Ана Пейчева Ана Пейчева Kreston BulMar директор счетоводство

4.2.1. Общи Правила за Отчитане на Стоково-Материални Запаси

Публикувано на: 08.09.2011





Оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси се урежда и в националните, и международни счетоводни стандарти, които са:

  • НСС 2 Отчитане на Стоково-Материалните Запаси
  • МСС 2 Материални Запаси

 1. Стоково-Материален Запас - Определение

Стоково-материален запас е текущ материален актив, държан за продажба в обичайния ход на стопанската дейност, намиращ се в процес на производство за такава продажба или под формата на материал или запас, който се изразходва в производствения процес или при предоставянето на услуги.

Стоково-материални запаси са например: материали, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги, те могат да са обект и на преки продажби, когато това се прецени от предприятието; продукция, създадена в резултат на процес в предприятието и предназначена за продажба; стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба; незавършено производство, представляващо съвкупност от разходи, от които се очаква да се произведе продукция; инвестиция в материален запас – материални активи, придобити за инвестиционни цели, а не за ползване.

Нетна реализуруема стойност е предполагаемата продажна цена в нормалния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и тези, които са необходими за осъществяване на продажбата.

Справедлива стойност е сумата, за която даден актив може да бъде разменен или пасив уреден, между информирани и желаещи страни в сделка при справедливи пазарни условия.


 2. Оценка на Стоково-Материалните Запаси

Стоково-материалните запаси се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.

Доставната стойност  представлява сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и други разходи, направени във връзка с доставянето на стоково-материалните запаси до сегашното им местоположение и състояние (материали, продукция, стоки, незавършено производство и др.)

Разходите по закупуване включват покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, разходите по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на материалите и стоките в готов за тяхното използване вид.

Търговската отстъпка, рабатът  и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване.

Разходите по доставката могат да бъдат свързани с товарни и разтоварни операции, монтаж и пробна експлоатация.

Не се включват разходите за съхраняване на материалните запаси, административните разходи, финансовите разходи, извънредните разходи. Тези разходи се отчитат като текущи за периода, през който са извършени.

Разходите за преработка включват разходите, пряко свързани с произвежданите продукти и систематично начисляваните постоянни и променливи общопроизводствени разходи, които се правят в процеса на производство.

Постоянните общопроизводствени разходи са тези, които остават сравнително постоянни независимо от обема на производството.

Променливи общопроизводствени разходи са тези непреки производствени разходи, които се променят пряко или почти пряко в зависимост от обема на производството.

Други разходи -  в стойността на стоково-материалните запаси се включват и други разходи, доколкото те са направени във връзка с довеждането на стоково-материалните запаси до настоящото им място и състояние, т.е. в стойността на стоково материалните запаси могат да се включат съответните непроизводствени разходи или разходите по проектиране на продукти за конкретни клиенти.


 3. Себестойност на Стоково-Материалните Запаси

Себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и другите разходи, свързани с производството на съответната продукция.

В себестойността на продукцията не се включват административните, финансовите, извънредните разходи и разходите по продажбите.

Себестойността на предоставените услуги се определя от разходите за труд и осигуровки на персонала, зает в предоставянето на услугата, и съответната част от общопроизводствените разходи.

В себестойността на услугите не се включват трудът и другите разходи, свързани с продажбите и с общия административен персонал, финансовите и извънредните разходи.

Начинът на формиране на себестойността предприятията определят сами съгласно счетоводните стандарти. Това е елемент от счетоводната им политика и се прилага най-малко през един отчетен период.


 4. Методи за Изписване на Стоково-Материалните Запаси

Препоръчителен подход

Метод на конкретно определената стойност се използва, когато потреблението на стоково-материалните запаси засяга конкретни партиди производства, проекти или клиенти.

Първа входяща-първа изходяща стойност (FIFO), при който метод материалите, стоките и продукцията, които са закупени или произведени първи, се изписват първи при влагане в производството, при продажба и при други намаления.

Средно претеглена стойност, при която средно претеглената стойност за всяка единица стоково-материален запас се определя от сбора на средно-претеглената стойност на наличните сходни стоково-материални запаси в началото на периода и стойността на сходните, закупени или произведени през периода стоково-материални запаси, който сбор се разделя на количеството на сходните стоково-материални запаси – носители на тези стойности. Средната стойност може да бъде изчислена на периодична основа или след всяко постъпление.

Допустим алтернативен подход по НСС

Последна входяща-първа изходяща стойност (LIFO), при който стоково-материалните запаси, закупени или произведени последни, се продават (влагат) първи.


 5. Обезценка/Преоценка на Стоково-Материалните Запаси

В края на отчетния период се прави оценка на нетната реализируема стойност на стоково-материалните запаси. Оценката на тази стойност се базира на най-сигурните съществуващи данни по време на съставянето на тази оценка, като се отчитат колебанията в цените и себестойността.

Когато отчетната стойност на стоково-материалните запаси е по-висока от нетната реализируема стойност, тя се намалява до размера на нетната реализируема стойност. Намалението се отчита като други текущи разходи.

За всеки следващ отчетен период се прави нова оценка на нетната реализируема стойност. Когато условията, довели до снижаване на стойността на стоково-материалните запаси, вече не са налице, предприема се увеличение, което не може да превишава стойността на стоково-материалните запаси, която те са имали преди намалението.

Признаци за обезценка – обезценката на материални запаси се извършва, когато себестойността на материалните запаси е невъзстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели, или ако има спад в продажните им цени.


6. Признати и Непризнати Разходи, Свързани със СМЗ, при Формиране на Финансовия Резултат по Реда на ЗКПО

Данъчните постоянни разлики са уредени в глава VII на ЗКПО. Данъчните постоянни разлики са суми, които еднократно засягат финансовия резултат. Това са счетоводни приходи и разходи, които никога не се признават за данъчни цели. Преобразуването на финансовия резултат се осъществява в годината на счетоводното начисляване на съответния приход или разход.

Процесът на определяне на данъчния финансов резултат представлява коригиране на счетоводния финансов резултат за съответния отчетен период с данъчните постоянни разлики, с данъчните временни разлики и със специфични суми, които не се класифицират нито в едната, нито в другата категория на данъчни разлики и не са свързани с приходи и разходи, но участват в процеса по силата на закона.

От своя страна данъчните постоянни разлики се разделят на две големи групи:

  • непризнати разходи – те могат да бъдат такива разходи, които изцяло и при никакви условия не се признават и такива разходи, които не се признават, но предвид определени от закона условия е допустимо признаването им - такива са разходите за липси и брак, разходите за дарения и др. В резултат на признаването на тези разходи, те могат да участват при формирането на данъчния финансов резултат в границите, определени от закона.
  • непризнати приходи.

Счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси не се признават за данъчни цели.

При тези активи е допустимо признаване на разходи при брак и липси при следните условия:

  • непреодолима сила;
  • технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
  • изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери;
  • липси на стоки, произтичащи от търговска дейност в обекти, в които клиентите имат пряк физически достъп до предлаганите стоки, в размер до 0,25 на сто от размера на нетните приходи от продажби на съответния търговски обект.

Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.

При определянето на данъчния финансов резултат данъчните постоянни разлики не са признати за данъчни цели. Посочените по-горе разходи обаче при наличието на предвидените от закона условия е допустимо да се признават за данъчни цели и съответно да влияят при формирането на данъчния финансов резултат.

Ако не са налице условията за признаване на този разход за данъчни цели обаче, то разходът се явява данъчна постоянна разлика и съответно с този разход, непризнат за данъчни цели, се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

Временни данъчни разлики са онези приходи и разходи, които не се признават за данъчни цели  в годината на осчетоводяването им, а в различна година (най-често по-късна). С други думи те имат само временен ефект върху данъчните задължения на дружеството. По-късното признаване с обратна сила на временната данъчна разлика се нарича обратно проявление (обръщане) на разликата.

Последващи оценки (преоценки и обезценки) не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им. Това са счетоводни приходи и разходи, свързани с последващото оценяване на активите и пасивите. Например: обезценка на стоки (разход), ако нетната им реализируема стойност е по-ниска от счетоводната им балансова стойност.

Непризнатите за данъчни цели разходи от обезценка/приходи от възстановяване на обезценка на материални запаси се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив. Законът предвижда и облекчен режим, който не изисква следенето на отписването на всеки материален запас. По-специално, ако стойността на отписаните през текущата година материални запаси от конкретен вид превишава стойността на материалните запаси от този вид към 31 декември на предходната година, непризнатите приходи и разходи за този вид материални запаси през предходни години се признават за данъчни цели през текущата година, без да е необходимо да се следи за реализацията/отписването на всеки конкретен актив. Намалението на финансовия резултат не може да се ползва при липси и брак на активи, които представляват постоянна разлика.



Коментари

-->