Задай въпрос тук
Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Счетоводна, данъчна и правна концепция за лизинг

Публикувано на: 06.06.2011





В съвременната стопанска практика лизингът е широко разпространен метод за финансиране придобиването на дълготрайни активи за дейността на предприятието или осигуряване на тяхното временно ползване. Въпреки това лизингът, и по-точно неговите счетоводни и данъчни последици, продължава да поражда определени проблеми и неясноти. В голяма степен причините за тези проблеми се крият в различните концепции и терминология, касаещи лизинга, използвани в счетоводните стандарти, данъчното и търговското законодателство.

1. Счетоводна концепция

МСС 17 „Лизинг” и неговият аналог НСС 17 правят разграничение между финансов и оперативен лизинг.

Без да навлизаме в подробно изследване на счетоводната класификация на лизинга, следва да се отбележи, че за финансов лизинг говорим не само когато собствеността върху актива се прехвърля, но и когато са изпълнени други условия, като срок на лизинговия договор съобразно полезния живот на актива, настояща стойност на лизинговите плащания съобразно цената в брой за актива и др.

Като счетоводни ефекти финансовият и оперативният лизинг имат следните особености:

  • Финансов лизинг
    • Активът се отписва от счетоводството на лизингодателя и се заприхождава (признава) в счетоводството на лизингополучателя
    • Счетоводни амортизации се отчитат от лизингополучателя
    • Лизингодателят отчита лихвени приходи за срока на лизинговия договор; съответно лизингополучателят отчита лихвени разходи
  • Оперативен лизинг
    • Активът се води в счетоводството на лизингодателя; съответно лизингополучателят не признава актива
    • Счетоводни амортизации се отчитат от лизингодателя
    • Лизингодателят отчита оперативни приходи от наем за срока на лизинговия договор; съответно лизингополучателят отчита разходи за наем

Освен това трябва да обърнем внимание, че счетоводната класификация и ефекти на лизинга са в сила независимо от правната форма, в която е сключен договорът (счетоводен принцип на предимство на съдържанието пред формата). На практика това означава, че дори ако един правен договор не носи названието лизингов договор, но е свързан с предоставянето за ползване на активи, то той е в обхвата на счетоводната концепция за лизинг.

2. Данъчни концепции

Различните данъчни закони разглеждат по различен начин или изобщо не разглеждат темата за лизинга.

 ЗКПО

ЗКПО не прави собствено разграничение между финансов и оперативен лизинг. Това означава, че при коректно прилагане на счетоводните стандарти, отчетените счетоводни ефекти, свързани с лизинга, се признават за целите на облагането с корпоративен данък.

На практика отчетените лихвени разходи при финансов лизинг и наемни разходи при оперативен са данъчно признати разходи при лизингополучателя. Съответно лихвените или наемните приходи са облагаеми по ЗКПО при лизингодателя.

В условията на финансов лизинг лизингополучателят признава данъчни амортизации за получените активи и то съобразно общо приложимите максимални норми за данъчна амортизация, а не на база на конкретния срок на лизинговия договор.

 ЗМДТ

Материята за счетоводна класификация на лизингови договори е ирелевантна по отношение на данъка върху недвижимите имоти и данъка върху превозните средства по ЗМДТ, тъй като ЗМДТ се интересува само от юридическия статут на ползващия актива. Данъчно задължени лица за тези данъци са юридическите собственици на активите, а конкретно при недвижимите имоти – и ползвателите при учредено вещно право на ползване, независимо от това в кое счетоводство е признат активът. 

Тъй като при финансов лизинг собствеността би могла да се прехвърли, но към края на срока на лизинговия договор, то данъчно задължен по ЗМДТ за срока на лизинга си остава лизингодателят собственик. При оперативен лизинг данъчно задължен по ЗМДТ е също по принцип лизингодателят собственик.

Учредяването на право на ползване, макар от строго юридическа гледна точка да представлява отделен правен институт, по смисъла на счетоводните стандарти представлява лизинг. Любопитното е, че тук са възможни и двата варианта, а именно данъчно задължен по ЗМДТ да бъде лизингополучателят ползвател както при финансов лизинг (напр. право на ползване на сграда за по-голямата част от полезния й живот), така и при оперативен лизинг (напр. право на ползване върху земя).

ЗДДС

ЗДДС има собствена класификация на лизинговите договори, която няма пряка връзка със счетоводната класификация.

  • Договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърлянето на правото на собственост върху актива
    • Третира се като доставка на стока (т.е. приравнено на продажба)
    • ДДС се начислява в началото на лизинговия договор при фактическото предоставяне на актива
    • ДДС се начислява върху кешовата цена на актива, т.е. без лихвения елемент
    • Доставчикът може да избере дали да начислява ДДС върху периодично дължимите лихви
  • Договор за лизинг, в който не е предвидено прехвърлянето на правото на собственост върху актива или има само опция за това
    • Третира се като доставка на услуга (т.е. като наем)
    • ДДС не се начислява в началото на лизинговия договор, а периодично съобразно уговорените периоди за плащане

Тук следва да се обърне внимание, че ЗДДС говори за юридически договори за лизинг. Това означава, че договори, които счетоводно са класифицирани като лизинг, но юридически не са оформени конкретно като такива, имат собствено ДДС третиране (т.е. нямат връзка с ДДС третирането на лизинга). Например учреденото право на ползване не е лизинг от ДДС гледна точка и не попада в горната класификация. Третира се като доставка на стока (както и прехвърлянето на всякакво друго вещно право).

От гледна точка на счетоводната класификация финансовият лизинг би могъл да се третира по ЗДДС както като доставка на стока, така и като доставка на услуга. За разлика от това, оперативният лизинг би могъл да бъде само доставка на услуга по ЗДДС.

3. Правна концепция

ТЗ има собствена класификация за лизинг и финансов лизинг, която обаче няма директна връзка със счетоводната класификация. Освен това долната правна класификация на лизинга по ТЗ няма абсолютно никакво отношение към данъчното облагане.

  • Лизинг (в общ смисъл и оперативен) – предоставяне за ползване на актив срещу възнаграждение
  • Финансов лизинг – лизингодателят придобива вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и му я предоставя за ползване срещу възнаграждение

Както се вижда правната концепция за финансов лизинг няма директна връзка със счетоводната концепция за финансов лизинг. Следва обаче да се отбележи, че все пак съществува мост между правната и счетоводната концепция.

МСС 17 „Лизинг” по отношение на финансовия лизинг прави разграничение в качеството на лизингодателя:

  • Лизингодател, който не е производител или търговец на актива (напр. лизингова компания)
    • Отчита само лихвени приходи за срока на лизинга
    • Този счетоводен финансов лизинг отговаря изцяло на правната концепция за финансов лизинг
  • Лизингодател, който е производител или търговец на съответния актив
    • Освен лихвените приходи от договора за финансов лизинг отчита в началото на договора и печалба от предоставянето на актива (при отписването му -разликата между справедливата и балансовата му стойност)
    • Влиза в обхвата на общата правна концепция за лизинг

В обобщение на горното изложение, бяха представени една счетоводна, една търговско-правна и три данъчни концепции за лизинг. От тази гледна точка счетоводните и данъчните ефекти от договори, свързани с ползването на актив (т.е. лизинг), следва да се разглеждат поотделно, без да се правят аналогии, тъй като за съжаление те често се оказват грешни.



Коментари

Свързани документи със ЗДДС

-->