Александър Н. Александър Н. Потребител

Облагане на доход от чужбина при липса на СИДДО



Здравейте,

Във връзка с възможност за работа в чужбина, следните обстоятелства биха били налице:



  1. Българско местно физическо лице според ЗДДФЛ ( липса на трайно установяване в чужбина на лицето и семейството му, също така не е "морко лице")

  2. Пребиваване извън България повече от 183 дни в 12 месечен период. Налице е вероятност чуждата държава също да определи като "местно лице" за тях.

  3. Евентуалният доход би бил от трудово правоотношение с юридическо лице ( не -Български работодател) и с източник само чуждата държава ( не е член на ЕС)

  4. Доходът ще бъде обложен в цялост в чуждата страна според местното им законодателство

  5. Няма подписана СИДДО между България и чуждата страна


Възникват следните въпроси:



  1. Разпоредбите на чл. 76 ал.1 от ЗДДФЛ прилагат ли се ли за идентичен данък върху дохода от трудови правоотношения, тъй като ал. 2 същия член не упоменава изрично ползването на данъчен кредит при данък върху дохода от трудови правоотношения?

  2. Каква е процедурата за прилагане на чл. 76 ако той се прилага при данък върху дохода от трудови правоотношения? Необходимо ли е предварително разрешително становище на НАП?

  3. Ако член 76 се прилага ( или чл.75 ако бъде подписана СИДДО в бъдеще), какво формира данъчната база преди ползване на данъчните облекчения по ЗДДФЛ: заплата или заплата плюс придобивки предоставени в натура или пари от чуждия работодател ( стойност на визи,самолетни билети, премии по застраховки, квартира, храна, комунални разходи,лека кола и др.) ако тези придобивки са необлагаеми по законодателството на чуждата държава. Изисква ли НАП по приницип копие от трудовия договор?

  4. Какви документи са необходими да се предоставят в НАП? Например достатъчно ли е фиш от заплатата, където е показан удържания данък или изрично е необходим документ за платен данък от чуждата данъчна администрация

  5. Ако данъчната ставка на данъкът върху дохода в чуждата държава е по-малка от данъчната ставка в България дължи ли се допълнително данък в България след прилагане на данъчния кредит?

  6. Дължат ли се задължителни вноски за социално осигуряване в България?

  7. Дължат ли се задължителни вноски за здравно осигуряване в България ако се пребивава повече от 183 дни в чужбина и се подава декларация за това предварително по надлежния ред до НАП. Ако се дължат все пак, каква е базата за изчисляване на вноските- целия доход от чужбина или максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица в България ( понастоящем 2000 лв. на месец)?

  8. Много е вероятно чуждата страна да обложи също така доходи от източници в България, които са облагаеми ( напр. наем) или необлагаеми (напр. лихви) по ЗДДФЛ . Възможно ли е да се ползва в последствие данъчен кредит в България в такъв случай?


Благодаря Ви предварително!



Отговори

  • Здравейте, колега,

    Излагам своето становище по реда на повдигнатите въпроси:

    1. Чл. 76 е неприложим. Напрактика ще има двойно данъчно облагане за тези трудови доходи. Ако изобщо лицето декларира тези доходи (длъжно е, разбира се, но и НАП трудно биха могли да установят наличието на тези доходи от чужбина)

    2. (неприложим)

    3. Облагаемата сума се определя според правилата на ЗДДФЛ. С други думи, няма никакво значение какво се третира като необлагаем доход в съответната чужда държава.

    4. Документите са такива, с каквито разполага лицето. След като не се ползва данъчен кредит за платения в чужбина данък, няма никаква необходимост за предоставяне на документи от чуждата данъчна администрация.

    5. Дължи се данък в пълен размер - 10%.

    6. Зависи от някои допълнителни обстоятелства. Най-вероятно не.

    7. След като лицето ще пребивава повече от 183 дни в чужбина, то може да избере да не плаща здравни осигуровки в България. Т.е. не са дължими здравните осигуровки, но само ако лицето така избере.

    8. Не е никак вероятно това да се случи. След като лицето е местно за данъчни цели на България, другата държава по принцип няма право да облага доходи, които не са с неин източник. В този смисъл ползването на данъчен кредит би било невъзможно, тъй като самото облагане би било неправомерно. Напрактика би означавало България сама да се откаже от част от своите законосъобразно събрани бюджетни приходи.

    Поздрави,
    Пламен Донев
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани документи със СИДДО

-->