Задай въпрос тук
Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Някои налож(ени)-ителни ДДС промени през новата година

Публикувано на: 08.08.2012



В края на всяка календарна година специалистите, практикуващи в областта на счетоводството и данъците, по традиция очакват поредната порция промени в данъчното законодателство, влизащи в сила през следващата година. И тази година, разбира се, не беше изключение. Така например приетите промени в ЗДДС бяха обусловени основно от необходимостта да се отстранят противоречия между българското и европейското ДДС законодателства. Естествено имаше и неизбежните дребни (или недотам) корекции от редакционно-технически характер.

Интересната тенденция, която вече се очертава, е че в количествено отношение промените намаляват, а в качествено – съществени са само промените във връзка с хармонизирането с европейското законодателство. Логично възникват няколко въпроса:

  • Продължава ли да има несъответствия между ЗДДС и европейката ДДС Директива?
  • На какво се дължат тези несъответствия? Очевидно неточно транспониране на текстовете от Директивата, грешно интерпретиране на разпоредбата на Директивата, непознаване на европейска съдебна практика, други причини?
  • Колко време ще отнеме да се отстранят несъответствията (или поне очевидните такива) предвид факта, че България е член на Европейския съюз вече пет (!) години?

В опит да хвърля светлина върху тези въпроси ще разгледам в поредица от статии промените в ЗДДС в сила от 01 януари 2012 г., касаещи специфични случаи на определяне на данъчната основа за ДДС цели. По-конкретно това са: отпадане на ограничението за данъчната основа на нови сгради и урегулирани поземлени имоти (УПИ) и данъчна основа при сделки между свързани лица.

Това, което желая да демонстрирам, е един нерадостен факт, а именно че членството на България в ЕС е онзи фактор, който допринася за справедливостта на българската данъчна система изобщо и неутралността на ДДС системата в частност. И дори това не се случва лесно, а са необходими дълго време („Дали европейците ще забележат?”) и  усилия („Не трябва да се поддаваме на всеки натиск за промени!”), докато хармонизацията на ДДС законодателството ни стане завършен факт. Колкото и абсурдно да звучи, изводът е че частичният отказ от суверенитет на българската държава по определени данъчни въпроси резултира в онова, което очакват данъкоплатците на всяка суверенна държава – справедливо облагане.

Нови сгради и УПИ

Данъчното третиране при доставки на нови сгради и УПИ до края на 2011 г. изискваше данъчната им основа да не бъде по ниска от данъчната основа при придобиването им. С други думи, при продажбата им трябва да начислиш ДДС поне толкова, колкото ти е било начислено при покупката им, независимо от реалните (договорените) покупни и продажни цени. Важно е да отбележим, че този ограничителен режим (с някои изключения) беше приложим за всички стоки до края на 2006 г. Онова, което се случи на 01.01.2007 г. и наложи отмяната на универсалния ограничителен режим, бе че България се присъедини към ЕС и вече трябваше да спазва изискванията на европейското ДДС законодателство. А в него такова ограничение на данъчната основа не съществува.

Логично възниква въпроса дали след като ограничителния режим е бил запазен само за нови сгради и УПИ, в европейското ДДС законодателство е съществувал релевантен специален режим (изключение). Отговорът – Не. В такъв случай – Получила ли бе България разрешение за дерогация от това европейско правило? Отговорът – Отново не! Тогава как така България не спазваше ясно европейско правило, без да е получила изрично разрешение за това? Тук можем да посочим вероятно поне две причини, обясняващи подобно поведение: подозрение за евентуални данъчни измами при сделки с такива активи и очакване, че европейците няма да забележат (или поне не скоро).

Схващането, че ограничението на данъчната основа е средство за борба с данъчни измами, е широко разпространено не само сред законотворците и органите на НАП, но и сред самите данъкоплатци. В преходния петгодишен период (от 2007 г. до 2011 г.) често в практиката възникваха смущения как така бихме могли да имаме право да начислим ДДС по-ниско от това, което сме ползвали като данъчен кредит (напр. продажба на използвана машина, камион и подобни). Така не се ли ощетява държавният бюджет? Ясният отговор е не.

За да си обясним този отговор, следва да си припомним, че идеята на ДДС като данък е да облага крайното потребление, т.е. реалният бюджетен приход от ДДС (с известна условност) е начисленият данък при продажбата на краен потребител. В тази връзка всяко начислено и платено ДДС на предходен етап от веригата на доставки (т.е. покупка за целите на икономическата дейност на лицето/фирмата) подлежи на възстановяване чрез системата на данъчния кредит, т.е. не представлява реален бюджетен приход. В този ред на мисли продажбата на вече употребяван актив на цена, по-ниска от покупната му, не само е икономически оправдано предвид амортизирането на актива, но и не води до отклоняване от ДДС, тъй като бюджетният ДДС приход произтича от данъка, начислен върху продажната цена на стоките/услугите, произвеждани/предоставяни посредством този актив, а не от продажната цена на самия актив (още повече че, ако е напълно амортизиран и се бракува, продажната му цена всъщност е нула). В допълнение, ако получател по доставката на употребяван актив е друго данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то липсата на реален бюджетен приход е очевидна, а оттам – и липсата на необходимост от режими на корекция на данъчната основа.

Абсолютно същата логика на разсъждения е приложима и за новите сгради и УПИ (макар, разбира се, УПИ да не са амортизируеми активи). Ако се продава на данъчно задължено лице, имащо право на данъчен кредит, то регулацията на данъчната основа е безсмислена. Ако се продава на краен потребител, нямащ право на данъчен кредит, то ДДС следва да се дължи върху реално договорената цена по сделката, независимо от това каква е била предходната покупна цена за същия имот. Отново възниква въпросът дали ако се продава на загуба (напр. разходите по строежа са по-високи от продажната цена на имота), така не се ощетява бюджетът, тъй като в крайна сметка възстановеното ДДС ще е по-голямо от начисленото. И отново отговорът е не.  Реалният бюджетен приход е данъкът върху крайната цена на имота, а всеки начислен данък на предходни етапи подлежи на възстановяване. В условията на финансово-икономическа криза е нормално цените на имотите да се понижават и предприемачи в сектора да реализират загуби. Само че ДДС е потребителски данък, а не е система за наказване на икономическата неефективност или пазарната недалновидност.



Коментари

Свързани документи със ЗДДС

-->