Задай въпрос тук

МОС 402 Одиторски Въпроси, Свързани с Одита на Предприятия, Използващи Обслужващи Организации


(В сила за одити на финансови отчети за периоди, започващи на или след 15 декември 2004 г.)

 

СЪДЪРЖАНИЕ


Параграфи

Въведение

1 – 3

Съображения на одитора

4 – 10

Доклад на одитора на обслужващата организация

1 – 18

Международен одиторски стандарт (МОС) 402 "Одиторски въпроси, свързани с одита на предприятия, използващи обслужващи организации" следва да бъде разглеждан в контекста на "Предговора към Международните стандарти за контрол върху качеството, одита, изразяването на сигурност и свързаните по съдържание услуги", който излага приложението и обхвата на действие на МОС.


 


Въведение

        1. Целта на настоящия Международен одиторски стандарт (МОС) е да установи стандарти и да предостави насоки на одитор, чието предприятие – клиент (по-нататък

"предприятие" или "клиент") ползва обслужваща организация. Настоящият МОС разглежда и одиторските доклади на обслужващата организация, които могат да се получат от одиторите на това предприятие.

        2. Одиторът взема под внимание по какъв начин обслужващата организация оказва влияние върху вътрешния контрол на предприятието, така че да установи и оцени риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия и да разработи и изпълни допълнителни одиторски процедури.

        3. Клиент може да ползва обслужваща организация, като например такава, която изпълнява сделки или други операции и поддържа свързаната с тях отчетност или регистрира сделките и операциите и обработва свързаните с тях данни (например обслужваща организация за компютърни системи). Ако предприятието използва обслужваща организация, определена политика, процедури и документация, поддържани от обслужващата организация, могат да са свързани със и от практическо значение за одита на финансовия отчет на клиента. 

 

Съображения на одитора

        4.Една обслужваща организация може да установява и да изпълнява политика и процедури, които оказват влияние върху вътрешния контрол на предприятието. Тези политика и процедури са физически и функционално разделени от организацията на предприятието. Когато услугите, предоставяни от обслужващата организация, са ограничени до записване и обработка на сделките и операциите на предприятието, а самото то си запазва правото за упълномощаване и отговорността за тях, както и за поддържането на отчетност, той може да е в състояние да въведе ефективна политика и процедури в рамките на своята организация. Когато обслужващата организация изпълнява сделките и операциите на предприятието и поддържа отчетността и отговорността за тях, клиентът може да счете за необходимо да разчита на политиката и процедурите на обслужващата организация.

        5. Одиторът определя значимостта на дейностите на обслужващата организация по отношение на предприятието и съответната им връзка и уместност спрямо одита, когато получава разбиране за предприятието и неговата среда. В този процес, когато това е уместно, одиторът получава разбиране за следното:

• характера на услугите, предоставяни от обслужващата организация;

• условията на договора и взаимоотношенията между предприятието и обслужващата организация;

• степента, до която вътрешният контрол на предприятието взаимодейства със системите на обслужващата организация;

• вътрешния контрол на предприятието, свързан с дейностите на обслужващата организация, като:

• тези, които се прилагат по отношение на сделките и операциите, обработвани от обслужващата организация;

• как предприятието идентифицира и управлява рисковете, свързани с използването на обслужващата организация.

• капацитет и финансова стабилност на обслужващата организация, включително възможното отражение на евентуален фалит на обслужващата организация върху предприятието;

• информация относно обслужващата организация, като например такава, отразена в потребителски и методологически ръководства;

• налична информация относно контролите, свързани с информационните системи на обслужващата организация, като общи ИТ контроли и контроли на приложните програми.

        6. Като средство за получаване на информация относно вътрешния контрол на обслужващата организация и относно нейната дейност и ефективност, одиторът на предприятието следва да вземе под внимание и съществуването на доклади на трети лица от одиторите на обслужващата организация, от вътрешните одитори или от регулаторните органи. Когато одиторът смята да използва работата на вътрешния одитор, МОС 610 "Ползване работата на вътрешния одит" предоставя насоки относно оценката на адекватността на работата на вътрешния одитор за целите на одитора.

        6а Полученото разбиране може да доведе одитора до решението, че оценката на риска на контрола от риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия,няма да бъде повлияна от контролите в обслужващата организация; и ако това е така, необходимо е допълнително разглеждане на този МОС.

        7. В случай че одиторът достигне до заключението, че дейностите на обслужващата организация са съществени за предприятието и са уместни и имат връзка с одита, той следва да получи достатъчно разбиране за предприятието и за неговата среда, включително за неговия вътрешен контрол, за да установи и оцени рисковете от съществени неточности, отклонения и несъответствия и да разработи допълнителните одиторски процедури в отговор на оценения риск. Одиторът оценя риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия на ниво финансов отчет и на ниво твърдение за вярност за групи от сделки и операции, салда по сметки и оповестявания.

        8. В случай че полученото разбиране не е достатъчно, одиторът следва да обмисли необходимостта да изиска от обслужващата организация да възложи на своя одитор изпълнението на такива процедури за оценка на риска, че да се осигури необходимата информация или да се прецени необходимостта да се посети обслужващата организация, за да се получи тази информация. Одитор, който желае да посети обслужващата организация, може да информира предприятието да поиска от обслужващата организация да му предостави достъп до необходимата информация.

        9. Одиторът може да е в състояние да получи разбиране и знания за вътрешния контрол, върху които е оказала влияние обслужващата организация, като прочете доклада на трети лица – изготвен от одитора на обслужващата организация. В допълнение, когато оценява риска от съществени неточности, отклонения и несъответствия относно твърдения за вярност, повлияни от вътрешните контроли на обслужващата организация, одиторът може да използва и доклада на одитора на обслужващата организация. В случай че одиторът използва доклада на одитора на обслужващата организация, той следва да обмисли отправянето на запитвания, свързани с професионалната компетентност на одитора, в контекста на конкретния ангажимент, поет от одитора на обслужващата организация.

        10. Одиторът придобива одиторски доказателства за оперативната ефективност на контролите, като оценката на одиторския риск включва очакване за оперативна ефективност на контролите на обслужващата организация или когато процедурите по същество сами по себе си не предоставят достатъчни и уместни одиторски доказателства на ниво твърдение за вярност. Одиторът може също да направи заключение, че би било по-ефективно да получи одиторски доказателства от тестове на контролите. Одиторски доказателства за оперативната ефективност на контролите могат да бъдат придобити посредством:

• извършване на тестове на контролите на предприятието върху дейностите на обслужващата организация;

• получаване на доклада на одитора на обслужващата организация, който изразява мнение относно оперативната ефективност на вътрешния контрол на обслужващата организация върху дейностите є, уместни и свързани с одита;

• посещение на обслужващата организация и извършване на тестове на контролите.

 

Доходи на одитора на обслужващата организация

        11. Когато се използва докладът на одитора на обслужващата организация,одиторът взема под внимание характера и съдържанието на този доклад.

        12. Докладът на одитора на обслужващата организация обичайно е един от следните два вида:

Тип A– Доклад върху проектирането и внедряването на вътрешния контрол

               (а) описание на вътрешния контрол на обслужващата организация, обикновено разработен от ръководството на обслужващата организация;

               (б) мнение от одитора на обслужващата организация, че:

               (i) горното описание е точно;

               (ii) вътрешният контрол е подходящо проектиран за постигане на целите, за които е предназначен;

               (iii) вътрешният контрол е внедрен.

Тип Б – Доклад върху проектирането, внедряването и оперативната ефективност на системата за вътрешен контрол

               (а) описание на вътрешния контрол на обслужващата организация, обикновено разработен от ръководството на обслужващата организация;

               (б) мнение от одитора на обслужващата организация, че:

               (i) горното описание е точно;

               (ii) вътрешните контроли са подходящо проектирани за постигане на целите,за които са предназначени;

               (iii) вътрешният контрол е внедрен;

               (iv) вътрешният контрол функционира ефективно, въз основа на резултатите от тестовете на контролите. В допълнение към мнението за оперативната ефективност, одиторът на обслужващата организация следва да посочи извършените тестове на контролите и свързаните с тях резултати.

Докладът на одитора на обслужващата организация обикновено съдържа ограничения по отношение на използването му (обикновено до ръководството, обслужващата организация, нейните клиенти и до одиторите на предприятието).

        13. Одиторът взема предвид обхвата на работа, извършена от одитора на обслужващата организация и оценява полезността и целесъобразността на докладите, издадени от одитора на обслужващата организация.

        14. Въпреки че докладите от тип А могат да бъдат полезни за одитора при получаването на разбиране за вътрешния контрол, той не следва да използва тези доклади като одиторско доказателство за оперативната ефективност на контролите.

        15. Обратно, докладите от тип Б могат да осигурят такива одиторски доказателства, доколкото са били извършени тестове на контролите. Когато доклад от тип Б ще бъде използван като доказателство за оперативната ефективност на контролите одиторът следва да разгледа дали контролите, тествани от одитора на обслужващата организация са уместни по отношение на сделките и операциите, салдата по сметките и оповестяванията, и свързаните с тях твърдения за вярност, както и дали тестовете на контролите на одитора на обслужващата организация и резултатите от тях са подходящи. По отношение на последното, двете основни съображения са – продължителността на периода, обхванат от тестовете на одитора на обслужващата организация, и периодът, изминал след извършването на тези тестове.

        16. За тези специфични тестове на контролите и резултати, които са подходящи, одиторът обръща внимание дали характерът, времето на изпълнение и обхватът на тестовете осигуряват достатъчно и уместни одиторски доказателства за оперативната ефективност на вътрешния контрол в подкрепа на оценените от одитора рискове от съществени неточности, отклонения и несъответствия.

        17. Одиторът на обслужващата организация може да бъде ангажиран за извършване на процедури по същество, които да са от полза за одитора на предприятието. Такива ангажименти могат да включват изпълнението на процедури, договорени от предприятието и неговия одитор, и от обслужващата организация и нейния одитор.

        18. Когато одиторът използва доклад, издаден от одитора на обслужващата организация, в доклада на одитора на предприятието не следва да се прави препратка към доклада на одитора на обслужващата организация.