Kreston BulMar Kreston BulMar Експерт

Прилагане на СИДДО България - Унгария

Публикувано на: 25.02.2011





Решение. на ВАС


чл. 136 ДОПК



Образувано е по касационна жалба Директор Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1262/29.12.2008 г., постановено по адм. д. № 3310/08 г. по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отменено становище за липса на основания за прилагане на СИДДО между Република България и Република Унгария № 20-00-2758 от 31.10.2007 г., издадено от Х- зам. директор на ТД на НАП София град и е върната преписката на ТД на НАП София град за издаване на становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на извършената проверка на представените писмени доказателства по искането на "11111" за прилагане на СИДДО с Унгария, така и в хода на съдебното производство не са ангажирани безспорни доказателства, относно вида и характера на предоставените от това дружество услуги. Подробни доводи излага досежно прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата "11111", Унгария, чрез пълномощника си У, оспорва жалбата и в писмено становище излага подробни доводи, досежно правилността на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата в частта на размера на присъдените разноски, а в частта по същество на спора за неоснователност.

Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е било становище № 20-00-2758 от 31.10.2007 г., издадено от Х - зам. директор на ТД на НАП София град, потвърдено с решение № 596/10.04.2008 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП.

От фактическа страна съдът е приел, че производството е започнало по подадено искане от "11111", Унгария по чл. 137, ал. 1 ДОПК от 05.09.2007 г. в ТД на НАП София град за прилагане на СИДДО между България и Унгария с платец на дохода - "22222" ЕООД, гр. София. Представена е декларация от платеца на доходите със сума за исканото данъчно облекчение в размер на 300 000 евро и левова равностойност 586 749,00 лева с посочен вид на доходите - услуги за управление на проекти и консултации. Към искането е представено удостоверение от данъчната администрация на държавата, на която притежателят на доходите е местно лице; заверено копие от договор за предоставяне на услуги, сключен на 01.01.2007 г. между "11111" и "22222" ЕООД.

За да откажат прилагане на СИДДО органите по приходите са приели, че липсват доказателства относно реализирането на доход/доходите, както и относно вида и характера на претендирания от чуждестранното лице доход. В хода на административното обжалване пред Директора на Дирекция "ОУИ" гр. София от "22222" ЕООД са представени допълнителни документи - приемо-предавателни протоколи и др., както и са описани услугите, които са предоставяни. В хода на съдебното производство са приети от съда, като неоспорени от страните съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ и първоначална и допълнителна съдебно счетоводна експертизи /ССЕ/. За безспорно установено съдът е приел, че жалбоподателят - "11111" е със седалище Унгария, гр. Будапеща и същото е местно лице според законодателството на Република Унгария. От сключения, съгласно унгарското законодателство договор за предоставяне на услуги на 01.01.2007 г., съдът е приел, че "11111" ООД се задължава да предостави на "22222" ЕООД - консултации и управление на проекти; маркетингови обосновки; дискусии; срещи с партньори; телекомуникационен инженеринг и извършване на телекомуникационни инсталации. Във връзка със заплащането на услугите по договора е уговорено "22222" ЕООД да плаща фиксирана сума от 25 000 евро на месец. Този договор е сключен във връзка с договор, сключен между "22222" ЕООД и "33333" ЕООД съгласно чл. 3 от който "22222" ЕООД ще извърши дейностите по изпълнение, описани в приложение № 2 "Обхват на дейностите" и Приложение № 3 "Разпределяне на отговорностите", въз основа на цените в приложение № 1 "Ценообразуване". От заключението на СТЕ съдът е приел, че е извършена подмяна на оборудването на 147 обекта в страната, подробно описани в заключението; проучване на обектите, изготвена е техническа документация, като са извършени следните услуги - подмяна на оборудването, настройката му и пускане в редовна експлоатация, осигуряваща функционирането на GSM оператора "44444". В съдебно заседание експерта изрично е заявил, че се касае за дейности по извършено преоборудване на ретранслационна инсталация от "55555" на "33333", което следва от представените по делото документи, включително и отчета за изпълнение по договора. Съдът е възприел заключението и в частта, в която е направен извод, че процесният договор от 01.01.2007 г. е изпълнен физически и отговаря на заложените в него цели, като същото кореспондира с приетите като доказателства констативен протокол от 28.12.2007 г. и приемо-предавателни протоколи от 03.07.2007 г., 29.07.2007 г., 05.08.2007 г., 22.08.2007 г., 15.12.2007 г.

От приетите като неоспорени основно и допълнително заключение на ССЕ, съдът е приел, че "11111" е издало на "22222" ЕООД пет броя данъчни фактури към всяка от които е представен протокол за ВОП за начисляване на ДДС. Общата стойност на фактурите е в размер на 300 000 евро или левовата равностойност 586 749,00 лева, като към всяка фактура е издаден и отчет за изпълнение - посочен е вида на извършената услуга и сумата, която се изплаща със съответната фактура. Сумите по процесните пет бр. фактури са изцяло заплатени с изключение на фактура № 84 от 18.12.2007 г., от която са останали да се преведат още 39 018,10 лева.

При тези доказателства съдът е приел, че предмет на процесните фактури е услугата - телекомуникационен инженеринг, като във всеки отчет е посочен броят на обектите, на които са извършени услугите. Извършените услуги на описаните обекти са приети с приемо-предавателни протоколи. Освен тази услуга по фактура № 84 от 18.12.2007 г. е включена и услугата професионално обучение на пет броя служители на "22222" ЕООД.

За изясняване същността на услугата "телекомуникационен инженеринг" от "22222" ЕООД съдът е кредитирал приетите по делото писмени обяснения депозирани пред Дирекция "ОУИ" - гр. София, както и допълнителни доказателства - декларация от А, декларация от B, описание на примерни дейности, необходими за завършване на един обект, изготвен от Z - регионален мениджър на "22222" ЕООД. При обсъждане на доказателствата съдът е приел, че услугата включва: входящ контрол на получено оборудване; транспортиране на оборудването на 33333 от склада на 66666 до мястото на обекта; организиране на хамалските работи и качване на оборудването до покрива на сградата; закупуване на материали -кабели, съединители; инсталиране на оборудването - механично и електрическо; демонтиране на старото оборудване, опаковане и транспортиране обратно в склада на клиента; интегриране на базовата станция, включващо настройка на софтуера, конфигуриране на параметрите на базовата станция, комуникиране с центъра за управление на мрежата и прехвърляне на трафика към новото инсталирано оборудване. Като краен извод досежно вида на услугата съдът е приел, че се касае за съвкупност от разнородни дейности, насочени към монтаж на ново оборудване, неговата настройка и пускането му в редовна експлоатация, което се установява и от заключението по съдебно-техническата експертиза. Досежно реалността на услугата съдът е кредитирал представените хода на съдебното производство доказателства -заповеди за командировки; два броя граждански договори с A и B, от които може да се заключи за осъществяваната дейност - изпълняване на задачи, свързани с изграждането на мрежи, монтирането на антени, интегриране и телекомуникации, както и с изготвянето на документация, консултантска и инженерна дейност за "22222" ЕООД.

От правна страна съдът е приел, че обжалваното Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО между Република България и Република Унгария е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Досежно нарушение на процедурата, съдът излага доводи за нарушение на разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ДОПК. Тъй като органът по приходите е приел, че не са налице основания за прилагане на СИДДО поради непредставяне на документи, от които да се установи вида на извършваните услуги; дали те действително са извършени и заплатени; какви са услугите, то с оглед представения договор за услуги от 01.01.2007 г., той е бил длъжен да изиска от искателя необходимите документи за установяване на вида на предоставяните услуги, реализирането на дохода/доходите - съответни счетоводни документи, както и писмени обяснения.

При разглеждане спора по същество съдът е приел, че от "11111", Унгария реално са осъществени услуги - телекомуникационен инженеринг и за така осъществените услуги са реализирани доходи на обща стойност от 300 000 евро, която сума е посочена в искането за прилагане на СИДДО. Тези доходи, съдът е приел, че не могат да се отнесат към групата на авторските и лицензионни възнаграждения по смисъла на чл. 12 от СИДДО между Р. България и Р. Унгария, а се касае за други доходи по смисъла на чл. 22 от СИДДО, доколкото описаните доходи от извършваните услуги не се включват в нито един от изчерпателно изброените доходи в Спогодбата. Тези доходи се облагат с данък в държавата, в която получателят е местно лице, т.е. в Република Унгария съгласно чл. 22 от СИДДО, поради което на основание чл. 13 от ЗКПО не следва да се прилагат разпоредбите на българския закон - ЗКПО, а са приложими разпоредбите на Спогодбата. Спорът не може да бъде решен от съда по същество, поради което преписката следва да бъде върната на административния орган - ТД на НАП София град.

Решението е правилно.

Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящият състав, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Не се оспорва обстоятелството, че "11111", Унгария е със седалище Унгария, гр. Будапеща и същото е местно лице според законодателството на Република Унгария. Пред органа по приходите и във връзка с искане за прилагане на СИДДО между България и Унгария с платец на дохода - "22222" ЕООД, гр. София е представена декларация от платеца на доходите със сума за исканото данъчно облекчение в размер на 300 000 евро и левова равностойност 586 749,00 лева с посочен вид на доходите - услуги за управление на проекти и консултации. Към искането е представено удостоверение от данъчната администрация на държавата, на която притежателят на доходите е местно лице. Видно от сключения на 01.01.2007 г., съгласно унгарското законодателство, договор за предоставяне на услуги и приетата СТЕ правилно съдът е приел, че "11111" ООД се задължава да предостави на "22222" ЕООД - консултации и управление на проекти; маркетингови обосновки; дискусии; срещи с партньори; телекомуникационен инженеринг и извършване на телекомуникационни инсталации. Във връзка със заплащането на услугите по договора е уговорено "22222" ЕООД да плаща фиксирана сума от 25 000 евро на месец. Този договор за услуги е сключен във връзка с договор, между "22222" ЕООД и "33333" ЕООД. От приетите първоначална и допълнителна ССЕ безспорно, както е приел и АС е установено, че услугите са извършени, както и че е извършено плащане по процесните фактури.

Основният спорен момент и изложен като касационен довод в жалбата е липсата на безспорни доказателства за същността на услугата "телекомуникационен инженеринг".

Този довод е неоснователен, тъй като процесните услуги са извършени във връзка със сключен договор между "22222" ЕООД и "33333" ЕООД. Така както е приел и АС от заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че е извършена подмяна на оборудването на 147 обекта в страната, подробно описани в заключението; проучване на обектите, изготвена е техническа документация. Извършените услуги са: подмяна на оборудването, настройката му и пускане в редовна експлоатация, осигуряваща функционирането на GSM оператора "44444". При приемане на заключението, вещото лице е заявило, че се касае за дейности по извършено преоборудване на ретранслационна инсталация от "55555" на "33333", което се установява и от представените по делото документи, включително и отчета за изпълнение по договора.

Предмет на процесните фактури е услугата - телекомуникационен инженеринг, като във всеки отчет издаден към всяка от процесните фактури е посочен броя на обектите, на които са извършени услугите. Последните са приети с приемо-предавателни протоколи и включват съвкупност от разнородни дейности, насочени към монтаж на ново оборудване, неговата настройка и пускането му в редовна експлоатация, което се установява и от заключението по съдебно-техническата експертиза. От доказателствата по делото правилно съдът е приел, че отделните дейности са: входящ контрол на получено оборудване, транспортиране на оборудването на 33333 от склада на 66666 до мястото на обекта, организиране на хамалските работи и качване на оборудването до покрива на сградата, закупуване на материали -кабели, съединители; инсталиране на оборудването - механично и електрическо, демонтиране на старото оборудване, опаковане и транспортиране обратно в склада на клиента, интегриране на базовата станция, включващо настройка на софтуера, конфигуриране на параметрите на базовата станция, комуникиране с центъра за управление на мрежата и прехвърляне на трафика към новото инсталирано оборудване. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба за неизясняване на характера и вида на отделните услуги.

Неоснователно е и възражението, че част от тези услуги /неконкретизирани/, не са облагаеми по българското законодателство, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО- доходи от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 на чуждестранни ЮЛ, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.

На първо място, както се установява и от заключението на СТЕ, извършените услуги включват съвкупност от разнородни дейности, насочени към монтаж на ново оборудване, неговата настройка и пускането му в редовна експлоатация и не може да бъдат разграничени поотделно. На следващо място в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която Република България има влязла в сила СИДДО, платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195 от ЗКПО, внасят дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода /чл. 202, ал. 2, т. 1 от ЗКПО/. Следва обаче да се има предвид разпоредбата на чл. 13 от ЗКПО, която указва, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Това означава, че когато се реализира доход, облагаем при източника по реда на ЗКПО от чуждестранно лице, местно на държава, с която Република България има сключена СИДДО и същата съдържа разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на СИДДО.

В конкретния случай както правилно е приел АС процесните доходи не могат да се отнесат към групата на авторските и лицензионни възнаграждения по смисъла на чл. 12 от СИДДО между Р. България и Р. Унгария, а се касае за други доходи по смисъла на чл. 22 от СИДДО, доколкото описаните доходи от извършваните услуги не се включват в нито един от изчерпателно изброените доходи в Спогодбата. Съгласно същата разпоредба, тези доходи се облагат с данък в държавата, в която получателят е местно лице, т.е. в Република Унгария, поради което на основание чл. 13 от ЗКПО не следва да се прилагат разпоредбите на българския закон - ЗКПО, а са приложими разпоредбите на Спогодбата. Налице са и останалите основания на чл. 136 от ДОПК.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящият случай предвид естеството на спора, допълнително ангажираните от "11111" доказателства /поради несъбирането им в хода на проверката във връзка с направеното искане за прилагане на СИДДО/, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 161, ал. 2 от ДОПК.

Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, І отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1262/29.12.2008 г., постановено по адм. д. № 3310/08 г. по описа на Административен съд гр. София.

Решението е окончателно и не може да се обжалва.



Коментари

Свързани документи със СИДДО

-->