Валентин Цолов Валентин Цолов Изпълнителен Директор

Прехвърляне на автомобил от лизингодател на трето лице



Вкарахме се в спорове относно следния казус:

Съгласно договор за финансов лизинг на автомобил при който са изплатени всички вноски и задължения лизингополучателят се отказва от правото си да придобие автомобила и с тристранно споразумение лизингодателят го прехвърля на трето лице.

Спорът е около това възникава ли финансово отношение между лизингополучателя и третото лице.

От една страна лизингополучтелят според мен не може да фактурира автомобила, защото той не го е придобил. И ако се фактурира нещо то би трябвало да бъде някакво право - например "прехвърляне на право за придобиване на вещ от лизингодател"

От друга страна счетоводителите твърдят, че трябва да се фактурира автомобила, защото те са го завели като актив, тъй като лизингодателят е пуснал в началото фактура на цялата стойност и очевидно е изписал стойността на автомобила от склада си.

От трета страна аз си мисля, че при такава операция може би финансовия лизинг "неявно" преминава към оперативен и лизинговите вноски се водят като разход за външна услуга(ползване на автомобил). И понеже не е явно оперативен при факта, че счетоводителите са го завели като основно средство - нищо не пречи те да изпишат остатъчната му балансова стойност като еднократен разход





Отговори

  • Здравейте,

    Казусът е много интересен. Смея също така да добавя, че, с изключение на частта за явен/неявен оперативен лизинг, Вашите разсъждения са далеч по-близко до истината, отколкото тези на Вашите счетоводители.

    Започвам с изначално поставения въпрос: Възниква ли финансово взаимоотношение между (стария) лизингополучател и третото лице? А отговорът е: Разбира се!

    Ясно е, че на практика в подобни споразумения влизат най-често свързани лица. Ако трябва обаче за момент да се абстрахираме от елемента на свързаност, ще видим, че стойността на това, от което лизингополучателят се отказва, не е нула. Лизингополучателят е изпълнил всички свои задължения по лизинговия договор (както сам отбелязвате) и прехвърля само право без каквито и да било остатъчни задължения. Това право, а именно правото да се придобие актива, има стойност, която икономически погледнато е пазарната стойност на актива (стойността на старо) в състоянието, в което се намира към момента на прехвърлянето на правото. Доколкото свързаните лица следва за данъчни цели да осъществяват сделките помежду си при условия, които да не се различават от условията между несвързани лица, то правото, от което лизингополучателят се отказва в полза на третото лице, следва да се остойности.

    Следва да отбележа, че прехвърлянето на това право също е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС. Разликата е, че при прехвърляне на правото за придобиване на автомобил имаме доставка на услуга, а при прехвърляне на самия автомобил - доставка на стока. Лизингополучателят действително не може да фактурира доставка на автомобил, защото не е негов юридически притежател и следователно няма право да прехвърля право на собственост, което сам не притежава. Този юридически факт по никакъв начин не се променя от начина на фактуриране на лизинга от лизингодателя.

    От счетоводна гледна точка прехвърлянето на правото действително води до отписването на актива от баланса на лизингополучателя и съответното отчитане на остатъчната му балансова стойност като разход. Срещу този разход обаче лизингополучателят ще отчете и приход от прехвърлянето на правото за придобиване.

    Поздрави,
    Пламен Донев
  • Здравейте,
    бих искала да попитам конкретно:
    1. Когато лизингополучателят е ЕТ, а третото лице е собственикът на това ЕТ, т. е. те са свързани лица може ли застрахователната стойност, определена от застрахователна компания да бъде пазарната цена, която ще бъде написана като данъчна основа в платежния документ, съответно ф-ра между ЕТ и ФЛ или трябва да има задължително оценка от независим лицензиран оценител?
    За пояснение: МПС -то - предмет на лизинговия д-р е напълно амортизирано и е с нулева остатъчна ст-ст.
    2. Как точно трябва да се формулира основанието във фактурата межди ЕТ и ФЛ?
    Може ли да се напише: "прехвърляне на право на придобиване".
    Благодаря предварителнона всички, които ще се отзоват!
  • Господин Донев,

    Ако не е бил ползван данъчен кредит за лекият автомобил по време на лизинга, при фактурирането на правото начислява ли се ДДС или не (на основание чл. 50 ЗДДС).

    Поздрави
  • Считам, че не трябва да се начислява ДДС на основание чл. 50 от ЗДДС.
    А по отношение на ЕТ и ФЛ негов собственик - от юридическа гледна точка това е все едно и също лице и сделки между тях (или по-точно между него и него) са проблематични.

    Поздрави,
    Пламен Донев
  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->