МОС 570 Действащо Предприятие


(В сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2004 г.)


СЪДЪРЖАНИЕ


Параграфи

Въведение

1 – 2

Отговорност на ръководството

3 – 8

Отговорност на одитора

9 – 10

Планиране на одита и изпълнение на процедури за оценка на риска

11 – 16

Оценяване на преценката на ръководството за действащо предприятие

17 – 21

Период, извън периода на преценката на ръководството

22 – 25

Допълнителни одиторски процедури, когато са установени условия или събития

26 – 29

Одиторски заключения и издаване на доклад   

30 – 38

Съществено забавяне при подписването или одобрението на финансовия отчет

39

Дата на влизане в сила

40



Международен одиторски стандарт (МОС) 570 "Действащо предприятие" следва да бъде разглеждан в контекста на "Предговора към Международните стандарти за контрол върху качеството, одита, изразяването на сигурност и свързаните по съдържание услуги", който излага приложението и обхвата на действие на МОС.


Въведение

        1. Целта на настоящия Международен одиторски стандарт (МОС) е да установи стандарти и да предостави насоки относно отговорността на одитора при одита на финансовите отчети във връзка с принципа-предположение за действащо предприятие, използван при изготвянето на финансовите отчети, включително разглеждане преценката на ръководството за възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие.

        2. При планирането и изпълнението на одиторски процедури и при оценката на резултатите от тях, одиторът следва да разгледа целесъобразността на прилагането на принципа-предположение за действащо предприятие от страна на ръководството при изготвянето на финансовия отчет.


Отговорност на ръководството

        3. Принципът-предположение за действащо предприятие е фундаментален принцип при изготвянето на финансовите отчети. Съгласно принципа-предположение за действащо предприятие, предприятието обикновено се разглежда като продължаващо дейността си в обозримо бъдеще без намерение или необходимост от ликвидация, преустановяване на стопанската дейност или търсене на защита от кредиторите, вследствие на съществуващи закони или други нормативни разпоредби.

Съответно, активите и пасивите се отчитат на база възможността на предприятието да реализира активите и да уреди пасивите си в нормалния ход на бизнеса.

        4. Някои общи рамки за финансова отчетност съдържат изрично изискване1 към ръководството да направи конкретна оценка на възможността на предприятието да продължи дейността си като действащо предприятие, както и стандарти и оповестявания, които следва да бъдат направени във връзка с принципа на действащото предприятие. Например Международен счетоводен стандарт 1 (МСС) (преработен 2003 г.) "Представяне на финансови отчети" изисква ръководствата да правят оценка на възможността на предприятието да продължи дейността си като действащо предприятие.

В други общи рамки за финансова отчетност може да не съществува изрично изискване към ръководството да прави конкретна оценка на възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие. Независимо от това, тъй като предположението за действащо предприятие е фундаментален принцип при изготвянето на финансовия отчет, ръководството носи отговорността да оцени възможността на предприятието да продължи дейността си съгласно този принцип, дори ако общата рамка за финансова отчетност не включва изрична отговорност за това.

        6. Когато предприятието работи продължително време рентабилно и има свободен достъп до финансови ресурси, ръководството може да направи оценката си без подробен анализ.

        7. Оценката на ръководството на принципа-предположение за действащо предприятие включва преценка към даден момент във времето относно бъдещия изход от събития или условия, за които съществува вътрешноприсъща несигурност и сеправи към определен момент от време. Важни са следните фактори:

• При общи условия степента на несигурност, свързана с изхода от дадено събитие или условие, се увеличава значително колкото по-далече в бъдещето се прави преценка за изхода от събитието или условието. Поради това, повечето общи рамки за финансова отчетност, които изискват изрична оценка от ръководството, конкретизират периода, за който от него се изисква да вземе под внимание цялата налична информация.

• Всяка преценка относно бъдещето се базира на информацията, налична в момента, в който тя се прави. Последващите събития могат да противоречат на преценката, която е била разумна за времето и към датата, към която е била направена.

• Размерът и комплексността на предприятието, характерът и условията на бизнеса и степента, в която той се влияе от външни фактори, се отразяват върху преценката относно изхода от събитията или условията.

        8. По-долу са посочени примери за събития или условия, които индивидуално или взети заедно, могат да породят значително съмнение относно валидността на принципа-предположение за действащо предприятие. Списъкът не е изчерпателен, нито съществуването на един или повече от факторите сигнализира винаги за съществуването на значителна несигурност.


Финансови

• Превишение на пасивите над активите или превишение на текущите пасиви над текущите активи.

• Кредити с фиксиран срок за погасяване, чийто падеж наближава без реалистични шансове за подновяване или изплащане; или твърде голяма зависимост от краткосрочни кредити за финансиране на дългосрочни активи.

• Индикация за оттегляне на финансовата подкрепа на длъжници и други кредитори.

• Индикация за отрицателни парични потоци от оперативна дейност от исторически или прогнозни финансови отчети.

• Противоречиви основни финансови показатели (съотношения).

• Значителни загуби от дейността или съществено намаляване на стойността на активите, използвани за генериране на парични потоци.

• Наличие на просрочени задължения по или преустановяване изплащането на дивиденти.

• Невъзможност за своевременно плащане на кредиторите.

• Невъзможност да се спазят условията по договори за заем.

• Промяна на условията по сделки с доставчици – от доставка на кредит към плащане веднага при доставката.

• Невъзможност за получаване на финансиране за разработка на съществено нов продукт или за други важни инвестиции.


Оперативни

• Загуба на основни ръководни кадри без намиране на заместници.

• Загуба на основни пазари, франчайзинг, лицензи или основен доставчик.

• Затруднения с работната сила или недостиг на важни доставки.


Други

• Неспазване на капиталови или други законодателни изисквания.

• Открити съдебни и/или регулаторни производства срещу предприятието, които могат, ако са успешни, да доведат до искове, които е малко вероятно да бъдат удовлетворени.

• Промени в законодателството или правителствената политика, които се очаква да имат негативен ефект върху предприятието.

Значимостта на подобни събития или условия често може да бъде смекчена от други фактори. Например ефектът от това, че предприятието не е в състояние да изплаща нормално задълженията си, може да бъде компенсиран от плановете на ръководството за поддържане на адекватни парични потоци посредством алтернативни средства, като например продажба на активи, разсрочване на заеми или получаване на допълнителен капитал. Също така, загубата на основен доставчик може да бъде компенсирана от наличието на подходящ алтернативен източник на доставки.


Отговорност на одитора

        9. Отговорността на одитора е да прецени целесъобразността на използването от страна на ръководството на принципа-предположение за действащо предприятие при изготвянето на финансовия отчет и да прецени дали съществува значителна несигурност относно възможността предприятието да продължи да функционира като такова, която следва да се оповести във финансовия отчет. Одиторът разглежда доколко е целесъобразно използването от страна на ръководството на принципа-предположение за действащо предприятие, дори и ако общата рамка за финансова отчетност, използвана при изготвянето на финансовия отчет, не съдържа изрично изискване ръководството да направи конкретна оценка на възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие.

        10. Одиторът не може да предскаже бъдещи събития или условия, които могат да станат причина предприятието да преустанови функционирането си като действащо предприятие. Съответно, липсата на рефериране към несигурност по отношение на действащото предприятие в одиторския доклад не може да бъде разглеждана като гаранция по отношение на възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо.


Планиране на одита и изпълнение на процедури за оценка на риска

        11. При придобиването на разбиране за предприятието одиторът следва да прецени дали съществуват събития или условия и свързани с тях бизнес рискове, които могат да породят значителна несигурност относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо такова.

        12. При изпълнението на одиторските процедури по време на одита одиторът следва да прояви повишено внимание към одиторски доказателства за събития или условия и свързаните с тях бизнес рискове, които могат да породят значително съмнение относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие. Ако бъдат установени такива събития или условия, одиторът следва, в допълнение към извършването на процедурите, упоменати в параграф 26, да прецени дали те се отразяват върху неговата оценка относно рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия.

        13. В процеса на изпълнение на процедурите за оценка на риска одиторът разглежда събитията и условията, свързани с принципа-предположение за действащо предприятие, тъй като тази преценка позволява по-навременното провеждане на дискусия с ръководството, преглед на плановете на ръководството и разрешаване на всички идентифицирани проблемни въпроси, свързани с принципа-предположение за действащо предприятие.

        14. В някои случаи, когато одиторът изпълнява процедурите за оценка на риска, ръководството може вече да е направило предварителна оценка. В такива случаи одиторът преглежда тази оценка, за да определи дали ръководството е установило събития или условия, като тези, които са упоменати в параграф 8, както и плановете на ръководството за тяхното разрешаване.

        15. Ако ръководството все още не е направило предварителна оценка, одиторът обсъжда с него базата за предвижданото ползване на принципа-предположение за действащо предприятие и отправя проучващо запитване дали съществуват събития или условия като тези, разгледани в параграф 8. Одиторът може да помоли ръководството да започне изготвянето на неговата оценка, особено, когато той вече е установил събития или условия, свързани с принципа-предположение за действащо предприятие.

        16. Когато оценява качествено рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия, одиторът разглежда ефекта на идентифицираните събития или условия, и поради това тяхното съществуване може да се отрази на характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одиторски процедури в отговор на оценените рискове.


Оценяване на преценката на ръководството за действащо предприятие

        17. Одиторът следва да оцени преценката на ръководството относно възможността за на предприятието да продължи да функционира като действащо.

        18. Одиторът следва да разгледа същия период, който е използван и от ръководството, при извършването на своята преценка съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност. Ако преценката на ръководството за възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо покрива по-малко от дванадесет месеца от датата на баланса,одиторът следва да поиска то да разшири периода на преценката до дванадесет месеца от датата на баланса.

        19. Преценката на ръководството за възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо е основна част от разглеждането на принципа-предположение за действащо предприятие от страна на одитора. Както е отбелязано в параграф 7, повечето общи рамки за финансова отчетност, изискващи изрична преценка от страна на ръководството, конкретизират периода, за който от него се изисква да вземе предвид цялата налична информация.

        20. При оценяването на преценката на ръководството одиторът разглежда процеса,който то е следвало за изготвянето на тази преценка, предположенията, въз основа на които тя е базирана и плановете на ръководството за предприемане на бъдещи действия. Одиторът следва да има предвид дали при преценката е взета под внимание цялата уместна информация, която му е известна в резултат от изпълнението на одиторските процедури.

        21. Както е отбелязано в параграф 6, в случаите, когато предприятието работи продължително време рентабилно и има свободен достъп до финансови ресурси, ръководството може да изготви преценката си без подробен анализ. При такива обстоятелства изводът на одитора относно целесъобразността на тази преценка обикновено също се извършва без необходимост от изпълнение на допълнителни подробни процедури. В случаите, когато са идентифицирани събития или условия, които биха могли да породят съществено съмнение относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо, одиторът следва да извърши допълнителни одиторски процедури, както това е описано в параграф 26. 


Период, извън периода на оценката на ръководството

        22. Одиторът следва да отправи проучващо запитване към ръководството относно това дали са му известни събития или условия и свързаните с тях бизнес рискове за период, извън периода на оценката, който е използван от него, които биха могли да породят съществени съмнения относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо такова.

        23. Одиторът следва да е с повишено внимание относно възможността да съществуват известни събития, планирани или не, или условия, които ще възникнат след периода на преценката, използван от ръководството, които могат да поставят под въпрос доколко е целесъобразно използването на принципа-предположение за действащо предприятие от страна на ръководството при изготвянето на финансовия отчет. На одитора биха могли да станат известни такива събития или условия по време на планирането и извършването на одита, включително при изпълнение на процедури за последващи събития.

        24. Тъй като степента на несигурност, свързана с изхода от дадено събитие или условие, се увеличава колкото събитието или условието е по-отдалечено в бъдещето,при разглеждането на подобни събития или условия индикаторите за проблеми с принципа-предположение за действащо предприятие следва да бъдат съществени преди одиторът да обмисли предприемане на допълнителни действия. Може да бъде необходимо одиторът да поиска от ръководството да определи вероятната същественост на събитието или условието в своята оценка относно принципа-предположение на действащо предприятие.

        25. Одиторът не носи отговорност за разработването на други процедури, различни от проучващи запитвания към ръководството за тестване на индикатори за събития или условия, които пораждат съмнения относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие за период, надхвърлящ този, разгледан от ръководството, който, както е посочено в параграф 18, следва да бъде поне дванадесет месеца от датата на баланса. 


Допълнителни одиторски процедури, в случаите, когато са установени условия или събития

        26. В случаите, когато са установени събития или условия, които биха могли да породят значителни съмнения относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие, одиторът следва:

               (а) да извърши преглед на плановете на ръководството за предприемане на бъдещи действия, базирани на неговата оценка за принципа-предположение за действащо предприятие;

               (б) да събере достатъчни и уместни одиторски доказателства, за да потвърди или разсее съществуването или не на значителна несигурност, чрез извършването на одиторски процедури, счетени за необходими, включително да разгледа ефекта от планове на ръководството и други смекчаващи фактори;

               (в) да поиска писмени потвърждения от ръководството относно неговите планове за бъдещи действия.

        27. При изпълнението на процедурите за оценка на риска или при извършването на допълнителните одиторски процедури може да бъдат установени събития или условия, които биха могли да породят значителни съмнения относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие. Процесът на разглеждане на събития или условия продължава в хода на изпълнението на одита. В случаите, когато одиторът счита, че подобни събития или условия могат да породят значителни съмнения относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие, на някои одиторски процедури може да се отдаде допълнителна важност. Одиторът отправя проучващи запитвания към ръководството относно неговите планове за бъдещи действия, включително такива за ликвидация на активи, заемане на средства или преструктуриране на дълг, намаляване или отлагане на разходите, или увеличение на капитала.

Одиторът преценява и дали съществуват допълнителни факти или информация след датата, на която ръководството е извършило своята оценка. Одиторът следва да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства, че плановете на ръководството са реализуеми и че изходът от тях ще доведе до подобрение на съществуващото положение.

        28. Процедурите, които са подходящи в тази връзка, могат да включват:

• Анализ и обсъждане на паричния поток, печалбата и други важни прогнози с ръководството.

• Анализ и обсъждане на последния наличен междинен финансов отчет на предприятието.

• Преглед на условията на договори по издаване на облигации и договори за заеми и определяне дали някои от тях са били нарушени.

• Запознаване с протоколи от събрания на акционерите, от заседания на лицата, натоварени с общо управление и от важни комитети за реферирането към финансови затруднения.

• Отправяне на запитване към адвоката на предприятието относно съществуването на съдебни дела и искове и разумността на оценката на ръководството относно техния изход и приблизителна оценка за финансовите последици от тях.

• Потвърждаване на съществуването, правната обоснованост и възможността за налагане на договорености за осигуряване или запазване на финансова помощ от свързани или трети страни и преценка на финансовата способност на тези страни да осигурят допълнителни средства.

• Разглеждане на плановете на предприятието да изпълни незавършени поръчки на клиенти.

• Преглед на събития след края на периода за установяване на такива, които смекчават или се отразяват по друг начин върху възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо такова.

        29. Когато анализът на паричния поток е съществен фактор при разглеждане на бъдещия изход от събития или условия, одиторът преценява: 

               (а) надеждността на системата на предприятието за генериране на такава информация;

               (б) съществува ли подходяща подкрепяща информация за предположенията, залегнали в прогнозата.

В допълнение одиторът сравнява:

               (а) прогнозната финансова информация за близки предходни периоди с исторически отчетените резултати;

               (б) прогнозната финансова информация за текущия период с резултатите, постигнати към момента. 


Одиторски заключения и издаване на доклад

        30. Въз основа на получените одиторски доказателства одиторът следва да определи съществува ли по негова преценка значителна несигурност, свързана със събитията или условията, които самостоятелно или взети заедно,могат да породят съмнение относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие.

        31. Значителна несигурност съществува, когато, по мнението на одитора, размерът на нейния потенциален ефект е такъв, че е необходимо ясно оповестяване на естеството и усложненията от несигурността, за да не бъде подвеждащо представянето във финансовия отчет.


Уместно използване на принцип-предложение за действащо предприятие, но при съществуване на значителна несигурност

        32. Ако използването на принципа-предположение за действащо предприятие е уместно, но съществува значителна несигурност, одиторът преценява дали финансовият отчет:

               (а) адекватно представя основните събития или условия, които пораждат значително съмнение относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо и плановете на ръководството да се справи с тези събития или условия;

               (б) посочва ясно, че съществува значителна несигурност, свързана със събития или условия, които биха могли да породят значително съмнение относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие и следователно, може да не бъде в състояние да реализира активите си и да уреди пасивите си в нормалния ход на неговата дейност.

        33. Ако е направено подходящо оповестяване във финансовия отчет, одиторът следва да изрази неквалифицирано мнение, но да модифицира одиторския доклад чрез добавяне на параграф за обръщане на внимание, в който посочва наличието на значителна несигурност, свързана със събитието или условието, което може да породи съществено съмнение относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие, като същевременно обръща внимание на пояснителното приложение към финансовия отчет, в което са оповестени въпросите, изложени в параграф 32. При оценката на адекватността на оповестяването във финансовия отчет одиторът разглежда дали информацията изрично обръща внимание на читателя към възможността предприятието да не бъде в състояние да продължи да реализира активите си и да урежда пасивите си в нормалния ход на неговата дейност. По-долу е представен пример на такъв параграф, когато одиторът е удовлетворен относно адекватността на оповестяването в приложението:

"Без да квалифицираме нашето мнение, обръщаме внимание на Пояснително приложение Х към финансовия отчет, което показва, че дружеството е реализирало нетна загуба в размер на УУУ за годината, завършваща на 31 декември 20X1 г. и че към тази дата текущите пасиви на дружеството надвишават сумата на активите му с УУУ. Тези условия, наред с въпросите, изложени в Пояснително приложение Х, показват съществуването на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие."

В някои крайни случаи като например ситуации, включващи многобройни значителни несигурности, които са съществени за финансовия отчет, одиторът може да счете за уместно да направи отказ от изразяване на мнение вместо да включи параграф за обръщане на внимание.

        34. Ако не е направено подходящо оповестяване във финансовия отчет, одиторът следва да изрази квалифицирано или отрицателно мнение, както прецени това за уместно (МОС 700 "Одиторски доклади върху финансови отчети"4, параграфи 4546). Докладът следва да включва конкретно рефериране към факта, че съществува значителна несигурност, която би могла да породи съществено съмнение относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие. По-долу е представен пример на подходящи параграфи, когато следва да бъде изразено квалифицирано мнение:

"Договореностите на дружеството за финансиране изтичат и неизплатените суми са дължими на 19 март 20X1 година. Дружеството не е било в състояние да предоговори или да получи алтернативно финансиране. Тази ситуация показва наличието на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие и поради това то може да не бъде в състояние да реализира активите си и да уреди пасивите си в нормалния ход на неговата дейност. Финансовият отчет (и пояснителните приложения към него) не оповестяват този факт.

В резултат на това, удостоверяваме, че (По наше мнение,) с изключение на пропуснатото оповестяване на информацията, включена в предходния параграф,финансовият отчет дава вярна и честна представа за (представя достоверно, във всички съществени аспекти,) имущественото и финансово състояние на дружеството към 31 декември 20X0 година, както и за резултатите от неговата дейност и паричните му потоци за годината, в съответствие с …"

По-долу е посочен пример за подходящ параграф в случаите, когато следва да бъде изразено отрицателно мнение:

"Договореностите на дружеството за финансиране изтичат и неизплатената сума е била дължима на 31 декември 20X0 година. Дружеството не е било в състояние да предоговори или да получи алтернативно финансиране и разглежда възможността да подаде молба за обявяване в несъстоятелност. Тези събития показват наличието на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие и поради това то може да не бъде в състояние да реализира активите си и да уреди пасивите си в нормалния ход на неговата дейност. Във финансовия отчет (и пояснителните приложения към него) не се оповестява този факт.

В резултат на това, удостоверяваме, че (По наше мнение,) поради пропуснатото оповестяване на информацията, упомената в предходния параграф, финансовият отчет не дава вярна и честна представа за (или, не представя достоверно) имущественото и финансово състояние на дружеството към 31 декември 20X0 година, както и за резултатите от неговата дейност и паричните му потоци за годината, в съответствие с … (и не отговаря на изискванията на …)" 


Неуместно използване на принципа-предположение за действащо предприятие

        35. Ако по мнение на одитора предприятието няма да бъде в състояние да продължи да функционира като действащо предприятие, той следва да изрази отрицателно мнение, в случай че финансовият отчет е изготвен на база действащо предприятие за принципа-предположение за действащо предприятие. Ако, въз основа на допълнително извършените одиторски процедури и получена информация, включително относно ефекта от плановете на ръководството, преценката на одитора е,че дружеството няма да бъде в състояние да продължи дейността си като действащо предприятие, неговото заключение, независимо дали е направено адекватно оповестяване или не е направено такова, е, че принципът предположение за действащо предприятие, използван при изготвянето на финансовия отчет, е неуместен, поради което одиторът следва да изрази отрицателно мнение.

        36. В случаите, когато ръководството на предприятието е достигнало до извода, че принципът-предположение за действащо предприятие, използван при изготвянето на финансовия отчет, не е уместен, финансовият отчет следва да бъде изготвен въз основа на подходяща алтернативна база. Ако въз основа на допълнително извършените процедури и получената информация, одиторът определи, че използваната алтернативна база е уместна и в случай че е направено необходимото оповестяване, той може да изрази неквалифицирано мнение, но също така може да бъде необходим параграф в одиторския доклад, за да може той да обърне внимание на потребителя по отношение на тази прилагана база. 


Ръководство, нежелаещо да направи или разшири своята оценка

        37. Ако ръководството не желае да направи или разшири своята оценка, когато одиторът е поискал това от него, одиторът следва да прецени необходимостта от модифициране на одиторския доклад в резултат от ограничението в обхвата на одиторската работа. При някои обстоятелства, като например описаните в параграфи 15, 18 и 24, одиторът може да счете, че е необходимо да поиска от ръководството да направи или разшири своята оценка. Ако ръководството не желае да направи това, одиторът не носи отговорност да коригира липсата на анализ от страна на ръководството и може да бъде подходящо издаването на модифициран доклад, тъй като може да не е възможно одиторът да получи достатъчни и уместни доказателства относно използването на принципа-предположение за действащо предприятие при изготвянето на финансовия отчет.

        38. В някои обстоятелства липсата на анализ от страна на ръководството може да не попречи на одитора да получи достатъчна степен на сигурност относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие.

Например другите одиторски процедури могат да бъдат достатъчни за оценка на целесъобразността при използването от страна на ръководството на принципапредположение за действащо предприятие при изготвянето на финансовия отчет,тъй като дейността на предприятието е била рентабилна и то е имало свободен достъп до финансови източници. При други обстоятелства, обаче, одиторът може да не е в състояние да потвърди или отхвърли, при липсата на оценка от страна на ръководството дали съществуват или не събития или условия, които показват съществено съмнение относно възможността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие, или съществуването на планове на ръководството за разрешаването на тези събития или условия, или други смекчаващи фактори. При тези обстоятелства одиторът модифицира одиторския доклад,както това е упоменато в параграфи 3644 на МОС 700 "Одиторски доклади върху финансови отчети" . 


Съществено забавяне при подписването или одобрението на финансовия отчет

        39. В случаите, когато има съществено забавяне при подписването или одобряването на финансовия отчет от страна на ръководството след датата на баланса, одиторът разглежда причините за него. Когато забавянето би могло да е свързано със събития или условия, имащи връзка с оценката за действащо предприятие, одиторът разглежда необходимостта от извършване на допълнителни одиторски процедури,както това е упоменато в параграф 26, както и ефектът върху одиторското заключение относно съществуването на значителна несигурност, както това е упоменато в параграф 30. 


Дата на влизане в сила

        40. Настоящият МОС влиза в сила за одити на финансови отчети за периоди, приключващи на или след 15 декември 2004 г. 


Перспектива за публичния сектор

        1. Целесъобразността на използването на принципа-предположение за действащо предприятие при изготвянето на финансови отчети обикновено не се поставя под въпрос при одита както на държавни предприятия, така и на предприятия от публичния сектор, които имат договорености за правителствено финансиране. Настоящият МОС предоставя полезни насоки обаче, в случаите, когато не съществуват подобни договорености, или когато централното правителствено финансиране за предприятието може да бъде оттеглено и съществуването на предприятието може да бъде изправено пред такъв риск. Тъй като правителствата създават и приватизират държавни предприятия, въпросите, свързани с принципа-предположение за действащо предприятие, стават все по-уместни в публичния сектор.



-->