Задай въпрос тук
Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Облагане на лихвите по депозити на  граждани

Публикувано на: 15.10.2012



Кратък анализ на аргументите за и против предложението

Рядко се случва у нас, но в последните дни имаме тема от данъчно естество, която предизвика сериозен медиен и обществен интерес. А въпросът е наистина сериозен – за или против предложението на правителството за облагане с данък общ доход на лихвите по влогове и депозити на физически лица. По-долу са представени най-често използваните аргументи от двете страни с анализ на автора по отношение на икономическите, политическите и техническите аспекти на данъка.

Аргументи ЗА

  1. Повишаване на бюджетните приходи - Това е единственият, смятам, честен и истинен аргумент за. По-долните доводи по-скоро прикриват този основен фискален мотив. Тук спорът е обаче дали това е най-удачният подход за намаляване на бюджетния дефицит. Моето мнение е, че трябва да се акцентира на редуцирането на разходната част на бюджет и в никакъв случай да не се прибягва до увеличаването на данъчната тежест. Този данък върху лихвите обаче е сравнително лесен за администриране, тъй като най-вероятно самите банки ще удържат дължимия данък. Това заедно с факта, че има продължаващо натрупване на спестявания от населението, обяснява защо правителството избира да включи в облагането именно този тип доходи, вместо да върви по далеч по-трудния път на бюджетни съкращения.
  2. Само доходите от лихви до момента са били необлагаеми, затова е справедливо да се включат в облагането – Далеч не е вярно. Макар в България да прилагаме плосък данък, чиято идея е, поне според теорията, да облага еднакво всички доходи, съществуват немалко данъчни облекчения, което не е непременно лошо. Като примери можем да посочим застраховки Живот и вноски в пенсионни фондове, както и доходите от инвестирането на средствата по тях; лихви по облигации; печалби от продажба на финансови инструменти на фондовата борса; ваучери за храна, други социални разходи и обезщетения. Ако трябва да следваме аргумента за справедливост, то бихме могли да очакваме всички данъчни облекчения да бъдат отменени едно по едно или наведнъж. Всъщност политическата целесъобразност би наложила да бъдат отстрелвани само онези облекчения, при които обществената реакция би била по-лека. Облагането само на лихвите по депозити би довело в момента до изкривяване в данъчната система, което би стимулирало пренасочване на спестяванията от по-нискорискови инвестиции (спестявания в банки) към по-високорискови такива. Отделно от това застрахователни дружества, пенсионни и инвестиционни фондове биха били поставени в по-привилегировано положение, което ми е чудно как се връзва с концепцията за справедливост.
  3. Да се вземе от богатите и да се даде на бедните – Популистката мощ на това твърдение трудно се поддава на технически анализ. Идеята е, че облагането на лихвите би засегнало най-вече богатите граждани, а средствата ще се ползват за увеличаване на пенсиите (т.е. бедните граждани). Изнесените данни от банковата система в определена степен обаче опровергаха това. Оказа се, че далеч по-големи спестявания в банките имат представителите на средната класа. За най-богатите членове на обществото са достъпни и много други инвестиционни решения и за тях банковите депозити далеч не са най-предпочитаният вариант. Озадачаващо е защо се посяга на средната класа, при положение че именно на нея се разчита за икономическото и общественото развитие на страната ни. А иначе призивът да се вземе от богатите е напълно в духа на печалните традиции на социалистическия егалитаризъм. Дали това води до нещо добро, можем да си припомним от историята, а можем и тепърва да проследим ефектите в държави, като Франция например, където се приеха подобни мерки. И все пак популизмът вирее само в общества, които го предполагат. Лично аз никога не съм очаквал държавата да отиде и да вземе едни пари от някого и после да ги даде на мен. Надявам се, че и читателите на този поне вестник също не очакват това.
  4. Раздвижване на парите от банковата система и влагането им в икономиката -  Изглежда, че привържениците на тази теза си представят банките като едни кутии, в които парите се влагат и просто си стоят там. Абсурдна представа! Банките събират спестените (неизконсумирани) доходи на гражданите с оглед да ги предоставят на онези граждани и фирми, които се нуждаят от средства за своите покупки (за лични или бизнес цели – най-често дългосрочни). От тази гледна точка средствата в банките са средства в икономиката. Това, което не си е купил все още спестителят, си го купува кредитополучателят. Факт е, че в годините на световна икономическа криза имаме свиване на отпускането на кредити. Причините за това не са обект на настоящата статия. Все пак ми е трудно да повярвам, че някой сериозно счита, че чрез облагането на лихвите ще бъде отпушено отпускането на кредити. По-скоро ефектът би бил, както вече споменах, в изкривяване на инвестиционните решения към по-високорискови такива. А другият целен ефект е цялостно ограничаване на спестяванията за сметка на моменталното потребление. Което ме насочва и към аргументите против.

Аргументи ПРОТИВ

  1. Губят се стимулите за натрупване на капитал в икономиката – Това считам, че е най-силният контрааргумент. Именно спестяванията (т.е. отложеното потребление) е източникът на средствата за инвестиране в технологични активи, които водят до възможности за повишаване на бъдещото потребление, което собствено е икономическото развитие. Разбира се, все още доминиращата кейнсианска икономическа теория отрича това и счита, че източникът на икономическото развитие е повишаването на текущото потребление. До какво доведе прекомерното потребление над наличните ресурси (т.е. за сметка на заеми) можем да си припомним, като погледнем на юг и югозапад. Противници в този теоретичен спор са от едната страна кейнсианците, формиращи преобладаващото икономическото и политическото мислене в на практика всички държави, а от другата страна са представителите на австрийската школа – все още скромно малцинство, към което аз също мога гордо да се причисля. Победителят в този спор ще бъде определен не от някой друг, а от самата история в хода на развитието на световната икономическа, финансова и бюджетна криза. Някои от нещата, които отличават България спрямо другите държави в условията на криза, е сравнително стабилната банкова система, ниският дълг и високото ниво на спестявания. Това са икономически предимства, чиито благоприятни ефекти тепърва ще се проявяват. Надявам се политическите решения да не ни лишат от тях.
  2. Лихвата не е доход, а компенсация за инфлацията – Масово се възприема понастоящем по този начин, но първоизточниците на лихвата и инфлацията са различни и, по тази причина, не е задължително винаги да се движат ръка за ръка. Лихвата е цената на отложеното потребление, докато инфлацията е увеличаването на паричната маса (и оттам на цените) в резултат на държавна монетарна политика и на банкова кредитна експанзия (при сегашната система на частични банкови резерви). Например в като цяло дефлационния в световен мащаб 19. век номиналните лихви, естествено, са били положителна величина. Освен това понякога лихвата не успява да постигне този компенсационен ефект – в предходни години имахме т.нар. отрицателни реални лихви. Също така ако желаем да приложим системно подхода, то би следвало да се отмени облагането на лихвите по сметки на търговски дружества, които в противен случай биха носили подобна двойна данъчно-инфлационна тежест. Като цяло аргументът се възприема поради своята лесна смилаемост, но считам, че страда от принципни недостатъци.
  3. Повторно облагане на спестените доходи – Изглежда вярно, но не е. Главницата по спестяванията се облага веднъж при реализирането на дохода (от трудова дейност, наеми и т.н.). Също веднъж биха се облагали и лихвите по спестяванията, а не главницата. Т.е. върху една и съща сума няма да се налага повторно данък. Въпрос е на финансова грамотност в крайна сметка.

В обобщение мога да кажа, че предложението за облагане на лихвите от спестявания е от икономическа гледна точка прокризисно, от гледна точка на данъчната система – некохерентно, а от политическа и фискална гледна точка – просто чудесно. Какви са истинските приоритети на управляващите ще разберем в хода на приемането или неприемането на това предложение.



Коментари

Свързани документи със ЗДДФЛ

-->