Задай въпрос тук

МОС 520 Аналитични Процедури


(В сила за одити на финансови отчети за периоди,започващи на или след 15 декември 2004 г.) 

 

СЪДЪРЖАНИЕ


Параграфи

Въведение

1 – 3

Характер и цел на аналитичните процедури

4 – 7

Аналитични процедури като процедури за оценка на риска

8 – 9

Аналитични процедури като процедури по същество

10 – 12

Аналитични процедури, извършвани при общия преглед в края на одита

13

Степен на надеждност на аналитичните процедури (параграфи 14 – 16 са заличени)

14 – 16

Проучване на необичайни обекти

17 – 18


Международен одиторски стандарт (МОС) 520 "Аналитични процедури" следва да бъде разглеждан в контекста на "Предговора към Международните стандарти за контрол върху качеството, одита, изразяването на сигурност и свързаните по съдържание услуги", който излага приложението и обхвата на действие на МОС. 


Въведение

        1. Целта на настоящия Международен одиторски стандарт (МОС) е да установи стандарти и да предостави насоки относно приложението на аналитични процедури при извършването на одита.

        2. Одиторът следва да прилага аналитични процедури като процедури за качествена оценка на риска, за да придобие разбиране за предприятието и неговата среда и на етапите на общия преглед в края на одита. Аналитични процедури могат да се прилагат и като процедури по същество.

        3. "Аналитични процедури" означава количествени оценки на финансовата информация, направени чрез проучване на приемливите за верни взаимовръзки както между финансовите, така и между нефинансовите данни. Аналитичните процедури обхващат и проучване на идентифицираните отклонения и взаимовръзките, които са в несъответствие с друга обвързана с анализираните въпроси информация или се отклоняват от предвижданите суми. 


Естество и цел на аналитичните процедури

        4. Аналитичните процедури включват сравнение на финансовата информация на предприятието например със:

• съпоставима информация за предходни периоди;

• очаквани резултати на предприятието, като например бюджети или прогнози,или пък очаквания на одитора, например – приблизителна оценка на амортизацията;

• подобна информация за отрасъла, като например сравнение на съотношението между продажбите и вземанията на предприятието със средните за отрасъла или с други предприятия от същия отрасъл с подобен размер.

        5. Аналитичните процедури включват и разглеждане на взаимовръзките:

• между елементите на финансовата информация, която се очаква да съответства на предвидена сума (еталон), базирани на опита на предприятието, като например рентабилността;

• между финансовата информация и свързаната с нея нефинансова информация, като например разходи за заплати към брой служители.

        6. При извършването на горепосочените одиторски процедури се използват различни методи. Те варират от опростени сравнения до комплексни анализи, при което се прилагат сложни статистически методи. Аналитичните процедури могат да се прилагат по отношение на консолидирани финансови отчети, финансови отчети на компоненти (като например дъщерни предприятия, подразделения или сектори) и към отделни елементи от финансова информация. Изборът на одитора на одиторски процедури, методи и степен на приложение е въпрос на професионална преценка.

        7. Аналитичните процедури се използват с цел:

               (а) като процедури за оценка на риска при придобиването на разбиране за предприятието и неговата среда (параграфи 89);

               (б) като процедури по същество, когато тяхното използване може да бъде по-ефективно или ефикасно от детайлните тестове, за намаляване на риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия на ниво твърдение за вярност до приемливо ниско ниво (параграфи 1019);

               (а) като общ преглед на финансовия отчет в края на одита (параграф 13). 


Аналитични процедури като процедури за оценка на риска

        8. Одиторът следва да прилага аналитични процедури като процедури за качествена оценка на риска при придобиване на разбиране за предприятието и неговата среда. Приложението на аналитични процедури може да посочи аспекти от предприятието, за които одиторът не е знаел, и да му помогне при качественото оценяване на риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия за определянето на характера, времето на изпълнение и обхвата на допълнителните одиторски процедури.

        9. При аналитичните процедури, прилагани като процедури за оценка на риска, се ползва както финансова, така и нефинансова информация, например връзката между продажбите и площта на мястото за продажби или спрямо обема на продадените стоки. Параграф 10 от МОС 315 "Разбиране за предприятието и неговата среда и оценка на рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия" съдържа допълнителни насоки за приложението на аналитичните процедури като процедури за оценка на риска. 


Аналитични процедури като процедури по същество

        10. Одиторът разработва и изпълнява процедурите по същество, така че те да отговорят на свързаната с тях оценка на риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия на ниво твърдение за вярност. Процедурите по същество на одитора на ниво твърдение за вярност могат да бъдат извлечени на база детайлните тестове, от аналитични процедури по същество или от комбинация от двете. Решението относно това кои одиторски процедури да се ползват за постигане на конкретна цел на одита се базира на налично възможните одиторски процедури за намаляване до приемливо ниско ниво на оценения риск от съществени неточности, отклонения и несъответствия на ниво твърдение за вярност.

        11. Обичайно одиторът отправя проучващо запитване към ръководството по отношение на наличието и надеждността на необходимата информация за прилагане на аналитични процедури по същество и за резултатите от всякакви такива процедури, извършени от предприятието. Може да е ефикасно да се използва аналитична информация, изготвена от предприятието, при условие че одиторът е убеден, че тази информация е изготвена по подходящ начин.

        12. Когато аналитичните процедури се разработват и изпълняват като процедури по същество, одиторът следва да вземе под внимание редица фактори, като:

• уместността на ползването на аналитичните процедури по същество, имайки предвид твърденията за вярност (параграфи 12а и 12б);

• надеждността на данните, независимо дали вътрешни или външни, на база на които се разработва очакването за отчетените суми или съотношения (параграфи 12в и 12г);

• дали очакването е достатъчно прецизирано за установяване на съществена неточност, отклонение и несъответствие спрямо желаното ниво на сигурност (параграф 12д);

• сумата на каквато и да било приемлива разлика между отчетените суми и очакваните стойности (параграф 12е).


Уместност на ползването на аналитични процедури по същество спрямо твърденията за вярност

        12а. Аналитичните процедури по същество обичайно са по-приложими по отношение на големи обеми сделки и операции, които имат тенденция да бъдат предсказуеми във времето. Приложението на аналитични процедури по същество се базира на очакването, че съществуват определени взаимозависимости между данните и те продължават при липсата на известни условия в полза на противното. Наличието на тези взаимозависимости предоставя одиторски доказателства относно пълнотата, точността и възникването на сделките и операциите, обхванати в информацията, изготвяна от информационната система на предприятието. Позоваването на резултатите от аналитичните процедури по същество, обаче, зависи от оценката на одитора за риска, че аналитичните процедури могат да установят взаимоотношения такива като очакваните, когато в действителност съществува съществена неточност, отклонение или несъответствие.

        12б. При определяне дали са подходящи аналитичните процедури по същество спрямо твърденията за вярност, одиторът взема под внимание изброеното по-долу:

               (а) Оценката на риска от съществена неточност, отклонение и несъответствие. При определянето дали аналитичните процедури по същество са подходящи одиторът взема под внимание разбирането за предприятието и за неговата система за вътрешен контрол, нивото на същественост и вероятността от неточност, отклонение и несъответствие в разглежданите отчетни обекти и естеството на твърдението за вярност. Например, ако контролите върху обработката на поръчките за продажби са слаби, одиторът може да се позове в по-голяма степен на детайлните тестове, отколкото на аналитичните процедури по същество за твърденията за вярност, свързани с вземанията. Друг пример може да бъде, когато салдата на материалните запаси са съществени, одиторът обикновено не се позовава единствено на аналитични процедури по същество, когато изпълнява одиторски процедури за твърдението за вярност за съществуването им. МОС 330 "Одиторски процедури в отговор на оценените рискове" посочва, че когато подходът към съществените рискове включва единствено процедури по същество, одиторските процедури, подходящи за адресиране на тези съществени рискове, включват или само детайлни тестове, или комбинация от детайлни тестове и аналитични процедури по същество.

               (б) Всеки от детайлните тестове, насочени към същото твърдение за вярност. Аналитични процедури по същество могат също да бъдат обмислени, когато детайлните тестове се изпълняват за същото твърдение за вярност. Например, когато се одитира събираемостта на вземанията, одиторът може да приложи аналитични процедури по същество за възрастов анализ на вземанията от клиенти в допълнение към детайлните тестове на последващите парични постъпления. 


Надеждност на данните

        12в. Надеждността на данните се влияе от техния източник и от естеството им, и зависи от обстоятелствата, при които те са получени. При определянето дали данните са надеждни за целите на разработване на аналитични процедури по същество одиторът взема под внимание следното:

               (а) Източникът на наличната информация. Например обикновено информацията е по-надеждна, ако е получена от независим източник извън предприятието.

               (б) Сравнимостта на наличната информация. Например данните, които са обобщени на ниво отрасъл, може да се наложи да бъдат допълнени, за да станат сравними с тези на конкретното предприятие, което произвежда и продава специализирана продукция.

               (в) Характерът и уместността на наличната информация. Например, дали бюджетите са били разработени по-скоро от гледна точка резултатите, които се очакват, отколкото като цели, които да бъдат постигнати.

               (г) Контролите върху изготвянето на информацията. Например контролите върху изготвянето, прегледа и поддържането на бюджетите.

        12г. Одиторът обмисля тестването на контролите, ако има такива, върху изготвянето от страна на предприятието на информацията, ползвана от него при приложението на аналитичните процедури по същество. Когато тези контроли са ефективни, одиторът възлага по-голямо доверие на надеждността на информацията и следователно на резултатите от аналитичните процедури по същество. Контролите върху нефинансовата информация често могат да бъдат тествани във връзка с други тестове на контролите. Например при установяването на контроли върху обработката на фактурите за продажби предприятието може да включи контроли върху отразяването на единичните продажби. При тези обстоятелства одиторът може да извърши тест на оперативната ефективност на контролите върху регистрирането на единичните продажби във връзка с тестовете на оперативната ефективност на контролите върху обработката на фактурите за продажби. Алтернативно, одиторът може да обмисли дали информацията е била подложена на тестване при одита за текущия или предходния период. При определянето на одиторските процедури, които да бъдат приложени по отношение на информацията, въз основа на която се базира очакването за аналитичните процедури по същество, одиторът взема под внимание насоките в параграф 11 на МОС 500 "Одиторски доказателства". 


Дали очакването е достатъчно прецизно

        12д. При оценката дали очакването може да бъде разработено достатъчно добре, за да се идентифицира съществена неточност, отклонение и несъответствие с желаното ниво на сигурност, одиторът взема под внимание такива фактори, като изброените по-долу:

• Точността, с която могат да бъдат предвидени очакваните резултати от аналитичните процедури по същество. Например одиторът обикновено очаква по-голяма степен на последователност при сравнението на брутните маржове на печалбата в различните периоди, отколкото при сравняването на разходи по усмотрение на предприятието, като например разходи за изследователска дейност или реклама.

• Степента, до която информацията може да бъде детайлизирана. Например аналитичните процедури по същество могат да бъдат по-ефективни, когато се прилагат към финансова информация за отделни елементи от операция и сделка или за финансови отчети на компоненти на едно диверсифицирано предприятие, отколкото когато се прилагат за финансовия отчет на предприятието като цяло.

• Наличието на информация, както финансова, така и нефинансова. Например одиторът преценява дали такава финансова информация като бюджети или прогнози и нефинансова информация като брой на произведените или продадени единици е на разположение за разработване на аналитични процедури по същество. Ако информацията е на разположение, одиторът преценява нейната надеждност, както това е изложено в параграфи 12 в и 12 г по-горе.


Сума на приемливата разлика между отчетените суми и очакваните стойности

        12е. При разработването и изпълнението на аналитичните процедури по същество одиторът взема под внимание сумата на разликата спрямо очакването, която може да бъде приета без допълнително проучване. Това вземане под внимание се повлиява основно от нивото на същественост и последователността с желаното ниво на сигурност. Определянето на тази сума включва разглеждане на възможността комбинация от неточности, отклонения и несъответствия в конкретно салдо по сметка,група сделки и операции или в оповестяване да се натрупа до неприемлива сума.

Одиторът повишава желаното ниво на сигурност, когато рискът от съществени неточности, отклонения и несъответствия се увеличава с намаляването на сумата на разликата от очакванията, която може да бъде приета без допълнително проучване. В параграфи 17 и 18 по-долу се третират действията на одитора, когато сумата на разликата между очакваната стойност и отчетената такава надвишава сумата,която може да бъде приета без допълнително проучване.

        12ж. Когато одиторът изпълнява процедури по същество на междинна дата и планира да изпълни аналитични процедури по същество по отношение на междинния период,той преценява по какъв начин въпросите, дискутирани в параграфи 12а–12е се отразяват на способността да се получат достатъчни и уместни одиторски доказателства за оставащия период. Това включва преценка дали салдата в края на периода за конкретни групи сделки и операции или салда по сметки са предвидими в разумна степен по отношение на сума, относителна по същественост и състав. За допълнителни насоки вж. МОС 330, параграфи 5661. 


Аналитични процедури, извършвани при общия преглед в края на одита

        13. Одиторът следва да прилага аналитични процедури в края на одита или близо до неговия край, когато формира общото одиторско заключение дали финансовият отчет като цяло съответства на разбирането на одитора за предприятието. Заключенията, формирани на база резултатите от изпълнението на тези одиторски процедури, са предназначени да потвърдят заключенията, формирани в хода на одита на индивидуалните компоненти или елементи на финансовия отчет, и помагат за оформяне на общото заключение относно достоверността на финансовия отчет. Те обаче, могат да установят и неразкрит по-рано риск от съществени неточности, отклонения и несъответствия. При такива обстоятелства, може да се наложи одиторът да преоцени планираните одиторски процедури, въз основа на преразгледаното разбиране за оцените рискове за всички или някои групи сделки и операции, салда по сметки или оповестявания и свързаните с тях твърдения за вярност1. 

        14 – 16. Параграфи 14–16 бяха заличени, когато влязоха в сила Стандартите за одиторски риск. 

Проучване на необичайни обекти

        17. Когато в резултат на аналитичните процедури се установят съществени колебания или взаимовръзки, които противоречат на останалата свързана информация, или които се отклоняват от предвижданите суми, одиторът следва да провери и получи адекватни обяснения и потвърждаващи доказателства.

        18. Обикновено проучването на необичайни колебания и връзки започва с отправяне на проучващи запитвания към ръководството, следвани от:

               (а) подкрепа на отговорите на ръководството, например чрез съпоставянето им с разбирането от страна на одитора на предприятието и с другите одиторски доказателства, получени в хода на одита;

               (б) разглеждане на необходимостта от приложение на други одиторски процедури, въз основа на получените резултати от тези проучващи запитвания, в случай че ръководството не е в състояние да предостави обяснения или когато обяснението не се счита за адекватно. 


Преспектива за публичния сектор

        1. Връзките между отделните обекти във финансовия отчет, традиционно разглеждани при одита на стопански предприятия, невинаги са уместни при одита на държавни или други предприятия с нестопанска цел от публичния сектор;например в много такива предприятия от публичния сектор често няма пряка връзка между приходите и разходите. В допълнение, тъй като често разходите по получаването на активи не се капитализират, може да няма връзка между разходите, например за материални запаси и дълготрайни активи, и сумата на тези активи, отчетени във финансовия отчет. В допълнение, в публичния сектор може да липсват данни за отрасъла или статистика за целите на сравнението. Други взаимовръзки обаче, може да са уместни, например колебания в разходите на километър при строителството на път или броя на придобитите моторни превозни средства, съпоставени с извадените от употреба моторни превозни средства. Когато това е подходящо, следва да се направи справка с наличните данни и статистиката от частния сектор. При определени условия може да бъде уместно одиторът да генерира вътрешна база данни,съдържаща справочна информация.