Задай въпрос тук

Изплащане на Възнаграждение при Сумирано Изчисляване на Работното Време

Публикувано на: 20.10.2011





Писмо Изх. № 26-581 от 28.12.2010 г. на МТСП


Относно: Изплащане на Трудово Възнаграждение при Сумирано Изчисляване на Работното Време 



Изплащане на трудово възнаграждение при сумирано изчисляване на работното време

При сумирано изчисляване на работното време, действително изработените часове се определят в края на отчетния период и се сравняват с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия период.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време.

В случаите, когато е въведено сумирано изчисляване на работното време, работодателите разработват графици за работа на работниците и служителите. При разработването на графиците следва да се спазват установените в закона правила.

В края на отчетния период се определят действително изработените часове и се сравняват с работните часове при нормална (в случая установена непълна – 4 часова) продължителност на работното време за същия период. За установения от работодателя период на отчитане ще бъде налице извънреден труд, когато нормата работно време за същия период е превишена. Часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд), са извънреден труд и се заплащат съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Тъй като изчисляването на работното време се прави в края на периода, то тогава работодателят ще прецени има ли и колко са положените часове извънреден труд и съответно тогава става дължимо и възнаграждението за извънреден труд.

С оглед на изложеното считаме, че работодателят следва да изплаща на работника и служителя месечното трудово възнаграждение при условията, определени в трудовия договор на работника или служителя (чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ) или в конкретния случай 1/2 от него (при установено непълно работно време – 4 часа), а възнаграждението за извънреден труд се заплаща в края на отчетния период.

Ако в края на отчетния период действително отработените часове са по-малко от определената норма часове, то тогава при разработване на графика за работа работодателят не е "уплътнил работното време" на работника или служителя. В този случай считаме, че за недостигащите часове е налице престой не по вина на работника или служителя, който се заплаща съгласно чл. 267, ал. 1 КТ в края на календарния период за изчисляване на работното време. По същия начин следва да се процедира и когато трудовото правоотношение се прекрати преди края на отчетния период.

Съгласно § 3б, ал. 1 от Преходните разпоредби на КТ (изм. бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 периодът, за който се въвежда непълното работно време по чл. 138а, ал. 1, може да бъде удължен с още три месеца, при условие че работодателят ползва мерки за запазване на заетост, финансирани от републиканския бюджет и/или от Оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Съгласно § 3б, ал. 2 в случаите по ал. 1, ако в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Цитираната разпоредба на ал. 2 препраща към "в случаите по ал. 1", т.е. при прекратяване на трудово правоотношение определянето на посочените обезщетения от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер ще е възможно само, когато прекратяването е настъпило в месец, следващ периода, за който работодателят е въвел непълно работно време. Това е периодът по ал. 1, т.е. разпоредбата на ал. 2 се прилага само когато периодът, за който е въведено непълното работно време, е удължаван от работодателя по реда на ал. 1 на § 3б от Преходните разпоредби на КТ.

В случай, че трудово правоотношение бъде прекратено по време на изтичане на период или след него, за който работодателят е въвел непълно работно време, съгласно чл. 138а КТ, то дължимите обезщетения се изчисляват съгласно разпоредбата на чл. 228 от Кодекса на труда.



Коментари

  • Защо в УП 2 работните дни са 90, 79 и т.н. а не колкото са дните в месеца?

    Имаме проблем с Бюрото по труда.
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

Свързани с Кодекса на труда