Изчисляване на Обезщетение при Прекратяване на Договора Поради Болест

Публикувано на: 23.07.2012





Писмо Изх. № 94ИИ-220 от 04.08.2011 г. на МТСП

Относно: Изчисляване на Обезщетението при Прекратяване на Трудовото Правоотношение Поради Болест

 

Няма нормативно установено изискване за минимум отработено работно време през месеца, служещ за база за определяне на брутното трудово възнаграждение, от което се изчисляват обезщетенията (с изключение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за което чл. 224, ал. 2 КТ препраща към чл. 177 КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение.

Разпоредбата на чл. 228 от Кодекса на труда (КТ) регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III на глава Х от КТ (вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

По отношение на брутното трудово възнаграждение, от което се изчисляват обезщетенията (с изключение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, за което чл. 224, ал. 2 КТ препраща към чл. 177 КТ), няма нормативно установено изискване за минимум отработено работно време през месеца, служещ за база. Дори работникът да не е отработил всички работни дни, необходимото за целите на определяне на обезщетението брутно месечно трудово възнаграждение се формира въз основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение, която се умножава по броя на работните дни за същия месец (чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата). Това означава, че през месеца - база е достатъчно наличието дори на един отработен ден, за да се изчисли месечен размер на брутната сума.

Тъй като база за изчисляване на обезщетенията в случай на продължително отсъствие от работа поради ползвани отпуски е възнаграждение, получено в месец, отдалечен назад във времето спрямо момента, в който възниква основанието за изплащането им, се прилага защитната норма на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно цитираната разпоредба размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по КТ при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. По този начин се гарантира минималният размер, от който се изчислява съответното обезщетение по Кодекса на труда именно в случаите, когато е изтекъл продължителен период от получаването на последното брутно трудово възнаграждение.

С оглед на конкретното запитване Ви уведомяваме, че за база за определяне на обезщетението във Вашия случай следва да се използват реално отработените дни през м. януари 2010 г.

На основание чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност (съгласно § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО - първите три работни дни) среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Тази разпоредба обаче не променя характера и предназначението на извършеното плащане - то продължава да има характер на парично обезщетение, независимо, че размерът му е брутното трудово възнаграждение за един ден. Работодателят изплаща това възнаграждение за дни, през които лицето е във временна неработоспособност и тези дни не са реално отработени от него.



Коментари

Свързани с Кодекса на труда

-->