Задай въпрос тук
Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Данъчни ефекти от отчетени разходи за публични задължения, установени с Ревизионен акт

Публикувано на: 25.05.2011



Както е добре известно, в болшинството случаи ревизионните производства приключват с установяването на допълнителни данъчно-осигурителни задължения за ревизираните фирми. От това следват известни колебания сред счетоводителите относно коректното данъчно третиране по ЗКПО на съответно отчитаните разходи. Оттук и на базата на чл. 26, т. 6 от ЗКПО, съгласно който начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични задължения не се признават за данъчни цели, често се достига до грешния извод, че всички суми, начислени в Ревизионен акт, също не се признават за данъчни цели.

Корпоративен данък по ЗКПО

Допълнително установеният корпоративен данък за предходни периоди (напр. вследствие на неотчетени приходи, некоректно отчетени разходи, грешни преобразувания в подадените данъчни декларации) представлява разход, с който не е възможно да се намали финансовия резултат за данъчно облагане. Коректното счетоводно отчитане е начислената от органите на НАП сума да се признае като разход за данъци, т.е. разход, с който счетоводния резултат преди данъци се намалява. От това следва, че разходите за корпоративен данък не се включват (т.е. не намаляват) счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване.

С други думи разходите за корпоративен данък, начислени в Ревизионен акт, не представляват данъчно признати разходи. Ако се отчетени счетоводно правилно, с тях не се прави преобразуване в годишната данъчна декларация. Ако са отчетени като разходи по икономически елементи (т.е. включени са в счетоводната печалба преди данъци), посочват се в увеличение в годишната данъчна декларация.

Данъци върху разходите по ЗКПО

На основание чл. 206 от ЗКПО данъците върху разходите, начислени в Ревизионен акт, са данъчно признати разходи.

Данък при източника по ЗКПО

Логиката на данъка при източника е неговата тежест да се понася от получателя на доходите. В тази връзка ако установен при данъчна ревизия на платеца данък при източника е начислен в Ревизионния акт, следвайки принципа на солидарна отговорност, скрепен в чл. 203 от ЗКПО, евентуално отчетените от ревизираната фирма разходи не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 8, т.е. посочват се в увеличение в годишната данъчна декларация.

ДДС

Тук са възможни няколко хипотези:

- Отказан данъчен кредит по ЗДДС

На основание чл. 26, т. 3 от ЗКПО разходът, представляващ сумата на отказания данъчен кредит по ЗДДС, представлява данъчно непризнат разход, ако сумата на свързания разход (т.е. данъчната основа) е също данъчно непризната. На практика това означава, че ако извършената ревизия е обхващала данъчни задължения на фирмата по ЗДДС и ЗКПО, в самите констатации на Ревизионния акт ще бъде посочено дали свързаният разход се признава за данъчни цели. Ако ревизията обаче е обхващала само ЗДДС, ще се наложи на фирмата да направи преценка дали данъчната основа е признат разход по ЗКПО. Например ако основанието за отказ на данъчен кредит е, че покупката не е свързана с независимата икономическа дейност на фирмата (несвързана с дейността) или липсва фактура (липса на документална обоснованост), то следва да се заключи, че и данъчната основа на покупките няма да бъде признат разход по ЗКПО. Но ако например данъчният кредит е бил отказан заради това, че покупката е свързана с осъществяването на освободени доставки по ЗДДС, то както данъчната основа, така и сумата на ДДС ще са данъчно признати разходи по ЗКПО.

- Начислен ДДС по реда на солидарната отговорност в случаи на злоупотреби

Ако органите на НАП са приложили режима на чл. 177 от ЗДДС, то начисленият от тях ДДС няма да бъде данъчно признат разход на основание чл. 26, т. 10 от ЗКПО.

- Корекция на данъчен кредит в случаите на брак и липси на активи

На основание чл. 28, ал. 4 от ЗКПО разходът за корекция на ползван данъчен кредит не се признава за данъчни цели по ЗКПО, ако и самата стойност на липсата или брака е данъчно непризната. Условията за данъчно признаване на липси и брак по ЗКПО и ЗДДС са сходни, но не и идентични. Това означава, че в повечето случаи коригиран данъчен кредит на основание липси и брак, няма да бъде данъчно признат разход. Но съществува и обратната хипотеза – напр. в случаите на липси на стоки в обекти с пряк физически достъп от клиентите.

- Корекция на данъчен кредит в случаите на ползване на актива за освободени доставки по ЗДДС

Ако органите на НАП са коригирали данъчния кредит по този ред, то счетоводно отчетеният разход ще бъде признат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 4 от ЗКПО.

- Начислен ДДС по доставки

Ако в Ревизионния акт органите на НАП са начислили ДДС на фирмата в качеството й на доставчик, например поради неотчетени продажби или грешно определена данъчна основа, този разход е данъчно непризнат по реда на чл. 26, т. 4 от ЗКПО. Този ред не се прилага в хипотезите на изброените по-долу подточки.

- Начислен ДДС при безвъзмездни доставки

Ако ревизионният орган е открил неначислен ДДС по безвъзмездна доставка, приравнена на възмездна по ЗДДС, то съответният разход ще бъде данъчно признат само ако и самата безвъзмездна доставка (дарение) е в полза на някое от лицата, изброени в чл. 31 от ЗКПО. В противен случай разходът за ДДС няма да бъде данъчно признат.

- Начислен ДДС при дерегистрация по ЗДДС

Макар и тази хипотеза да е сравнително рядка (напр. ДДС не е бил начислен по отношение на всички налични активи или данъчната основа е била грешно определена), евентуално отчетен разход за ДДС вследствие на Ревизионен акт ще е данъчно признат, ако активите се ползват за икономическата дейност на лицето след дерегистрацията му по ЗДДС. В повечето случаи обаче ще имаме по-скоро увеличение на отчетната стойност на съответните активи, а не текущ разход.

Лични данъци по ЗДДФЛ

ЗКПО не предвижда специален ред за преобразуване на финансовия резултат за данъчни цели със стойността на допълнително начислен от органите на НАП данък по ЗДДФЛ. На пръв поглед това би означавало, че тези разходи биха били данъчно признати. Доколкото обаче болшинството данъци по ЗДДФЛ се удържат и внасят от фирмата (а не от физическото лице-получател на дохода), съществува риск в тези хипотези органите на НАП да третират отчетените разходи за данъци по ЗДДФЛ като разходи, несвързани с дейността, тъй като тежестта им се понася от фирмата, а не от получателя на дохода. Пример за такава ситуация е хонорар по граждански договор, по който не е удържан данък от възложителя, съответно няма сметка за изплатени суми, но лицето не е било самоосигуряващо се; данъкът по ЗДДФЛ е начислен при ревизия и събран от възложителя, който не може да си го възстанови от лицето.

Осигурителни вноски по КСО и ЗЗО

За осигурителните вноски важи същата логика, като описаната за личните данъци по ЗДДФЛ. Тук обаче говорим само за онази част от осигурителните вноски, която е за сметка на осигуреното лице. Осигурителните вноски за сметка на осигурителя, установени при данъчна ревизия, са данъчно признати разходи.

Лихви по данъчно-осигурителни задължения

Лихвите, начислени в Ревизионен акт, са данъчно непризнат разход на основание чл. 26, т. 6 от ЗКПО, независимо от различните хипотези за признаване или непризнаване по ЗКПО на съответните данъци или осигуровки, върху които са начислени лихвите.



Коментари

Свързани документи със ЗКПО