Екатерина Додова Екатерина Додова Потребител

Осигуряване на управители



Здравейте,

отново имам казус.Тъй като на предишния не успяхте да ми отговорите, Ви моля този път, ако е възможно да получа бърз и адекватен отговор, тъй като от това зависи как ще се процедира .

Става въпрос за следното чужда фирма регистрирана с място на управление и търговска дейност в Б-Я.

Собственик е швейцарски холдинг, който е със 100% участие. С протокол на ОС са избрани двама управители, които да управляват въпросната регистринана фирма в Б-Я. Тези управители са вписани в търговския реистър, като могат заедно и пооделно да управляват да подписват и да представляват пред различни институции фирмата. Единия управител досега беше назначен на трудов договор, като получаваше възнаграждение за това.Плащат се данъци и осигуровки. Другия управител, няма вписан договор за управление, единствено в Протокола на ОС е упоменато,че ще управлява, като за това той не се осигурява и не получава доходи в България. И двамата управители са чужденци, не собственици избрани от собственика на капитала-Швейцарски холдинг. От 01.10.2012 г.считано ще бъде прекратен договор на другия управител. Тоест и двамата ще останат управители вписани в търговския регистър, като за това няма да получават никакви доходи, няма да се плащат осигуровки и данъци за това.

Въпросите са:

Възможно ли е въпросната фирма да се управлява от тези управители без да се осигуряват през фирмата ? Тя има назначен персонал и финансови директор, на който са му делегирани права и е преупълномощен да подписва документи да представлява фирмата с нотариално заверено пълномощно.

Тоест законово ли е фирмата да има двама управители, които няма да получават възнаграждение в България, няма да се осигуряват и да дължат данъци, а финансовия директор е оторизирано лице, ако е необходимо да подписва документи.

Благодаря предварително.

Надявам се до края на месеца да получа отговор.



Отговори

  • Задължително обществено осигуряване на физическо лице, гражданин на държава-членка, сключило договор за управление и контрол с българско търговско дружество.
    Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 на Кодекса за социално осигуряване изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите подлежат на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за здравно осигуряване, за лицата, работещи по договори за управление и контрол здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
    По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в общността, лицата, упражняващи трудова дейност като изпълнители по договор за управление и контрол на търговско дружество се считат за наети лица и подлежат на задължително социално осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
    Основното правило на Регламент № 1408/71, отнасящо се до законодателството на държавата на трудова заетост, т.е. „lех lосi laboris" е регламентирано в член 13.2 на Регламент № 1408/71. Съгласно цитираната разпоредба всяко лице, което упражнява доходоносна дейност, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която работи като наето лице, самостоятелно заето лице, моряк или държавен служител.
    Съгласно разпоредбите на чл. 13, параграф 2., б. „а" от Регламент (ЕИО) № 1408/71, лице което е наето на работа на територията на една държава - членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава - членка.
    За да се прецени дали за лицето е приложимо българското осигурително законодателство и следва ли да внася социални и здравноосигурителни вноски в България е необходима информация относно обстоятелството дали то е едновременно с това наето или самостоятелно заето лице в друга държава-членка. Предвид това, по-долу ще бъдат разгледани и хипотезите при които лице е трудово заето в две или повече държави-членки.
    Съгласно разпоредбата на чл. 14, параграф 2, буква „б" от Регламент 1409/71, лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на държавата -членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия.
    Терминът „пребиваване" се дефинира само като „Обичайно пребиваване", съгласно чл.1з на Регламента. Съдът на европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира обичаен център на интереси.
    Хипотезата при която едно лице е едновременно наето на територията на една държава-членка и самостоятелно заето на територията на друга държава-членка се регламентира от разпоредбата на чл. 14(в) от Регламент 1408/71.
    Съгласно чл. 14 в, параграф (а) от Регламент № 1408/71, ако параграф „б" не предвижда друго, лице, което е наето на работа на територията на една държава -членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава-членка, е подчинено на законодателството на държавата-членка, на чиято територия е наето на платена работа.
    По силата на параграф (б) на чл. 14 в, параграф (а) не се прилага при условие, че държавата - членка е направила вписване в Анекс VII на Регламента. В този случай към лицето ще са приложими едновременно законодателствата на двете страни по заетост. При тази хипотеза съществува задължение посочените институции на двете държави да се уведомят писмено, че ще събират осигурителни вноски (чл. 12 а от Регламент 574/72). Като база за изчисляването им не се сумират доходите от двете държави, а се изчисляват и плащат поотделно.
    Ако дадена държава е избрала да бъде включена в Анекс VII, тя остава компетентна за дейностите на лицата като самостоятелно заети лица в случай, че те упражняват дейност на нейна територия. В следствие на това лицето попада под юрисдикцията на две страни - всяка ще е компетентна за дейността, която се упражнява на нейна територия.
    България направи вписване в Анекс VII на Регламент (ЕИО) 1408/71, което означава, че е възможно да възникне хипотеза на осигуряване едновременно в България и в друга държава-членка на ЕС, доколкото лицата ще упражняват едновременно заетост в другата държава-членка и самостоятелна заетост в България.
    Към момента институция, посочена от министъра на труда и социалната политика да определя приложимо законодателство по чл.14 (2), 14 а(2) и 14в от Регламент (ЕИО) 1408/71 е НАП.
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->