преди датата на регистрацията по ЗДДС, ако са изпълнени редица условия. За целта отново се подава опис на получените услуги не по-късно от седем дни от датата на регистрация.

 8. ДАНЪЧНИ ДОКУМЕНТИ

Данъчните документи са:

  • Фактура;
  • Известие към фактура – дебитно или кредитно;
  • Протокол;
  • Друг – митническа декларация, отчет за продажбите;

Фактурите следва да се издават в 5 – дневен срок от изискуемостта на данъка (данъчното събитие, включително авансовото плащане). Фактурите съдържат следните задължителни реквизити:

  • Наименование на документа – т.е. фактура. В практиката се среща и терминът данъчна фактура, реферирайки към фактура, в която е начислен ДДС, и опростена фактура – когато няма ДДС, въпреки че в сегашния ЗДДС няма такова разграничение а нерегистрираните лица следва да издават фактури като към основанието за не начисляване на ДДС реферират към чл. 113, ал. 9 от ЗДДС;
  • Номер на фактурата – Задължително трябва да бъде десет цифрен. За тази цел се ползват водещи нули при по-малките номера фактури (например: 0000001043);
  • Дата на издаване фактурата;
  • Дата на данъчното събитие или на получаването на авансовото плащане – може да е различна от датата на издаване на фактурата;
  • Име, адрес и ДДС номер на доставчика и на получателя – ДДС номерата са изключително важни от гледна точка на идентификацията на страните по сделката. Ако контрагентът е фирма от ЕС, посочването или не на ДДС номер играе ключова роля при данъчното третиране на сделката. Валидността на даден ДДС номер на контрагент от ЕС може да бъде проверена на следния сайт: http://ec.europa.eu/taxation_customs/vies/;
  • Вид, количество и единична цена на стоката или услугата;
  • Данъчна основа на доставката - може да е различна от продажната цена предвид увеличенията, които се добавят към данъчната основа;
  • Ставка на ДДС – 20%, 9% или 0%. В случаите на нулева ставка на ДДС или на неначисляване на ДДС следва да се отбележи и основанието за това;
  • Сума на данъка и обща сума за плащане.

Дебитно известие се издава, когато данъчна основа на вече фактурирана доставка се увеличава. Например допълнително начислена такса по вече фактурирана сделка. В практиката се среща сравнително рядко.

Кредитно известие се издава, когато данъчната основа на вече фактурирана доставка се намалява или при разваляне на сделката. Например: даване впоследствие на отстъпка от цената, връщане на част от стоката, разваляне на доставката. Ефектът от кредитното известие за доставчика е, че се намалява сумата на начисления от него ДДС, а за получателя – че се коригира сумата на вече ползвания данъчен кредит. Кредитните известия са често срещани в практиката и изискват особено внимание, тъй като предприятието получател на кредитно известие е длъжно да го отрази в дневника си за покупките с отрицателен знак в същия месец, в който е издадено. В противен случай могат да се наложат административни санкции.

Сгрешени фактури и известия към тях не могат да се коригира, т.е. забранени са всякакви добавки и поправки. Такива документи се анулират (т.е. се обезсилват) и се издават нови.

Различни видове протоколи се издават в различни случаи. Най-често протоколи се издават, когато лицето следва да си самоначисли ДДС (например: при ВОП; при услуги с място на изпълнение в България, оказани от чуждестранен доставчик за която данъкът се дължи от получателя и др.). При това самоначисляване ДДС се включва както в дневника на продажбите (това именно е начисляването на ДДС), така и в дневника на покупките – със или без право на данъчен кредит, следвайки общите правила на закона. С други думи, при фирми, имащи право на пълен данъчен кредит, самоначисляването на ДДС с протокол не води до никакви допълнителни данъчни задължения. Но за фирми без право на данъчен кредит или с право само на частичен данъчен кредит ще има реално данъчно задължение към българския фиск вследствие на самоначисляването.

Отчет за извършените продажби се издава, когато не е задължително издаването на фактура (напр: продажби към физически лица, документирани само с касови бележки, финансови услуги, продажба на самолетни билети и др.). Отчетът за извършените продажби се издава ежедневно или веднъж месечно. Следва да се отбележи, че този отчет е различен от дневните и месечните отчети на касовите апарати.

 9. ДЕКЛАРИРАНЕ  ВНАСЯНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДДС

Деклариране и внасяне на ДДС

Данъчният период по ЗДДС е един календарен месец, което означава, че лицата трябва да определят своя данъчен резултат за всеки месец. Резултатът може да бъде или данък за внасяне (ако сумата на начисления от предприятието ДДС е по-голяма от сумата на ползвания данъчен кредит) или данък за възстановяване (ако сумата на ползвания данъчен кредит е по-голяма от сумата на начисления ДДС по извършени доставки).

Регистрираните по ЗДДС лица са длъжни да подават ежемесечно в срок до 14-о число на следващия месец справка-декларация с обобщена информация за извършените и получените през месеца доставки и с резултат за месеца – ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване. Заедно със справката-декларация се подават и дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи детайлна информация за всяка една покупка или продажба през месеца. Всички издадени и получени данъчни документи следва да се отразяват в дневниците за продажбите и покупките. Ако в някой от дневниците има повече от 5 записа (документа), то справката-декларация и дневниците по ДДС се подават в НАП задължително по електронен път.

Когато предприятието е извършвало през съответния месец доставки, по които получатели са били фирми от ЕС (напр: ВОД, услуги с място на изпълнение в държава-членка на ЕС и др.), то е длъжно да подаде и VIES декларация.

Дължимият ДДС за внасяне следва да се плати също до 14-о число на следващия месец.

Стоките закупени от или продадени на лица от ЕС се отразяват и в Интрастат декларации. Последните се подават до 10 число на следващия месец от лица надвишили следните прагове: за 2013 г. за поток Изпращания – 240 000 лв., и за поток Пристигания – също 240 000 лв.

Възстановяване на ДДС на регистрирани лица

Ако резултатът за месеца е ДДС за възстановяване, то този резултат се приспада през следващите 2 месеца от евентуален месечен резултат за внасяне. Остатъчен ДДС за възстановяване се възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация от периода на приспадане и след като се прихване от евентуални други изискуеми и неплатени данъчни задължения на регистрираното лице.

Ако е назначена данъчна ревизия за задълженията на лицето по ЗДДС, то срокът за възстановяване се удължава до края на данъчната ревизия.

Възстановяване на ДДС на чуждестранни лица, неустановени на територията на страната

Законодателството предвижда възможност за възстановяване на ДДС на:

  • Дипломатически представителства, консулства и представителства на междуправителствените организации и членовете на техния персонал. Конкретните процедури са уредени в Наредба № Н-14 от 27 Септември 2006 г. за възстановяване на ДДС и акциз на дипломатически представителства, консулства и представителства на междуправителствените организации и членовете на техния персонал.
  • Чуждестранни физически и юридически лица неустановени на територията на ЕС (при условията на реципрочният). Конкретните процедури са уредени в Наредба № Н-10 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността и Наредба № Н-12 от 24 август 2006 г. за възстановяване на платен ДДС на данъчно незадължени физически лица, които не са установени на територията на Обността.
  • Български лица (регистрирани по ЗДДС) - за платен ДДС в друга държава членка на ЕС, както и чуждестранни лица установени и регистрирани по ДДС в друга държава членка - за ДДС платен в България. Конкретните процедури са уредени в Наредба № H-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността.

Международни договори

Международни договори ратифицирани от България могат да предвиждат освобождаване от ДДС. За доставки, които са освободени от ДДС по силата на международен договор, се прилага нулева ставка на данъка, а вносът на такива стоки е освободен от ДДС. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Доставчикът има право на ДДС кредит за извършените покупки съгласно общите правила на закона.

 10. РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС

Само лица, регистрирани по ЗДДС, могат и следва да начисляват българско ДДС. Регистрацията по закона е задължителна за лицата, имащи облагаем оборот над 50 000 лв. за последните 12 последователни месеца. Също така има и задължителна регистрация за лица, които имат обща стойност на ВОП за текущата календарна година над 20 000 лв.

Данъчно задължени лица, които получават услуги от чуждестранни доставчици (от ЕС или извън него) с място на изпълнение на територията на България или които оказват услуги с място на изпълнение в ЕС, са длъжни да се регистрират по ЗДДС още преди получаването или оказването на услугата, т.е. независимо от натрупания облагаем оборот. Например ако българско дружество с оборот под 50 000 получи консултантска услуга от австрийско дружество, то българското дружество ще бъде задължено да се регистрира по ДДС в България, независимо, че не превишава прага от 50 000 лв

Всички данъчно задължени лица имат правото и на доброволна регистрация за ДДС цели.

Чуждестранните лица от държави извън Европейския съюз, с изключение на онези, които имат клон в България, се регистрират по ЗДДС чрез акредитиран представител. Чуждестранните лица от Европейския съюз могат да се регистрират по ЗДДС и без акредитиран представител.

САНКЦИИ

По силата на ЗДДС могат да се наложат следните санкции за нарушение на разпоредбите му:

  • Нерегистриране в срок по ЗДДС – глоба от 500 до 5 000 лв, плюс главницата на неначисления ДДС и санкция в размер на неначисления ДДС;
  • Неначисляване в срок на ДДС (напр: неиздавене или късно издавене на фактура) – сумата на ДДС, която е трябвало да се начисли, но не по-малко от 500 лв плюс главницата по ДДС ако данъкът не е начислен.
    С други думи при неначисляване на ДДС (включително и при регистрация след изтичане на срока за задължителна такава) се дължи (i) самият данък плюс (ii) санкцията в размера на неначисления данък, и (iii) лихви за забава. Ако начисляването стане с 1 месец закъснение, глобата е 25% от сумата на ДДС, но не по-малко от 250 лв.
  • Неподаване в срок на декларации или дневници - глоба от 500 до 10 000 лв;
  • Неначисляване в срок на ДДС в случаите на самоначисляване на данъка – 5% от сумата на ДДС, но не по-малко от 50 лв. Ако начисляването стане с 1 месец закъснение, глобата е 2% от сумата на ДДС, но не по-малко от 25 лв.
  • Неиздаване на документ или неотразяване на издаден или получен документ (напр: кредитно известие), водещо до по-нисък размер на данъка – сумата на намалението на данъка, но не по-малко от 1 000 лв. Когато доку           метът е издаден или отразен в следващия месец глобата е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 250 лв.
  • Нарушаване на реда за одобряване, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или сервизно обслужване на фискалните устройства или неизпълнение изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, водещо до неотчитане на приходи – глоба в размер от 3 000 до 10 000 лв.
  • Начисляване на данък от лице, което не е регистрирано по ЗДДС – сумата на начисленото ДДС, но не по-малко от 1 000 лв.
  • Неиздаване на касова бележка – от 500 до 2 000 лв.
  • Други.


Коментари