Задай въпрос тук

МОС 501 Одиторски Доказателства – Допълнителни Въпроси по Отношение на Специфични Обекти


(В сила за одити на финансови отчети за периоди,започващи на или след 15 декември 2004 г.) 

 

СЪДЪРЖАНИЕ


Параграфи

Въведение

1 – 3

Част A: Присъствие по време на извършване инвентаризация на материалните запаси

4 – 18

Част Б: Заменена от МОС 505

(параграфи 19 – 30 са заличени)

Част В: Процедури относно съдебни процеси и искове

31 – 37

Част Г: Оценка и оповестяване на дългосрочни инвестиции

38 – 41

Част Д: Секторна информация

42 – 45



Международен одиторски стандарт (МОС) 501 "Одиторски доказателства – допълнителни въпроси по отношение на специфични обекти" следва да бъде разглеждан в контекста на "Предговора към Международните стандарти за контрол върху качеството, одита, изразяването на сигурност и свързаните по съдържание услуги", който излага приложението и обхвата на действие на МОС.


Въведение

        1. Целта на настоящия Международен одиторски стандарт (МОС) е да установи стандарти и да предостави насоки, в допълнение към тези, съдържащи се в МОС 500"Одиторски доказателства" относно определени специфични салда по сметки и други оповестявания във финансовите отчети.

        2. Приложението на стандартите и насоките, съдържащи се в настоящия МОС, ще подпомогнат одитора при получаването на одиторски доказателства относно определени специфични салда по сметки и други оповестявания във финансовите отчети.

        3. Настоящият МОС съдържа следните части:

               (а) Присъствие по време на извършване на инвентаризация на материалните запаси.

               (б) Заменена от МОС 505 – Част Б е заличена.

               (в) Запитване относно съдебни процеси и искове.

               (г) Оценка и оповестяване на дългосрочни инвестиции.

               (д) Секторна информация.

Част A: Присъствие по време на извършване на инвентаризация на материалните запаси

        4. Ръководството обичайно установява процедури, по силата на които поне веднъж в годината материалните запаси са обект на инвентаризация като основа за изготвянето на финансовия отчет или за удостоверяване надеждността на действащатапостоянна система за материални запаси.

        5. Когато стойността на материалните запаси е съществена за финансовия отчет, одиторът следва да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства относно тяхното съществуване и състояние като за целта присъства при извършването на инвентаризация на материалните запаси, освен ако това не е възможно от практическа гледна точка. Присъствието на одитора служи като тест на контролите или като процедура по същество за материалните запаси, в зависимост от качествената оценка на одитора за риска и планирания подход. Това присъствие ще позволи на одитора да провери материалните запаси,да наблюдава съблюдаването на действащите управленски процедури за отразяване на резултатите от инвентаризацията и контрола върху тях, както и да осигуридоказателства относно надеждността на управленските процедури.

        6. В случай че не е в състояние да присъства на инвентаризацията на материалните запаси на планираната дата поради непредвидени обстоятелства,одиторът следва да извърши или да наблюдава извършването на някои физически преброявания на алтернативна дата и ако това е необходимо, да проведе одиторски процедури по отношение на извършените междувременно сделки и други операции.

        7. Когато присъствието не е възможно от практическа гледна точка, поради фактори като естество и местоположение на материалните запаси, одиторът следва да обмисли дали алтернативни процедури осигуряват достатъчни и уместни одиторски доказателства за съществуването и състоянието, за да достигне до заключение, че не е необходимо да прави препратка към ограничение в обхвата на одита. Например документацията за последваща продажба на конкретни обекти от материалните запаси, придобити или закупени преди извършването на инвентаризация, може да осигури достатъчни и уместни одиторски доказателства.

        8. При планиране присъствието по време на извършване на инвентаризация на материалните запаси или на алтернативни процедури, одиторът следва да вземе подвнимание изброеното по-долу:

• рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия по отношение на материалните запаси;

• характера на вътрешния контрол, свързан с материалните запаси;

• дали се очаква да бъдат установени адекватни процедури и да се издадат подходящи инструкции за извършване на инвентаризацията на материалните запаси;

• време за извършване на преброяването;

• местоположение, където се намират материалните запаси;

• дали е необходимо съдействието на експерт.

        9. Когато количествата следва да се определят чрез извършване на физическо преброяване (претегляне) на материалните запаси и одиторът присъства на тази инвентаризация, или когато предприятието използва постоянна система и одиторътприсъства на инвентаризация един или повече пъти през годината, обикновено той следва да наблюдава процедурите на преброяване (претегляне) и да прави тестови преброявания (претегляния).

        10. В случай че предприятието използва процедури за приблизителна оценка на физическото количество, като например приблизително оценяване на запаси от въглища, одиторът следва да бъде убеден относно разумността на тези процедури.

        11. Когато материалните запаси се намират на различни места, одиторът следва да прецени в кои от тях е подходящо неговото присъствие, като вземе предвид съществеността на съответните материални запаси и риска от съществени неточности,отклонения и несъответствия на отделните места на различните местонахождения.

        12. Одиторът следва да прегледа инструкциите на ръководството относно:

               (а) приложението на контролни дейности, например събиране и отчитане на исканията за употребени или върнати обратно материални запаси, или процедуриза преброяване и повторно преброяване;

               (б) точна идентификация на етапа на завършеност на незавършеното производство, на залежали или повредени материални запаси или материални запаси,собственост на трети лица, например на консигнация;

               (в) дали са предприети адекватни мерки относно движението на материалните запаси между отделните райони, както и изпращането и получаването на материални запаси преди и след разграничаващата дата.

        13. За да получи одиторски доказателства, че контролните дейности на ръководството са приложени правилно, одиторът следва да наблюдава процедурите, извършвани от служителите и да извърши тестово преброяване. При извършване на тестови преброявания одиторът изпълнява процедури както за пълнотата, така и за правилността на данните в регистрите от преброяването при инвентаризацията като проследи количествата на отделни обекти, избрани от тези регистри, до техните физически наличности, както и отделни количества, избрани от физическите наличности до съответните данни в регистрите. Одиторът взема под внимание степента, до която копия от тези регистри за преброяванията при инвентаризациите следва да бъдат запазени за последващи одиторски процедури и сравнение.

        14. Също така, одиторът разглежда извършването на процедури за разграничаване на периодите, включващи детайли за движението на материалните запаси точно преди, по време на и след извършването на инвентаризацията, така че да може да се провери осчетоводяването на тези движения в един последващ период.

        15. Поради причини от практическо естество, инвентаризацията на материални запаси може да се извърши на дата, различна от края на отчетния период. За целите на одита това обикновено би било подходящо само когато предприятието е разработило и приложило контроли върху промените в материалните запаси. Посредством извършването на подходящи одиторски процедури одиторът следва да определи дали промените в материалните запаси между датата на инвентаризацията и края на отчетния период са били отразени правилно.

        16. Когато в предприятието функционира постоянна система за материалните запаси,която се използва за определяне на салдото в края на периода, одиторът следва да оцени посредством извършването на допълнителни процедури, дали са установени и коригирани по подходящ начин причините за всякакви съществени разлики между физическото инвентаризиране и текущите данни при постоянната система за материалните запаси.

        17. Одиторът следва да извърши одиторски процедури по отношение на окончателния списък на материалните запаси, за да определи дали той отразява точно действителните резултати от инвентаризацията на материалните запаси.

        18. Когато материалните запаси са на отговорно пазене и под контрола на трето лице,обичайно одиторът следва да получи директно потвърждение от третото лице относно количествата и състоянието на материалните запаси, държани от името на предприятието. В зависимост от нивото на същественост на тези материални запаси, одиторът следва да вземе под внимание и следното:

• почтеността и независимостта на третото лице;

• наблюдението или ангажирането на друг одитор да извърши наблюдение при физическото преброяване при инвентаризирането на материалните запаси;

• получаването на друг одиторски доклад върху адекватността на системата за вътрешен контрол на третото лице, за да се гарантира, че материалните запаси са коректно преброени и съхранявани по подходящ начин;

• преглед на документацията относно материалните запаси, държани от трети лица, например складови разписки или получаване на потвърждения от други лица дали тези материални запаси са били предоставени като обезпечение.

Част Б: Заменена от МОС 505 (параграфи 19–30 са заличени)

Част В: Процедури относно съдебни процеси и искове

        31. Съдебните процеси и исковете, по които предприятието е страна, могат да имат съществено отражение върху финансовия отчет и следователно може да се наложида бъдат оповестени и/или да бъдат начислени провизии за тях във финансовия отчет.

        32. Одиторът следва да извърши одиторски процедури, за да получи представа за всякакви съдебни процеси или искове, по които предприятието е страна, които могат да доведат до съществена неточност, отклонение и несъответствие във финансовия отчет. Тези процедури следва да включват изброеното по-долу:

• отправяне на подходящи проучващи запитвания към ръководството, включително получаването на необходимите изявления;

• преглед на протоколите от заседанията на лицата, натоварени с общо управление и кореспонденцията с адвокатите/юристите на предприятието;

• преглед на начислените разходи за правна помощ;

• използване на всякаква придобита информация относно бизнеса на предприятието, включително тази, получена в резултат на обсъждания с вътрешния юридически отдел.

        33. Когато одиторът оцени риска от съществена неточност, отклонение и несъответствие по отношение на съдебни процеси или искове, които са идентифицирани или когато одиторът вярва, че е възможно те да съществуват,той следва да потърси осъществяването на директна комуникация с адвокатите/юристите на предприятието. Тази комуникация съдейства за получаването на достатъчни и уместни одиторски доказателства, удостоверяващи дали са известни потенциално съществени съдебни процеси и искове, както и дали са надеждни приблизителните оценки на ръководството за финансовите последици,включително разходите. Когато одиторът определи, че рискът от съществена неточност, отклонение и несъответствие е съществен, той оценява разработването на свързаните контроли на предприятието и определя дали те са внедрени. Параграфи 108114 в МОС 315 "Разбиране на предприятието и неговата среда и оценка нарисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия" предоставя допълнителни насоки за определянето на съществени рискове.

        34. Писмото, което следва да се изготви от ръководството и изпрати от одитора, следва да изисква от адвоката/юриста на предприятието да комуникира директно с одитора. Когато се счита за малко вероятно адвокатът/юристът на предприятието да отговори на общо запитване, обикновено писмото следва да специфицира следното:

• списък от съдебни процеси и искове;

• оценка на ръководството за изхода от съдебния процес или иска и неговата приблизителна оценка за финансовите последици, в т.ч. разходите;

• искане към адвоката/юриста на предприятието да потвърди основателността на оценките на ръководството и да предостави на одитора допълнителна информация, ако счита, че списъкът е непълен или неточен.

        35. Одиторът разглежда състоянието на правните въпроси до датата на издаване на одиторски доклад. В някои случаи може да се наложи той да получи актуализирана информация от адвоката/юриста на предприятието.

        36. При някои обстоятелства, например, когато одиторът определи, че въпросът представлява съществен риск, че въпросът е сложен или че съществува несъгласие между ръководството и адвоката/юриста на предприятието, може да се наложи одиторът да се срещне с адвоката/юриста на предприятието, за да обсъди вероятнияизход от съдебния процес или исковете. Такива срещи се провеждат с разрешението на ръководството, като за предпочитане е да присъства и негов представител.

        37. Ако ръководството откаже да даде разрешение на одитора да комуникира с адвоката) юриста на предприятието, това би било ограничение в обхвата на одита и обичайно следва да доведе до изразяване на квалифицирано мнение или на отказ от мнение. Когато адвокатът/юристът на предприятието откаже да отговори по подходящ начин и одиторът не е в състояние да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства посредством приложението на алтернативни одиторски процедури, той следва да обмисли дали не е налице ограничение в обхвата на одита, което може да доведе до изразяването на квалифицирано мнение или на отказ от мнение.

Част Г: Оценка и оповестяване на дългосрочни инвестиции

        38. Когато стойността на дългосрочните инвестиции е съществена по отношение на финансовия отчет, одиторът следва да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства относно правилността на тяхната оценка и оповестяване.

        39. Одиторските процедури относно дългосрочните инвестиции обикновено включват получаване на одиторски доказателства дали предприятието е в състояние да продължи да държи инвестициите като дългосрочни и обсъждане с ръководството дали може да продължи да го прави, както и получаването на писмени изявления в тази връзка.

        40. Другите одиторски процедури обикновено биха включвали разглеждането на свързаните финансови отчети и друга информация, като например пазарни котировки, които са индикатор за стойността и съпоставянето на тези стойности с балансовата стойност на инвестициите до датата на издаване на одиторския доклад.

        41. В случай че тези стойности не превишават балансовите стойности, одиторът следва да разгледа дали е необходима обезценка. В случай че съществува несигурност дали балансовата стойност ще бъде възстановена, одиторът следва да прецени дали са направени подходящи корекции и/или оповестявания.

Част Д: Секторна информация

        42. Когато секторната информация е съществена зафинансовия отчет, одиторът следва да получи достатъчни и уместни одиторски доказателства относно нейното представяне и оповестяване в съответствие с приложимата обща рамка за финансова отчетност.

        43. Одиторът разглежда секторната информация във връзка с финансовия отчет, взет като цяло, и обикновено не е задължен да прилага одиторски процедури, които биха били необходими за изразяването на одиторско мнение върху секторната информация, разгледана самостоятелно. Принципът за същественост обаче, обхваща и количествени и качествени фактори и одиторските процедури отразяват това обстоятелство.

        44. Обикновено одиторските процедури за секторна информация се състоят от аналитични процедури и други одиторски процедури, когато това е подходящо при конкретните обстоятелства.

        45. Одиторът следва да обсъди с ръководството методите, използвани за определянето на секторната информация и да разгледа дали е вероятно тези методи да доведат до оповестяване в съответствие с установената рамка за финансова отчетност,както и да изпълни одиторски процедури за приложението на тези методи. Одиторът следва да разгледа продажбите, трансферите и разходите между секторите,да елиминира междусекторните суми, да извърши сравнение с бюджета и с други очаквани резултати, например печалбата от дейността като процент от продажбите, а също така и разпределението на активите и разходите между секторите,включително последователността спрямо предходния период, както и адекватността на оповестяванията, в случай на противоречия (непоследователност).