Задай въпрос тук
Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Намален ДДС за нови жилища

Публикувано на: 09.11.2012



Критика на опитите за въвеждане на нови намалени ставки

В хода на изготвянето на държавния бюджет за следващата година станахме свидетели на изнасянето за публично обсъждане на някои важни данъчни предложения. Темата с облагането на лихвите по депозити за съжаление върви към законодателно приемане. Друго интересно предложение е намаляването на ДДС ставката за новопостроени жилища до 5%. В настоящата статия ще разгледам валидността на аргументите, на които се позовават привържениците на предложението.

Намален ДДС е често срещан в държавите от ЕС

Това наистина е така, тъй като европейската ДДС директива позволява прилагането на намалена ДДС ставка за изграждането, реновирането и реконструкцията на жилища, когато това е част от социалната политика на държавата. Фактът, че много европейски държави са избрали тази политика, не означава, че тя е непременно икономически или фискално целесъобразна. Както съм коментирал и в предходни статии, ползването на различни ДДС ставки създава два типа проблеми. На първо място, води до фискални злоупотреби предвид неправомерно разширяване на облекчението и за области, за които не е предвидено, както и до повишен данъчен риск за коректните данъкоплатци от превратна интерпретация на облекчението при данъчен контрол. А на второ място, води до изкривяване на оптималното разпределение на икономическите ресурси, предвид манипулацията чрез различните ДДС ставки на относителните цени на активите.

Кой да плаща по-малкото данъци

Предлагащите намалено ДДС за нови жилища ограничават прилагането му било то само за хора, които нямат собствено жилище, било то само за млади хора. Впрочем вече съществува едно данъчно облекчение за млади хора, придобили собствено жилище. Това е намалението на облагаемия доход с плащаните лихви по ипотечни кредити за целите на облагането с данък общ доход по ЗДДФЛ. Не само че вече съществува едно облекчение, но и ограниченията за прилагане на второто облекчение изглеждат твърде лесни за заобикаляне. Достатъчно разпространени са и понастоящем случаите, когато жилището се закупува от едно лице с идеята да се ползва от друго лице. Тоест може да се очаква, че продажби на жилища с намалено ДДС ще се извършват в далеч по-голям относителен обем (спрямо общия обем продажби на жилища) от онова, което при въвеждането на мярката може да се предвиди.

Освен това ако облекчението покрива и случаите на реновиране или реконструиране на жилища, законът ще трябва ясно и изчерпателно да посочи кои именно услуги могат да се третират като такива. Това на практика е трудно постижимо, което е и основният фискален проблем на диференцираните ДДС ставки. В резултат се увеличава несигурността на данъчната среда.

Икономическият ефект

Статистиката сочи, че от началото на икономическата криза цените на жилищата са паднали със средно 40%. И все пак, твърди се, закупуването на собствено жилище продължава да бъде непосилно за средния потребител. Именно това прави необходимо намалението на ДДС. Този аргументът е крайно озадачаващ. Намалението на ДДС ставката до 5% би намалило крайната цена с ДДС на един имот с 12,5%. Въпросът е защо именно това намаление с 12,5% би имало по-голям ефект върху решението на потребителя да закупи жилище, отколкото досега натрупалото се намаление от 40% ?! А и в крайна сметка, ако наистина все още цените не са оптимални, така че да удовлетворяват всички участници на пазара, то икономическата логика е, че те ще продължат да падат, дори и без да се намалява ДДС.

От друга страна, намалението на ДДС за нови жилища е вид манипулация на цените им с цел пренасочване на потребителското търсене. И отново въпросът е защо трябва потребителите да си купуват непременно нови жилища, а по-малко друг продукт на пазара (храна, образование, развлечение и т.н.). И защо по този начин трябва да бъде стимулиран секторът на недвижимите имоти, а не някой друг сектор на икономиката?

Невидимата ръка на пазара следва да направлява пазарните агенти в техните решения, тъй като това води до най-добро разпределение на ресурсите. За тази цел цените на пазара трябва да бъдат абсолютно свободни и неманипулирани, за да отразяват в най-точна степен потребителските предпочитания. Ако някой си е купил например автомобил вместо жилище, това означава, че в съответния момент при съответните ценови нива той е предпочитал да има точно автомобил, а не жилище. Привидният положителен ефект на всяка манипулация е винаги за сметка на по-трудно забележимия ефект от загубената алтернатива.

Ценовото манипулиране на имотния пазар е опит за ново надуване на балона. Общите приказки за модернизирането на жилищния фонд са икономически невалидни, тъй като това модернизиране е следствие на общото икономическо развитие, а не причина за него. Или в България отново се опитваме да поставим каруцата пред коня.

Фискалният ефект

Твърди се, че намаленото ДДС ще има благоприятен фискален ефект, тъй като ще повиши постъпленията от данък печалба на строителните фирми и фирмите посредници. Нека с една цифрова симулация проверим дали наистина това е възможно. Нека допуснем, че средната норма на печалбата за данъчни цели на дружествата от сектора е 15% от приходите (цената без ДДС). Процентът е крайно приблизителен, но е съобразен с твърдението, че фирмите вече са свили максимално възможно цените (съответно и печалбите си), а ДДС-то е най-важният компонент от крайната цена, който може да бъде променян. В такъв случай предположението е, че нормата на печалба е по-ниска от нормата на ДДС. Ако реалността съществено се различава, то по-скоро би било в посока на по-ниски облагаеми печалби, предвид възможностите за данъчно „управление” на тези резултати.

На база на такова съотношение и при сегашните 20% ДДС съотношението между общите данъчни постъпления (ДДС и корпоративен данък) и общо платената цена от купувача е 17,9%  ((20% + 15% * 10%) / 120%). Ако бъде намален ДДС до 5%, съотношението би паднало до 6,2%  ((5% + 15% * 10%) / 105%). Спадът на данъчните постъпления би бил приблизително „само” трикратен, макар ставката да е била намалена четирикратно. Което всъщност означава, че за да има по-големи данъчни постъпления (какъвто ефект се твърди), отколкото преди намалението на ставката, то на пазара трябва да се продават поне над три пъти (!) повече нови жилища. Оставям читателят сам да прецени реалистичността на подобна прогноза.

Внимателният читател може да каже, че изчислението не е съвсем коректно, тъй като нормата на печалба обикновено нараства с нарастването на обема на продажби. Дори и така да е. Ако приемем, че по-високи бюджетни постъпления биха били осигурени от двукратно (!) нарастване на обема на продажби, то необходимата норма на печалба би била минимум 45% (!). На практика половината от продажната цена без ДДС да бъде чиста печалба за строителя или търговеца. Звучи като носталгия по спукалия се имотен балон, нали?

Обобщение

Както се вижда, твърденията за благоприятен фискален ефект от намален ДДС върху новите жилища са абсолютно безпочвени. Не прави чест на хората, предлагащи подобни промени, да използват такива заблуждаващи аргументи. Освен това икономическият ефект от мярката е с меко казано спорна целесъобразност. Промените в икономическата структура, които подобни данъчни промени могат да индуцират, са в крайна сметка игра с нулев (в най-добрия случай) резултат. Това е така, тъй като не водят до реално развитие на икономиката като цяло. А при игри с нулев резултат винаги има печеливши и губещи. При намалена ДДС ставка печелившите биха били фирмите от сектора на недвижимите имоти (най-вече), както и гражданите, които успеят да се възползват от облекчението. А губещите са… всички останали.



Коментари

Свързани документи със ЗДДС

-->