Задай въпрос тук
Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Безвъзмездни доставки в полза на държавата и общините

Публикувано на: 10.12.2012



Или какво няма да се промени и през следващата 2013 година

В края на месец ноември бяха публикувани промените в данъчните закони, в сила от следващата 2013 г. Това ежегодно събитие е дългоочаквано от практикуващите специалисти. Някои промени са важни и вече привлякоха вниманието на широката общественост. Други промени са не по-малко важни, но тъй като са технически, те ще бъдат обект на дискусии само в професионалната общност. В настоящата статия обаче ще обърна внимание на проблемите във връзка с безвъзмездните доставки в полза на държавата и общините, които отново не получиха своето решение.

Начисляване на ДДС при безвъзмездни доставки

Законът за ДДС изисква да се начислява ДДС при извършването на безвъзмездни доставки (най-често дарения). Това изискване е изцяло в духа на системата на ДДС, тъй като от една страна извършването на безвъзмездни доставки не е част от обичайната бизнес дейност, а от друга страна подобни доставки са много често с цел лично потребление от страна на този, който получава безплатно стоката или услугата. И в двата случая ДДС е редно да бъде заплатен.

И макар горната аргументация да изглежда безупречна, има случаи, които не се покриват от нея. Така например наскоро Министърът на земеделието и храните направи предложение да не се начислява ДДС при дарение на храни, тъй като това оскъпява, и по такъв начин възпрепятства, решението на фирмите да правят дарения, вместо да бракуват храна с изтичащ срок на годност (в който случай не се начислява ДДС). Предложението, разбира се, е интересно и има своите плюсове и минуси, които биха били обект на друга статия.

Има обаче и друга група от случаи, при които начисляването на ДДС е безспорно несправедливо. Това са безвъзмездните доставки в полза на държавата, общините и различните държавни и общински органи на бюджетна издръжка. Като безвъзмездни доставки се класифицират например изграждането върху държавен или общински терен на улица, спирка или друг елемент на техническата инфраструктура, даващи достъп до съответния търговски обект. Безвъзмездни са естествено и даренията под формата на гориво, компютри, консумативи и подобни в полза на полицията, пожарната и други органи.

Проблемът с тези безвъзмездни доставки е многостранен. От една страна тези транзакции най-често не са доброволни, така както би се очаквало при едно нормално дарение. Фирмите се принуждават да изграждат необходимата инфраструктура за своя сметка, тъй като държавата или общините не изпълняват това свое задължение. Фирмите се принуждават да правят дарения към компетентните органи, за да получат съдействие, което органите и без друго са задължени да оказват по закон.

От друга страна разходите за подобни безвъзмездни доставки, поемани от фирмите, са очевидно свързани с икономическата им дейност. Изграждането на инфраструктура осигурява достъп до търговските обекти и клиентела, генерираща приходи за търговците. Даренията към компетентни органи осигуряват необходимото за бизнеса съдействие и услуги, извършвани от органите. Освен това в никой случай не може да се твърди, че има лично потребление на безвъзмездните продукти. Изградената обществената инфраструктура се ползва от обществото като цяло и от клиентелата на търговците в частност. Дарените продукти за компетентните органи се използват не от конкретен държавен служител, а от органите за цялостната им дейност.

Както се вижда от гореизложеното, няма основателни аргументи безвъзмездните доставки в полза на държавата, общините и техни органи да бъдат третирани като дарения и да бъдат облагани с ДДС. Настоящият ДДС режим на практика води до тройно данъчно облагане:

  • Първо, държавата, общините и техните органи са на бюджетна издръжка. Това означава, че тяхната дейност се подсигурява от общите данъчни постъпления, събирани и от фирмите, които правят дарения в тяхна полза;
  • Второ, макар и фирмите да са финансирали вече компетентните органи чрез своите данъци, те се принуждават да плащат втори път, когато имат нужда от съдействие;
  • Трето, фирмите трябва да плащат и допълнително ДДС заради удоволствието да поемат за своя сметка разходи, които по закон се очаква да са били за сметка на платените вече данъци.  

Тъй като не очаквам в близко бъдеще държавните и общински органи да подобрят своята ефективност, така че да извършват изцяло онези дейности, за които им се плаща от бюджета, то можем поне да се надяваме, че едно принципно законодателно решение би освободило фирмите от облагането с ДДС и би свело данъчната тежест от тройна на само двойна.

Корпоративен данък при безвъзмездни доставки

ЗКПО признава за данъчни цели разходите за дарения към определен кръг лица в размер до 10% от счетоводната печалба преди данъци. В този кръг са включени и държавните и общинските органи.

Проблемът обаче е, че в условията на икономическа криза счетоводните печалби на голяма част от предприятията или изобщо не съществуват, или са в минимални размери. А това означава, че често принудително правените дарения не могат да се вместят в рамките на тези 10% и по такъв начин остават като данъчно непризнати разходи.

Аргументите, които изтъкнах по отношение на ДДС облагането, са еднакво приложими и тук. Подобни суми не следва да приравняват на дарения и следва да се признават за данъчни цели в пълен размер без ограничение. На практика това означава безвъзмездните доставки към държавата, общините и техните органи трябва да водят до намаляване на сумата на дължимия корпоративен данък за годината на доставката и/или до формирането на данъчна загуба, която да намали дължимия корпоративен данък през следващите 5 години.


В продължение на темата можете да прегледате видео семинар от същия автор, в който той прави подробен преглед на всички важни промени в ЗДДС за 2013-та. Виж семинара за ЗДДС 2013 тук: част първа и част втора.



Коментари

Свързани документи със ЗДДС