Задай въпрос тук
Gergana Dimitrova Gergana Dimitrova Потребител

Преназначаване с по-ниско възнаграждение и ново местоположение



Бих искала да помоля за съвет.

Работя в компанията на постоянен трудов договор от 23.04.2016 год. Самият трудов договор не съм виждала и подписала и до ден днешен. Назначена съм на отговорна мениджърска длъжност и вчера получих предложение за смяна на длъжността, което предвижда смяна на географското местоположение както намаление на трудовото възнаграждение отговарящо на ново предложената ми длъжност. Това според ръководството се налага поради намаляване обема на работата и съкращаване на щата. Аз не искам да приемам крайно неизгодното предложение, а те ми предлагат да ме съкратят на основание намаляване обема на работата или съкращаване на щата.

По този повод бих искала да задам няколко въпроса :

1. При съкращение по горепосочените чл. от КТ, имам ли право на обезюетение - колко и какви от страна на работаделя, както и съответно на какво обезщетение за безработица имам право - как се изчислява и в какъв период мога да го получавам (общия ми осигурителен стаж надхвърля 8 години)?

2. Това, че нямам подписан договор може ли да ми послужи за основание да поискам по-голямо обезщетение от работодателя ?

3. Обстоятелството, че ми е предложена длъжност на друго място с по-ниско възнаграждение и по-ниско йерархическо ниво, което аз съм отказала, повлиява ли правата ми и може ли да бъде основание за претенции за по-голямо обезщететение?

Много ще се радвам ако имате възможност да ми отговорите.
Предварително благодаря!



Отговори

  • Във връзка с поставения въпрос,
    Чл. 222, ал. 1 от КТ регламентира, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
    Във връзка с горното имайте на предвид, че ако попадате в хипотезата на чл. 333 КТ, съгласно който в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а именно уволнение поради съкращаване на щата, преместване на предприятието в друго населено място и т.н., работодателят може да уволни едно лице само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
    1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст;
    2. трудоустроен работник или служител;
    3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
    4. работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск;
    5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, за времето, докато има такова качество;
    6. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.
    След получаването на разрешението (съгласието) работодателят упражнява правото си да прекрати трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ чрез отправяне на писмено предизвестие до работника или служителя. Писменото предизвестие следва да съдържа основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и неговия срок.
    Нормата на чл. 220, ал. 1 КТ предоставя възможност на работодателя да прекрати трудовия договор и преди да изтече срокът на предизвестието като изплати на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Това важи и за работника или служителя (чл. 220, ал. 2 КТ). Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му (чл. 326, ал. 4 КТ).
    Последният етап на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата е изготвянето и връчването на ЗАПОВЕДТА.
    Основанията, посочени в чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ са две: "закриване на част от предприятието" и "съкращаване на щата". Те са отделни и самостоятелни основания за прекратяване на трудовия договор. Поради това, основанието "съкращаване на щата" трябва да бъде изрично посочено като причина в заповедта.
    При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят има право на обезщетения от работодателя по: чл. 220, ал. 1 КТ - когато работодателят не е спазил срока на предизвестие; чл. 222, ал. 1 КТ - за оставане без работа; чл. 222, ал. 3 КТ - ако е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и чл. 224, ал. 1 КТ - за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 КТ, правото за който не е погасено по давност .
    Размерите на посочените обезщетения са, както следват:
    1. по чл. 220, ал. 1 КТ - брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието;
    2. по чл. 222, ал. 1 КТ - брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Обезщетение за по-дълъг срок може да се предвижда с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с индивидуалния трудовия договор. Когато работникът или служителят в този срок е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок;
    3. по чл. 224, ал. 1 КТ - среднодневното брутно трудово възнаграждение към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 във вр. с чл. 177 КТ).
    Полагащите се парични обезщетения, с изключение на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, следва да бъдат посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
    Правото на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е поставено при условията на оставане без работа за определен срок и постъпване на работа с по-ниско трудово възнаграждение. Поради това вземането става изискуемо след изтичането на срока. Доказването на двете обстоятелства става с трудова или осигурителна книжка.
    След изтичане на максималния срок, ако работникът или служителят има право на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да издаде ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЛАЩАНЕТО му.

    Ако трудовият договор се прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - при намаляване на обема на работата;
    “Намаляване на обема на работа” означава намаляване на производствената и служебната дейност на работодателя, като конкретната причина е без правно значение. Правно значение за законосъобразността на уволнението има действителното намаляване на обема (количеството на продукцията, обема на стокооборота, количеството на извършените услуги и др.), което обстоятелство подлежи на доказване от работодателя при оспорване на уволнението. При намален обем на работа, работодателят има право да прекрати трудовите договори на част от работниците и служителите, тъй като за осъществяване на „намалената” производствена или служебна дейност не му е необходим целият персонал, с който е осъществявал дейността си до този момент.
    По отношение на обезщетението, което дължи работодателя важи отново същото, както при съкращаване на щата.

    Обръщам внимание, че ако трудовият договор се прекратява по чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ - при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
    „Преместването” на предприятието в друго населено място или местност води до промяна на мястото на работа на работника или служителя. Работникът или служителят не е длъжен, но има право “да последва предприятието или негово поделение”, т.е. при съгласие от негова страна се подписва допълнително споразумение към трудовия договор и трудовото правоотношение не се прекратява. Само в случай на отказ, работодателят прекратява трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 7 КТ, като отправя писмено предизвестие до работника или служителя. Без да е предвидено изрично в закона, за да е налице отказ на работника или служителя е необходимо работодателят да му е предложил да последва предприятието или неговото поделение.
    При прекратяване на трудовия договор на това основание закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага.

    Ако трудовото правоотношение бъде прекратено на някое от горните основания имате право да получавате обезщетение от бюрото на труда.

    По отношение на трудовия договор може да сигнализирате Инспекция по труда.
    Освен подписан трудов договор трябва да сте подписали и уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ при постъпването Ви на работа.

    Поздрави!

  • За да коментирате е нужно да сте регистриран в системата

-->