Доника Маринова Доника Маринова Kreston BulMar Управляващ съдружник финансов одит

4.3.1. Общи Правила за Отчитане на Производство

Публикувано на: 06.10.2011





Отчитането на Производственият процес се урежда в следните национални и международни счетоводни стандарти, които са:

       - СС 2 Стоково–Материални Запаси и МСС 2 Материални Запаси

       - СС 38 Нематериални Активи и МСС 38 Нематериални Активи 


 1. Отчитане на Производство – определения

Производствен Процес – Последователност от операции и дейности, чрез които се създава готова продукция или услуга.

Готова Продукция – Създадена в резултат на производственият процес в предприятието и предназначена за продажба.

Незавършено Производство – Съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе продукция.

Полуфабрикат – това е незавършено производство, което има степен на завършеност, може да се съхранява определено време, както и да бъде продадено, но не е готова продукция, защото не е преминало през всички етапи на производствения процес.


 2. Оценка на Стоково-Материалните Запаси

Стоково-Материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставната (себестойността) и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.

Нетната Реализируема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност, намалена с необходимите разходи за завършване на производствения цикъл и разходите, необходими за осъществяване на продажбата.

Доставната стойност на Стоково-Материалните запаси (Историческа цена или Себестойността) е сумата на всички направени разходи за закупуването и преработката, както и други разходи във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.).

Разходите по закупуване включват покупната цена, мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, транспортните разходи и всички други разходи, директно отнасящи се към придобиваните на стоки, материали и услуги. При определяне на разходите по закупуване не се включват складовите разходи за съхранение, административните, финансови и извънредни разходи, рабат и търговската отстъпка.

Разходите по доставка са свързани с превоз, товарни и разтоварни операции, монтаж и пробна експлоатация.

Разходите за преработка включват разходите, пряко свързани с произвежданите продукти и систематично начисляваните постоянни и променливи общи разходи за производство.

Справедлива цена – това е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при всяка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажната цена, борсовата цена или пазарна цена.


3. Видове Разходи за Производство и Разпределянето им

Себестойността, според Закона за счетоводството е оценката на произведените (създадени) в предприятието активи, в която не се включват административните разходи, разходите за продажби, финансовите и извънредните разходи.

Всички производители сами определят организацията за отчитане на разходите и начина на формиране на себестойността. Разходите за преработка са тясно свързани с производството на продукт или извършване на услуга, като без тях е невъзможно получаването на готова продукция или оказване на услуга.

Разходите за преработка могат да се разделят на две основни групи:

1. Разходи, които са пряко свързани с произвежданата продукция (Преки разходи) – това са онези разходи, които директно се отнасят за производството на определен продукт. Например разходите за труд на персонала, зает пряко с производството на този продукт.

2. Общопроизводствени разходи (Непреки разходи) – това са постоянните и променливи разходи, които възникват през производствения процес. Тези разходи от своя страна биват постоянни и променливи, в зависимост от това дали са свързани с произвеждания обем продукция.

2.1. Постоянни общи разходи за производство – това са непреки производствени разходи, които остават относително постоянни, независимо от обема на произвежданата продукция. Например амортизацията на производственото оборудване и сградите, разходите за ръководството и администрация.

2.2. Променливи общи разходи за производство – това са непреките производствени разходи, които се променят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството. Тези разходи се разпределят за всяка произвеждана единица на база на реалното използване на производствените активи. Например непреки материални разходи или непряк труд.

Неразпределените общи разходи се признават за разход в периода, в който са възникнали.

При едновременно производство на повече от един продукт има вероятност разходите за преработка за всеки продукт да не са ясно разграничими, тогава те се разпределят между видовете продукция на рационална и последователна основа. Например базите за разпределението може да са относителната стойност на продажбите на всеки продукт, относителната стойност на продуктите на всеки етап, на който могат да бъдат разграничавани или при завършване на производството.


 4. Формиране на Себестойност

4.1. Методи за формиране на себестойност

МСС 2 Материални Запаси дава възможност да се използват следните методи за оценка на себестойността:

Метод на стандартната себестойност и Метод „Цени на дребно” и Конкретна идентификация за себестойността.

Методът на стандартната себестойност се обосновава на нормалните нива на разходи за материали, разходи за доставки, разход на труд, както и на ефикасността и използването на капацитета на производството. Периодично се преразглеждат всички тези показатели, ако е необходимо се актуализират.

Методът „Цени на дребно” е прилаган най-често при търговия на дребно с голям брой бързооборотни позиции от материални запаси, за които е прилагана еднаква надценка и е неуместно прилагане на друг метод за себестойност.

При Конкретна идентификация за себестойността (Метод на конкретно определената стойност), конкретни разходи се отнасят за точно определени позиции от материални запаси. Този метод се използва предимно за разходи, предназначени за конкретен продукт, независимо дали са вложени собствени материали, или са закупени от друг.

Когато е невъзможно разходите да се определят чрез Конкретна идентификация се използват следните методи:

  • Среднопретеглена стойност – среднопретеглената стойност за всяка влагана единица стоково-материален запас се определя от сбора на среднопретеглената стойност на наличните сходни СМЗ в началото на периода и стойността на заприходените през периода, който сбор се разделя на количеството на СМЗ – носители на тези стойности. Средната стойност може да бъде изчислена на периодична основа или след всяко постъпление.
  • Първа входяща – първа изходяща (FIFO) – при влагане на материали в производството първо се изписват, материалите, които са закупени първи. Аналогично и за продукцията, тази, която е произведена първа, се изписва първа при продажба и при други намаления.
  • Последна входяща – първа изходяща (LIFO) – това е допустим алтернативен метод, но само по националните стандарти. При този метод СМЗ, заприходени последни, се влагат (изписват) първи, а останалите в края на периода са тези, които за заприходени първи.

4.2. Процес по отчитане на производството

В зависимост от индивидуалните изисквания за отчитане на дейността на всеки вид производство може се изгради специфична последователност за калкулиране на разходите за производство. Най-често първо се начисляват пряко свързаните разходи с производството, това са например конкретни разходи за материали, които са вложени в продукцията. След това се начисляват постоянните общопроизводствени разходи, които са възникнали през периода на производство, например амортизация на производствените мощности. След това се начисляват променливите общопроизводствени разходи, например разходи за електроенергия, помощен персонал на производствените помещения.

След начисляването на производствените разходи, себестойността на произвежданата продукция се увеличава с разходите за технологичен брак или разходите за поправка на бракувана продукция.

В зависимост от вида на производствения процес, в края на отчетния период може да има незавършено производство, но може и да няма такова. Ако има незавършено производство се определя неговата стойност и количество.

След като са калкулирани всички разходи, в зависимост от избрания метод се формира фактическата себестойност на произвежданата продукция.

Материалните запаси се изписват от склада и се влагат в производствения процес с Искане за отпускане на материали и Приемо-предавателен протокол, а могат да се завеждат от един склад в друг чрез Складова разписка и/или Приемо-предавателен протокол.

В производствения процес е възможно да има и полуфабрикати, които да се продават и/или да се влагат повторно в производствения процес. Себестойността на полуфабрикатите вече е формирана, чрез набиране на разходи по икономически елементи по група 60 и след това калкулирането им в съответните сметки по група 61 Разходи за дейността. Възможни са два подхода при отчитането на полуфабрикатите, в зависимост дали ще се продават, или ще се влагат повторно в производството.

При повторно влагане на полуфабрикати в производството се препоръчва използване на аналитична сметка в 611 Разходи за основна дейност „Полуфабрикати”, а не завеждането като материален запас по сметка от група 30, защото при повторно влагане на полуфабриката, би бил начислен отново разход за материали, което ще е дублиране на разхода. Така отчитани полуфабрикатите при последващо влагане в производството ще се прехвърлят калкулираните разходи от една аналитичност на сметка 611 Разходи за основна дейност „Полуфабрикати” в друга, например „Продукт А”.

При продажба на полуфабрикати, които имат известна степен на завършеност може да се използва сметка от група 30 Стоково-материални запаси, по която по фактическа себестойност да се заприходи полуфабриката. Ако в даден бъдещ момент този полуфабрикат бъде вложен в производството, трябва директно да се отнесе по дебита на сметка 611 Разходи за основна дейност, без да се използва сметка от група 60 Разходи по икономически елементи, за да се избегне повторното отчитане на този разход в себестойността на произвежданата продукция или извършвана услуга.

4.3. Организация на отчетността

В зависимост от индивидуалната счетоводна политика, прилаганите счетоводни стандарти, организационната структура и дейността си всяко дружество създава индивидуална аналитичност на счетоводните сметки за точно, коректно и своевременно разпределяне на всички разходи за производството.

Най-често прилаганата практика е разходите първо да се отразяват по сметките от група 60 Разходи по икономически елементи, след което тези разходи се разпределят по сметки от група 61 Разходи за дейността. Сметките от група 61, трябва да са организирани по видове дейности и продукти или услуги.

При разпределянето на общопроизводствените разходи се използват два различни подхода при постоянните и при променливите общопроизводствени разходи.

За разпределянето на постоянните общопроизводствени разходи между различните продукти се използва за база нормалният капацитет на производствените мощности, изразен в количествен показател (брой продукция, човекочас, машиночас, брой извършени услуги и др.). Нормалният капацитет на производствените мощности показва предполагаемото производство за няколко отчетни периода при нормални условия, отчитайки евентуалните загуби на капацитет от планираните ремонти и поддръжка на производствените мощности. Посредством нормалния капацитет се определя нормативен коефициент на разходите, който изразява съотношението между планираните постоянни разходи и нормалния капацитет.

Променливите общопроизводствени разходи се разпределят на база реално използваните производствени мощности.

След като са набрани всички разходи за производството на един продукт за отчетния период по сметките от група 61 Разходи за дейността се обобщават и се формира реалната себестойност. Вече остойностеният продукт с неговата себестойност се заприхождава в склада на предприятието, като се увеличава Готовата продукция и се намаляват Разходите за дейността.

В зависимост от производствения процес може в края на отчетния период да има налично незавършено производство. Фактическата себестойност на наличното незавършено производство към даден момент е салдото по сметки от група 61 Разходи за дейността.


 5. Заприхождаване и Изписване на Готова Продукция – включително брак

Заприхождаване

Себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция. Не се включват в себестойността на продукцията административните, извънредните и финансовите разходи, както и разходите за продажба.

Специфично е определянето на себестойността на земеделската продукция, добита от биологични активи. Тази продукция се оценява при първоначалното признаване по справедлива стойност, намалена с приблизително оценените разходи при пункта за продажба към момента на добиването.

Изписване

Изписването на готова продукция може да се документира чрез Складова разписка при продажба на продукция и изваждането й от склада или чрез Акт за брак – при бракуване на готова продукция.

При изписване на готова продукция се използва нейната фактическа себестойност за кредитирането на сметката, отчитаща готова продукция.

Брак в производствената дейност

В дейността на производствените предприятия е често срещано наличието на брак. Бракът в производството е от съществено значение за ефективността, сигурността и дейността на предприятието. Бракът може да бъде технологичен (производствен) или по вина на персонала, както и поправим или непоправим.

Разходите за брак се отчитат по сметки от група 61 Разходи за дейността. Може да се създадат отделни аналитичности за отчитане на поправимия и непоправим брак.

Непоправимият (окончателен) брак е негодна за употреба готова продукция, за която е невъзможно или икономически необосновано да бъдат отстранени дефектите.

Поправимият брак има възможност да бъде преработен или да бъдат отстранени дефектите, след което готовата продукция да бъде годна за ползване. Разходите за отстраняване на дефектите се отчитат в съответната сметка от група 61 отчитаща разходите за брак, които разходи след това се отнасят в увеличение на фактическата себестойност на произведената продукция.

Бракът в производството може да бъде по вина на персонала, като в този случай разходите за бракувана негодна продукция или разходите за отстраняване на дефекти могат да се удържат от виновните за това лица или да са за сметка на производителя.



Коментари

-->