Задай въпрос тук

Облагане на Обезщетението от Осигурителя за Първите Дни на Болничен

Публикувано на: 22.07.2011





Разяснение изх. № 311-19 от 12.04.2011 г. на НАП


Относно: Данъчно Третиране и Задължение за Внасяне на Осигурителни Вноски Върху Възнаграждението, Изплащано от Осигурителя на Осигуреното Лице за Първия, Втория и Третия Ден от Временната Неработоспособност на Основание § 22о от ПЗР на Кодекса за Социално Осигуряване



Постъпило е писмено запитване относно приложението на данъчното и осигурителното законодателство. Според изложеното в него през месец февруари 2011 г. служител в кооперация е представил болничен лист за временна неработоспособност. Брутното възнаграждение на същия е в размер на 673,20 лв., а минималният осигурителен доход за заеманата от него длъжност е в размер на 652 лв.

Във връзка с така изложената фактическа обстановка се поставят следните въпроси: 

               1. Дължат ли се осигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение от работодателя за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност и върху кой размер (върху 70 на сто или 100 на сто от брутното възнаграждение)? 

               2. Върху каква част от възнаграждението се начислява данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2010 г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 19/2011 г.) изразяваме следното становище:

От 1 юли 2010 г. е в сила новият § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. Съгласно тази разпоредба за периода до 31 декември 2011 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

При прилагането на т. 1 от § 22о от ПЗР на КСО е необходимо да се има предвид следното:

               1. Лицата, които през съответния месец са осигурени за общо заболяване и майчинство при повече от един осигурител, представят болничен лист при всеки от тях и всеки осигурител изплаща за първия, втория и третия работен ден от неработоспособността трудово възнаграждение, определено по реда на § 22о от ПЗР на КСО.

               2. Осигурителят трябва да изплати за първия, втория и третия работен ден от неработоспособността трудово възнаграждение по реда на § 22о от ПЗР на КСО и когато осигуреното лице няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради обстоятелството, че няма изискуемия по закон шестмесечен осигурителен стаж. В закона няма изискване лицето да е придобило определен осигурителен стаж за изплащането на трудово възнаграждение от осигурителя за първите три работни дни от временната нетрудоспособност.

               3. Осигурителят не дължи трудово възнаграждение, определено по реда на § 22о от ПЗР на КСО когато:

                    а) временната неработоспособност продължи без прекъсване, дори и в случаите, при които е установена с първични болнични листи за различни заболявания;

                    б) временната неработоспособност е настъпила непосредствено след прекъсване на осигуряването (напр. при самоотлъчка, ползване на неплатен отпуск, който не се зачита за осигурителен стаж). Съгласно § 22о от ПЗР на КСО само на осигурените лица осигурителят изплаща за първия, втория и третия работен ден от временната нетрудоспособност трудово възнаграждение, а в тези случаи лицето е излязло от кръга на осигурените лица.

                    в) временната неработоспособност е настъпила след прекратяване на осигуряването в случаите на чл. 42, ал. 2 от КСО.

               4. Възнаграждението по § 22о от ПЗР на КСО е осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО и върху него се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО).

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. В този смисъл трудовото възнаграждение, изплащано от осигурителя на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност, е осигурителен доход и върху него се дължат осигурителни вноски за ДОО.

Разпоредбите на КСО по отношение компонентите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД). Върху среднодневното брутно възнаграждение за първите три работни дни от временната неработоспособност работодателят дължи вноски за ДОО, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от наредбата, осигурителните вноски се внасят включително върху възнагражденията за платените от работодателя отпуски по чл. 162 от КСО. За лицата, за които се прилагат минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и групи професии, сборът от възнаграждението за отработените дни и възнаграждението по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за календарния месец, върху който се дължат осигурителни вноски не може да бъде по-малък от определения за всяко лице минимален осигурителен доход и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за календарната година. За лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат, сборът от възнаграждението за отработените дни и възнаграждението по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО за календарния месец, върху който се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималната работна заплата, определена за страната.

На основание чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 6 и 7 и чл. 9а, ал. 1 и 2 от КСО. Това означава, че върху възнаграждението, изплатено от работодателя на основание § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО се дължат осигурителни вноски за универсален и професионален пенсионен фонд.

Внасянето на здравноосигурителни вноски за дните по § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО е регламентирано с новосъздадения § 19к от ПЗР на ЗЗО. Съгласно тази норма за периода до 31 декември 2011 г. здравноосигурителните вноски за първите три работни дни от временната неработоспособност, за които работодателят изплаща възнаграждение, се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. На основание тази разпоредба за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО здравноосигурителните вноски се дължат върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.

Следва да се има предвид, че върху посоченото възнаграждение за 2011 г. не се внасят вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (чл. 14, ал. 1 от ЗБДОО за 2011 г.).

За периода след 01.07.2010 г. възнагражденията, изплатени за първите три работни дни от временната неработоспособност, са необлагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Нормативното основание за това е новосъздаденият § 10б от ПЗР на закона, съгласно който в облагаемия доход по трудови правоотношения не се включват изплатените възнаграждения по реда на § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО.

При подаване на данни за лицата във временна неработоспособност, настъпила след 30 юни 2010 г., следва да се има предвид новия § 3в от ПЗР на Наредба № Н-8 от 2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно тази нормативна разпоредба в декларация образец № 1 работните дни, за които осигурителят изплаща възнаграждение на основание § 22о от ПЗР на КСО, се попълват в т. 16А, а възнаграждението се включва в дохода, който се попълва в т. 21 от декларацията.

Предвид гореизложеното в т. 21 от декларация образец № 1 в конкретния случай следва да се посочи сбора от брутното възнаграждение за отработените дни на лицето за месец февруари и възнаграждението, изплатено от кооперацията за първите три работни дни от временната неработоспособност. Следва да се има предвид, че посочената сума в т. 21 от декларацията не може да бъде по-малка от определения за лицето минимален осигурителен доход, пропорционално на посочените дни в т. 16.1 и т. 16А от същата декларация.



Коментари

Свързани документи със ЗДДФЛ