Задай въпрос тук

МОС 260 Комуникация на Одиторски Въпроси с Лицата, На-товарени с Общо Управление


(В сила за одити на финансови отчети за периоди,започващи на или след 15 декември 2004 г.)


СЪДЪРЖАНИЕ


Параграфи

Въведение

1– 4

Подходящи лица

5 – 10

Одиторски въпроси от интерес за общото управление, които следва да бъдат поставени за обсъждане

11 – 12

Време на осъществяване на комуникацията 

13 – 14

Форми на комуникации

15 – 17

Други въпроси

18 – 19

Конфиденциалност

20

Закони и други нормативни разпоредби

21

Дата на влизане в сила

22

Международен одиторски стандарт (МОС) 260 "Комуникация на одиторски въпроси с лицата, натоварени с общо управление" следва да бъде разглеждан в контекста на "Предговора към Международните стандарти за контрол върху качеството, одита, изразяването на сигурност и свързаните по съдържание услуги", който излага приложението и обхвата на действие на МОС. 

 


Въведение

        1. Целта на настоящия Международен одиторски стандарт (МОС) е да установи стандарти и да предостави насоки относно комуникирането на одиторски въпроси, произтичащи от одита на финансовия отчет, между одитора и лицата, натоварени с общото управление на предприятието. Както регламентира настоящият МОС, тези комуникации се отнасят до одиторски въпроси от интерес за общото управление.

Настоящият МОС не предоставя насоки във връзка с комуникациите между одитора и лица, извън предприятието, например с външни регулаторни или надзорни органи.

        2. Одиторът следва да обсъжда одиторски въпроси от интерес за общото управление, произтичащи от одита на финансовия отчет с лицата, натоварени с общото управление на предприятието.

        3. За целите на настоящия МОС, терминът "общо управление" се използва при описанието на ролята на лицата, натоварени с осъществяването на надзор, контрол и общо направление на дадено предприятие1. Обичайно лицата, натоварени с общо управление, са отговорни за гарантирането, че предприятието постига своите цели относно надеждността на финансовата отчетност, ефективността и ефикасността на дейността му, спазването на приложимото законодателство и отчитане пред заинтересованите страни. Лицата, натоварени с общо управление, включват ръководството само тогава, когато то изпълнява такива функции.

        4. За целите на настоящия МОС "одиторски въпроси от интерес за общото управление" са тези, които възникват в резултат от одита на финансовия отчет и по мнението на одитора са еднакво важни и уместни за лицата, натоварени с общо управление, при упражняването на контрол върху процеса на финансовата отчетност и оповестяването. Одиторските въпроси от интерес за общото управление включват само тези въпроси, които са станали достояние на одитора в резултат от одита. В съответствие с МОС, при извършването на одит от одитора не се изисква да разработва одиторски процедури, чиято конкретна цел е да идентифицират въпроси от интерес за общото управление. 


Подходящи лица

        5. Одиторът следва да определи подходящите лица, които са натоварени с общо управление и с които да бъдат обсъждани одиторските въпроси от интерес за общото управление.

        6. В различните държави структурите на управление са различни, отразявайки културната и правната среда. Например в някои държави функциите по надзора и оперативното управление са правно обособени в различни органи, като например надзорен (изцяло или основно неизпълнителен) съвет и управителен (изпълнителен) съвет. В други държави двете функции са правна отговорност на един съвет,

въпреки че може да съществува одиторски комитет, който да подпомага съвета при изпълнението на неговите управленски отговорности относно финансовата отчетност.

        7. Това разнообразие създава трудности при установяването на универсална идентификация на лицата, които са натоварени с общо управление и с които одиторът обсъжда одиторските въпроси от подобен интерес. Одиторът преценява при определянето на лицата, на които да предостави одиторските въпроси от интерес за общото управление, като взема предвид управленската структура на предприятието,условията на ангажимента и съответното приложимо законодателство. Одиторът взема под внимание и правните отговорности на тези лица. Например в предприятията с надзорни съвети и одиторски комитети подходящите лица могат да са тези органи. В предприятията, където един общ съвет е създал одиторски комитет, одиторът може да реши да комуникира с този комитет или с целия съвет в зависимост от значимостта на одиторските въпроси от интерес за общото управление.

        8. Когато управленската структура на предприятието не е добре дефинирана или когато лицата, натоварени с общо управление, не са идентифицирани ясно в условията на ангажимента или в законодателството, одиторът съгласува с предприятието с кого да бъдат обсъждани одиторските въпроси от интерес за общото управление.

Примери за такива ситуации са някои управлявани от собственика предприятия,някои организации с идеална цел и някои държавни агенции.

        9. За да се избегнат недоразумения, в писмото за поемане на одиторски ангажимент може да се включи текст, че одиторът ще предложи на обсъждане само тези въпроси от интерес за общото управление, които са му станали известни в резултат на одита и че от него не се изисква да разработва одиторски процедури, чиято конкретна цел е идентифициране на въпроси от интерес за общото управление. Освен това, писмото за поемане на одиторски ангажимент може да:

• опише формата, в която да се извършва комуникацията по одиторски въпроси от интерес за общото управление;

• идентифицира подходящите лица, с които да се извършва тази комуникация;

• идентифицира всякакви специфични одиторски въпроси от интерес за общото управление, за които е договорено, че следва да бъдат поставени за обсъждане.

        10. Ефективността на комуникацията се повишава посредством установяването на конструктивни работни взаимоотношения между одитора и лицата, натоварени с общо управление. Тези взаимоотношения се развиват, като в същото време се поддържа отношение на професионална независимост и обективност. 


Одиторски въпроси от интерес за общото управление, които следва да бъдат поставени за обсъждане

        11. Одиторът следва да вземе под внимание одиторските въпроси от интерес за общото управление, които са възникнали в резултат на одита на финансовия отчет и да ги обсъди с лицата, натоварени с общо управление. Обикновено тези въпроси включват посоченото по-долу:

• Общия подход и общия обхват на одита, включително всякакви ограничения или допълнителни изисквания.

• Избора на значими счетоводни политики или на промени в тях, които имат или биха могли да имат съществено отражение върху финансовия отчет на предприятието.

• Потенциалното отражение върху финансовия отчет на всякакви съществени рискове и експозиции, като например неприключил съдебен процес, които следва да бъдат оповестени във финансовия отчет.

• Одиторски корекции, включени или не в отчета от страна на предприятието,които имат или биха могли да имат съществено отражение върху самия финансов отчет на предприятието.

• Съществена несигурност, свързана със събития и условия, които могат да породят значителни съмнения относно способността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие.

• Несъгласия с ръководството относно въпроси, които поотделно или в съвкупност биха били съществени по отношение на финансовия отчет на предприятието или одиторския доклад. Тези обсъждания включват изясняване дали въпросът е бил разрешен или не, както и неговата същественост.

• Очаквани модификации на одиторския доклад.

• Други въпроси, оправдаващи отделеното внимание от страна на лицата, натоварени с общо управление, като например съществени слабости в системата за вътрешен контрол, въпроси относно почтеността на ръководството и случаи на измами, в които е замесено ръководството.

• Всякакви други въпроси, договорени с условията на одиторския ангажимент.

        11а Одиторът следва да информира лицата, натоварени с общо управление, за онези некоригирани неточности, отклонения и несъответствия, натрупани от одитора в процеса на одита, които са определени от ръководството като несъществени, както поотделно, така и обобщени, за финансовия отчет като цяло.

        11б Съобщаваните на лицата, натоварени с общо управление, некоригирани неточности, отклонения и несъответствия, не следва да включват такива под предварително определена сума.

        12. Като част от комуникацията с одитора, лицата, натоварени с общо управление,следва да бъдат информирани, че:

               (а) Тази комуникация включва само тези одиторски въпроси от интерес за общото управление, които са станали известни на одитора в резултат от одита.

               (б) Предназначението на одита на финансовия отчет не е да идентифицира всички въпроси, които могат да са от значение за лицата, натоварени с общо управление. Съответно, одитът обичайно не идентифицира всички тези въпроси.


Време на осъществяване на комуникациите

        13. Одиторът следва своевременно да обсъжда одиторски въпроси от интерес за общото управление. Това дава възможност на лицата, натоварени с общо управление, да предприемат подходящи действия.

        14. За да постигне своевременна комуникация, одиторът обсъжда с лицата, натоварени с общо управление, базата и времето за осъществяване на контактите между тях. Поради естеството на въпроса, в определени случаи одиторът може да съобщи за този въпрос по-рано, отколкото е било договорено първоначално. 


Форми на комуникации

        15. Комуникациите на одитора с лицата, натоварени с общо управление могат да бъдат извършени устно или в писмена форма. Решението на одитора дали да комуникира устно или писмено зависи от фактори като например следните:

• размера, структурата на дейността, правния статут и процеса на комуникация в одитираното предприятие;

• естеството, чувствителността и съществеността на одиторските въпроси от интерес за общото управление, които следва да бъдат поставени на обсъждане;

• постигнатите договорености във връзка с периодични срещи или докладване на одиторски въпроси от интерес за общото управление;

• обхвата на постоянния контакт и на диалога, който одиторът провежда с лицата, натоварени с общо управление.

        16. Когато одиторските въпроси от интерес за общото управление се поставят на обсъждане устно, одиторът документира в работните книжа обсъжданите въпроси и всички отговори, които са получени във връзка с тях. Тази документация може да е и под формата на копия от протоколи от дискусиите на одитора с лицата, натоварени с общо управление. При определени обстоятелства, в зависимост от естеството, чувствителността и съществеността на въпроса, може да е препоръчително одиторът да потвърди с лицата, натоварени с общо управление, всички устни обсъждания по одиторски въпроси от интерес за общото управление и в писмена форма.

        17. Обикновено одиторът първоначално дискутира одиторските въпроси от интерес за общото управление с ръководството освен когато тези въпроси са свързани с компетентността или почтеността на ръководството. Тези първоначални дискусии с ръководството са важни за изясняване на факти и проблеми и дават възможност на ръководството да предостави допълнителна информация. В случай че ръководството се съгласи да обсъди даден въпрос от интерес за общото управление с лицата,натоварени с общо управление, може да не се наложи одиторът да повтаря въпросите, при условие че е убеден, че те са били разгледани ефективно и по подходящ начин.


Други въпроси

        18. В случай че одиторът счита, че ще е необходима модификация на одиторския доклад, съгласно МОС 700 "Одиторски доклади върху финансови отчети"3 обсъжданията между одитора и лицата, натоварени с общо управление, не могат да се считат за заместител на модификацията на одиторския доклад.

        19. Одиторът разглежда дали одиторските въпроси от интерес за общото управление,които са обсъдени преди това, могат да окажат влияние върху финансовия отчет за текущата година. Одиторът преценява дали съответният въпрос е все още от интерес за общото управление и дали отново да го обсъди с лицата, натоварени с общо управление. 


Конфиденциалност

        20. Изискванията на националните професионални счетоводни организации, закони или други нормативни разпоредби могат да налагат задължение за конфиденциалност, което ограничава комуникацията на одитора по одиторски въпроси от интерес за общото управление. Одиторът разглежда тези изисквания, закони и други нормативни разпоредби, преди да комуникира с лицата, натоварени с общо управление. При някои обстоятелства потенциалните конфликти с етичните и правни задължения на одитора за запазване на конфиденциалност, могат да имат комплексен характер. В тези случаи одиторът може да потърси правен съвет. 


Закони и други нормативни разпоредби

        21. Изискванията на националните професионални счетоводни организации, закони или други нормативни разпоредби могат да наложат задължение на одитора да обсъжда въпроси, свързани с управлението. Тези допълнителни изисквания по отношение на комуникацията не са обект на разглеждане в настоящия МОС; те обаче, могат да имат отражение върху съдържанието, формата и времето на осъществяване на обсъжданията с лицата, натоварени с общо управление. 


Дата на влизане в сила

        22. Настоящият МОС е в сила за одити на финансови отчети за периоди, приключващи на или след 15 декември 2004 г. 


Перспектива за публичния сектор

        1. Въпреки че основните принципи, разгледани в настоящия МОС, се прилагат и по отношение на одита на финансови отчети в публичния сектор, законодателството, регулиращо одиторския мандат, може да конкретизира естеството, съдържанието и формата на комуникацията с лицата, натоварени с общото управление на предприятието.

        2. За одитите в публичния сектор естеството на въпросите, които могат да представляват интерес за управляващия орган, може да е с по-широк обхват в сравнение с тези, разгледани в настоящия МОС, които са пряко обвързани с одита на финансовия отчет. Мандатът на одиторите в публичния сектор може да изисква от тях да докладват въпроси, които са им станали известни и са свързани със:

               (а) спазване на законодателните изисквания или изискванията на другите нормативни разпоредби и на съответните власти;

               (б) адекватност на вътрешния контрол;

               (в) икономичност, ефикасност и ефективност на програми, проекти и дейности.

        3. Писмената комуникация на одиторите в публичния сектор може да бъде представена в публични документи. Поради това одиторът в публичния сектор следва да има предвид, че неговите писмени комуникации могат да бъдат разпространени до по-широка аудитория, а не само до лицата, натоварени с общото управление на предприятието.