Задай въпрос тук

МОС 545 Одит на Измерители и Оповестявания на Справедлива Стойност


(В сила за одити на финансови отчети за периоди,започващи на или след 15 декември 2004 г.) 

 

СЪДЪРЖАНИЕ


Параграф

Въведение

1 – 9

Разбиране за процеса на предприятието при определяне на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност, съответните контролни дейности и оценката на риска

10 – 16

Оценка на целесъобразността на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност

17 – 28

Ползване работата на експерт                                                             

29 – 32

Одиторски процедури в отговор на риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия в измерителите и оповестяванията на справедливата стойност от предприятието                  

33 – 55

Оповестявания за справедливи стойности

56 – 60

Оценка на резултатите от одиторските процедури

61 – 62

Изявления на ръководството

63 – 64

Комуникация с лицата, натоварени с общо управление

65

Дата на влизане в сила

66

Приложение: Измерители на справедлива стойност и оповестявания по различни общи рамки за финансова отчетност




Международен одиторски стандарт (МОС) 545 "Одит на измерители и оповестявания на справедлива стойност" следва да бъде разглеждан в контекста на "Предговора към Международните стандарти за контрол върху качеството, одита, изразяването на сигурност и свързаните по съдържание услуги", който излага приложението и обхвата на действие на МОС. 


Въведение

        1. Целта на настоящия Международен одиторски стандарт (МОС) е да установи стандарти и да предостави насоки за одита на измерители и оповестявания на справедлива стойност, съдържащи се във финансовия отчет. В частност, настоящият МОС адресира одиторски съображения, свързани с оценяването, представянето и оповестяването на съществени активи, пасиви и специфични компоненти на собствения капитал, представени или оповестени по справедлива стойност във финансовия отчет. Оценките на справедливата стойност на активите, пасивите и компонентите на собствения капитал могат да се проявят както при първоначалното счетоводно отразяване на сделките и операциите, така и при по-късни промени в стойността. Промените в измерителите на справедливата стойност, които настъпват с времето, могат да се третират по различни начини съгласно различните общи рамки за финансова отчетност. Например някои общи рамки за финансова отчетност могат да изискват отразяването на такива промени директно в собствения капитал,докато други могат да изискват тяхното отразяване в приходите или разходите (във финансовия резултат за периода – бел. ред.).

        2. Доколкото настоящият МОС предоставя насоки за одита на измерители и оповестявания на справедлива стойност, одиторските доказателства, получени от други одиторски процедури, също могат да осигурят одиторски доказателства, които са уместни за измерителите и оповестяванията на справедливата стойност. Например процедурите за фактическа проверка за потвърждение на съществуването на актив, оценяван по справедлива стойност, също може да предостави одиторски доказателства за неговата оценка (например физическото състояние на инвестиционен имот).

        2а. МОС 500 "Одиторски доказателства", параграф 16, изисква от одитора да използва твърдения за вярност в достатъчно детайли, за да формира база за оценка на риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия и да разработи и изпълни допълнителни одиторски процедури в отговор на оценените рискове. Сами по себе си измерителите и оповестяванията на справедливата стойност не са твърдения за вярност, но могат да имат отношение към конкретни твърдения за вярност в зависимост от приложимата обща рамка за финансова отчетност.

        3. Одиторът следва да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства, че измерителите и оповестяванията на справедливата стойност са в съответствие с приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието. Параграф 22 на МОС 315 "Разбиране за предприятието и неговата среда, и оценка на рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия" изисква от одитора да получи разбиране за приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

        4. Ръководството носи отговорност за определянето на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност, включени във финансовия отчет. Като част от изпълнението на своите отговорности, ръководството следва да установи финансово-счетоводен процес за определяне на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност, да избере подходящите оценъчни методи, да идентифицира и подкрепи по адекватен начин всички използвани значими предположения, да изготви оценка и да гарантира, че представянето и оповестяването на измерителите на справедливата стойност съответства на приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

        5. Много стойностни измерители, базирани на приблизителни оценки, включително измерителите на справедливата стойност, са по същество недостатъчно прецизни.

В случай на измерители на справедлива стойност, в частност на тези, които не включват договорени парични потоци или за които не е на разположение пазарна информация при изготвянето на приблизителната оценка, приблизителните оценки на справедливата стойност често включват несигурност както по отношение на сумата, така и за времевото разположение на бъдещите парични потоци. Измерителите на справедлива стойност могат да се основават и на предположения за бъдещи условия, сделки и операции, или събития, чийто краен резултат е несигурен и следователно ще бъде обект на промяна с течение на времето. Разглеждането от страна на одитора на тези предположения се базира върху информацията, която е на разположение на одитора към момента на одита и одиторът не носи отговорност за предвиждането на бъдещи условия, сделки и операции, или събития, които, ако бяха известни в момента на одит, можеха да имат съществен ефект върху действията на ръководството или предположенията на ръководството, стоящи в основата на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност. Предположенията,използвани в измерителите на справедливата стойност, са сходни по характер на тези, които се изискват при изготвянето на други приблизителни счетоводни оценки. МОС 540 "Одит на приблизителни счетоводни оценки" предоставя насоки за одита на приблизителни счетоводни оценки. Настоящият МОС обаче, адресира както съображения, сходни на тези в МОС 540, така и други в специфичния контекст на измерители и оповестявания на справедлива стойност в съответствие с приложимата обща рамка за финансова отчетност.

        6. Различните рамки за финансова отчетност изискват или позволяват разнообразие от измерители и оповестявания на справедлива стойност във финансовите отчети.

Те варират и според нивото на насоките, които предоставят за базата за оценяване на активите и пасивите, или свързаните с тях оповестявания. Някои рамки за финансова отчетност предоставят нормативни насоки, други дават общи насоки, а някои не дават никакви насоки. В допълнение, съществуват и определени, специфични за даден отрасъл или дейност, практики за измерване и оповестявания на справедлива стойност. Доколкото настоящият МОС предоставя насоки за измерители и оповестявания на справедлива стойност, той не адресира специфични видове активи или пасиви, или практики, специфични за определен отрасъл или дейност. В Приложението към настоящия МОС се обсъждат измерители и оповестявания на справедлива стойност съгласно различни рамки за финансова отчетност и преобладаващите подходи на измерителите на справедлива стойност, включително фактът, че съгласно тези рамки могат да съществуват и различни определения на "справедлива стойност". Например Международен счетоводен стандарт (МСС)39 "Финансови инструменти: признаване и оценяване" определя справедливата стойност като "сумата, срещу която активът може да бъде разменен, или пасивът уреден, в справедлива и непринудителна сделка между информирани и желаещи лица".

        7. В повечето рамки за финансова отчетност в основата на концепцията за измерители на справедливата стойност е предположението, че предприятието е действащо предприятие без никакво намерение или необходимост да се ликвидира, да съкрати значително мащаба на своите операции или да предприеме сделка при неблагоприятни условия. Следователно в този случай справедливата стойност няма да бъде сумата, която предприятието би получило или платило в принудителна сделка,недоброволна ликвидация или наложителна продажба. На дадено предприятие обаче, може да се наложи да вземе под внимание своята настояща икономическа или оперативна ситуация при определяне на справедливите стойности на своите активи и пасиви, ако е задължено или му е позволено да направи това от неговата обща рамка за финансова отчетност, като тази рамка може да определя или да не определя как следва да се направи това. Например планът на ръководството да се разпореди с актив в сравнително кратък срок, за да изпълни конкретни бизнес цели,може да е уместен при определянето на справедливата стойност на този актив.

        8. За определени активи или пасиви измерването на справедливата стойност може да е относително просто, например активи, които са закупени и продадени на активни и открити пазари, които предоставят лесно достъпна и надеждна информация за цените, по които се осъществява действителният обмен. Измерването на справедливата стойност за други активи или пасиви може да е по-сложно. За конкретен актив може да няма активен пазар или активът може да притежава характеристики, които изискват от ръководството да направи приблизителна оценка на неговата справедлива стойност (например инвестиционен имот или сложен деривативен финансов инструмент). Приблизителната оценка на справедливата стойност може да се постигне чрез използването на оценъчен модел (например, модел на база прогнози и дисконтиране на бъдещи парични потоци) или с помощта на експерт, като например независим оценител.

        9. Несигурността, асоциирана с даден обект, или липсата на обективни данни може да направи невъзможна неговата разумна приблизителна оценка, в който случай одиторът обмисля дали одиторският доклад се нуждае от модификация, за да съответства на МОС 700 "Одиторски доклади върху финансови отчети. 1 "

Разбиране за процеса на предприятието при определяне на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност и съответните контролни дейности, и оценка на риска 

        10. Като част от разбирането на предприятието и неговата среда, включително неговия вътрешен контрол, одиторът следва да получи разбиране за процеса на предприятието за определяне на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност и на съответните контролни дейности, и оценка на риска справедливата стойност и на съответните контролни дейности, достатъчни за идентифицирането и оценката на рисковете от съществена неточност,отклонение и несъответствие на ниво твърдение за вярност и да разработи и изпълни допълнителни одиторски процедури.

        11. Ръководството носи отговорност за установяването на финансово-счетоводния процес за определяне на измерителите на справедливата стойност. В някои случаи, измерването на справедливата стойност и следователно процесът, установен от ръководството за определяне на справедливата стойност, може да бъде прост и надежден. Например, ръководството може да е в състояние да реферира към публикувани ценови котировки, за да определи справедливата стойност за търгуеми ценни книжа, държани от предприятието. Някои измерители на справедливата стойност обаче, по своята същност са по-комплексни в сравнение с други и включват несигурност относно възникването на бъдещи събития или на резултата от тях,и следователно предположенията, които може да са свързани с използването на преценка, следва да бъдат направени като част от процеса на оценяване. Разбирането на одитора на процеса на измерване, включително на неговата комплексност,помага за идентифицирането и оценката на рисковете от съществени неточности,отклонения и несъответствия, за да се определи характера, времето на изпълнение и обхвата на бъдещите одиторски процедури.

        12. При получаването на разбиране за процеса в предприятието за определяне на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност, одиторът разглежда,например:

• Съответните контролни дейности над процеса, използвани при определяне на измерителите на справедливата стойност, включително, например контроли над данните и разделяне на задълженията между лицата, ангажиращи предприятието в основните операции и сделки, и лицата, носещи отговорност за извършването на оценките.

• Експертни умения и опит на лицата, определящи измерителите на справедливата стойност.

• Ролята, която информационните технологии имат в процеса.

• Видовете сметки или сделки и операции, изискващи оценки по или оповестявания на справедливата стойност (например, дали сметките са по записването на рутинни и повтарящи се сделки и операции или възникват от нерутинни и необичайни сделки и операции).

• Степента, до която в процеса на предприятието се разчита на обслужваща организация за осигуряването на измерители на справедливата стойност или данни, които подкрепят измерването є. Когато дадено предприятие използва обслужваща организация, одиторът спазва изискванията на МОС 402 "Одиторски въпроси, свързани с одита на предприятия, използващи обслужващи организации."

• Степента, до която предприятието ползва работата на експерти при определянето на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност (вж. параграфи 2932 от настоящия МОС).

• Съществените предположения на ръководството, използвани при определянето на справедливата стойност.

• Документацията, подкрепяща предположенията на ръководството.

• Методите, използвани за разработване и прилагане на предположенията на ръководството и за наблюдение на промените в тези предположения.

• Целостта на контролите върху промяната и процедурите по сигурността на оценъчните модели и съответните информационни системи, включително процесите на одобрение.

• Контролите над последователността, своевременността и надеждността на използваните оценъчни модели.

        13. МОС 315 изисква от одитора да получи разбиране за компонентите на вътрешния контрол. В частност, одиторът получава достатъчно разбиране за контролните дейности, свързани с определянето на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност на предприятието, за да се установят и оценят рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия и за да се проектира характера,времето на изпълнение и обхвата на бъдещите одиторски процедури.

        14. След получаване на разбиране за процеса в предприятието за определяне на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност, одиторът следва да идентифицира и оцени рисковете от съществени неточности,отклонения и несъответствия на ниво твърдение за вярност, свързани с тези измерители и оповестяванията на справедливата стойност във финансовия отчет за определяне на характера, времето на изпълнение и обхвата на бъдещите одиторски процедури.

        15. Степента, до която оценяването на справедливата стойност се поддава на неточности, отклонения и несъответствия, представлява вътрешноприсъщ риск. Следователно характерът, времето на изпълнение и обхватът на допълнителните одиторски процедури ще зависи от податливостта на измерването на справедливата стойност на неточност, отклонение и несъответствие, както и от това дали процесът за определяне на измерителите на справедливата стойност е относително прост или по-сложен.

        15а. Когато одиторът е определил, че рискът от съществена неточност, отклонение и несъответствие, свързан с измерването или оповестяването на справедливата стойност, представлява значим риск, който изисква специално внимание от страна на одитора, одиторът следва изискванията на МОС 315.

        16. В МОС 315 са изложени вътрешноприсъщите ограничения на вътрешните контроли. Доколкото определянето на справедливата стойност често е свързано със субективни преценки на ръководството, това може да окаже влияние върху характера на контролните дейности, които могат да бъдат внедрени. Податливостта на измерителите на справедливата стойност към неточност, отклонение и несъответствие също може да нарасне, когато счетоводните изисквания и изискванията към финансовите отчети станат по-комплексни. При такива обстоятелства, при оценката на риска от съществена неточност, отклонение и несъответствие одиторът взема под внимание и вътрешноприсъщите ограничения на контролите. 


Оценка на целесъобразността на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност

        17. Одиторът следва да оцени дали измерителите и оповестяванията на справедливата стойност във финансовия отчет са в съответствие с приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

        18. За да се определи дали счетоводното отчитане на активите и пасивите, изискващи оценка по справедлива стойност, както и дали оповестяванията на справедливата стойност и значимите несигурности, свързани с тях, са подходящи съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието, се използват разбирането на одитора за изискванията на приложимата обща рамка за финансова отчетност и познанията му за бизнеса и отрасъла, заедно с резултатите от другите одиторски процедури.

        19. Оценката на целесъобразността на измерителите на справедливата стойност на предприятието съгласно неговата приложима обща рамка за финансова отчетност и оценката на одиторските доказателства зависят отчасти от познанията на одитора за характера на бизнеса. Това е особено валидно за случаите, при които активите или пасивите, или оценъчният метод, са много комплексни. Например деривативните финансови инструменти могат да са много сложни, с риск, че различните тълкувания относно това как да се определят справедливите им стойности ще доведат до различни заключения. Измерването на справедливата стойност на някои обекти, например на "научно-изследователската и развойната дейност в процес" или на нематериалните активи, придобити в бизнескомбинация, може да е свързана със специални съображения, които се влияят от характера на предприятието и неговата дейност, ако тези съображения са подходящи съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието. Също така, познанията на одитора за бизнеса, заедно с резултатите от други одиторски процедури, могат да помогнат за идентифицирането на активите, за които ръководството следва да признае обезценка като използва оценката на справедливата стойност съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

        20. Когато методът за оценяване на справедливата стойност се определя по приложимата обща рамка за финансова отчетност, например изискването справедливата стойност на търгуемите ценни книжа да бъде измерена чрез регистрирани пазарни цени, а не чрез използването на оценъчен модел, одиторът обмисля дали измерителят на справедливата стойност е последователен спрямо този метод.

        21. Някои рамки за финансова отчетност предполагат, като необходимо условие за изискването или разрешаването на оценки по или оповестявания на справедливата стойност, че справедливата стойност на определени активи и пасиви може да бъде измерена надеждно. В някои случаи това предположение може да бъде пренебрегнато, когато актив или пасив нямат регистрирана на борса пазарна цена на активен пазар и за които другите методи за изготвяне на разумна приблизителна оценка на справедливата стойност са очевидно неподходящи или неприложими. Когато ръководството е определило, че то е пренебрегнало предположението, че справедливата стойност може да бъде надеждно определена, одиторът събира достатъчни и уместни одиторски доказателства в подкрепа на това определяне,както и дали обектът е отчетен по подходящ начин съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност.

        22. Одиторът следва да получи одиторски доказателства за намерението на ръководството да предприеме конкретен курс на действие и взема под внимание способността му да направи това, когато е уместно за измерителите и оповестяванията на справедливата стойност съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

        23. В някои рамки за финансова отчетност намеренията на ръководството във връзка с даден актив или пасив са критериите при определяне на изискванията към оценяването, представянето и оповестяването, както и за това, как да се отчитат промените в справедливите стойности в рамките на финансовия отчет. В такива рамки за финансова отчетност намерението на ръководството е важно при определяне целесъобразността на използването на справедлива стойност от страна на предприятието. Ръководството често документира плановете и намеренията си,имащи отношение към конкретни активи или пасиви, като приложимата обща рамка за финансова отчетност също може да изисква от него да направи това. Докато обхватът на одиторските доказателства, които следва да бъдат получени за намерението на ръководството, е въпрос на професионална преценка, одиторските процедури включват първоначално проучващи запитвания до ръководството със съответното потвърждение на отговорите, например чрез:

• Вземане под внимание на предишния опит на ръководството във връзка с изпълнението на заявените от него намерения по отношение на дадени активи или пасиви.

• Преглед на писмени планове и документация, включително когато е това приложимо, бюджети, протоколи и т.н.

• Вземане под внимание на посочените от ръководството причини за избор на конкретен начин за действие.

• Вземане под внимание на способността на ръководството да извърши определен начин на действие, като се имат предвид икономическите характеристики на предприятието, включително влиянието на договорните поети ангажименти.

Одиторът взема под внимание и способността на ръководството да следва определен курс на действие, ако способността е подходяща спрямо използването или освобождаването от използване, на оценяването по справедлива стойност съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

        24. Когато съществуват алтернативни методи за измерване на справедлива стойност съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието, или когато методът за измерване не е определен, одиторът следва да оцени дали методът за измерване е подходящ при конкретните обстоятелства съгласно тази обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

        25. Оценката дали даден метод на измерване на справедлива стойност е подходящ при конкретните обстоятелства изисква използването на професионална преценка.

Когато ръководството избере един конкретен оценъчен метод измежду алтернативни методи, които са на разположение съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието, одиторът следва да получи разбиране за основните причини, обуславящи избора на ръководството като обсъжда с ръководството неговите причини за избор на метод за оценка. Одиторът разглежда дали:

               (а) ръководството е оценило в достатъчна степен и е приложило по подходящ начин критериите, ако има такива, предвидени в приложимата обща рамка за финансова отчетност в подкрепа на избрания метод;

               (б) оценъчният метод е подходящ при конкретните обстоятелства, съобразно характера на актива или пасива, обект на оценка и приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието;

               (в) оценъчният метод е подходящ за отрасъла и средата, в която предприятието работи.

        26. Ръководството може да е определило, че различните оценъчни методи водят до редица съществено различни измерители на справедливата стойност. В такива случаи одиторът оценява как предприятието е проучило причините за тези разлики при установяването на измерителите на справедливата стойност.

        27. Одиторът следва да прецени дали методът за измерване на справедливата стойност на предприятието се прилага последователно.

        28. След като ръководството е избрало конкретен оценъчен метод, одиторът определя дали предприятието е приложило последователно тази база при измерването на справедливата стойност, и ако е така, дали последователността е подходяща като се имат предвид възможните промени в средата или обстоятелствата, влияещи върху предприятието, или промените в изискванията на приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието. Ако ръководството е променило оценъчния метод, одиторът обмисля дали ръководството може да удостовери по подходящ начин, че оценъчният метод, към който то е преминало, предоставя по-подходяща база за измерване, или промяната се подкрепя от промяна в изискванията на приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието или от промяна в обстоятелствата. Например въвеждането на активен пазар за конкретна група активи или пасиви може да е индикация, че използването на дисконтирани парични потоци за оценка на справедливата стойност на тези активи или пасиви, вече не е подходящо. 


Ползване работата на експерт

        29. Одиторът следва да определи потребността от използване работата на експерт. Одиторът може да разполага с необходимите умения и познания за планирането и изпълнението на одиторски процедури, свързани със справедливите стойности или може да реши да ползва работата на експерт. При това решение одиторът взема под внимание въпросите, разгледани в параграф 7 на МОС 620 "Ползване работата на експерт".

Ако ползването на такъв експерт е планирано, одиторът събира достатъчни и уместни одиторски доказателства, че тази работа е подходяща за целите на одита и съответства на изискванията на МОС 620.

        31. Когато планира ползването на работата на експерт, одиторът разглежда дали разбирането на експерта на определението на справедливата стойност и методът, който експертът ще използва при определянето на справедливата стойност, съответстват на тези на ръководството и на изискванията на приложимата обща рамка за финансова отчетност. Например методът, използван от експерт за изготвяне на приблизителна оценка на справедливата стойност на недвижимо имущество или сложен дериватив, или актюерските методологии, разработени за изготвянето на приблизителни оценки на справедливата стойност на застрахователни задължения, презастрахователни вземания и сходни обекти, могат да не са последователни спрямо принципите за оценяване на приложимата обща рамка за финансова отчетност. Съответно, одиторът взема под внимание такива въпроси, често под формата на обсъждане, предоставяне или преглед на инструкции, дадени на експерта или при прочита на доклада на експерта.

        32. В съответствие с МОС 620 одиторът оценява целесъобразността на работата на експерта като одиторско доказателство. Докато разумността на предположенията и целесъобразността на използваните методи и тяхното приложение са отговорност на експерта, одиторът получава разбиране за използваните съществени предложения и методи и обмисля дали те са подходящи, пълни и разумни, на базата на одиторските познания за бизнеса и резултатите от други одиторски процедури.

Одиторът често разглежда тези въпроси като ги обсъжда с експерта. Параграфи 3949 разглеждат оценката на одитора на съществените предположения, използвани от ръководството, включително предположенията, на които ръководството разчита, на базата на работата на експерта. 


Одиторски процедури в отговор на риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия в измерителите и оповестяванията на справедлива стойност от предприятието

        33. Одиторът следва да разработи и изпълнява допълнителни одиторски процедури в отговор на оценените рискове от съществена неточност, отклонения и несъответствия на твърденията за вярност, свързани с измерителите и оповестяванията на справедлива стойност от предприятието. МОС 330"Одиторски процедури в отговор на оценените рискове" разглежда отговорността на одитора за разработването и изпълнението на допълнителни одиторски процедури, чийто характер, време на изпълнение и обхват отговарят на оценения риск от съществена неточност, отклонение и несъответствие на ниво твърдение за вярност. Тези допълнителни одиторски процедури включват тестове на контрола и процедури по същество, както е уместно. Параграфи 3455 по-долу предоставят допълнителни специфични насоки относно процедурите по същество, които могат да са уместни в контекста на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност от предприятието.

        34. Поради широкия обхват на възможните измерители на справедливата стойност, от относително прости до по-сложни, одиторските процедури могат да се различават съществено по характер, време на изпълнение и обхват. Например процедурите по същество, свързани с измерителите на справедливата стойност, могат да включват

                (а) тестване на съществените предположения на ръководството, оценъчния модел и основните данни (вж. параграфи 3949),  

     (б) разработване на независими приблизителни оценки на справедливата стойност в потвърждение на целесъобразността на оценяването на справедливата стойност (вж. параграф 52), или  

     (в) разглеждане на ефекта на последващите събития след датата на баланса върху оценяването и оповестяванията на справедливата стойност (вж. параграфи 5355).

        35. Съществуването на публикувани ценови котировки на активен пазар обичайно е най-доброто одиторско доказателство за справедливата стойност. Някои измерители на справедлива стойност обаче, са по същество по-сложни и комплексни от други. Тази сложност се дължи или на характера на обекта, който се оценява по справедлива стойност, или защото оценъчният метод се изисква от приложимата обща рамка за финансова отчетност или е избран от ръководството. Например при липсата на регистрирани цени на активен пазар, някои рамки за финансова отчетност позволяват изготвянето на приблизителна оценка на справедливата стойност на алтернативна база, като например анализ на дисконтираните парични потоци или модел на сравнимата сделка. Комплексните оценки на справедливата стойност обичайно се характеризират с по-голяма несигурност относно надеждността на процеса на измерването. Тази по-голяма несигурност може да е резултат от следното:

• Продължителност на прогнозния период.

• Брой на съществените и комплексни предположения, асоциирани с процеса.

• По-висока степен на субективност, асоциирана с предположенията и факторите, използвани в процеса.

• По-висока степен на субективност, асоциирана с бъдещото настъпване или резултата от събитията, които обуславят и очертават използваните предположения.

• Липса на обективни данни, когато се използват силно субективни фактори.

        36. Разбирането на одитора на процеса на измерването, включително неговата сложност, помага за насочването на одитора при определянето от негова страна на характера, времето на изпълнение и обхвата на одиторските процедури, които следва да бъдат изпълнени. По-долу са примери на съображения при разработването на одиторски процедури:

• Използването на ценови котировки за получаване на одиторски доказателства за оценката може да изисква разбиране на обстоятелствата, при които е направена котировката. Например, когато регистрирани на борса ценни книжа се държат за инвестиционни цели, оценката по регистрираните на борсата пазарни цени може да изисква корекция съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието, ако държаните книжа са значителни по размер или са обект на рестрикции по отношение на търгуемостта.

• При използването на одиторски доказателства, предоставени от трето лице,одиторът разглежда тяхната надеждност. Например, когато информацията се получава чрез използването на външни потвърждения, одиторът взема под внимание компетентността на отговарящия, неговата независимост, правомощие да отговаря, познания за въпроса, обект на потвърждение и обективност, за да се убеди в надеждността на доказателствата. Обхватът на тези одиторски процедури ще варира в зависимост от оценения риск от съществена неточност, отклонение и несъответствие, асоциирани с измерителите на справедливата стойност. В тази връзка одиторът спазва МОС 505 "Потвърждения от външни източници".

• Одиторските доказателства в подкрепа на измерителите на справедливата стойност, например, оценка от независим оценител, могат да се посочат към дата, която не съвпада с датата, на която от предприятието се изисква да оцени и докладва тази информация в своя финансов отчет. В тези случаи, одиторът получава одиторски доказателства, че ръководството е взело под внимание ефекта на събитията, сделките и операциите, и промените в обстоятелствата, възникващи между датата на измерването на справедливата стойност и отчетната дата.

• За определени видове инвестиции в дългови инструменти често се ангажира обезпечение, за което или се изисква да бъде оценено по справедлива стойност, или се оценява за установяване на възможна обезценка. Ако обезпечението е важен фактор в измерването на справедливата стойност на инвестицията или оценката на нейната балансова стойност, одиторът получава достатъчни и уместни одиторски доказателства относно съществуването, стойността, правата и достъпа до или прехвърляемостта на това обезпечение, включително разглежда дали всички залози са били подадени за регистрация, и взема под внимание дали са направени подходящите оповестявания за обезпечението съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

• В някои ситуации могат да са необходими допълнителни одиторски процедури, като например фактическа проверка на актив от одитора, за да се получат достатъчни и уместни одиторски доказателства за целесъобразността на измерителя на справедливата стойност. Например може да е необходима фактическа проверка на инвестиционен имот, за да се получи информация относно текущото физическо състояние на актива, имащо отношение към неговата справедлива стойност, или фактическата проверка на ценна книга може да разкрие ограничение спрямо нейната търгуемост, която може да окаже влияние върху стойността.


Тестване на съществените предположения на ръководството, оценъчния модел и основните данни

        37. Разбирането на одитора за надеждността на процеса, прилаган от ръководството за определяне на справедливата стойност, е важен елемент в подкрепа на получените суми и следователно влияе върху характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одиторски процедури. Надежден процес за определяне на справедливата стойност е този процес, който води до разумно последователно измерване и, когато това е уместно, до представяне и оповестяване на справедливата стойност, когато се използва при сходни обстоятелства. При получаването на одиторски доказателства за измерителите и оповестяванията на справедлива стойност от предприятието, одиторът оценява дали:

               (а) Предположенията, използвани от ръководството, са разумни.

               (б) Измерването на справедливата стойност е определено при използването на подходящ модел, ако такъв е приложим.

               (в) Ръководството използва уместна информация, която е била налична в разумни граници към този момент.

        38. Техниките за определяне на приблизителни оценки и предположения, и съображнията на одитора, както и сравнението на измерителите на справедливата стойност, определени в предходни периоди, ако има такива, до резултатите, получени в текущия период, могат да осигурят одиторски доказателства за надеждността на управленските процеси. Одиторът обаче, взема под внимание и дали отклоненията произтичат от промени в икономическите условия.

        39. Когато одиторът определи, че съществува значим риск, свързан със справедливите стойности, или когато е приложимо друго, одиторът оценява дали съществените предположения, използвани от ръководството при измерването на справедливите стойности, взети поотделно или като цяло, предоставят разумна база за измерителите и оповестяванията на справедливата стойност във финансовия отчет на предприятието.

        40. За ръководството е необходимо да направи предположения, включително предположения на базата на работата на експерт, на които ръководството разчита, за да разработи измерители на справедливата стойност. За тези цели предположенията на ръководството включват и предположенията, разработени съгласно насоките на лицата, натоварени с общо управление. Предположенията са интегрални компоненти на по-комплексни и сложни оценъчни методи, например оценъчни методи,включващи комбинация от приблизителни оценки на очакваните бъдещи парични потоци, заедно с приблизителни оценки на стойностите на активи или пасиви в бъдеще, дисконтирани до настояща стойност. Одиторът обръща специално внимание на съществените предположения, стоящи в основата на оценъчния метод, и определя дали тези предположения са разумни. За да осигурят разумна база за измерителите и оповестяванията на справедливата стойност, предположенията следва да са уместни, надеждни, неутрални, разбираеми и пълни. В параграф 36 от "Международната рамка за ангажименти за изразяване на сигурност" тези характеристики се описват в повече детайли.

        41. Конкретните предположения ще се променят заедно с характеристиките на актива или пасива, който е обект на оценката, и използваният оценъчен метод (например заместителна стойност, пазарен подход или подоходен подход). Например, когато като оценъчен метод се използват дисконтираните парични потоци (подоходен подход), ще има предположения за нивото на паричните потоци, за използвания в анализа период от време и дисконтовата норма.

        42. Предположенията обичайно са подкрепени от различни видове одиторски доказателства от вътрешни и външни източници, които осигуряват обективна подкрепа за използваните предположения. Одиторът оценява източника и надеждността на одиторските доказателства, подкрепящи предположенията на ръководството,включително разглежда предположенията в светлината на историческата информация и прави оценка дали те се базират върху планове, които съответстват на капацитета на предприятието.

        43. Одиторските процедури, които се отнасят до предположенията на ръководството,се изпълняват в контекста на одита на финансовия отчет на предприятието. Следователно целта на одиторските процедури не е да се получат достатъчни и уместни одиторски доказателства за изразяване на мнение върху самите предположения.

Вместо това, одиторът изпълнява одиторски процедури, за да разгледа дали предположенията предоставят разумна база при измерването на справедливите стойности в контекста на одита на финансовия отчет, взет като цяло.

        44. Идентифицирането на тези предположения, които изглежда, че са съществени за измерването на справедливата стойност, изисква упражняването на преценка от страна на ръководството. Одиторът фокусира своето внимание върху съществените предположения. В общия случай, съществените предположения обхващат въпроси, които оказват значително влияние върху измерването на справедливата стойност и могат да включат тези, които са:

               (а) Чувствителни към промяна или несигурност по отношение на сумата или характера. Например предположенията за краткосрочни лихвени проценти могат да са по-малко податливи на съществени отклонения в сравнение с предположенията за дългосрочни лихвени проценти.

               (б) Податливи към неправилно прилагане или предубеждение.

        45. Одиторът разглежда чувствителността на оценката към промени в съществените предположения, включително пазарните условия, които могат да окажат влияние върху стойността. Когато това е приложимо, одиторът насърчава ръководството да използва такива техники, като анализ на чувствителността, за да подпомогне идентифицирането на особено чувствителни предположения. При отсъствието на такъв управленски анализ, одиторът обмисля прилагането на такива техники. Одиторът разглежда и дали несигурността, асоциирана с измерването на справедливата стойност или липсата на обективни данни, могат да я направят невъзможна за разумна приблизителна оценка съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието (вж. параграф 9).

        46. Разглеждането дали предположенията предоставят разумна база за измерването на справедливата стойност е свързано както с пълния комплект от предположения,така и с всяко едно предположение поотделно. Предположенията често са взаимно зависими и поради това следва да бъдат вътрешно последователни. Конкретно предположение, което може да изглежда разумно, ако бъде взето изолирано, може да не е разумно, когато се използва заедно с други предположения. Одиторът разглежда дали ръководството е идентифицирало съществените предположения и факторите, влияещи върху измерването на справедливата стойност.

        47. Предположенията, върху които са базирани измерителите на справедливите стойности (например дискoнтовата норма, използвана при изчисляването на сегашната стойност на бъдещите парични потоци) обичайно ще отразяват очакванията на ръководството за резултат от конкретни цели и стратегии. За да бъдат разумни, тези предположения, поотделно и взети като цяло, също следва да бъдат реалистични и последователни спрямо:

               (а) Общите икономически условия, средата и икономическите условия в самото предприятие.

               (б) Плановете на предприятието.

               (в) Предположенията, направени в предходни периоди, ако това е уместно.

               (г) Минал опит или предходни условия, известни на и изпитани от предприятието до степента, приложима понастоящем.

               (д) Други въпроси, свързани с финансовия отчет, например предположенията, използвани от ръководството в счетоводните приблизителни оценки за сметки от финансовия отчет, различни от тези, свързани с измерителите и оповестяванията на справедливата стойност.

               (е) Ако това е приложимо, рискът, асоцииран с паричните потоци, включително потенциалната променливост на паричните потоци и свързаните с това ефекти върху дисконтовата норма.

Когато предположенията отразяват намерението и способността на ръководството да предприеме конкретен начин на действие, одиторът разглежда дали те са последователни спрямо плановете и миналия опит на предприятието (вж. параграфи 22 и 23).

        48. Ако при разработването на предположенията ръководството разчита на историческа финансова информация, одиторът разглежда степента, до която това доверие е оправдано. Историческата информация обаче, може да не е представителна за бъдещи условия или събития, например, ако ръководството възнамерява да се ангажира в нови дейности или ако се променят обстоятелствата.

        49. За обекти, оценени от предприятието при използването на даден оценъчен модел,от одитора не се очаква да замени своята преценка за тази на ръководството на предприятието. Вместо това, одиторът извършва преглед на модела и оценява дали моделът е подходящ и използваните предположения са разумни. Например при оценката на инвестиция на предприятието в новообразувано предприятие може да не е подходящо да се използва методът на дисконтираните парични потоци, ако няма настоящи приходи, на които да се базира прогнозата на бъдещите доходи или парични потоци.

        50. Одиторът следва да извърши одиторски процедури относно използваните данни за разработване на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност и да оцени дали тези измерители на справедливата стойност са били определени по подходящ начин от тези данни и предположения на ръководството.

        51. Одиторът оценява дали данните, върху които се базират измерителите на справедливата стойност, включително данните, използвани в работата на експерт, са точни,пълни и уместни, и дали измерителите на справедливата стойност са определени по подходящ начин при използването на тези данни и предположенията на ръководството. Одиторските процедури могат да включват и например одиторски процедури, като потвърждаване на източника на данните, математическо преизчисляване и преглед на информацията за вътрешна последователност, включително дали тази информация е последователна спрямо намерението на ръководството да предприеме конкретен начин на действие, както е разгледано в параграфи 22 и 23.


Разработване на независими приблизителни оценки на справедливата стойност с потвърждаващи цели

        52. Одиторът може да направи своя независима приблизителна оценка на справедливата стойност (например, като използва разработен от него модел) за потвърждение на оценката на справедливата стойност на предприятието. Когато разработва независима приблизителна оценка като използва предположенията на ръководството, одиторът оценява тези предположенията, както е посочено в параграфи 3949. Вместо да използва предположенията на ръководството одиторът може да разработи отделни предположения, за да направи съпоставка с измерителите на справедливата стойност на ръководството. В тази ситуация одиторът въпреки това следва да разбира предположенията на ръководството. Одиторът използва това разбиране, за да определи дали одиторският модел взема под внимание съществените променливи и за да оцени всякакви съществени отклонения спрямо приблизителната оценка на ръководството. Одиторът извършва и одиторски процедури върху данните, използвани за разработване на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност, както е разгледано в параграфи 50 и 51. При извършването на тези процедури в хода на одита, одиторът взема под внимание насоките,съдържащи се в МОС 520 "Аналитични процедури".


Последващи събития

        53. Одиторът следва да разгледа ефекта от последващи събития върху измерителите и оповестяванията на справедливата стойност във финансовия отчет.

        54. Сделките и операциите, и събитията, които настъпват след края на периода, но преди приключването на одита, могат да предоставят подходящи одиторски доказателства относно измеритерите на справедливата стойност, направени от ръководството. Например продажбата на инвестиционен имот скоро след края на периода може да осигури одиторски доказателства, свързани с измерването на справедливата стойност.

        55. В периода след края на финансовия период, обаче, обстоятелствата може да се променят спрямо тези, съществуващи в края на периода. Информацията за справедливата стойност след края на периода може да отразява събития, настъпващи след края на периода, а не обстоятелствата, съществуващи на дата на баланса. Например, цените на активно търгуваните търгуеми ценни книжа, които се променят след края на периода обичайно не представляват подходящо одиторско доказателство за стойностите на ценните книжа, които са съществували в края на периода. Когато оценява одиторски доказателства, свързани с такива събития одиторът следва МОС 560 "Последващи събития след датата на баланса".


Оповестявания за справедливите стойности

        56. Одиторът следва да оцени дали оповестяванията за справедливите стойности, направени от предприятието, са в съответствие с неговата обща рамка за финансова отчетност.

        57. Оповестяването на информацията за справедливата стойност е важен аспект от финансовия отчет в много рамки за финансова отчетност. Често оповестяването на справедливата стойност се изисква поради неговата уместност за потребителите при оценката на резултатите от дейността на предприятието и финансовото му състояние. В допълнение, към информацията за справедливата стойност, изисквана от приложимата обща рамка за финансова отчетност, някои предприятия оповестяват доброволно допълнителна информация за справедливата стойност в пояснителните приложения към финансовия отчет.

        58. При одита на измерители на справедливата стойност и свързаните с това оповестявания, включени в пояснителните приложения към финансовия отчет, независимо дали се изискват от приложимата обща рамка за финансова отчетност или се оповестяват доброволно, одиторът извършва по същество същите одиторски процедури като тези, извършвани при одита на измерването на справедливата стойност, призната във финансовия отчет. Одиторът получава достатъчни и уместни одиторски доказателства, че оценъчните принципи са подходящи съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието, че са прилагани последователно и че използваният метод за изготвяне на приблизителна оценка и съществените предположения са подходящо оповестени в съответствие с общата рамка за финансова отчетност на предприятието. Одиторът разглежда и дали доброволната информация може да е неуместна в контекста на финансовия отчет. Например ръководството може да оповести текуща продажна стойност за актив без да упомене, че съществени ограничения по договорни ангажименти пречат на продажбата му в близко бъдеще.

        59. Одиторът оценява дали предприятието е направило подходящите оповестявания относно информацията за справедливата стойност, както това се изисква от неговата обща рамка за финансова отчетност. Ако обект съдържа висока степен на несигурност по отношение на оценяването, одиторът оценява дали оповестяванията са достатъчни, за да информират потребителите за тази несигурност. Например одиторът би могъл да оцени дали оповестяванията за обхвата на сумите и на предположенията, използвани за определяне на обхвата, в рамките на който разумно се очаква да попадне справедливата стойност, са подходящи съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието, когато ръководството счита, че представянето само на една сума не е подходящо. Когато това е приложимо, одиторът взема под внимание и дали при определяне на измераването на справедливата стойност предприятието е спазило изисквания за счетоводно отчитане и за оповестяване, свързани с промени в използвания оценъчен метод.

        60. Когато оповестяването на информация за справедливата стойност съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност е пропуснато, тъй като не е възможно от практическа гледна точка да се определи достатъчно надеждно справедливата стойност, одиторът оценява адекватността на оповестяванията, които се изискват при тези обстоятелства. Ако предприятието не е оповестило по подходящ начин информацията за справедливата стойност, която се изисква от приложимата обща рамка за финансова отчетност, одиторът оценява дали финансовият отчет не съдържа съществени неточности, отклонения и несъответствия поради отклонението от тази обща рамка за финансова отчетност.


Оценка на резултатите от одиторските процедури

        61. При изготвянето на окончателната оценка дали измерителите и оповестяванията на справедливата стойност във финансовия отчет са в съответствие с приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието, одиторът следва да оцени достатъчността и целесъобразността на получените одиторски доказателства, както и последователността на тези доказателства спрямо другите одиторски доказателства, получени и оценени по време на одита.

        62. При определяне дали измерителите и оповестяванията на справедливата стойност във финансовия отчет са в съответствие с приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието, одиторът оценява последователността на информацията и одиторските доказателства, получени по време на одита, в контекста на финансовия отчет взет като едно цяло. Например, одиторът разглежда дали съществува или следва да съществува взаимовръзка или корелация между лихвените проценти, използвани за дисконтиране на очакваните бъдещи парични потоци при определянето на справедливата стойност на даден инвестиционен имот и лихвените проценти по заемите на предприятието за придобиването на този инвестиционен имот.


Изявления на ръководството

        63. Одиторът следва да получи писмени изявления от ръководството относно разумността на съществените предположения, включително дали те отразяват по подходящ начин намерението и способността на ръководството да предприеме конкретен начин на действие от името на предприятието, когато това е уместно за измерителите на справедливата стойност или оповестяванията.

        64. В МОС 580 "Изявления на ръководството" се разглежда използването на изявления на ръководството като одиторско доказателство. В зависимост от характера,съществеността и комплексността на справедливите стойности, изявленията на ръководството за измерителите и оповестяванията на справедливата стойност,съдържащи се във финансовия отчет, могат да включват и изявления за следното:

• Целесъобразността на оценъчните методи, включително свързаните с тях предположения, използвани от ръководството при определянето на справедливите стойности в рамките на приложимата обща рамка за финансова отчетност и последователността в прилагането на методите.

• Базата, използвана от ръководството за неспазване на необходимото условие, свързана с използването на справедливата стойност, определена съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

• Пълнотата и целесъобразността на оповестяванията, свързани със справедливите стойности съгласно приложимата обща рамка за финансова отчетност на предприятието.

• Последващи събития след датата на баланса не изискват корекция на измерителите и оповестяванията на справедливата стойност, включени във финансовия отчет.


Комуникация с лица, натоварени с общо управление

        65. МОС 260 "Комуникация на одиторски въпроси с лицата, натоварени с общо управление" изисква от одиторите да обсъждат одиторски въпроси от интерес за висшето ръководство с лицата, натоварени с общо управление. Поради несигурностите,често свързани с някои оценки на справедлива стойност, потенциалният ефект върху финансовия отчет на всеки значим риск в тази насока може да е от интерес за управлението. Например одиторът обмисля обсъждането на характера на съществените предположения, използвани в измерителите на справедливата стойност,степента на субективност, свързана с разработването на предположенията, както и относителната същественост на обектите, измервани по справедлива стойност за финансовия отчет като цяло. При определянето на характера и формата на комуникацията одиторът взема под внимание насоките, съдържащи се в МОС 260.


Дата на влизане в сила

        66. Настоящият МОС влиза в сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2004 г.


Перспектива за публичния сектор

        1. Много правителства преминават към счетоводно отчитане на база начисляване и приемат справедливата стойност като база за оценка за много групи активи и пасиви, които притежават, или за оповестявания на обекти във финансовия отчет. Поради това, широкообхватните принципи на настоящия МОС са приложими при разглеждането на одита на оценките на справедливата стойност и оповестяванията, включени във финансовите отчети на предприятията от публичния сектор.

        2. В параграф 3 на МОС се посочва, че когато измерителите на справедливата стойност и оповестяванията са съществени за финансовия отчет, одиторът следва да събере достатъчни и уместни одиторски доказателства, че тези измерители и оповестявания съответстват на установената обща рамка за финансова отчетност на предприятието. Общата рамка на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор включва редица стандарти, които изискват или допускат признаването или оповестяването на справедливите стойности.

        3. Както е посочено в параграф 8 на МОС, определянето на справедливата стойност на определени активи или пасиви може да бъде сложно, когато липсва активен пазар. Това може да е особено валидно за публичния сектор, където предприятията притежават съществени по размер специализирани активи.

Нещо повече, много активи, притежавани от предприятията в публичния сектор, не генерират парични потоци. При тези ситуации справедливата стойност, или сходна настояща стойност, може да бъде измерена приблизително посредством препратка към други оценъчни методи, но без да се ограничава до, метода на амортизираната заместителна стойност и метода на индексираната цена.

Приложение

Измерители на справедлива стойност и оповестявания по различни общи рамки за финансова отчетност

        1. Различните общи рамки за финансова отчетност изискват или допускат разнообразие от измерители на справедливата стойност и оповестявания във финансовите отчети. Също така, те се различават по нивото на насоки, които предоставят на базата за оценка на активите и пасивите или свързаните по съдържание оповестявания. Някои общи рамки за финансова отчетност предоставят задължителни насоки, други дават само общи насоки, а трети не предоставят никакви насоки. В допълнение, съществуват и определени специфични за отрасъла практики за измерване и оповестяване на справедливите стойности.

        2. В различните общи рамки за финансова отчетност могат да съществуват различни определения на справедливата стойност, или такива може да съществуват за различните активи, пасиви или оповестявания в рамките на една определена обща рамка. Например Международен счетоводен стандарт (МСС) 39 "Финансови инструменти: признаване и оценка" определя справедливата стойност като "сумата, срещу която активът може да бъде разменен, или пасивът уреден, в справедлива и непринудителна сделка между информирани и желаещи лица". Концепцията за справедливата стойност първоначално допуска настояща сделка или операция,а не уреждането на някаква минала или бъдеща дата. Съответно процесът на измерване на справедливата стойност би представлявал търсене на очакваната цена, по която тази сделка или операция би могла да се осъществи. В допълнение,различни общи рамки за финансова отчетност могат да използват такива термини като "стойност, специфична за предприятието", "стойност в употреба" или сходни термини, но въпреки това могат да попадат в рамките на концепцията за справедлива стойност в настоящия МОС.

        3. Различните общи рамки за финансова отчетност могат да третират промените в оценките на справедливата стойност, които възникват с течение на времето, по различни начини. Например конкретна обща рамка за финансова отчетност може да изисква промените в оценките на справедливата стойност на определени активи или пасиви да бъдат директно отразени в собствения капитал, докато съгласно друга обща рамка тези промени биха могли да се отразят в приходи и разходите. В някои общи рамки определянето дали да се използва счетоводното отчитане на справедливата стойност или как да се прилага то, се влияе от намерението на ръководството да следва определен начин на действие във връзка с конкретен актив или пасив.

        4. Различните общи рамки за финансова отчетност могат да изискват определени специфични измерители на справедливата стойност и оповестявания във финансовите отчети и да ги предвиждат или допускат в различна степен. Общите рамки за финансова отчетност могат:

• Да предвиждат изисквания за измерване, представяне и оповестяване на определена информация, включена във финансовите отчети или за информация, оповестена в пояснителните приложения към финансовите отчети или представена като допълваща информация.

• Да допускат определени оценки, използващи справедливи стойности, по избор на предприятието или само когато са изпълнени определени критерии.

• Да предвиждат конкретен метод за определяне на стойността, например, посредством използването на независима оценка или специфични начини за използване на дисконтирани парични потоци.

• Да допускат избор на метод за определяне на справедливата стойност измежду няколко алтернативни метода (критериите за избор могат да бъдат или да не бъдат предоставени от общата рамка за финансова отчетност).

• Да предоставят насоки за измерване на справедлива стойност или оповестявания на справедлива стойност, различни от тяхното използване, видно от обичай или практика, например, практиката в отрасъла.

        5. Някои общи рамки за финансова отчетност правят допускането, че справедливата стойност на активи или пасиви може да бъде надеждно оценена, като предпоставка или за изискването, или за допускането на оценки по или оповестяванията на справедливата стойност. В някои случаи това допускане може да бъде оборено, когато активът или пасивът нямат регистрирана на борса пазарна цена на активен пазар и за които другите методи за разумна оценка на справедливата стойност са очевидно неподходящи или неприложими.

        6. Някои общи рамки за финансова отчетност изискват определени специфични корекции или модификации на оценъчната информация или някакви други съображения с уникален характер за конкретен актив или пасив. Например счетоводното отчитане на инвестиционните имоти може да изисква корекции на оценената пазарна стойност, като например корекции за очаквани разходи по приключването на продажбата, корекции, свързани със състоянието и местоположението на имуществото, както и други въпроси. По подобен начин, ако пазарът за даден актив не е активен пазар, може да се наложи публикуваните ценови котировки да бъдат коригирани или модифицирани, за да се достигне до по-подходящо измерване на справедливата стойност. Например регистрираните на борса пазарни цени може да не са показателни за справедливата стойност, ако е налице не особено голяма активност на пазара, пазарът не е добре установен, или се търгуват малки обеми единици, спрямо съвкупния брой на съществуващите единици за търгуване. Съответно, тези пазарни цени може да се наложи да бъдат коригирани или модифицирани. Може да са необходими алтернативни източници на пазарна информация, за да се направят тези корекции или модификации.


Преобладаващо разпространение на измерители на справедлива стойност

        7. Измерителите и оповестяванията, базирани върху справедливата стойност, стават все по-приложими в общите рамки за финансова отчетност. Справедливите стойности могат да възникнат във, и да повлияят определянето на, финансовия отчет по няколко начина, включително измерването на справедливата стойност на следните:

• Специфични активи или пасиви, като търгуеми ценни книжа или пасиви за уреждане на задължение по финансов инструмент, рутинно или периодично спрямо пазара.

• Конкретни компоненти на собствения капитал, например, когато счетоводното отчитане за признаване, оценяване и представяне на определени финансови инструменти с характеристики на собствен капитал, като например конвертируеми облигации от притежателя им в обикновени акции на емитента.

• Конкретни активи или пасиви, придобити в бизнескомбинация. Например първоначалното определяне на репутацията, възникваща при покупката на предприятие в бизнескомбинация, обикновено се базира върху оценката по справедлива стойност на идентифицируеми активи и пасиви, и справедливата стойност на извършеното заплащане.

• Конкретни активи или пасиви, еднократно коригирани до справедлива стойност. Някои общи рамки за финансова отчетност могат да изискват използването на оценка по справедливата стойност за да определят количествено корекцията на актив или група активи като част от определянето на обезценката на актива, например,тест за обезценка на придобитата в бизнескомбинация репутация на базата на справедливата стойност на определено работещо предприятие или отчетна единица, стойността на които след това се разпределя между групата от активи и пасиви на предприятието или единицата, за да се достигне до предполагаемата репутация за сравнение с отчетената репутация.

• Обединяване на активи и пасиви. При някои обстоятелства, оценката на клас или група от активи или пасиви изисква обединяването на справедливите стойности на някои от индивидуалните активи или пасиви в този клас или група. Например съгласно установената обща рамка за финансова отчетност на предприятието, оценката на диверсифициран кредитен портфейл би могла да се определи на базата на справедливата стойност на някои категории заеми,изграждащи портфейла.

• Сделки, свързани с обмен на активи между независими страни без парично заплащане. Например непаричен обмен на съоръжения на предприятието на различни нива на бизнеса.

• Информация, оповестена в приложенията към финансовия отчет или представена като допълнителна информация, но непризната във финансовия отчет.