Задай въпрос тук

Осигуряване на Ликвидатор

Публикувано на: 13.12.2011





Разяснение Изх. № 96-00-114 от 19.03.2011 г. на НАП

Относно: Задължително Обществено Осигуряване на Ликвидатор 


В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция "ОУИ" …… с вх. № ………/14.03.2011 г., Ви уведомяваме за следното:


Фактическа обстановка:

Събирателно дружество /СД/ е в процедура по ликвидация. За ликвидатор е определен единият от двамата управители, които са пенсионери за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност. По решение на съдружниците ликвидаторът ще получава възнаграждение в размер на 240 лв. При спазване изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, осигурителните му вноски трябва да се изчислят върху месечен осигурителен доход, не по-малък от минималния "праг" за първа квалификационна група професии - "ръководни служители", който за съответната икономическа дейност е определен на 850 лв.

Дружеството не е имало никаква дейност и за него е непосилно да внесе дължимите осигурителни вноски за ликвидатора върху така определения висок размер на осигурителния доход. При тези обстоятелства е взето решение за закриване на дружеството.


Въпрос:

Предвид това, че определеното възнаграждение на ликвидатора никога няма да бъде изплатено от дружеството, има ли друго решение по изложения казус?

При така представената фактическа обстановка, изразяваме следното становище по запитването:

Съгласно чл. 156, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ при прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 /от същия закон/ се открива производство за ликвидация. Ликвидацията се извършва по реда на глава седемнадесета /чл. 156, ал. 4 от ТЗ/.

Ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. По искане на контрольора или на съдружниците, които имат поне 1/10 от капитала, съдът може да назначи други ликвидатори /чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ/. Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им /чл. 266, ал. 3 от ТЗ/.

Съгласно чл. 266, ал. 5 от ТЗ възнаграждението на ликвидаторите се определя от:

               1. общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;

               2. неограничено отговорните съдружници в търговските дружества - с единодушие;

               3. съда, когато ликвидаторите са назначени от него;

               4. длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, когато ликвидаторите са назначени от него.

Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества /чл. 266, ал. 6 от ТЗ/. Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган /чл. 269, ал. 1 от ТЗ/.

Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър /чл. 267 от ТЗ/. Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията /чл. 268, ал. 1 от ТЗ/. Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори /чл. 268, ал. 2 от ТЗ/. Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация /чл. 268, ал. 3 от ТЗ/. Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството /чл. 273, ал. 1 от ТЗ/.

От цитираните разпоредби следва, че за периода на ликвидацията – от прекратяване на дружеството до неговото заличаване, въпреки че стопанската му дейност е преустановена, се извършват поредица от действия, чиято основна цел е да се довършат текущите сделки, да се съберат вземанията, да се превърне останалото имущество в пари и да се удовлетворят кредиторите на прекратения правен субект. Задължен да осъществи посочените действия е именно ликвидаторът на прекратеното дружество, който го представлява, има правата и задълженията на изпълнителния му орган и носи същата отговорност като управителя или другите изпълнителни органи. За тази си дейност ликвидаторът има право на възнаграждение, като законът не предвижда хипотеза, в която ликвидаторът да не получава възнаграждение.

На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Ликвидаторите попадат в кръга на осигурените лица, които подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, към които се причисляват и ликвидаторите, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 3 от КСО/.

Здравното осигуряване на ликвидаторите, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

Осигурителните вноски се внасят в сроковете по чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него /чл. 7, ал. 1 от КСО/. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение и не се удържат от авансовите плащания освен в случаите когато за съответния месец е изплатен само аванс /чл. 7, ал. 2 и ал. 11 от КСО/. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът /чл. 7, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./.

В същите срокове се внасят и задължителните осигурителни вноски за здравно осигуряване /чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "в" от ЗЗО/.

Предвид изложеното, извън горепосочения ред на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО няма друго нормативно основание за осигуряване на ликвидаторите, като същия ред се прилага и в случаите, когато лицето, определено за ликвидатор, има отпусната пенсия. Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не се обхващат от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, която дава възможност на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-6 от КСО, ако са пенсионери да не внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване /но не и такива за здравно осигуряване/.

Следователно, ликвидаторът подлежи на задължително осигуряване по този ред за периода, през който извършва дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Упражняването на трудова дейност се доказва в хода на ревизионното производство.



Коментари

Свързани документи с КСО

-->