МОС 620 Ползване Работата на Експерт


(В сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 юни 2005 г.) 

 

СЪДЪРЖАНИЕ


Параграфи

Въведение

1 – 5

Определяне потребността от ползване работата на експерт

6 – 7

Компетентност и обективност на експерта

8 – 10

Обхват на работата на експерта

11

Оценка на работата на експерта

12 – 15

Рефериране към работата на експерт в одиторския доклад

16 – 17

 

 

Международен одиторски стандарт (МОС) 620 "Ползване работата на експерт" следва да бъде разглеждан в контекста на "Предговора към Международните стандарти за контрол върху качеството, одита, изразяването на сигурност и свързаните по съдържание услуги", който излага приложението и обхвата на действие на МОС. 

 

Въведение

        1. Целта на настоящия Международен одиторски стандарт (МОС) е да установи стандарти и да предостави насоки относно ползване работата на експерт като одиторско доказателство.

        2. В случаите, когато работата се извършва от експерт, одиторът следва да събере достатъчни и уместни одиторски доказателства, че тази работа е подходяща за целите на одита.

        3. "Експерт" е лице или фирма, притежаващи специални умения, познания и опит в конкретна област, различна от счетоводството и одита.

        4. Образованието и опитът на одитора му дават възможност да познава проблемите на бизнеса като цяло, но от него не се очаква да притежава експертните познания на лице, обучено или квалифицирано да бъде ангажирано в практиката на друга професия или занимание, като например актюер или инженер.

        5. Експертът може да бъде:

               (a) ангажиран от предприятието;

               (б) ангажиран от одитора;

               (в) нает на работа от предприятието;

               (г) нает на работа от одитора.

В случаите, когато одиторът използва работата на експерт, нает на работа от него,тази работа се използва по-скоро в качеството на назначен като експерт служител,отколкото като асистент (помощник) в одита, както това е предвидено в МОС 220 "Контрол върху качеството на одиторската работа." Съответно, при подобни обстоятелства одиторът следва да приложи уместни процедури по отношение на работата и констатациите на служителя, но обикновено не е нужно да преценява уменията и компетентността на служителя за всеки ангажимент.

 

Определяне на потребността от използване работата на експерт

        6. При придобиването на разбиране за предприятието и изпълнението на допълнителните процедури в отговор на оценените рискове може да бъде необходимо одиторът да получи, съвместно с предприятието или независимо от него, одиторски доказателства под формата на доклади, мнения, оценки и становища от експерт. Примери за това са:

• Оценки на определени видове активи, например земи и сгради, машини и оборудване, предмети на изкуството и скъпоценни камъни.

• Определяне количествата или физическото състояние на активи, например минерални суровини, съхранявани насипно, подземни полезни изкопаеми или горива, както и на оставащия срок на полезен живот на машини и оборудване.

• Определяне на стойности, чрез използването на специализирани техники или методи, например актюерска оценка.

• Оценка на степента на завършеност на работата по отношение на договори,които са в процес на изпълнение.

• Правни становища относно тълкувание на договори, закони и други нормативни разпоредби.

        7. При определяне потребността от използване работата на експерт одиторът взема под внимание :

               (а) познанията и предишния опит на екипа по ангажимента по разглеждания въпрос;

               (б) риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия въз основа на естеството, сложността и съществеността на въпроса, който се разглежда;

               (в) количеството и качеството на другите налични одиторски доказателства, които се очаква да бъдат получени.

 

Компетентност и обективност на експерта

        8. В случаите, когато планира да използва работата на експерт, одиторът следва да прецени професионалната му компетентност. Това включва разглеждане на:

               (а) професионалния сертификат или лиценз на експерта или неговото членство в съответна професионална организация;

               (б) опита и репутацията на експерта в областта, в която одиторът желае да получи одиторски доказателства.

        9. Одиторът следва да прецени обективността на експерта.

        10. Рискът обективността на експерта да бъде нарушена се повишава в случаите, когато експертът е:

               (а) нает на работа от предприятието;

               (б) свързан е по друг начин с предприятието, например, когато е финансово зависим от предприятието или притежава инвестиция в него.

Ако одиторът е загрижен относно компетентността или обективността на експерта,той следва да обсъди всички свои резерви с ръководството и да прецени дали могат да бъдат получени достатъчни и уместни одиторски доказателства относно работата на експерта. Може да се наложи одиторът да предприеме допълнителни одиторски процедури или да потърси одиторски доказателства от друг експерт(след като вземе предвид факторите, упоменати в параграф 7).

 

Обхват на работата на експерта

        11. Одиторът следва да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства, че обхватът на работата на експерта е подходящ за целите на одита.

Одиторските доказателства могат да бъдат получени посредством преглед на условията за ангажимента, които често са изложени в писмени инструкции, изготвени от предприятието за експерта. Подобни инструкции към експерта могат да включват въпроси като например посочените по-долу:

• Целите и обхвата на работата на експерта.

• Схематично изложение на конкретните въпроси, които одиторът очаква да бъдат включени в доклада на експерта.

• Предвижданото използване на работата на експерта от страна на одитора,включително възможното комуникиране с трети страни на идентичността на експерта и степента на неговото участие.

• Нивото на достъп на експерта до данните на подходящи регистри и файлове.

• Изясняване на взаимоотношенията на експерта с предприятието, ако съществуват такива.

• Конфиденциалността на информацията на предприятието.

• Информацията относно предположенията и методите, които ще се използват от експерта и тяхната последователност спрямо предположенията и методите, използвани в предходни периоди.

В случай че тези въпроси не са ясно изложени в писмените инструкции към експерта, може да се наложи одиторът да комуникира пряко с експерта за получаване на одиторски доказателства в тази връзка. При придобиването на разбиране за предприятието одиторът обмисля и дали да включи експерт при дискусията на екипа по ангажимента относно податливостта на финансовия отчет на предприятието на съществени неточности, отклонения и несъответствия.

 

Оценка на работата на експерта

        12. Одиторът следва да оцени целесъобразността на работата на експерта като одиторско доказателство по отношение на твърдението за вярност, което се разглежда. Това включва оценка дали същността на констатациите на експерта е надлежно отразена във финансовия отчет или подкрепя твърденията за вярност, както и преценка на:

• използваните източници на информация;

• използваните предположения и методи и тяхната последователност спрямо предходни периоди;

• резултатите от работата на експерта в светлината на цялостните познания на одитора за бизнеса и на резултатите от другите одиторски процедури.

        13. Когато преценява дали експертът е използвал източник на информация, който е подходящ при съществуващите обстоятелства, одиторът взема предвид следните процедури:

               (а) Отправяне на проучващи запитвания относно процедурите, извършени от експерта, с цел установяване дали източникът на информация е подходящ и надежден.

               (б) Преглед или тестване на информацията, използвана от експерта.

        14. Отговорността за адекватността на конкретните обстоятелства и разумността на използваните предположения и методи се носи от експерта. Одиторът не притежава същата експертиза и поради това, невинаги е в състояние да провери предположенията и методите на експерта. Въпреки това, одиторът следва да получи разбиране за използваните предположения и методи и да прецени дали те са подходящи и разумни, въз основа на одиторските познания за бизнеса и резултатите от други одиторски процедури.

        15. Ако резултатите от работата на експерта не предоставят достатъчни и уместни одиторски доказателства или, ако резултатите не са последователни с други одиторски доказателства, одиторът следва да разреши този въпрос. Това може да включва разговори с предприятието и експерта, прилагане на допълнителни одиторски процедури, включително ангажирането на друг експерт или модифициране на одиторския доклад.

 

Рефериране на работата на експерт в одиторския доклад

        16. В случаите, когато се издава немодифициран одиторски доклад, одиторът не следва да реферира към работата на експерт. Подобна препратка може да бъде изтълкувана погрешно като квалификация на одиторското мнение или разделяне на отговорността, като намерението не е нито една от двете посочени възможности.

        17. Ако, в резултат на работата на експерта, одиторът реши да издаде модифициран одиторски доклад, в някои обстоятелства при обясняване на естеството на модификацията може да бъде уместно да се реферира към или да се опише работата на експерта (включително името на експерта и степента на неговото участие). При тези обстоятелства одиторът получава разрешение от експерта, преди да направи подобна препратка. Ако получи отказ и счита, че референцията е необходима, одиторът следва да потърси правна консултация.



-->